Здравейте!
Рових на доста места, но не мога да намеря актуалната дефиниция за "големи" и "особено големи" размери в НК.
Преди е било съответно 70 и 140 минимални работни заплати, но на места виждам, че за "големи размери" се приема от 3000 до 12 000 лева.
Къде е истината?
Благодаря предварително!
- Дата и час: 20 Ное 2024, 06:51 • Часовете са според зоната UTC + 2 часа [ DST ]
Дефиниция за "големи" и "особено големи" размери в НК
Правила на форума
Правила на форума
Темите в този раздел на форума могат да бъдат само на български език, изписани на кирилица. Теми и мнения по тях, изписани на латиница, ще бъдат изтривани.
Темите ще съдържат до 50 страници. Мненията над този брой ще бъдат премествани в друга тема-продължение, със същото заглавие, като последното мнение от старата тема ще съдържа линк към новата, а първото мнение от новата - линк към старата.
Правила на форума
Темите в този раздел на форума могат да бъдат само на български език, изписани на кирилица. Теми и мнения по тях, изписани на латиница, ще бъдат изтривани.
Темите ще съдържат до 50 страници. Мненията над този брой ще бъдат премествани в друга тема-продължение, със същото заглавие, като последното мнение от старата тема ще съдържа линк към новата, а първото мнение от новата - линк към старата.
|
|
8 мнения
• Страница 1 от 1
Re: Дефиниция за "големи" и "особено големи" размери в НК
Тълкувателно решение № 1 от 1998 г. на ВКС, ОСНК, дава критерий за определяне смисъла, който стои зад вреди в "големи размери" и в "особено големи размери" - 70 и съответно 140 пъти МРЗ. Има и отделни понятия. Това, което виждате да се приема от 3000 до 12 000, може би става въпрос за данъците и осигуровките. За тях има легална дефиниция в чл. 93, т. 14 и т. 29 НК - когато сумата е от 3000 до 12 000 лв. се говори за "големи размери", а над 12 000 в "особено големи размери". Тези дефиниции се отнасят обаче само за данъците и осигуровките, не за вредите, щетите и другите подобни елементи на престъпния резултат, които посочих по-горе. Както виждате, самите изрази "големи размери" и "особено големи размери" сами по себе си нямат самостоятелно значение, ако не бъдат използвани с някои от думите вреди, щети, данъци, задължителни осигуровки. Според ТР МРЗ ще е критерий само когато става въпрос за "вреди в големи/особено големи размери", тъй като има и други понятия като "значителни вреди", "значителни щети", "значителни вредни последици", при които се използва друг критерий, за който на този етап не мога да ви дам информация.
- bvoykov
- Потребител
- Мнения: 570
- Регистриран на: 06 Юни 2013, 17:43
Re: Дефиниция за "големи" и "особено големи" размери в НК
А пък съвсем отделна е дефиницията на "немаловажни вредни последици" по смисъла на НК.
Въобще, доста любопитна е систематизацията на "особено големи", "големи", "значителни", "немаловажни", "маловажни", "нормални вреди". Доста болен мозък я е правил ...
Въобще, доста любопитна е систематизацията на "особено големи", "големи", "значителни", "немаловажни", "маловажни", "нормални вреди". Доста болен мозък я е правил ...
KAPITALISMUS MACHT FREI!
- xaoc1973
- Потребител
- Мнения: 337
- Регистриран на: 10 Яну 2010, 09:25
- Местоположение: София
Re: Дефиниция за "големи" и "особено големи" размери в НК
Здравейте отново, четох въпросните "големи размери" в една статия.
Там става въпрос за повдигнато обвинение по :
"Чл. 256. (Отм. - ДВ, бр. 10 от 1993 г., нов, бр. 62 от 1997 г., изм., бр. 75 от 2006 г.) (1) Който чрез използване на документ с невярно съдържание или на неистински или преправен документ получи от държавния бюджет неследваща се парична сума в големи размери или даде възможност на друго лице да получи такава сума, се наказва с лишаване от свобода от две до осем години и глоба от хиляда до пет хиляди лева."
По този член какво се приема за големи размери?
3000 до 12 000 лв или 70 МРЗ ?
Много благодаря за разясненията!
Поздрави!
Там става въпрос за повдигнато обвинение по :
"Чл. 256. (Отм. - ДВ, бр. 10 от 1993 г., нов, бр. 62 от 1997 г., изм., бр. 75 от 2006 г.) (1) Който чрез използване на документ с невярно съдържание или на неистински или преправен документ получи от държавния бюджет неследваща се парична сума в големи размери или даде възможност на друго лице да получи такава сума, се наказва с лишаване от свобода от две до осем години и глоба от хиляда до пет хиляди лева."
По този член какво се приема за големи размери?
3000 до 12 000 лв или 70 МРЗ ?
Много благодаря за разясненията!
Поздрави!
- andy2000
- Нов потребител
- Мнения: 4
- Регистриран на: 05 Апр 2013, 16:08
Re: Дефиниция за "големи" и "особено големи" размери в НК
Значи, моето лично мнение е, че тук ще е по 70хМРЗ, тъй като предмет на престъплението не са данъци и осигуровки, а придобито по горепосочения незаконен начин имущество. Когато се прилага МРЗ обаче се взема предвид нейната стойност, установена към момента на извършване на деянието. При данъците и осигуровките нямаме придобиване на имущество, а по-скоро избягване плащането на определен вид публични задължения, поне това е моята гледна точка. Така, например, ако разгледате чл. 255, ал. 1: "Който избегне установяване или плащане на данъчни задължения в големи размери..." виждате, че става въпрос за данъчни задължения и тук ще бъде приложима дефиницията за тях от 3000 до 12 000, в зависимост от размера на "избегнатите" плащания. Същото е и с първите алинеи на чл. 255а и 255б (по 255б имаме вече задължителни осигурителни вноски, буди недоумение защо законодателят не е изменил чл. 93 т. 14, за да включи осигуровките, а е добавил нова точка, но това е друга тема).
- bvoykov
- Потребител
- Мнения: 570
- Регистриран на: 06 Юни 2013, 17:43
Re: Дефиниция за "големи" и "особено големи" размери в НК
Благодаря Ви за мнението , явно си е въпрос на тълкуване ... вместо да го има утвърдено черно на бяло.
- andy2000
- Нов потребител
- Мнения: 4
- Регистриран на: 05 Апр 2013, 16:08
Re: Дефиниция за "големи" и "особено големи" размери в НК
тълкувателно решение № 1 от 1998 г. на ВКС, ОСНК, не може да се намери в сайта на ВКС. не може ли да ми го изпратите? като благодаря предварително
- jekpeov
- Младши потребител
- Мнения: 33
- Регистриран на: 01 Мар 2014, 16:56
Re: Дефиниция за "големи" и "особено големи" размери в НК
I. Законовото понятие "големи размери" е въведено за първи път в наказателноправната уредба през 1951 г., а "особено големи размери" - през 1968 г. Законодателят не е определял тези понятия, подобно на дадените обяснения в чл. 373 от отменения, съответно в чл. 93 от действуващия Наказателен кодекс .
Става дума за оценъчни признаци от състава на престъплението, за които е съществено, че правоприлагащият орган е длъжен сам да формулира понятие за тях, а след това да търси проявлението им във фактите. Така той разполага с повече свобода да съобрази своевременно и пълно промените и особеностите в обществените условия, при които се прилага законът, без да е необходима неговата промяна. В обсъждания случай използуването на двата оценъчни признака означава възможност за такава конкретизация в предмета на престъплението, която да съответствува на общоприетите в даден период житейски представи за "големи" и "особено големи" размери.
Точната квалификация изисква яснота кога предметът на престъплението е в посочените размери. До 1990 г. Върховният съд с няколко тълкувателни акта е утвърдил постоянна практика, че определяща за посочените квалифициращи признаци е единствено паричната равностойност на предмета на престъплението (вж. постановления 3/70 - Пл., 6/71 - Пл., 8/78 - Пл.), както и че този критерий е еднакъв за всички престъпления (вж. Т. р. 6/73 - ОСНК). Що се отнася до конкретната величина на двата признака, Върховният съд в практиката си по отделните дела се е придържал към границите от 5 000, съответно 10 000 лева.
В периода след 1990 г. обезценяването на лева направи непригодни двете стойности. За да отговори на новите икономически условия и за да избегне различията в съдебната практика, Върховният касационен съд е полагал усилия да осъвременява посочените величини, като е отчитал равнището на обезценяване на лева. Общото събрание на наказателните колегии счита този подход за правилен, тъй като двете стойности са утвърдени в практиката и няма пречки да се използуват след съответно редуциране. Подходът е приложим и понастоящем, но е необходимо още да се посочи съотношението, в което да се извърши осъвременяването.
Възможните решения са следните:
а) да се продължи досегашната практика, като се използува или съотношението, в което се е променила самата равностойност на предмета на престъплението, или съотношението й с инфлационния индекс, обявяван периодично от Националния статистически институт;
б) да се съобразят промените в чл. 218б (ДВ, бр. 10 от 1993 г.) и на чл. 93 (новата точка 14 - ДВ, бр. 62 от 1997 г.) на Наказателния кодекс, и като измерител да се използува минималната работна заплата. Според Общото събрание на наказателните колегии трябва да се предпочете второто решение, не само защото такъв е подходът на законодателя, а защото минималната работна заплата, макар непряко - поради зависимостта й от други фактори - отразява в голяма степен състоянието на икономиката, а оттук - степента на обществена опасност на престъпните посегателства. Важно значение има обнародването в Държавен вестник на постановлението, с което Министерският съвет определя размера на минималната работна заплата. Съотнасянето с последната има още едно преимущество. Минималната работна заплата е определяна и по времето, когато са възприети размерите от 5 000 и 10 000 лева. Тогава първата се е равнявала на около 70, а втората на около 140 минимални работни заплати. Тези числа, независимо, че са условни, засилват обективността на мярката.
Посоченият брой минимални работни заплати се различава от приетия в т. 14 на чл. 93 от Наказателния кодекс , но критерият на законодателя не може да бъде механично прилаган и за другите, извън данъчните престъпления. Щом като в разпоредбата изрично е казано, че броят минимални работни заплати се отнася до "данъци" в съответните размери, очевидно е предназначението й да поясни признаци на престъпления само против данъчната система. Същият извод се налага от едновременното създаване на чл. 93, т. 14 и на разпоредбите на Особената част на Наказателния кодекс, посветени на престъпленията против данъчната система чл. 255 - 260.
По изложените съображения Върховният касационен съд, Общото събрание на наказателните колегии, на основание чл. 84, т. 2 от Закона за съдебната власт
РЕШИ:
1. При определяне квалифицираните признаци "големи размери" и "особено големи размери" за различните видове престъпления, ако друго не е посочено в закона, критерият е паричната равностойност на предмета на престъплението, която надхвърля седемдесет, съответно сто и четиридесет пъти установената в страната минимална работна заплата.
Става дума за оценъчни признаци от състава на престъплението, за които е съществено, че правоприлагащият орган е длъжен сам да формулира понятие за тях, а след това да търси проявлението им във фактите. Така той разполага с повече свобода да съобрази своевременно и пълно промените и особеностите в обществените условия, при които се прилага законът, без да е необходима неговата промяна. В обсъждания случай използуването на двата оценъчни признака означава възможност за такава конкретизация в предмета на престъплението, която да съответствува на общоприетите в даден период житейски представи за "големи" и "особено големи" размери.
Точната квалификация изисква яснота кога предметът на престъплението е в посочените размери. До 1990 г. Върховният съд с няколко тълкувателни акта е утвърдил постоянна практика, че определяща за посочените квалифициращи признаци е единствено паричната равностойност на предмета на престъплението (вж. постановления 3/70 - Пл., 6/71 - Пл., 8/78 - Пл.), както и че този критерий е еднакъв за всички престъпления (вж. Т. р. 6/73 - ОСНК). Що се отнася до конкретната величина на двата признака, Върховният съд в практиката си по отделните дела се е придържал към границите от 5 000, съответно 10 000 лева.
В периода след 1990 г. обезценяването на лева направи непригодни двете стойности. За да отговори на новите икономически условия и за да избегне различията в съдебната практика, Върховният касационен съд е полагал усилия да осъвременява посочените величини, като е отчитал равнището на обезценяване на лева. Общото събрание на наказателните колегии счита този подход за правилен, тъй като двете стойности са утвърдени в практиката и няма пречки да се използуват след съответно редуциране. Подходът е приложим и понастоящем, но е необходимо още да се посочи съотношението, в което да се извърши осъвременяването.
Възможните решения са следните:
а) да се продължи досегашната практика, като се използува или съотношението, в което се е променила самата равностойност на предмета на престъплението, или съотношението й с инфлационния индекс, обявяван периодично от Националния статистически институт;
б) да се съобразят промените в чл. 218б (ДВ, бр. 10 от 1993 г.) и на чл. 93 (новата точка 14 - ДВ, бр. 62 от 1997 г.) на Наказателния кодекс, и като измерител да се използува минималната работна заплата. Според Общото събрание на наказателните колегии трябва да се предпочете второто решение, не само защото такъв е подходът на законодателя, а защото минималната работна заплата, макар непряко - поради зависимостта й от други фактори - отразява в голяма степен състоянието на икономиката, а оттук - степента на обществена опасност на престъпните посегателства. Важно значение има обнародването в Държавен вестник на постановлението, с което Министерският съвет определя размера на минималната работна заплата. Съотнасянето с последната има още едно преимущество. Минималната работна заплата е определяна и по времето, когато са възприети размерите от 5 000 и 10 000 лева. Тогава първата се е равнявала на около 70, а втората на около 140 минимални работни заплати. Тези числа, независимо, че са условни, засилват обективността на мярката.
Посоченият брой минимални работни заплати се различава от приетия в т. 14 на чл. 93 от Наказателния кодекс , но критерият на законодателя не може да бъде механично прилаган и за другите, извън данъчните престъпления. Щом като в разпоредбата изрично е казано, че броят минимални работни заплати се отнася до "данъци" в съответните размери, очевидно е предназначението й да поясни признаци на престъпления само против данъчната система. Същият извод се налага от едновременното създаване на чл. 93, т. 14 и на разпоредбите на Особената част на Наказателния кодекс, посветени на престъпленията против данъчната система чл. 255 - 260.
По изложените съображения Върховният касационен съд, Общото събрание на наказателните колегии, на основание чл. 84, т. 2 от Закона за съдебната власт
РЕШИ:
1. При определяне квалифицираните признаци "големи размери" и "особено големи размери" за различните видове престъпления, ако друго не е посочено в закона, критерият е паричната равностойност на предмета на престъплението, която надхвърля седемдесет, съответно сто и четиридесет пъти установената в страната минимална работна заплата.
Moral und Gerechtigkeit haben nichts mit Rechtswissenschaft zu tun.
- bludniq_sin
- Потребител
- Мнения: 967
- Регистриран на: 06 Яну 2011, 14:56
8 мнения
• Страница 1 от 1
|
|
Кой е на линия
Потребители разглеждащи този форум: 0 регистрирани и 57 госта