2021-07-09 0
Няма как да не сте забелязали, че електрическият влак не само потегли, но вече набира сериозна скорост. Много производители на автомобили побързаха да заемат първите места в него, но вече не остана марка, която поне да не е обявила планове за електрификация на гамата. От пионер като VW очакваме иновации и зрели технологии, но типично по немски гигантът реши да не бърза с ударното представяне на изцяло електрически модели, макар Up и Golf да проправиха донякъде пътя на волтовото бъдеще.
За един страничен наблюдател появата на VW ID.3 може да се струва позакъсняла, защото много производители вече смениха по две поколения на своите "електрички", но това е доста повърхностна оценка. Аз също трябва да си призная чистосърдечно, че срещата ми с VW ID.3 не беше заредена с предварителни очаквания за нещо супер оригинално и впечатляващо. По-скоро очаквах да видя една много смислена и резонна интерпретация на градския семеен електромобил.
Футуристичен отвън, успокояващ отвътре
Бях виждал VW ID.3 и преди, но идеята, че след малко ще го подкарам, ме накара да обърна повече внимание на дизайнерските хрумвания. Ако си мислите, че това е просто Golf на ток, жестоко сте объркали жанра. Външността на VW ID.3 няма нищо общо.
Всъщност тя напълно отговаря на идеята за футуристичен дизайн, но без всякакви клишета и излишни украски. Моделът е по своему красив и излъчва ултрамодерност, което се дължи в немалка степен на оригиналния цвят и необичайните 19-цолови джанти. Светлините отпред и отзад са друг акцент, който сме свикнали да е сред основните отличителни черти на новите модели и този не прави изключение. За почти 3-те дни, в които имах удоволствието да шофирам VW ID.3 в и около София, немалко глави се завъртяха по посока на електрическото бъдеще на VW.
После отваряте вратата и попадате в друг свят – супер семпъл дизайн и неутрални цветове, които действат успокояващо. Направи бих казал по скандинавски. Акцентът в интериора е красивият, облицован в бяла кожа волан и големият дисплей на инфотеймънт системата, който за всяка модерна кола вече е толкова важен, колкото и двигателя.
Веднага след сядането почва да ви обзема приятното чувство, че в купето си е направо широко в сравнение с подобните по размер автомобили. Ясно е защо – няма трансмисии, кардани, диференциали и други механични динозаври, които ядат място и добавят тегло. Седалките са широки и удобни, повече насочени към комфорта, отколкото към бързите завои. Същото важи и за мястото на задната седалка – тя не е само за деца, напротив, пътуващите там ще се чувстват чудесно. Тук е момента да похваля и багажника – изненадващо голям за такъв тип автомобил, където част пода е надигнат заради батериите. В случая няма да усетите ограничение в обема, даже ми се струва, че VW ID.3 предлага повече от аналозите на течни горива в класа.
Потегляме безшумно
Преди това обаче е редно да огледам контролните прибори. Освен големия екран в средата, който дискретно е насочен към водача, зад волана има по-малък и по-скромен дисплей, който ви показва най-важното при движение. Тук Volkswagen са подходили по консервативно. Аз винаги съм харесвал новите технологии и всички графични ефекти са истинска радост за дигиталната ми душа, но много бързо осъзнах, че изобилието на "визуални фойерверки" не винаги е най-доброто. То лесно уморява и най-вече разсейва.
Като казах консервативно имам предвид, че дисплеят пред вас показва скоростта, оставащия пробег, много дискретно нивото на потребявана или регенерирана мощност, семпло отразява режима на автопилота и в най-разширената версия може да ви даде следващата маневра по маршрута. Няма 100 иконки, въртящи се сфери и хиляди показатели, които можете да сменяте. Опитът ми с други модерни автомобили сочи, че можете да прекарате и повече от час (и то в движение), докато пробвате и сменяте графиките, което е всичко друго, но не и безопасно. Затова адмирирам подхода на VW да ви даде толкова, колкото ви е нужно.
Как върви и вози?
Управлението е ефирно и плавно, а това създава истинско удоволствие в градската среда. Да си призная, карах основно в режим "Комфорт", защото жегата и сравнително натоварения трафик не предполагаха динамика. Окачването е настроено подчертано комфортно – с достатъчен ход и доста убедителни възможности в поглъщането на неравности, като се убедих по някои от най-разбитите така наречени софийски улици.
Дори да бързате, VW ID.3 няма да ви дразни с неприятни удари и шумове по неравностите, а чинно и незабележимо ще ги филтрира. Шумоизолацията е на ниво – във всички разрешени у нас скоростни режими на практика няма да чувате почти нищо – наймного гумите.
Винаги съм харесвал спортните коли, затова беше въпрос на време да тествам и режима "Спорт". Да си призная първото потегляне от светофар със залепен десен педал доста ме изненада. Нямаше свирене на гуми, паниран тракшън контрол и отчаяни опити за търсене на сцепление. VW ID.3 се впи в асфалта и се изстреля толкова убедително, че хората с по-слаби мускули на врата със сигурност щяха да изпитат дискомфорт. И това е само със задно задвижване! Излишно е да казвам, че даже много автомобили със спортни претенции ще могат да гледат само отзад. Изпреварванията на междуградски път са също толкова вълнуващи и безопасни (стига всички да са ви видели), защото приключват за няколко мига. Честно казано ми беше трудно да повярвам, че мощността на VW ID.3 е само 204 конски сили.
След спортните радости е време да видим и обратната страна на монетата – разходът. С изключително задоволство мога да споделя, че тук изненадата също беше приятна. Изминах малко над 140 км в София и околностите, не съм карал по магистрала, средната скорост беше около 37 км/ч. В тези режими ID.3 изобщо не беше прекомерно оптимистичен с оценката на оставащия пробег, напротив. Километрите дори се увеличаваха на няколко пъти. Разходът на енергия за цялото ми шофиране възлезе на 13,3 kWh/100 км, която предвид 58-киловатчасовата батерия на VW ID.3 обещава пробег близък до респектиращата цифра 400 км. Разбира се, движението по магистрала няма да е толкова дълго, но все пак какво повече може да иска човек от автомобил за града и уикенда.
Той ви обича
Затова още след като отворите врата климатикът и радиото вече работят. Честно казано за пръв път виждам толкова активно отношение на автомобил към водача. Достатъчно е да се доближите до VW ID.3 с ключ в джоба или чантата и той ще ви посрещне с приветливо включване на светлините, ще се отключи и ще разпъне огледалата си. Когато стигнете и трябва да слезете, дори не е нужно да търсите и натискате бутона за включване и изключване. Просто слезте… толкова е логично!
Една от ергономичните особености на новите електрически фолксвагени е необичайният джойстик за превключване на предавките, които се намира горе на таблото. Бях доста скептичен за тази радикална промяна. Обаче този джойстик се върти толкова лесно и бързо, че местенето на класическия лост не само не ми лисваше, а ми се видя ужасна отживелица.
VW ID.3 е натъпкан с асистенти, които невидимо бдят за вашата безопасност. Активният темпомат с поддържане на дистанцията и автоматично потегляне в задръстване работи отлично и истински облекчава в тежкия трафик.
Няма да ги описвам поотделно, но в обобщение мога да кажа, че VW ID.3 може да ви придвижва почти автономно като следи за знаците и ограничението, сам намалява скоростта, държи ви в пътната лента и спира аварийно при нужда. Ако ви се мързелува, можете буквално да оставите движението на автомобила и само леко да държите курса в лентата с волана – нищо повече – дори не е нужно да ползвате краката си.
От екстрите мога да отлича наличието на безжична връзка Android Auto, многото режими на климатичната инсталация и опцията за лесно задаване на нивото на заряд на батерията, което искате да поддържате (за да удължите живота ѝ).
Изобщо VW ID.3 се оказа много кола за цената си, което не е изненада, когато зад разработката стои компанията, създала вездесъщия Golf.
А критиките? Ами единственото, което мога да отбележа е, че известието за намаляваща течност за чистачки е наистина досадно.
Ще ми липсваш VW ID.3!