Колеги, без да навлизам в заплетените подробности на случая, в общи линии казусът е следния:
по иск по чл.109 от ЗС съдът постанови незаконно построената двуетажна второстепенна сграда на граничната регулационна линия да бъде съборена до размера на калканната стена на съществуващия в съседния имот гараж. За да постанови това събаряне, съдът се мотивира със заключението и на тройна СТЕ, която казва, че сградата е недопустима и нетърпима, не са налице предпоставките, визирани в закона за узаконяване, нарушени са строителни правила и норми и т.н..
След подаване на въззивна жалба срещу решението, ответникът по иска (незаконният строител) е подал молба за узаконяване на незаконната сграда и на първо заседание пред втора инстанция представи току-що издаден акт за узаконяване на същата сграда.
Ответник по иска е и съответната община, поради това, че по времето на извършване на строежа и към датата на завеждане на делото Общината е собственик на земята. Към датата на постановяване на решението на съда обаче, нарушителят вече закупи от Общината земята, върху която има право на строеж за основната си жилищна сграда.
Въпросите ми към вас са:
1.нищожен ли е този акт за узаконяване, след като съдът се е произнесъл в обратния смисъл - неузаконима е и следва са се събори, но решението не е влязло в сила? На пък и общината знае това решение и въпреки това издава акта?!?
2.След последните промени в ЗУТ, кои са "заинтересовани лица" да обжалват акта за узаконяване пред РДНСК - собственикът на законно построен гараж в съседния имот, разположен на същата гранична линия, но без да е собственик на земята, има ли право да обжалва този акт?
3.Имаме предложение за сключване на спогодба в смисъл - двете страни да си оттеглим въззивните жалби, да оставим да влезе в сила решението на първоинстанц.съд, като ответникът се задължава да не използва незаконната сграда с предназначението, за което я ползва до момента, а ищецът - да не привежда в изпълнение решението за събаряне. Как смятате, че се отразява на силата на пресъдено нещо тази спогодба и има ли погасителна давност за изпълнение на съдебното решение за събаряне?
Малко дълго и объркано се получи, но се надявам все пак да се ориентирате. Имам личен интерес от казуса и ще бъда благодарен на всички, които могат да дадат отговор на въпросите, които ме вълнуват!
- Дата и час: 20 Ное 2024, 02:20 • Часовете са според зоната UTC + 2 часа [ DST ]
Узаконяване след съд.решение за събаряне
Правила на форума
Правила на форума
Темите в този раздел на форума могат да бъдат само на български език, изписани на кирилица. Теми и мнения по тях, изписани на латиница, ще бъдат изтривани.
Темите ще съдържат до 50 страници. Мненията над този брой ще бъдат премествани в друга тема-продължение, със същото заглавие, като последното мнение от старата тема ще съдържа линк към новата, а първото мнение от новата - линк към старата.
Правила на форума
Темите в този раздел на форума могат да бъдат само на български език, изписани на кирилица. Теми и мнения по тях, изписани на латиница, ще бъдат изтривани.
Темите ще съдържат до 50 страници. Мненията над този брой ще бъдат премествани в друга тема-продължение, със същото заглавие, като последното мнение от старата тема ще съдържа линк към новата, а първото мнение от новата - линк към старата.
|
|
11 мнения
• Страница 1 от 1
Re: Узаконяване след съд.решение за събаряне
Актът за узаконяване не се явява нищожен след като е издаден от главния архитект и в съответната форма.Неговото издаване не зависи от развитието на делото по предявен иск по чл.109 от ЗС ,независимо че общината е страна в това производство.Административното производство не се влияе от развитието на исковото производство.Въпреки това считам,че актът за узаконяване може да се обжалва от лицето,което има право на строеж в съседния имот /т.е. от собственика на гаража/.Ако решението на първоинстанционния съд влезе в сила ,това е в интерес на ищеца ,защото в рамките на 5 годишния давностен срок той може да иска неговото изпълнение.
- 14
Re: Узаконяване след съд.решение за събаряне
Наистина малко е объркано. Производството по издаване на акт за узаконяване се движи по определен административен ред предвиден в ЗУТ.Според мен най важният момен в казуса е какво е предвиждането на Подробният устройствен план/ПУП/. Главният архитект следва да издаде акта си въз основа на това предвиждане.Ако в плана се предвижда изграждане на двуетажна жилищна сграда покрита калканно с друга такава, тогава ще се прецени.Предвижданията на ПУП са задължителни те определят възможностите за застрояване в парцелите и предполагам че и съдебните експерти трябва да са се съобразили, но главния архитект е органа който в крайна сметка трябва да каже какво е допустимо и какво не.За съжаление с новата редакция на ЗУТ/03г./ се стесни кръга на активно легитимираните лица,които имат право на жалба.Заинтересовани да обжалват акта за узаконяване са само собствениците и носителите на ограничени вещни права в поземления имот и никакви съседи.Моят съвет е да проверите в общината какви са предвижданията на плана относно засегнатите имоти и после може нещо да се измисли.
- neli_st
- Нов потребител
- Мнения: 2
- Регистриран на: 14 Май 2004, 12:09
Re: Узаконяване след съд.решение за събаряне
Е, това с плановете е другия проблем. При задеждане на исковата молба действаше ЗРП. В хода на делото излезе в ДВ през 2003 год. заповед на Министъра от 31.12.2001 год. за одобряване на нов план, а след излизане на решението на първа инстанция през 2004 г.влезе в сила кадастрална карта. В първия план незаконният строеж въобще не съществува като елемент на застрояването, във втория - е отразен с по-малки от действителните размери, а в последния - отразен е изцяло. Решението на съда е постановено при действието на първия план, а акта за узаконяване е издаден при действието на последната кадастрална карта. Строежът обаче е правен през 1988-9 год. Освен че не покрива калканната стена на съществуващия гараж, на второ ниво има заведение с отрита тераса откъм граничната регулац. линия, което на практика не отговаря на строителните правила, тъй като лишава собственика на гаража да настрои същия до височината на съседната постройка.
Аз пуснах жалба срещу акта за узаконяване до РДНСК и след наколко разменени писма и доказателства те приеха, че сме заинтересована страна. Колко са прави и аз не знам, но това е в наш интерес засега. Остава да видим как ще се произнесат по жалбата.
Аз пуснах жалба срещу акта за узаконяване до РДНСК и след наколко разменени писма и доказателства те приеха, че сме заинтересована страна. Колко са прави и аз не знам, но това е в наш интерес засега. Остава да видим как ще се произнесат по жалбата.
- jiji22
Re: Узаконяване след съд.решение за събаряне
Важното е да се спечели искът по чл.109,защото тогава частта от сградата ще се премахне без значение узаконена ли е или не по адм.правила.
- stavrev
- Потребител
- Мнения: 485
- Регистриран на: 07 Дек 2001, 20:31
Re: Узаконяване след съд.решение за събаряне
А има ли давност това решение - ако не се поиска изпълнение в 5 год. срок може ли след този срок да се иска събаряне от съдия-изпълнител?
- dimitr
Re: Узаконяване след съд.решение за събаряне
Смятам, че искът по чл.109 ЗС е тясно свързан с ограниченията на собствеността, отнасящи се до строителството. Собственикът на парцел е длъжен да търпи постройки, извършени в съседен парцел съобразно строителните правила и норми. Той може да иска премахване само на онези сгради в съседния парцел, които са построени в нарушение на строителните правила и норми, предвидени за зачитане на неговите права. В този смисъл чл.131 ЗУТ бе съществено изменен, като чрез изчерпателно изброяване определи кръга на заинтересуваните лица. Когато се отнася за съседни имоти, това са трите случая по т.2, 3 и 4 на ал.2. От тях следва, че само тези са трите случая на защита на правата на съседа, които права при незаконно строителство само в тези три случая могат да бъдат защитени по 109. Относно кадастралната карта, предполагам знаете, че всъщност тя е снимка на действителното положение, а няма действие "предвиждане на плана". Такова действие по отношение на строителството имат само ПУП. Това е изходната позиция при решаване на казуса. И така, по реда да зададените въпроси:
1.Дали е нищожен акта на узаконяване, може и сам съда да прецени по реда на косвения контрол. Но виждате че има развитие в законодателството. Възможно е акта за узаконяване да е действителен по силата на новите правила и норми, а съдебното решение постановено преди него, да е в съответствие с предходните строителни правила и норми. Смятам, че този акт е нов факт в развитието на правоотношението по правото ви на собственост, по-конкретно-относно ограниченията му и защитата му по отношение на строителство в съседен имот. Ето защо съда ще трябва да вземе предвид този акт, да го изследва, и ако установи незаконосъобразност, да прогласи нищожността му.
2.Да.
3.Съдебното решение има СПН/в случая с осъдително действие/ и изпълнителна сила. Ако сключите такава спогодба, тя се явява нов ЮФ в развитието на правоотношението и по отношение на СПН, така че СПН не въздейства върху този факт. Изпълнителната сила не се прилага служебно, а по молба до съдия-изпълнителя и чрез представяне на изпълнителен лист. Извънредно интересен е въпроса дали упражняването на правото на принудително изпълнение може да бъде предмет на договор, както във вашия случай. На този въпрос не съм в състояние да отговоря категорично, но по-скоро смятам, че не може, тъй като по своята същност това е правомощие не към частен правен субект, а към държавен орган.
1.Дали е нищожен акта на узаконяване, може и сам съда да прецени по реда на косвения контрол. Но виждате че има развитие в законодателството. Възможно е акта за узаконяване да е действителен по силата на новите правила и норми, а съдебното решение постановено преди него, да е в съответствие с предходните строителни правила и норми. Смятам, че този акт е нов факт в развитието на правоотношението по правото ви на собственост, по-конкретно-относно ограниченията му и защитата му по отношение на строителство в съседен имот. Ето защо съда ще трябва да вземе предвид този акт, да го изследва, и ако установи незаконосъобразност, да прогласи нищожността му.
2.Да.
3.Съдебното решение има СПН/в случая с осъдително действие/ и изпълнителна сила. Ако сключите такава спогодба, тя се явява нов ЮФ в развитието на правоотношението и по отношение на СПН, така че СПН не въздейства върху този факт. Изпълнителната сила не се прилага служебно, а по молба до съдия-изпълнителя и чрез представяне на изпълнителен лист. Извънредно интересен е въпроса дали упражняването на правото на принудително изпълнение може да бъде предмет на договор, както във вашия случай. На този въпрос не съм в състояние да отговоря категорично, но по-скоро смятам, че не може, тъй като по своята същност това е правомощие не към частен правен субект, а към държавен орган.
- Иван
Re: Узаконяване след съд.решение за събаряне
Колега Иван,
много ми беше полезно Вашето становище. Прав сте, че изходната позиция по спора е има ли действащ ПУП и какви са неговите предвиждания. Според заключението на в.л. има: "последен и сега действащ ЗРП от 1984"; нов кадастрален план одобрен със заповед № ....2000 год.; одобрена кадастрална карта пред 2003 год.
Та като знаем това и още, че кадастралната карта няма действие "предвиждане на плана", кой от останалите два плана се явява ПУП?
И при старите, и при сегашните строителни правила и норми е недопустимо на границата да се разполагат тераси, прозорци на калканните стени и т.н. В случая, второто ниво е с голяма тераса откъм граничната линия и т.н.
Най-голяма загадка ми е какво ще стане, ако в 5 годишен срок не поискаме от съдия-изпълнителя да приведе в изпълнение решението за събаряне!?! Ще трябва ли отново да доказвам, че сградата ми пречи и да искам събаряне - два пъти за едно и също нещо? Не, разбира се и ще трябва да търпя тази сграда доживот? Ави тя нали освен всичко друго е в нарушение на предвидения обществен ред за строителство?
Не споделям Вашето становище, че упражняването на правото за принудително изпълнение е правомощие на държавен орган. Както сам казвате това право се реалицира по молба на страната по делото, т.е. това е нейно правомощие да иска изпълнение, а не на съдия-изпълнител. Той само оказва съдействие за принудително изпълнение на решението. В този смисъл аз смятам, че може да бъде предмет на спогодба като всяко друго право. Всъщност, не съм много сигурна и затова търся съвет - така или иначе ще има влязло в сила решение. Една спогодба не го обезсилва, а само отлага изпълнението му. Докога може??
много ми беше полезно Вашето становище. Прав сте, че изходната позиция по спора е има ли действащ ПУП и какви са неговите предвиждания. Според заключението на в.л. има: "последен и сега действащ ЗРП от 1984"; нов кадастрален план одобрен със заповед № ....2000 год.; одобрена кадастрална карта пред 2003 год.
Та като знаем това и още, че кадастралната карта няма действие "предвиждане на плана", кой от останалите два плана се явява ПУП?
И при старите, и при сегашните строителни правила и норми е недопустимо на границата да се разполагат тераси, прозорци на калканните стени и т.н. В случая, второто ниво е с голяма тераса откъм граничната линия и т.н.
Най-голяма загадка ми е какво ще стане, ако в 5 годишен срок не поискаме от съдия-изпълнителя да приведе в изпълнение решението за събаряне!?! Ще трябва ли отново да доказвам, че сградата ми пречи и да искам събаряне - два пъти за едно и също нещо? Не, разбира се и ще трябва да търпя тази сграда доживот? Ави тя нали освен всичко друго е в нарушение на предвидения обществен ред за строителство?
Не споделям Вашето становище, че упражняването на правото за принудително изпълнение е правомощие на държавен орган. Както сам казвате това право се реалицира по молба на страната по делото, т.е. това е нейно правомощие да иска изпълнение, а не на съдия-изпълнител. Той само оказва съдействие за принудително изпълнение на решението. В този смисъл аз смятам, че може да бъде предмет на спогодба като всяко друго право. Всъщност, не съм много сигурна и затова търся съвет - така или иначе ще има влязло в сила решение. Една спогодба не го обезсилва, а само отлага изпълнението му. Докога може??
- jiji2
- Потребител
- Мнения: 378
- Регистриран на: 11 Фев 2004, 21:38
- Местоположение: Варна
Re: Узаконяване след съд.решение за събаряне
Ако в 5 год срок не се упражни правото да се иска изпълнение то се погасява по давност,т.е. ако след изтичането на срока поискаш от съдия- изпълнителя изпълнение и длъжникът направи възражение за изтекла давност съдията трябва да ти откаже.Естествено е недопустимо да се води отново дело със същия предмет, тъй като има СПН.
Според мен ,в конкретния случай, спогодбата би имала само облигационно обвързване между страните. Правото на защита на собствеността е непрехвърлимо и не се погасява по давност от което следва,че отказът от него няма да има действие.
Според мен ,в конкретния случай, спогодбата би имала само облигационно обвързване между страните. Правото на защита на собствеността е непрехвърлимо и не се погасява по давност от което следва,че отказът от него няма да има действие.
- stavrev
- Потребител
- Мнения: 485
- Регистриран на: 07 Дек 2001, 20:31
Re: Узаконяване след съд.решение за събаряне
Колега Ставрев, казаното от Вас за погасяването на правото важи ли и за диспозитив, с който е осъден ответника по делото да премахне незаконната сграда, без да е предвидена възможност ищеца да извърши това събаряне за сметка на ответника. И какво ще поискаме от съдия-изпълнителя: моля, да съборите.... Или: Моля, принудително да задължите ответника да събори?!?.
И ако ответника не събори доброволно, може ли съдия-изпълнителя да извърши това и за чия сметка?
И тъй като в съдебното решение е задължен ответникът да преустанови действия, с които пречи - създава наднормен шум и замърсяване, какъв смисъл има да иска спогодба във въззивна инстанция преди решаване на делото от нея и при изрично условие за запазване на решението на първа инст-я? Само, за да подобри междусъседските отношения? Има нещо, което ми се струва, че ми убягва! Колегата Иван изрази становище, че упражняването на правото да се иска съдебно изпълнение не може да бъде предмет на спогодба. Е, ако е така и има все пак такава спогодба? Какво ще му се случи на правото за съдебно изпълнение???
И ако ответника не събори доброволно, може ли съдия-изпълнителя да извърши това и за чия сметка?
И тъй като в съдебното решение е задължен ответникът да преустанови действия, с които пречи - създава наднормен шум и замърсяване, какъв смисъл има да иска спогодба във въззивна инстанция преди решаване на делото от нея и при изрично условие за запазване на решението на първа инст-я? Само, за да подобри междусъседските отношения? Има нещо, което ми се струва, че ми убягва! Колегата Иван изрази становище, че упражняването на правото да се иска съдебно изпълнение не може да бъде предмет на спогодба. Е, ако е така и има все пак такава спогодба? Какво ще му се случи на правото за съдебно изпълнение???
- jiji22
Re: Узаконяване след съд.решение за събаряне
1.Ясно е, че задължението за преустановяване на действие съдия-изпълнителят реализира чрез налагане на глоби.
2.По отношение на задължението за премахване на сградата-чл.419-421 ГПК.
3.Не съм изразявал становище, че ППИ е правомощие на съдия - изпълнителя, а че е правомощие на носителя на правото/материалното право/ към съдия-изпълнителя, ето защо не може да бъде предмет на сделка. Ако такава бъде сключена, ще бъде нищожна поради невъзможен предмет. А правото на принудително изпълнение ще си остане непокътнато.
4.Относно погасителната давност. Без да твърдя, че съм чел съдебна практика, изразявам следното становище: Чл.117 ал.2 ЗЗД във връзка с чл.84 ЗС се отнася до придобивната давност по две причини-първо, вещните права не се погасяват по давност, и второ, това изрично е записано в чл.84 ЗС. Още нещо-искът по чл.109 ЗС не може да се погаси по давност, както не може да се погаси по давност самото право на собственост. Ето защо считам, че съдебно защитеното право по чл.109 ЗС също не може да се погаси по давност.
2.По отношение на задължението за премахване на сградата-чл.419-421 ГПК.
3.Не съм изразявал становище, че ППИ е правомощие на съдия - изпълнителя, а че е правомощие на носителя на правото/материалното право/ към съдия-изпълнителя, ето защо не може да бъде предмет на сделка. Ако такава бъде сключена, ще бъде нищожна поради невъзможен предмет. А правото на принудително изпълнение ще си остане непокътнато.
4.Относно погасителната давност. Без да твърдя, че съм чел съдебна практика, изразявам следното становище: Чл.117 ал.2 ЗЗД във връзка с чл.84 ЗС се отнася до придобивната давност по две причини-първо, вещните права не се погасяват по давност, и второ, това изрично е записано в чл.84 ЗС. Още нещо-искът по чл.109 ЗС не може да се погаси по давност, както не може да се погаси по давност самото право на собственост. Ето защо считам, че съдебно защитеното право по чл.109 ЗС също не може да се погаси по давност.
- Иван
11 мнения
• Страница 1 от 1
Назад към Строителство и регулация
|
|
Кой е на линия
Потребители разглеждащи този форум: 0 регистрирани и 25 госта