Варненският апелативен съд, наказателно отделение, на двадесет и втори май през две хиляди и девета година в публично заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Илия Пачолов
ЧЛЕНОВЕ: Росица Лолова
Павлина Димитрова
секретаря Соня Дичева
прокурора Стефка Якимова,
като разгледа докладваното от председателя на състава Р.Лолова
ВНДОХ №115 по описа за 2009 год.
За да се произнесе взе предвид следното:
Производство пред Въззивната инстанция е образувано по протест на Окръжния прокурор гр.Шумен, въззивни жалби на Т. Р. Г. и В. Е. В., подсъдими, както и жалба на Д. Н. С., частен обвинител и граждански ищец, срещу присъдата на Шуменския окръжен съд от 06.03.09г., постановена по нохд № 302/08г., с която подсъдимите Г. и В. са признати за виновни по чл.152 ал.1 т.2, ал.2 т.1 и ал.З т.4 вр.чл.26 ал.1 НК като им е наложено наказание от по седем години лишаване от свобода както и по чл.142а ал.4 вр.ал.З вр.ал.1 вр.чл.20 ал.2 НК като им е наложил наказание от по три години лишаване от свобода и на основание чл.23 НК им е определил едно общо наказание в размер от по седем години лишаване от свобода при строг режим. Оправдал ги е по обвинението им по чл.152 ал.З т.З и ал.4 т.4 НК, както и по това по чл.156 ал.2 т.1,2 и 3 вр.чл.20 ал.2 НК.
В протеста се излагат съображения за необоснованосг на атакуваната присъда в оправдателната част, с изключение на частта по чл. 152 ал.З т.З НК. Прави се искане за отмяна на присъдата в частта, с която подсъдимите са оправдани по обвинението по чл. 152 ал.4 т.4 НК, както и по чл.156 ал.2 т.1,2 и 3 вр.чл.20 ал.2 НК и постановяване на осъдителна такава с приложение на закон за по-тежко наказуемо деяние.
Постъпили са и жалби от защитата на двамата подсъдими, в които се излагат съображения за необоснованост, неправилност на присъдата в осъдителната й част, довели до нарушение на материалния и процесуалния закон като се прави искане за постановяване на изцяло оправдателна такава, както и алтернативно за връщане на делото за ново разглеждане. Присъдата се атакува и в гражданско-осъдителната й част като се иска отхвърляне на гражданския иск изцяло.
Постъпила е жалба и от частният обвинител и граждански ищец срещу оправдателната част на присъдата по обвинението по чл.142а НК, както и по отношение присъденото обезщетение като се прави искане гражданските искове да бъдат уважени така както са предявени.
Преди с.з. пред настоящата инстанция е постъпила молба от частния обвинител и граждански ищец, с която оттегля пълномощията си от адв. П, подала Въззивната жалба, като заявява, че оттегля жалбата си срещу двамата подсъдими, както в наказателно-осъдителната така и в гражданско-осъдителната й част. Представя и нотариално заверена декларация, в който заявява, че няма претенции към двамата подсъдими, тъй като всичко, което се е случило е станало с нейно съгласие.
Защитата на двамата подсъдими представя допълнителни изложения, в които излагат подробно съображенията си.
В с.з. защитата на подсъдимите прави искане за прекратяване на производството по отношение подадената жалба от страна на частния обвинител и граждански ищец поради нейното оттегляне, както и по отношение на протеста, тъй като е подаден от прокурор извън срока на командироването му.
Представителят на апелативната прокуратура изразява становище за наличие на основание за прекратяване на производството по отношение жалбата на частния обвинител и граждански ищец, както и за законосъобразност и обоснованост на подадения протест. Счита, че той е подаден от надлежен орган и няма основания за третирането му като нищожен.
Въззивният съд след съвещание прекрати производството по делото по отношение подадената жалба от частния обвинител и граждански ищец както и по отношение подадения протест, като прие,че е подаден извън компетенциите на подписалия го прокурор.
Въззивната инстанция намира,че жалбите на двамата подсъдими са подадени в срок и са допустими.
Въззивната инстанция, като разгледа становищата на страните и провери правилността на обжалваната присъда изцяло, на основание чл.312 и 313 НПК намира за установено от фактическа страна следното:
С присъда от 06.03.09г. Шуменският окръжен съд е признал подсъдимите Т. Р. Г. и В. Е. В. за виновни в това, че за периода 11.07.07г. - 30.07.07г., в гр.Нови Пазар, при условията на продължавано престъпление се съвкупили, поотделно с непълнолетната Д. Н. С., като я принуждавали към това със сила и заплашване и извършвали това с цел въвличането й в последващи развратни действия и проституция -престъпление по чл.152 ал.1 т.2, ал.2 т.1 и ал.З т.4 вр.чл.26 ал.1 НК и на основание чл.152 ал.З вр.чл.54 НК им е наложил наказания от по седем години лишаване от свобода. Признал е подсъдимите за виновни и в това, че през същия период на същото място в съучастие като съизвършители, противозаконно лишили от свобода непълнолетната Д. Н. С., като деянието е било извършено по начин мъчителен за пострадалата и лишаването от свобода е продължило повече от две денонощия, поради което и на основание чл.142а ал.4 вр.ал.З вр.ал.1 вр.чл.20 ал.2 и чл.54 НК им е наложил наказание от по три години лишаване от свобода. На основание чл.23 ал.1 НК им е определил да изтърпят най-тежкото от таза наложените им наказания , а именно лишаване от свобода от по седем години при строг режим.
Признал е двамата подсъдими за невинни в това на 10.07.07г. в с.Красен дол да са отвлекли непълнолетната Д. С. за да бъде предоставена за развратни действия в страната и извън границите й и ги е оправдал по обвинението им по чл.156 ал.2 т.1,2 и 3 вр.чл.20 ал.2 НК. Оправдал ги е и по обвинението им по чл.152 ал.З т.З и ал.4 т.4 НК. Осъдил е двамата подсъдими, солидарно, да заплатят на Д. Н. С. обезщетение за претърпени неимуществени вреди за деянието по чл. 152 НК в размер на 7 000лв. и за деянието по чл.142а НК - 2 000лв. ведно със законната лихва считано от 30.07.07г. до окончателното изплащане като е отхвърлил исковете в останалия им размер, както и изцяло иска за обезщетение на неимуществени вреди по чл. 156 НК. Осъдил ги е да заплатят и съответните такси и разноски.
За да стигне до този резултат окръжният съд е приел за установено следното:
Пострадалата С. е родена на 03.12.1989г. и живеела с баща си и втората си майка в с.Красен дол. Пред близки, включително и пред свид. М. С. споделяла, че си търси работа. По този повод той й предложил да се видят на 10.07.07г. вечерта. Прибирайки се на тази дата от дома на леля си, където била на гости към своя дом, тя видяла, че свид. С. я чака с автомобила си. Предложил й да отидат в с.Мировци и да я запознае с двама негови близки. Тя се съгласила. Двамата потеглили за с.Мировци, където спрели на центъра. В това време пристигнали с автомобил и двамата подсъдими Г. и В. Свид. С. казал на пострадалата да се качи в техния автомобил, а той казал, че има работа другаде. На въпроса кой ще я върне в с.Красен дол той отговорил, че Т. и
В., ще я върнат. С. се качила в автомобила на двамата
подсъдими, но вместо към с.Красен дол, те се отправили към гр.Нови Пазар. Там отишли в апартамент, държан от подс. Васви като съобщили на постр. С., че ще работи за тях като навърши 18 год. и й вземат лична карта. От следващия ден двамата подсъдими се редували да я изнасилват, като казвали че трябвало да я обучават как да се държи с бъдещите си клиенти. След няколко дни й наредили
да се обади на баща си, който я търсел и да каже, че работи на
бензиностанция към гр.Бургас. Тя казала,че иска да си отиде в къщи, но подс. В. й заявил, че никъде няма да ходи и че трябва да се учи като я ударил с юмрук по зъбите, отново осъществил насилствен полов акт с нея след което излязъл. Известно време след това се наложило групата да се премести в друг апартамент, собственост на свид. Н. К. Там подсъдимите запознали пострадалата със свид. О. Т. като й казали,че той се занимава с износ на момичета в чужбина. По време на престоя на пострадалата в този апартамент пристигнало за малко и друго момиче на име „Т". Междувременно двамата подсъдими продължили да осъществяват полов контакт с пострадалата без нейно съгласие почти ежедневно като й оправяли заплахи, че ще я убият, ще изгорят къщата на близките й, карали я да се съблича и стои гола, с часове да стои клекнала, да не спи, нанасяли й удари с юмруци и ритници, били я с кабел. Когато се налагало да излезе на терасата й нареждали да не се опитва да вика или дава каквито и да е знаци, защото я наблюдават. Понякога я пущали да ходи до близкия магазин като отново й напомняли че я наблюдават. В един момент подс. Васви получил обаждане от свид. С.И., който му казал, че имало клиент в хотела, който искал да му доставят момиче. Подсъдимите решили да пратят постр. С. Свид. И. я завел до хотела и я оставил в стаята на „клиента" Х. Б. По държанието й той разбрал,че тя не иска да прави това, за което е доведена и я предал обратно на свид. И. Той от своя страна се обадил на подс. В. да дойде и прибере свид. С. След като я отвели в апартамента, двамата подсъдими започнали да я бият и да й натякват,че заради нея изгубили 100лв. На следващия ден подс. В. накарал С. да се съблече и да кляка цял ден след което излязъл. Когато се върнал по-късно отново насилил сексуално свидетелката. На следващия ден пострадалата останала сама в апартамента, видяла, че вратата към терасата е отворена и решила да се опита да избяга. При опита си да слезе от балкона, който бил на четвъртия етаж тя паднала. При падането си била видяна от свид. М. С., която накарала внука си да се обади на бърза помощ и полицията. Пострадалата била транспортирана до болницата където й била оказана медицинска помощ.
Тъй като пострадалата е заявила в клетвена декларация, че всичко е станало с нейно съгласие, беше допуснал повторният й разпит и бяха констатирани противоречия в показанията й дадени на досъдебното производство, пред първата инстанция и тези депозирани пред Въззивната инстанция.
Въззивната инстанция не дава вяра на последните показания на пострадалата, като приема, че поведението й е манипулирано. В с.з. тя заяви, че й е омръзнало да ходи в съда и нямала повече възможност да се явява непрекъснато в с.з. и затова подала тази клетвена декларация. Съдът доби и преки визуални впечатления от пострадалата - не по-висока от 1,50м., не повече от 40 кг., визуално изглеждаща на около 13-15 години, с ограничен интелектуален запас и пълна невъзможност да се противопостави физически или вербално. С този смисъл е и заключението на СПЕ от където се установяваме тя е с интровертна нагласа, пасивност в социалните контакти, плахост, срамежливост, безинициативност. У нея липсва опит за справяне с критични ситуации, в такива случай е пасивна и подчинена. Експертизата е изготвена 15 дни след опита й за бягство и констатациите за състоянието й са били в най-висока степен на достоверност. Състоянието й непосредствено след случилото се е доказателство за упражненото спрямо нея насилие от подсъдимите както и за липса на способност за противопоставяне от нейна страна. При изготвяне на повторната СПЕ, вещите лица дават заключение, че при поставянето на пострадалата в стресова ситуация, тя става податлива на манипулирани, не разполага с умения и подходи и възприема защитен пасивен маниер, характерен за преживявано състояние на безпомощност с цел физическото й оцеляване. Експертите заявяват, че в положението в което е била поставена пострадалата е била практически неспособна както да се противопостави на проявеното спрямо нея физическо и психическо насилие, така и да го избегне чрез напускане на жилището и търсене на помощ.
Предвид тези нейни личностови особености настоящата инстанция дава вяра на показанията на пострадалата дадени пред първата инстанция като не кредитира депозираното в с.з. пред Въззивната инстанция.
Горната фактическа обстановка се установява по безспорен и категоричен начин от всички събрани доказателства. Тя се оспорва изцяло от подсъдимите, които твърдят, че нито са отвличали пострадалата, нито са я насилвали сексуално и дори не са имали никакви сексуални отношения с нея, че тя е била там с ясното съзнание, че ще проституира и че никога не са я лишавали от свобода.
Тъй като производството е прекратено по отношение протеста и жалбата на пострадалата, то се движи само по отношение жалбите на двамата подсъдими.
Жалбите са неоснователни
Установено е, че за запознанството на подсъдимите с
пострадалата е помогнал нейния съсед, свид. С. Правилно е
прието, че тя се е качила доброволно в автомобила им, с оглед
намерението й да си търси работа като е била заблудена относно
факта, че няма да я върнат в селото й, което само по себе си не
представлява отвличане. Правилно е прието, че при качването й в
автомобила не се установява никакво насилие спрямо нея. При
потеглянето, тя не е възразила спрямо посоката на предвижване.
Никъде тя самата не твърди наличие на упражнено насилие по време на предвижването до Нови Пазар, както и до качването в апартамента. В този смисъл не е налице отвличане по смисъла на чл.156 НК.
Установено е, че след като е била отведена в гр.Нови пазар, пострадалата е била държана първоначално в един, а след това преместена в друг апартамент от 11.07. до 30.07.07г. Там е била системно насилвана и от двамата подсъдими. В тази част показанията на пострадалата са последователни, подробни и логични. Някои непълноти в тях се дължат най-вече на продължителния период от 20 дни, през който е била насилвана. Едва ли тя би могла да си спомни абсолютно всеки момент от тези дни. Освен това, видно от съдебните протоколи, разпита на свидетелката е бил прекъсван многократно поради влошаване на здравословното й състояние, изблик на емоции и др. Правилно съдът е приел, че силната проява на емоция и стрес при разпита е още едно косвено доказателство, че описаните от нея обстоятелства са се случили реално.
Доказателства за извършените сексуални актове са не само показанията на пострадалата, но и изготвените съдебно-медицински експертизи, където са установени охлузвания и зачервявания на половия орган на пострадалата дължащ се според експертите на упражнен натиск и триене или на възпалителен процес. След като такъв възпалителен процес не е установен, остава първият извод, а именно , че с нея са извършвани съвкупления - обстоятелство, което напълно се отрича от подсъдимите.
Що се касае до установяване на упражнено насилие върху нея, то данни за това отново се съдържат в СМЕ за освидетелстване на живо лице. Установените травматични увреждания, съобразно давността на кръвонасяданията, установени според промяната в оцветяването им, според експертите могат да бъдат получени преди падането й при опита за бягство. За упражнено насилие съществуват и други преки доказателства - показанията на разпитания свидетел О. Т., който е присъствал на побой нанесен на пострадалата от подс. В., както и от свид. С. И. Насилие са упражнявали и двамата подсъдими, независимо един от друг. Изнасилванията са били извършвани с цел тя да бъде предоставена след това за развратни действия. Неведнъж подсъдимите са декларирали, че трябва да я „обучат", как да се държи с „клиентите",
Съществуват доказателства, че поне веднъж подсъдимите са изпратили пострадалата при „клиент", но поради поведението й те не са могли да „реализират печалба".
Що се касае до знанието за възрастта на пострадалата, то няма спор, че подсъдимите са знаели, че няма навършени 18 години, тъй като те самите са й предложили да й помогнат при снабдяване с
лична карта.
По отношение лишаването от свобода на пострадалата се установява, че тя е била затворена последователно в две жилища, като предвижването й е било контролирано и силно ограничено. Тя е можела да излиза на балкона на апартамента, имало е случаи да отива сама до магазина, в близост. Тук следва да се има предвид психологичната й характеристика опитана по-горе отличаваща се с пасивност и подчинение, както и неспособността й да се противопостави на насилието срещу нея или да го избегне като потърси помощ. Правилно съдът не е дал вяра на обясненията на подсъдимите, че пострадалата е разполагала с ключ от жилището. Такъв ключ не е бил открит и при извършения оглед след падането на пострадалата от балкона.
Възражението на подсъдимите, че не са ограничавали свободата на предвижването й е несъстоятелно. Предвид психологическата й характеристика, след неколкократни прояви на насилие, бруталност, заплахи за живота на близките й, нейната способност на прецени възможността за търсене на помощ е била значително ограничена. При наличието на неспособност у пострадалата да реагира адекватно и сама да предприеме стъпки за бягство или търсене на помощ, правилно съдът е приел,че тя е била лишена противозаконно от свобода. Периодът на задържане е бил значителен - 20 дни като през цялото време тя е била подложена на системен тормоз и физическо насилие.
Правилно и законосъобразно съдът е оправдал подсъдимите по обвинението им по чл. 152 ал.З т.З и ал.4 т.4 НК, тъй като не се установява опит за самоубийство от страна на пострадалата. Още в първия момент тя е заявила, че е искала да се спусне от балкона и да избяга, но е паднала случайно.
Съдът е изложил мотиви защо не приема, че се касае до особено тежък случай и тези мотиви се споделят и от настоящата инстанция с оглед липсата на квалифициращ елемент - висока степен на обществена опасност на дееца.
По конкретните възражения на подсъдимите:
В допълните съображения към жалбата, защитата на подс. В. на първо място излага съображения, че пострадала е тръгнала сама със съзнанието,"че иска да се махне от селото си". В тази насока съдът също приема, че се е качила доброволно в автомобила както на родственика си, така и на двамата подсъдими и ги е оправдал по обвинението им по чл.156 НК.
По второто възражение, че пострадалата не е била заключвана, вече бяха изложени съображения по-горе. Прието е, че тя не е имала ключ за апартамента, а доколко се е заключвала или не балконската врата, този факт вече беше коментиран. По отношение нанасяните побоища, от показанията на пострадалата, а и други доказателства -показанията на свид. О. Т., присъствал на един от побоите, както и СМЕ се установява, че пострадалата е била бита почти ежедневно като са започнали още от първата нощ след пристигането им в апартамента на подс. Васви. По повод и без повод са й били нанасяни удари с юмруци, с ритници, с кабел /никъде не се споменава, че качела е бил от кабелна телевизия/. За такива побои пострадалата споменава непрекъснато в показанията си в с.з. - л.169-174 нохд 302/08. По отношение психическото й състояние показателни са думите й: „Помислих да избягам, но като ме заплашват как щели да запалят на нашите къщата, мен да ме убият и мен ме беше страх за живота ми. Казаха ми няма да викаш, ако почнеш да викаш и тебе ще убием и вашите"; „"Каквото искаме това ще правим с тебе. Ти си бедна. Дори и да влезем в затвора, ще си платим гаранцията и ще излезем, ама ти си бедна, нищо не можеш да направиш." В контекстна на тези заплахи следва да се преценяват и последващите й действия по отказ от жалбата и отричане от предишни показания.
Защитата на подсъдимите е оспорила компетентността на вещите лица от двете КСМППЕ като твърди че съдът не се произнесъл по направения отвод и това е допуснал съществено процесуално нарушение. Вещите лица са били призовани в с.з. за 01.10.08г. Междувременно с разпореждане от 24.09.08г. в.л. Н Н е била заменена с в.л. С. С. На тази дата е бил даден ход на делото без някакви възражения на страните, освен по отношение предявените граждански искове от пострадалата. Вещите лица са присъствали при разпита на пострадалата на 01 и 02.10.08г. и са били освободени след него, видно от определението на стр.181 от делото.
Междувременно е била изслушана и приета експертизата за освидетелстване на живо лице с вещи лица В., В. и З.
Комплексната експертиза е изслушана на 06.11.08г. след промяна реда в хода на съдебното заседание като присъства отново в.л. Н. Т. Не са отразени никакви възражения на защитата на подсъдимите. След изслушване на експертите защитата е възразила срещу приемането на експертизата поради нейната непълнота и вътрешни противоречия, но не и на други основания. Направено е искане, на основание чл.153 НПК за „повторна експертиза с други вещи лица".Не става ясно защо се прави отвод на тези лица, но от последващите записани фрази може да извади заключение, че поради некомпетентност. Такова основание за отвод не съществува в НПК.
Съдът правилно е приел тази експертиза като е добавил, че ако съществува необходимост, може да бъде назначена нова такава. В края на заседанието, действително е определил назначаване на нова тройна комплексна СППЕ с конкретни задачи. Такава е изготвена и изслушана в с.з. на 05.12.08г като защитата е възразила срещу приемането й като необективна и необоснована. Съдът с определение е отговорил на тези възражения като е приел същата. Предвид всичко изложено дотук става ясно,че двете експертизи са били приети от съда по съответния ред като е отговорено на възраженията на защитата и не е налице допуснато процесуално нарушение.
Възраженията на защитата на подс. Г., изложени в допълнителното изложение са в същата насока. Възраженията, че подс. Г. не е знаел възрастта на пострадалата и не била установена специалната цел по чл. 152 ал.З т.4, са абсолютно неоснователни. Възрастта на пострадалата е не само очевидна, /дори изглежда външно значително по-малка/ двамата подсъдими са й казали,че ще й съдействат за взимането на лична карта, когато навърши 18 год. и че ще работи за тях в чужбина, когато навърши тази възраст. По отношение силата и заплахата използувани спрямо пострадалата, вече неколкократно това беше коментирано по-горе. Известно е, че при този вид престъпления свидетели обикновено няма, но от внимателната преценка на събраните доказателства в конкретния случай обосновано съдът е стигнал до извода за виновност на двамата подсъдими. Както първата, така и Въззивната инстанция излагат своите мотиви защо кредитират показанията на пострадалата до момента на подаване на „Клетвената декларация", а Въззивната инстанция и защо не кредитира тези, изложени пред нея. По отношение деянието по чл. 142а НК, защитата излага съображения, че пострадалият от това престъпление трябва да съзнава че е лишен от свобода и субективно да не е съгласен с това и да се противопоставя на това положение, а виждате ли, свид. С. не се е чувствала лишена от свобода. Как тогава ще се обясни предприетия от нея начин на напускане на жилището, намиращо се на четвъртия етаж, през балкона. Ако тя не е била лишена от свобода, ако е разполагала с възможността да излиза по всяко време, дори да си отиде у дома безпрепятствено, защо ще предприема такова рисковано „напускане". Твърдението, че е паднала простирайки е най-малкото смехотворно. От протокола за оглед става ясно, че въпросната тераса е наполовина остъклена в посока изток, a в посока запад - неостъклена. Неостъклената част е с ширина 1,50м., с метален парапет на височина 98 см. Т.е. с достатъчна височина за да предпази от евентуално падане. От фотоалбума е видно, че простира, където е намерена простряна хавлия е на нивото на парапета. Няма поставени никакви предмети, които евентуално да са улеснили „случайното падане" на пострадалата.
Настоящата инстанция не установи допуснати някакви съществени нарушения на процесуалните правила водещи до ограничаване правата на подсъдимите, поради което и не намира основания за отмяна на присъдата и връщане на делото за ново разглеждане.
Що се отнася до размера на наложените наказания на двамата подсъдими, те са определени като са отчетени смекчаващите и отегчаващите вината обстоятелства. Отчетени са данните за личността на подсъдимите, чистото им съдебно минало. Отчетено е и обстоятелството,че пострадалата е била подложена продължително време на физическо и психическо насилие, унижения и подигравки, телесните увреждания, които тя е получила при опита си за бягство. Настоящата инстанция споделя доводите на окръжния съд и намира, че така определено наказанието не е явно несправедливо, а е съобразено както с личностните данни на подсъдимите така и със степента на обществената им опасност и тази на деянията.
Що се касае до гражданско-осъдителната част на присъдата, след като по несъмнен начин е установено виновно поведение на подсъдимите, то те правилно следва бъдат осъдени, да заплатят съответно обезщетение за вредите причинени от своето неправомерно поведение. Гражданските искове са уважени по справедливост и в съответствие на разпоредбата на чл.52 и сл. ЗЗД.
Поради оттегляне на жалбата на гражд. ищец и частен обвинител, в тази част присъдата следва да остане непроменена, доколкото няма и изрично оплакване от подсъдимите с оглед цялостната им теза за невиновност и искане за постановяване оправдателна присъда.
По отношение на протеста производството беше прекратено.
Предвид изложеното Въззивната инстанция намира, че присъдата на първоинстанционния съд е обоснована, правилна и законосъобразна и следва да бъде потвърдена изцяло.
Други нарушения, които да водят до отмяна или изменение на присъдата при служебната проверка не бяха установени, поради което и на основание чл.336 НПК Варненският апелативен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА изцяло присъдата от 06.03.2009г. на Шуменския окръжен съд, постановена по нохд №302/2008г. по отношение на подсъдимите Т. Р. Г. и В. Е. В.
Решението подлежи на касационна жалба или протест в 15- дневен срок от съобщението на страните, че е изготвено, на основание чл.337а ал.2 НПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1
2
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Илия Пачолов
ЧЛЕНОВЕ: Росица Лолова
Павлина Димитрова
секретаря Соня Дичева
прокурора Стефка Якимова,
като разгледа докладваното от председателя на състава Р.Лолова
ВНДОХ №115 по описа за 2009 год.
За да се произнесе взе предвид следното:
Производство пред Въззивната инстанция е образувано по протест на Окръжния прокурор гр.Шумен, въззивни жалби на Т. Р. Г. и В. Е. В., подсъдими, както и жалба на Д. Н. С., частен обвинител и граждански ищец, срещу присъдата на Шуменския окръжен съд от 06.03.09г., постановена по нохд № 302/08г., с която подсъдимите Г. и В. са признати за виновни по чл.152 ал.1 т.2, ал.2 т.1 и ал.З т.4 вр.чл.26 ал.1 НК като им е наложено наказание от по седем години лишаване от свобода както и по чл.142а ал.4 вр.ал.З вр.ал.1 вр.чл.20 ал.2 НК като им е наложил наказание от по три години лишаване от свобода и на основание чл.23 НК им е определил едно общо наказание в размер от по седем години лишаване от свобода при строг режим. Оправдал ги е по обвинението им по чл.152 ал.З т.З и ал.4 т.4 НК, както и по това по чл.156 ал.2 т.1,2 и 3 вр.чл.20 ал.2 НК.
В протеста се излагат съображения за необоснованосг на атакуваната присъда в оправдателната част, с изключение на частта по чл. 152 ал.З т.З НК. Прави се искане за отмяна на присъдата в частта, с която подсъдимите са оправдани по обвинението по чл. 152 ал.4 т.4 НК, както и по чл.156 ал.2 т.1,2 и 3 вр.чл.20 ал.2 НК и постановяване на осъдителна такава с приложение на закон за по-тежко наказуемо деяние.
Постъпили са и жалби от защитата на двамата подсъдими, в които се излагат съображения за необоснованост, неправилност на присъдата в осъдителната й част, довели до нарушение на материалния и процесуалния закон като се прави искане за постановяване на изцяло оправдателна такава, както и алтернативно за връщане на делото за ново разглеждане. Присъдата се атакува и в гражданско-осъдителната й част като се иска отхвърляне на гражданския иск изцяло.
Постъпила е жалба и от частният обвинител и граждански ищец срещу оправдателната част на присъдата по обвинението по чл.142а НК, както и по отношение присъденото обезщетение като се прави искане гражданските искове да бъдат уважени така както са предявени.
Преди с.з. пред настоящата инстанция е постъпила молба от частния обвинител и граждански ищец, с която оттегля пълномощията си от адв. П, подала Въззивната жалба, като заявява, че оттегля жалбата си срещу двамата подсъдими, както в наказателно-осъдителната така и в гражданско-осъдителната й част. Представя и нотариално заверена декларация, в който заявява, че няма претенции към двамата подсъдими, тъй като всичко, което се е случило е станало с нейно съгласие.
Защитата на двамата подсъдими представя допълнителни изложения, в които излагат подробно съображенията си.
В с.з. защитата на подсъдимите прави искане за прекратяване на производството по отношение подадената жалба от страна на частния обвинител и граждански ищец поради нейното оттегляне, както и по отношение на протеста, тъй като е подаден от прокурор извън срока на командироването му.
Представителят на апелативната прокуратура изразява становище за наличие на основание за прекратяване на производството по отношение жалбата на частния обвинител и граждански ищец, както и за законосъобразност и обоснованост на подадения протест. Счита, че той е подаден от надлежен орган и няма основания за третирането му като нищожен.
Въззивният съд след съвещание прекрати производството по делото по отношение подадената жалба от частния обвинител и граждански ищец както и по отношение подадения протест, като прие,че е подаден извън компетенциите на подписалия го прокурор.
Въззивната инстанция намира,че жалбите на двамата подсъдими са подадени в срок и са допустими.
Въззивната инстанция, като разгледа становищата на страните и провери правилността на обжалваната присъда изцяло, на основание чл.312 и 313 НПК намира за установено от фактическа страна следното:
С присъда от 06.03.09г. Шуменският окръжен съд е признал подсъдимите Т. Р. Г. и В. Е. В. за виновни в това, че за периода 11.07.07г. - 30.07.07г., в гр.Нови Пазар, при условията на продължавано престъпление се съвкупили, поотделно с непълнолетната Д. Н. С., като я принуждавали към това със сила и заплашване и извършвали това с цел въвличането й в последващи развратни действия и проституция -престъпление по чл.152 ал.1 т.2, ал.2 т.1 и ал.З т.4 вр.чл.26 ал.1 НК и на основание чл.152 ал.З вр.чл.54 НК им е наложил наказания от по седем години лишаване от свобода. Признал е подсъдимите за виновни и в това, че през същия период на същото място в съучастие като съизвършители, противозаконно лишили от свобода непълнолетната Д. Н. С., като деянието е било извършено по начин мъчителен за пострадалата и лишаването от свобода е продължило повече от две денонощия, поради което и на основание чл.142а ал.4 вр.ал.З вр.ал.1 вр.чл.20 ал.2 и чл.54 НК им е наложил наказание от по три години лишаване от свобода. На основание чл.23 ал.1 НК им е определил да изтърпят най-тежкото от таза наложените им наказания , а именно лишаване от свобода от по седем години при строг режим.
Признал е двамата подсъдими за невинни в това на 10.07.07г. в с.Красен дол да са отвлекли непълнолетната Д. С. за да бъде предоставена за развратни действия в страната и извън границите й и ги е оправдал по обвинението им по чл.156 ал.2 т.1,2 и 3 вр.чл.20 ал.2 НК. Оправдал ги е и по обвинението им по чл.152 ал.З т.З и ал.4 т.4 НК. Осъдил е двамата подсъдими, солидарно, да заплатят на Д. Н. С. обезщетение за претърпени неимуществени вреди за деянието по чл. 152 НК в размер на 7 000лв. и за деянието по чл.142а НК - 2 000лв. ведно със законната лихва считано от 30.07.07г. до окончателното изплащане като е отхвърлил исковете в останалия им размер, както и изцяло иска за обезщетение на неимуществени вреди по чл. 156 НК. Осъдил ги е да заплатят и съответните такси и разноски.
За да стигне до този резултат окръжният съд е приел за установено следното:
Пострадалата С. е родена на 03.12.1989г. и живеела с баща си и втората си майка в с.Красен дол. Пред близки, включително и пред свид. М. С. споделяла, че си търси работа. По този повод той й предложил да се видят на 10.07.07г. вечерта. Прибирайки се на тази дата от дома на леля си, където била на гости към своя дом, тя видяла, че свид. С. я чака с автомобила си. Предложил й да отидат в с.Мировци и да я запознае с двама негови близки. Тя се съгласила. Двамата потеглили за с.Мировци, където спрели на центъра. В това време пристигнали с автомобил и двамата подсъдими Г. и В. Свид. С. казал на пострадалата да се качи в техния автомобил, а той казал, че има работа другаде. На въпроса кой ще я върне в с.Красен дол той отговорил, че Т. и
В., ще я върнат. С. се качила в автомобила на двамата
подсъдими, но вместо към с.Красен дол, те се отправили към гр.Нови Пазар. Там отишли в апартамент, държан от подс. Васви като съобщили на постр. С., че ще работи за тях като навърши 18 год. и й вземат лична карта. От следващия ден двамата подсъдими се редували да я изнасилват, като казвали че трябвало да я обучават как да се държи с бъдещите си клиенти. След няколко дни й наредили
да се обади на баща си, който я търсел и да каже, че работи на
бензиностанция към гр.Бургас. Тя казала,че иска да си отиде в къщи, но подс. В. й заявил, че никъде няма да ходи и че трябва да се учи като я ударил с юмрук по зъбите, отново осъществил насилствен полов акт с нея след което излязъл. Известно време след това се наложило групата да се премести в друг апартамент, собственост на свид. Н. К. Там подсъдимите запознали пострадалата със свид. О. Т. като й казали,че той се занимава с износ на момичета в чужбина. По време на престоя на пострадалата в този апартамент пристигнало за малко и друго момиче на име „Т". Междувременно двамата подсъдими продължили да осъществяват полов контакт с пострадалата без нейно съгласие почти ежедневно като й оправяли заплахи, че ще я убият, ще изгорят къщата на близките й, карали я да се съблича и стои гола, с часове да стои клекнала, да не спи, нанасяли й удари с юмруци и ритници, били я с кабел. Когато се налагало да излезе на терасата й нареждали да не се опитва да вика или дава каквито и да е знаци, защото я наблюдават. Понякога я пущали да ходи до близкия магазин като отново й напомняли че я наблюдават. В един момент подс. Васви получил обаждане от свид. С.И., който му казал, че имало клиент в хотела, който искал да му доставят момиче. Подсъдимите решили да пратят постр. С. Свид. И. я завел до хотела и я оставил в стаята на „клиента" Х. Б. По държанието й той разбрал,че тя не иска да прави това, за което е доведена и я предал обратно на свид. И. Той от своя страна се обадил на подс. В. да дойде и прибере свид. С. След като я отвели в апартамента, двамата подсъдими започнали да я бият и да й натякват,че заради нея изгубили 100лв. На следващия ден подс. В. накарал С. да се съблече и да кляка цял ден след което излязъл. Когато се върнал по-късно отново насилил сексуално свидетелката. На следващия ден пострадалата останала сама в апартамента, видяла, че вратата към терасата е отворена и решила да се опита да избяга. При опита си да слезе от балкона, който бил на четвъртия етаж тя паднала. При падането си била видяна от свид. М. С., която накарала внука си да се обади на бърза помощ и полицията. Пострадалата била транспортирана до болницата където й била оказана медицинска помощ.
Тъй като пострадалата е заявила в клетвена декларация, че всичко е станало с нейно съгласие, беше допуснал повторният й разпит и бяха констатирани противоречия в показанията й дадени на досъдебното производство, пред първата инстанция и тези депозирани пред Въззивната инстанция.
Въззивната инстанция не дава вяра на последните показания на пострадалата, като приема, че поведението й е манипулирано. В с.з. тя заяви, че й е омръзнало да ходи в съда и нямала повече възможност да се явява непрекъснато в с.з. и затова подала тази клетвена декларация. Съдът доби и преки визуални впечатления от пострадалата - не по-висока от 1,50м., не повече от 40 кг., визуално изглеждаща на около 13-15 години, с ограничен интелектуален запас и пълна невъзможност да се противопостави физически или вербално. С този смисъл е и заключението на СПЕ от където се установяваме тя е с интровертна нагласа, пасивност в социалните контакти, плахост, срамежливост, безинициативност. У нея липсва опит за справяне с критични ситуации, в такива случай е пасивна и подчинена. Експертизата е изготвена 15 дни след опита й за бягство и констатациите за състоянието й са били в най-висока степен на достоверност. Състоянието й непосредствено след случилото се е доказателство за упражненото спрямо нея насилие от подсъдимите както и за липса на способност за противопоставяне от нейна страна. При изготвяне на повторната СПЕ, вещите лица дават заключение, че при поставянето на пострадалата в стресова ситуация, тя става податлива на манипулирани, не разполага с умения и подходи и възприема защитен пасивен маниер, характерен за преживявано състояние на безпомощност с цел физическото й оцеляване. Експертите заявяват, че в положението в което е била поставена пострадалата е била практически неспособна както да се противопостави на проявеното спрямо нея физическо и психическо насилие, така и да го избегне чрез напускане на жилището и търсене на помощ.
Предвид тези нейни личностови особености настоящата инстанция дава вяра на показанията на пострадалата дадени пред първата инстанция като не кредитира депозираното в с.з. пред Въззивната инстанция.
Горната фактическа обстановка се установява по безспорен и категоричен начин от всички събрани доказателства. Тя се оспорва изцяло от подсъдимите, които твърдят, че нито са отвличали пострадалата, нито са я насилвали сексуално и дори не са имали никакви сексуални отношения с нея, че тя е била там с ясното съзнание, че ще проституира и че никога не са я лишавали от свобода.
Тъй като производството е прекратено по отношение протеста и жалбата на пострадалата, то се движи само по отношение жалбите на двамата подсъдими.
Жалбите са неоснователни
Установено е, че за запознанството на подсъдимите с
пострадалата е помогнал нейния съсед, свид. С. Правилно е
прието, че тя се е качила доброволно в автомобила им, с оглед
намерението й да си търси работа като е била заблудена относно
факта, че няма да я върнат в селото й, което само по себе си не
представлява отвличане. Правилно е прието, че при качването й в
автомобила не се установява никакво насилие спрямо нея. При
потеглянето, тя не е възразила спрямо посоката на предвижване.
Никъде тя самата не твърди наличие на упражнено насилие по време на предвижването до Нови Пазар, както и до качването в апартамента. В този смисъл не е налице отвличане по смисъла на чл.156 НК.
Установено е, че след като е била отведена в гр.Нови пазар, пострадалата е била държана първоначално в един, а след това преместена в друг апартамент от 11.07. до 30.07.07г. Там е била системно насилвана и от двамата подсъдими. В тази част показанията на пострадалата са последователни, подробни и логични. Някои непълноти в тях се дължат най-вече на продължителния период от 20 дни, през който е била насилвана. Едва ли тя би могла да си спомни абсолютно всеки момент от тези дни. Освен това, видно от съдебните протоколи, разпита на свидетелката е бил прекъсван многократно поради влошаване на здравословното й състояние, изблик на емоции и др. Правилно съдът е приел, че силната проява на емоция и стрес при разпита е още едно косвено доказателство, че описаните от нея обстоятелства са се случили реално.
Доказателства за извършените сексуални актове са не само показанията на пострадалата, но и изготвените съдебно-медицински експертизи, където са установени охлузвания и зачервявания на половия орган на пострадалата дължащ се според експертите на упражнен натиск и триене или на възпалителен процес. След като такъв възпалителен процес не е установен, остава първият извод, а именно , че с нея са извършвани съвкупления - обстоятелство, което напълно се отрича от подсъдимите.
Що се касае до установяване на упражнено насилие върху нея, то данни за това отново се съдържат в СМЕ за освидетелстване на живо лице. Установените травматични увреждания, съобразно давността на кръвонасяданията, установени според промяната в оцветяването им, според експертите могат да бъдат получени преди падането й при опита за бягство. За упражнено насилие съществуват и други преки доказателства - показанията на разпитания свидетел О. Т., който е присъствал на побой нанесен на пострадалата от подс. В., както и от свид. С. И. Насилие са упражнявали и двамата подсъдими, независимо един от друг. Изнасилванията са били извършвани с цел тя да бъде предоставена след това за развратни действия. Неведнъж подсъдимите са декларирали, че трябва да я „обучат", как да се държи с „клиентите",
Съществуват доказателства, че поне веднъж подсъдимите са изпратили пострадалата при „клиент", но поради поведението й те не са могли да „реализират печалба".
Що се касае до знанието за възрастта на пострадалата, то няма спор, че подсъдимите са знаели, че няма навършени 18 години, тъй като те самите са й предложили да й помогнат при снабдяване с
лична карта.
По отношение лишаването от свобода на пострадалата се установява, че тя е била затворена последователно в две жилища, като предвижването й е било контролирано и силно ограничено. Тя е можела да излиза на балкона на апартамента, имало е случаи да отива сама до магазина, в близост. Тук следва да се има предвид психологичната й характеристика опитана по-горе отличаваща се с пасивност и подчинение, както и неспособността й да се противопостави на насилието срещу нея или да го избегне като потърси помощ. Правилно съдът не е дал вяра на обясненията на подсъдимите, че пострадалата е разполагала с ключ от жилището. Такъв ключ не е бил открит и при извършения оглед след падането на пострадалата от балкона.
Възражението на подсъдимите, че не са ограничавали свободата на предвижването й е несъстоятелно. Предвид психологическата й характеристика, след неколкократни прояви на насилие, бруталност, заплахи за живота на близките й, нейната способност на прецени възможността за търсене на помощ е била значително ограничена. При наличието на неспособност у пострадалата да реагира адекватно и сама да предприеме стъпки за бягство или търсене на помощ, правилно съдът е приел,че тя е била лишена противозаконно от свобода. Периодът на задържане е бил значителен - 20 дни като през цялото време тя е била подложена на системен тормоз и физическо насилие.
Правилно и законосъобразно съдът е оправдал подсъдимите по обвинението им по чл. 152 ал.З т.З и ал.4 т.4 НК, тъй като не се установява опит за самоубийство от страна на пострадалата. Още в първия момент тя е заявила, че е искала да се спусне от балкона и да избяга, но е паднала случайно.
Съдът е изложил мотиви защо не приема, че се касае до особено тежък случай и тези мотиви се споделят и от настоящата инстанция с оглед липсата на квалифициращ елемент - висока степен на обществена опасност на дееца.
По конкретните възражения на подсъдимите:
В допълните съображения към жалбата, защитата на подс. В. на първо място излага съображения, че пострадала е тръгнала сама със съзнанието,"че иска да се махне от селото си". В тази насока съдът също приема, че се е качила доброволно в автомобила както на родственика си, така и на двамата подсъдими и ги е оправдал по обвинението им по чл.156 НК.
По второто възражение, че пострадалата не е била заключвана, вече бяха изложени съображения по-горе. Прието е, че тя не е имала ключ за апартамента, а доколко се е заключвала или не балконската врата, този факт вече беше коментиран. По отношение нанасяните побоища, от показанията на пострадалата, а и други доказателства -показанията на свид. О. Т., присъствал на един от побоите, както и СМЕ се установява, че пострадалата е била бита почти ежедневно като са започнали още от първата нощ след пристигането им в апартамента на подс. Васви. По повод и без повод са й били нанасяни удари с юмруци, с ритници, с кабел /никъде не се споменава, че качела е бил от кабелна телевизия/. За такива побои пострадалата споменава непрекъснато в показанията си в с.з. - л.169-174 нохд 302/08. По отношение психическото й състояние показателни са думите й: „Помислих да избягам, но като ме заплашват как щели да запалят на нашите къщата, мен да ме убият и мен ме беше страх за живота ми. Казаха ми няма да викаш, ако почнеш да викаш и тебе ще убием и вашите"; „"Каквото искаме това ще правим с тебе. Ти си бедна. Дори и да влезем в затвора, ще си платим гаранцията и ще излезем, ама ти си бедна, нищо не можеш да направиш." В контекстна на тези заплахи следва да се преценяват и последващите й действия по отказ от жалбата и отричане от предишни показания.
Защитата на подсъдимите е оспорила компетентността на вещите лица от двете КСМППЕ като твърди че съдът не се произнесъл по направения отвод и това е допуснал съществено процесуално нарушение. Вещите лица са били призовани в с.з. за 01.10.08г. Междувременно с разпореждане от 24.09.08г. в.л. Н Н е била заменена с в.л. С. С. На тази дата е бил даден ход на делото без някакви възражения на страните, освен по отношение предявените граждански искове от пострадалата. Вещите лица са присъствали при разпита на пострадалата на 01 и 02.10.08г. и са били освободени след него, видно от определението на стр.181 от делото.
Междувременно е била изслушана и приета експертизата за освидетелстване на живо лице с вещи лица В., В. и З.
Комплексната експертиза е изслушана на 06.11.08г. след промяна реда в хода на съдебното заседание като присъства отново в.л. Н. Т. Не са отразени никакви възражения на защитата на подсъдимите. След изслушване на експертите защитата е възразила срещу приемането на експертизата поради нейната непълнота и вътрешни противоречия, но не и на други основания. Направено е искане, на основание чл.153 НПК за „повторна експертиза с други вещи лица".Не става ясно защо се прави отвод на тези лица, но от последващите записани фрази може да извади заключение, че поради некомпетентност. Такова основание за отвод не съществува в НПК.
Съдът правилно е приел тази експертиза като е добавил, че ако съществува необходимост, може да бъде назначена нова такава. В края на заседанието, действително е определил назначаване на нова тройна комплексна СППЕ с конкретни задачи. Такава е изготвена и изслушана в с.з. на 05.12.08г като защитата е възразила срещу приемането й като необективна и необоснована. Съдът с определение е отговорил на тези възражения като е приел същата. Предвид всичко изложено дотук става ясно,че двете експертизи са били приети от съда по съответния ред като е отговорено на възраженията на защитата и не е налице допуснато процесуално нарушение.
Възраженията на защитата на подс. Г., изложени в допълнителното изложение са в същата насока. Възраженията, че подс. Г. не е знаел възрастта на пострадалата и не била установена специалната цел по чл. 152 ал.З т.4, са абсолютно неоснователни. Възрастта на пострадалата е не само очевидна, /дори изглежда външно значително по-малка/ двамата подсъдими са й казали,че ще й съдействат за взимането на лична карта, когато навърши 18 год. и че ще работи за тях в чужбина, когато навърши тази възраст. По отношение силата и заплахата използувани спрямо пострадалата, вече неколкократно това беше коментирано по-горе. Известно е, че при този вид престъпления свидетели обикновено няма, но от внимателната преценка на събраните доказателства в конкретния случай обосновано съдът е стигнал до извода за виновност на двамата подсъдими. Както първата, така и Въззивната инстанция излагат своите мотиви защо кредитират показанията на пострадалата до момента на подаване на „Клетвената декларация", а Въззивната инстанция и защо не кредитира тези, изложени пред нея. По отношение деянието по чл. 142а НК, защитата излага съображения, че пострадалият от това престъпление трябва да съзнава че е лишен от свобода и субективно да не е съгласен с това и да се противопоставя на това положение, а виждате ли, свид. С. не се е чувствала лишена от свобода. Как тогава ще се обясни предприетия от нея начин на напускане на жилището, намиращо се на четвъртия етаж, през балкона. Ако тя не е била лишена от свобода, ако е разполагала с възможността да излиза по всяко време, дори да си отиде у дома безпрепятствено, защо ще предприема такова рисковано „напускане". Твърдението, че е паднала простирайки е най-малкото смехотворно. От протокола за оглед става ясно, че въпросната тераса е наполовина остъклена в посока изток, a в посока запад - неостъклена. Неостъклената част е с ширина 1,50м., с метален парапет на височина 98 см. Т.е. с достатъчна височина за да предпази от евентуално падане. От фотоалбума е видно, че простира, където е намерена простряна хавлия е на нивото на парапета. Няма поставени никакви предмети, които евентуално да са улеснили „случайното падане" на пострадалата.
Настоящата инстанция не установи допуснати някакви съществени нарушения на процесуалните правила водещи до ограничаване правата на подсъдимите, поради което и не намира основания за отмяна на присъдата и връщане на делото за ново разглеждане.
Що се отнася до размера на наложените наказания на двамата подсъдими, те са определени като са отчетени смекчаващите и отегчаващите вината обстоятелства. Отчетени са данните за личността на подсъдимите, чистото им съдебно минало. Отчетено е и обстоятелството,че пострадалата е била подложена продължително време на физическо и психическо насилие, унижения и подигравки, телесните увреждания, които тя е получила при опита си за бягство. Настоящата инстанция споделя доводите на окръжния съд и намира, че така определено наказанието не е явно несправедливо, а е съобразено както с личностните данни на подсъдимите така и със степента на обществената им опасност и тази на деянията.
Що се касае до гражданско-осъдителната част на присъдата, след като по несъмнен начин е установено виновно поведение на подсъдимите, то те правилно следва бъдат осъдени, да заплатят съответно обезщетение за вредите причинени от своето неправомерно поведение. Гражданските искове са уважени по справедливост и в съответствие на разпоредбата на чл.52 и сл. ЗЗД.
Поради оттегляне на жалбата на гражд. ищец и частен обвинител, в тази част присъдата следва да остане непроменена, доколкото няма и изрично оплакване от подсъдимите с оглед цялостната им теза за невиновност и искане за постановяване оправдателна присъда.
По отношение на протеста производството беше прекратено.
Предвид изложеното Въззивната инстанция намира, че присъдата на първоинстанционния съд е обоснована, правилна и законосъобразна и следва да бъде потвърдена изцяло.
Други нарушения, които да водят до отмяна или изменение на присъдата при служебната проверка не бяха установени, поради което и на основание чл.336 НПК Варненският апелативен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА изцяло присъдата от 06.03.2009г. на Шуменския окръжен съд, постановена по нохд №302/2008г. по отношение на подсъдимите Т. Р. Г. и В. Е. В.
Решението подлежи на касационна жалба или протест в 15- дневен срок от съобщението на страните, че е изготвено, на основание чл.337а ал.2 НПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1
2