2020-04-27 0
Семейството на коронавирусите е причинител на страдания най-често сред животните. Много рядко е възможно да се предава от животно на човек. Причинител на сегашната световна ситуация, придобил гражданственост като Ковид-19, по една или друга причина се е видоизменил така, че прави тежки поражения в човешкия организъм и може да се предава от човек на човек. Инкубационният период е от 2 до 14 дни.
Процентът на безсимптомните носители и на леките форми е висок, което го прави изключително подмолен – така заразеният предава инфекцията дори без да подозира.
В случай на влошаване се развива остър респираторен дистрес синдром, не са рядкост сърдечно-съдови усложнения, сепсис, чернодробна и бъбречна недостатъчност. Всъщност, моделът на поведение на този причинител е неясен и за много от нещата се учим в движение, все още има доста неизвестни. Няма и специфично лечение, засега се прилагат различни схеми, но нито една от тях не дава 100% успеваемост.
Не е ясно защо децата и младите организми са сравнително пощадени. Тежката форма на протичане и усложненията се наблюдават в повечето случаи при възрастни и хронично болни.
При липса на симптоми най-сигурното средство да продължим да нямаме такива е изолацията. Ограничаваме до минимум излизанията извън дома. Носим маски и ръкавици. Спазваме дистанция на поне два метра при среща с хора. По този начин се свежда до минимум разпространението на вирусни частици от хора, които до този момента не са наясно, че са заразоносители. Нека фактът, че младите хора и децата по-рядко боледуват, не ни успокоява и не понижава бдителността ни, тъй като те могат да предадат инфекцията на човек, който не би я изкарал толкова леко и безсимптомно. Заредете се с търпение.
Нямаме яснота колко дълго ще продължи тази ситуация
Опитайте се да стимулирате имунитета си като се храните пълноценно и приемате витамини и минерали под различни форми. В това положение слънчева енергия ще черпим от терасата, вместо в парка и гората, както обичайно препоръчваме.
Това са все препоръки, които даваме за предпазване от всяка една респираторна инфекция. С тази разлика, че Ковид-19 е една идея по-агресивен – задържа се по-дълго време върху повърхности, има по-продължителен инкубационен период, чести са асимптомните и леки форми, дава сериозни усложнения, макар и рядко.
Светът не е само коронавирус, макар напоследък да се говори само за това. И все пак, не е задължително всеки проявен симптом да асоциираме с тази инфекция.
В случай на разболяване е редно да уведомите наблюдаващия вашето дете педиатър. По преценка проблемът се уточнява по телефон или бивате насочени за преглед. Въпреки съвременните средства за комуникация – телефон, вайбър, месинджър, онлайн консултации, аз все пак предпочитам състоянието да се уточнява чрез преглед – така рискът да се изпусне и най-малкият детайл е минимален. Като това, разбира се, се случва в условията на спазване на всички противоепидемиологични мерки – недопускане струпване на хора пред кабинета, дезинфекция след всеки пациент, проветряване, носене на маски.
В условия на пандемия всеки проявен симптом се третира като породен от актуалното за периода заболяване, до доказване на противното. Какво е характерно – висока температура, втрисане, болки в главата, очите, кости,стави,мускули, стягане в гърдите, недостиг на въздух (задух), суховата кашлица, болки в корема, диария, неповлияване от симптоматичното лечение, рязко влошаване между 3-7 ден. Това го срещаме и при доста други вирусни инфекции, затова е нужно да се обсъди с педиатър, който да насочи за тест или при необходимост други изследвания, и хоспитализация. За щастие, както вече изкоментирахме, поне по последни данни, децата са пощадени от това световно зло.
Бих посъветвала родителите да се опитат да се съхранят най-вече психически. Нaясно съм, че в съзнанието на всички ни бушуват мисли и вълнения от най-различно естество. Никой не може да каже със сигурност докога ще продължи тази ситуация. Но колкото и да се проточи, каквито и последици да има след нея, ние трябва да продължим психически стабилни. Нека не изпадаме в крайности – не е редно нито да неглижираме проблема, нито да чертаем бъдеще в страховити краски.
Лекари и пациенти сме заедно в борбата – имаме си доверие, можем да разчитаме един на друг, редно е да спазваме препоръките. Нека всички дадем максимума на това, което се изисква от нас и положим усилия да възстановим нормалния ритъм на живот.