hristev написа:Макар... не знам, сигурно пак греша.... Все пак в има няма 35 мои коментара до сега поне 3-4 пъти ми казаха, че нищо не разбирам, че съм лаик и/или неюрист. Не знам... трудни ми е, сигурно и сега пак бъркам...
Грешите...и аз като слаб непиещ юрист ще обясня защо на Вас като мощен пиещ юрист.
Нормата на чл. 128 ДОПК урежда реда за извършване на прихващане и възстановяване на недължимо платени публични задължения. Това става с акт за прихващане и възстановяване (АПВ). Нормата не разграничава дали ще се прави прихващане или възстановяване.
Несъмнено прихващане може да направи
само носителят на материалното право. Същото важи и за връщане на недължимо платените суми.
Няма спор, че носител на материалното публично вземане за глоба по УБДХ е не НАП, а съответният районен съд, наложил глобата /чл. 6, ал. 1 УБДХ/. Органът по приходите към НАП не разполага с материална компетентност да връща недължимо платени публични вземания за наложената глоба по УБДХ.
Именно затова съгласно чл. 128, ал. 1 ДОПК по този ред се възстановяват единствено:
Недължимо платени или събрани суми за данъци, задължителни осигурителни вноски, наложени от органите по приходите глоби и имуществени санкции, както и суми, подлежащи на възстановяване съгласно данъчното или осигурителното законодателство от Националната агенция за приходите.
Данъци и осигуровки се установяват по реда на Глава XIV от ДОПК, от органи по приходите към НАП. Съгласно чл. 3, ал. 1, т. 2 от Закона за НАП Агенцията установява публичните вземания за данъци и задължителни осигурителни вноски по основание и по размер.
Глоби и имуществени санкции се налагат от органи по приходите в предвидените в данъчните закони случаи.
Съгласно чл. 3, ал. 1, т. 5 от Закона за НАП Агенцията установява административни нарушения и налага административни наказания по данъчните закони, както и по законите, регламентиращи задължителните осигурителни вноски.
Това са случаите, визирани в чл. 128, ал. 1 ДОПК.
И затова само и единствено тези публични вземания подлежат на прихващане и възстановяване по реда на чл. 128 ДОПК, а не всички публични вземания.
Трябва да се прави разграничение между правомощията на публичния изпълнител към НАП по реда на ДОПК и правомощията на органа по приходите към НАП пак по ДОПК.
До вливането на АДВ в НАП събирането на всички публични вземания се осъществяваше от отделни органи - публични изпълнители към АДВ. До тогава НАП си събираше единствено публичните вземания на НАП, но не и например глоби на други органи. След вливането на АДВ в НАП НАП съчетава едновременно правомощията на орган, който установява публичните вземания по чл. 128 ДОПК и ги събира. За останалите публични вземания само ги събира и по отношение на тях е нещо като ЧСИ/ДСИ. А СИ нито може да прави прихващане, нито да възстановява суми на длъжника от името на взискателя.
По отношение на горецитираните съдебни актове - нито един не опровергава моето становище. Първият касае задължения за данъци. Останалите - такса битови отпадъци. В ЗМДТ има специална препращаща към ДОПК норма (чл. 4, ал. 1 ЗМДТ), предвиждаща, че установяването, обезпечаването и събирането на местните данъци се извършват от служители на общинската администрация по реда на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс. Съгласно чл. 9б от ЗМДТ установяването, обезпечаването и събирането на местните такси по този закон се извършват по реда на чл. 4, ал. 1 - 5.
Затова ТБО, макар и да не представлява данъчно задължение, също се установява и събира по реда на ДОПК, съоветно и за тях се прилага редът по чл. 128 ДОПК.
Но за всякакви глоби на КАТ, съд и т.н. чл. 128 ДОПК е неприложим. Няма как орган по приходите от НАП да възстановява от името на съда недължимо платени глоби. Публичният изпълнител само ги събира и превежда по съответната сметка на ВСС.