Кое е първото действие по изпълнението, ако това не е образуване на изпълнителното дело? А ако за дълга вече има изпълнително дело – давността започва да тече от деня на първото действие по изпълнението. Първоначално се предвиждаше 10-те години да започнат да текат от образуването на изпълнителното дело, но по предложение на Искрен Веселинов от „Обединени патриоти“ беше прието да е първото действие по изпълнението. Той мотивира редакцията с това, че вижда възможност в противен случай кредиторите да злоупотребят в преходния период и да удължат давността на вземането си като прекратят вече образувано изпълнително производство.
П.П. Намерих малко съдебна практика, но не знам колко е надеждна.
Установяването на горепосочените обстоятелства въз основа на приложеното изпълнително дело сочи, че предвид разпоредбата на чл. 116, б. "в" от ЗЗД давността се прекъсва с предприемането на действия за принудително изпълнение на вземането, т.е. по изричната разпоредба на закона давността се прекъсва с предприемането на всяко действие за принудително изпълнение. С подаването на молба за образуване на изпълнително дело, съдържаща искане за прилагане на определен изпълнителен способ или наличие на възлагане по чл. 18 от ЗЧСИ, т.е. редовна молба, давността се счита за прекъсната на основание чл. 116, б. "в" от ЗЗД. В тази насока са и мотивите към т.10 от Тълкувателно решение № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС, съобразно които искането да бъде приложен определен изпълнителен способ, включително и при възлагане по чл. 18 от ЗЧСИ, прекъсва давността, защото съдебният изпълнител е длъжен да го приложи. В тази връзка следва да се има предвид, че за прекъсването на давността с отправено от взискателя искане за прилагане на конкретен изпълнителен способ, е без значение дали съдебният изпълнител е предприел или не е предприел конкретни действия във връзка с това искане, тъй като от значение за развитието на изпълнителния процес е дали кредиторът действа. В цитираното тълкувателно решение в действителност се посочва изрично, че образуването на изпълнителния процес не спира или прекъсва давността, но под образуване на изпълнителния процес се има предвид действието на съдебния изпълнител, който образува изпълнителното дело в качеството му на процесуален орган. От друга страна в т.10 от Тълкувателното решение, се посочва, че е нередовна молбата за изпълнение /освен при наличието на възлагане по чл. 18 от ЗЧСИ/, в която взискателят не е посочил изпълнителен способ и такава молба подлежи на връщане съгласно чл. 426, ал. 3 от ГПК, вр. чл. 129 от ГПК, като изрично се посочва, че такава молба не прекъсва давността. Това налага извода, че подаването на редовна молба за образуване на изпълнителното дело, а такава е и молбата, съдържаща възлагане на действията по чл. 18 от ЗЧСИ, прекъсва давността. Ето защо, въззивният съд приема, че с молбата на взискателя от 08.11.2011 г. давността за принудително събиране на вземането е прекъсната. В тази насока изводът на въззивната инстанция съвпада с този на първоинстанционния съд досежно настъпването на конкретния юридически факт, прекъсващ давността, но неправило съдът е приел за дата 07.07.2011 г., тъй като видно от материалите на изпълнителното дело, молбата е депозирана на 08.11.2011 г.
Значи не е изпълнително действие!