За любителите на народното творчество една песничка.Е,няма лихви при нея,и по-добре.. Обаче може да ти пръсне сърдечния мускул...
- Дата и час: 20 Ное 2024, 06:36 • Часовете са според зоната UTC + 2 часа [ DST ]
Престъпление ли е лихварството?
Правила на форума
Правила на форума
Темите в този раздел на форума могат да бъдат само на български език, изписани на кирилица. Теми и мнения по тях, изписани на латиница, ще бъдат изтривани.
Темите ще съдържат до 50 страници. Мненията над този брой ще бъдат премествани в друга тема-продължение, със същото заглавие, като последното мнение от старата тема ще съдържа линк към новата, а първото мнение от новата - линк към старата.
Правила на форума
Темите в този раздел на форума могат да бъдат само на български език, изписани на кирилица. Теми и мнения по тях, изписани на латиница, ще бъдат изтривани.
Темите ще съдържат до 50 страници. Мненията над този брой ще бъдат премествани в друга тема-продължение, със същото заглавие, като последното мнение от старата тема ще съдържа линк към новата, а първото мнение от новата - линк към старата.
|
|
93 мнения
• Страница 5 от 5 • 1, 2, 3, 4, 5
Re: Престъпление ли е лихварството?
svettoslav написа: При 252 не е възможна грешка в общ. опасност.Само във факт. обстоятелства(макар и да се приема теоретично че грешката в ОО се вписва в чл.14).
Относно "грешката в правото". Тя си е в чл.14.Тези разнообразни правни въпроси,части от състава,се числят към "фактическите обстоятелства"(разрешението,правото,регистрирането и т.н.).
,че грешка в общ. опасност ще е възможна само доколкото не може да има такава относно "фактическите обстоятелства".[/b][/size](чл.252,339,239 и мн. др.).
Грешка в обществената опасност и грешка в правото - такива неща просто няма. Грешката по чл.14 НПК означава , че дееца не знае някакъв съставомерен факт, което изключва умисъла му , но само за този факт. Например деец убива жена, без да знае че тя е бременна. Следователно ще отговаря по общия съсвав на чл. 115 нк, а не по квалифицирания - чл. 116, т. 4 нк. Т.е дееца съзнава общ. опасност на деянието си (че чрез действията си лишава от живот жена) , в състояние е да се спре все още , но въпреки това я убива , ясно съзнавайки какво върши. Това е УМИСЪЛ.
Та за нашия случай - не забравяйте в какво точно се изразява общ. опасност на чл. 252 НК - дееца да съзнава че конкурира банките (това е престъпление п/в банковата система, а не против собствеността). Само тази може е обществената опасност на престъплението.
Та в случая с лихварството "Кой лихвар осъзнава наличието на разрешителен режим за заемите по ЗЗД, при положение че такъв режим няма дори за банковия кредит? Разрешителния режим е само за "публичното привличане на влогове" - аргумент от противното от чл. 2, ал. 5 от ЗКИ - "Публично привличане на влогове или други възстановими средства, както и услугите по ал. 2, т. 3 и 4 може да извършва само: 1. лице, което е получило лиценз за банка от БНБ".
Ако имаше такъв и за банковите кредити, чл.2, ал. 5 би следвало да е "Публично привличане на влогове или други възстановими средства, банково кредитиране и услугите по ал. 2, т. 3 и 4 може да извършва само...".
- amilo13
- Младши потребител
- Мнения: 24
- Регистриран на: 07 Дек 2010, 13:53
Re: Престъпление ли е лихварството?
Не бъркайте несъзнаването, че едно деяние е престъпление , което по никакъв начин не помага на дееца (напр. лихваря съзнава че му трябва разрешение, че нарушава монопола на банките и т.н., но не знае че това е престъпление по чл. 252 нк).
С умисъла по чл. 11, ал. 2 нк - съзнаването на общественоопасния характер на деянието и предвиждане на общественоопасните му последици.
Според мен самата обществена опасност при чл. 252 нк е в това, да не може всеки да привлича публично влогове, след което умишлено да фалира и вложителите да загубят парите си - познатите в миналото "Пирамиди". Само в това според мен е общ. опасност по чл. 252 нк. Именно в това е смисъла. За да може лице да привлича публично влогове, то трябва да има ЛИЦЕНЗ за банка. А за да получи ЛИЦЕНЗ трябва да има минимум 10 млн. лева капитал и то само в парични вноски (вложителите са много защитени от фалит, тъй като банката е "богата"), да вложи в БНБ задължителен резерв / пари (още една гаранция да не може "без да иска да фалира"), и БНБ по всяко време го "следи" - въпреки всички от горните гаранции, да не би пак да фалира. В това е смисъла - защита на ВЛОЖИТЕЛИТЕ, а не "конкуренцията на банките".
Освен това каква е тая конкуренция която се наказва с мин. 3 г. затвор. Ако някой наруши някой друг монопол (ВиК, Енергетика, мобилни комуникации) , това би било в най лошия случай АДМ. НАРУШЕНИЕ, а не престъпление.
Според мен ВКС създава изкуствена (измислена) , виртуална общ. опасност - че се конкурира монпола на банките. Нека приемем, че едно дружество дава заеми без регистрация в БНБ и конкурира банките. След като се регистрира като финансова институция в БНБ , пак дава заеми. Т.е с или без регистрация, то пак конкурира банките по абсолютно същия начин. Но според ВКС , ако е без регистрация - тва е престъпление по чл. 252 нк. А след регистрацията не е престъпление. Очевидно е че с или без лиценз по никакъв начин не се променя конкуренцията, т.е обществената опасност по чл. 252 НК. Извод - законодателят не е визирал подобна обществена опасност (нарушаване монопола на банките) , създавайки чл. 252 нк. А е целял да премахне проблема ПИРАМИДИ.
Още един аргумент за това (историческо тълкуване) - Кога е приет чл. 252 НК? Точно във времето на ПИРАМИДИТЕ.
Чакам нови критики...
С умисъла по чл. 11, ал. 2 нк - съзнаването на общественоопасния характер на деянието и предвиждане на общественоопасните му последици.
Според мен самата обществена опасност при чл. 252 нк е в това, да не може всеки да привлича публично влогове, след което умишлено да фалира и вложителите да загубят парите си - познатите в миналото "Пирамиди". Само в това според мен е общ. опасност по чл. 252 нк. Именно в това е смисъла. За да може лице да привлича публично влогове, то трябва да има ЛИЦЕНЗ за банка. А за да получи ЛИЦЕНЗ трябва да има минимум 10 млн. лева капитал и то само в парични вноски (вложителите са много защитени от фалит, тъй като банката е "богата"), да вложи в БНБ задължителен резерв / пари (още една гаранция да не може "без да иска да фалира"), и БНБ по всяко време го "следи" - въпреки всички от горните гаранции, да не би пак да фалира. В това е смисъла - защита на ВЛОЖИТЕЛИТЕ, а не "конкуренцията на банките".
Освен това каква е тая конкуренция която се наказва с мин. 3 г. затвор. Ако някой наруши някой друг монопол (ВиК, Енергетика, мобилни комуникации) , това би било в най лошия случай АДМ. НАРУШЕНИЕ, а не престъпление.
Според мен ВКС създава изкуствена (измислена) , виртуална общ. опасност - че се конкурира монпола на банките. Нека приемем, че едно дружество дава заеми без регистрация в БНБ и конкурира банките. След като се регистрира като финансова институция в БНБ , пак дава заеми. Т.е с или без регистрация, то пак конкурира банките по абсолютно същия начин. Но според ВКС , ако е без регистрация - тва е престъпление по чл. 252 нк. А след регистрацията не е престъпление. Очевидно е че с или без лиценз по никакъв начин не се променя конкуренцията, т.е обществената опасност по чл. 252 НК. Извод - законодателят не е визирал подобна обществена опасност (нарушаване монопола на банките) , създавайки чл. 252 нк. А е целял да премахне проблема ПИРАМИДИ.
Още един аргумент за това (историческо тълкуване) - Кога е приет чл. 252 НК? Точно във времето на ПИРАМИДИТЕ.
Чакам нови критики...
- amilo13
- Младши потребител
- Мнения: 24
- Регистриран на: 07 Дек 2010, 13:53
Re: Престъпление ли е лихварството?
Има една кредитна кооперация създадена от един лихвар,който я основава с подставени 5-6 приятели,които са в управителния и контролния съвет,а той е председател.Има и негови роднини член-кооператори.Той и някои от най-близките му приятели и роднини имат дялово участие повече от 90% в кооперацията.Ако искаш заем и прецени,че си платежоспособен(или учредиш ипотека,може и с поръчители,които не са членове на кооперацията) управителният съвет веднага те приема член-кооператор(срещу минимална вноска 10-20 лв,според размера на заема) и на другият ден ти дават заема срещу лихва около 10% на месец.Вярно е,че Общото събрание на член кооператорите може да смени председателя,но повечето заематели не познават закона и не се интересуват от Общото събрание,което е веднъж в годината.Според чл.4 точка 3 от ЗКИ "Разпоредбите на този закон не се прилагат за":" взаимоспомагателните каси, които предоставят заеми само на свои членове за сметка на направени от тях и на техен риск вноски;.....Председателя ,чрез поставени лица както писах по-горе чрез поставени лица има повече от 90% участие в кооперацията,тоест прибира повече от 90% от печалбата на кооперацията,раздавайки заеми с лихва около 120% на година(както и повечето фирми за бързи кредити)Според вас намерил ли е правилният начин да използва (или заобиколи закона )и да си спести регистрация в БНБ,съгласно наредба 26(която създава доста неудобства:250 000 законни левчета,управител с образование и стаж,такси,контрол от БНБ и тнт.)или може на "вратата му да почука прокуратурата".
- studentka86
- Младши потребител
- Мнения: 55
- Регистриран на: 05 Сеп 2007, 18:05
Re: Престъпление ли е лихварството?
може ли някои да ми каже къде точно в закона има определение за "финансови сделки" относно 252 НК и този цитат от кои закон е - "кредитор може да бъде всяко физическо или юридическо лице, което предоставя паричната сума в рамките на осъществяваната от него професионална или търговска дейност, но само при условие предоставяните кредити да са улесняващи основната професионална или търговска дейност на съответното лице. Когато обаче предоставянето на кредити е самата основна търговска дейност, то не може да се твърди предоставяне на "потребителски" кредит. Тогава тези лица действат като банка"
- bobo345
- Нов потребител
- Мнения: 5
- Регистриран на: 01 Май 2012, 21:36
Re: Престъпление ли е лихварството?
amilo13 как да се свържа с вас бихте ли ми изпратили координати. благодаря предварително .
- bobo345
- Нов потребител
- Мнения: 5
- Регистриран на: 01 Май 2012, 21:36
Re: Престъпление ли е лихварството?
studentka86 написа:Има една кредитна кооперация създадена от един лихвар,който я основава с подставени 5-6 приятели,които са в управителния и контролния съвет,а той е председател.Има и негови роднини член-кооператори.Той и някои от най-близките му приятели и роднини имат дялово участие повече от 90% в кооперацията.Ако искаш заем и прецени,че си платежоспособен(или учредиш ипотека,може и с поръчители,които не са членове на кооперацията) управителният съвет веднага те приема член-кооператор(срещу минимална вноска 10-20 лв,според размера на заема) и на другият ден ти дават заема срещу лихва около 10% на месец.Вярно е,че Общото събрание на член кооператорите може да смени председателя,но повечето заематели не познават закона и не се интересуват от Общото събрание,което е веднъж в годината.Според чл.4 точка 3 от ЗКИ "Разпоредбите на този закон не се прилагат за":" взаимоспомагателните каси, които предоставят заеми само на свои членове за сметка на направени от тях и на техен риск вноски;.....Председателя ,чрез поставени лица както писах по-горе чрез поставени лица има повече от 90% участие в кооперацията,тоест прибира повече от 90% от печалбата на кооперацията,раздавайки заеми с лихва около 120% на година(както и повечето фирми за бързи кредити)Според вас намерил ли е правилният начин да използва (или заобиколи закона )и да си спести регистрация в БНБ,съгласно наредба 26(която създава доста неудобства:250 000 законни левчета,управител с образование и стаж,такси,контрол от БНБ и тнт.)или може на "вратата му да почука прокуратурата".
- studentka86
- Младши потребител
- Мнения: 55
- Регистриран на: 05 Сеп 2007, 18:05
Re: Престъпление ли е лихварството?
Не само може, но и трябва.
Винаги тези кредитни, в кавички, институции, прибягват до форма на заплаха. Било легално, било нелегално.
На една моя клиентка запалиха апартамента - изгоря всичко, дори пластмасовите щрангове в банята.
На един друг пък спряха водата - защото ревизионната шахта беше отвън. За тока отделно.
Изобщо едни такива работи.
За радост лицензионният режим е стегнат здраво, горе-долу.
Винаги тези кредитни, в кавички, институции, прибягват до форма на заплаха. Било легално, било нелегално.
На една моя клиентка запалиха апартамента - изгоря всичко, дори пластмасовите щрангове в банята.
На един друг пък спряха водата - защото ревизионната шахта беше отвън. За тока отделно.
Изобщо едни такива работи.
За радост лицензионният режим е стегнат здраво, горе-долу.
- ivan_lawyer
- Старши потребител
- Мнения: 5362
- Регистриран на: 25 Мар 2008, 17:46
Re: Престъпление ли е лихварството?
Много интересна тема,жалко,че не е активна.
Например излиза,че Холдинговите дружества на практика извършват банкова дейност-приемат парични депозити и дават кредити от/на дъщерните компании и въпреки,че тази дейност е регламентирана в ТЗ,в ЗКИ няма текст който да им разрешава такава дейност.Указано е само,че разпоредбите не се отнасят за зал. къщи и кредитните кооперации
Според ВКС щом личето няма разрешение/регистрация за дейност като фин. институция/заложна къща,то даването на заеми на широк кръг лица по занятие е банкова дейност. Ясно е,че лихварите,особено тия с кожодерските лихви и груби методи са общественоопасни,но си има други текстове по НК по кито могат да бъдат подведени-изнудване и т.н.Това обаче трудно се доказва и много по-лесно е да се използва чл. 252,особено след като могат да се позоват на Решение № 560/21.06.2005 г. по н. д. № 1082/ 2004 г. на ВКС, I н.о...това обаче води до абсурди.2. Старият Закон за банките НЕ СЕ ПРИЛАГА за "заложните къщи" - чл. чл. 2, т. 5 от стария Закон за банките.
Вижте какъв абсурд се получава - ако едно лице даде 5 заема срещу лихва , и вземе за обезпечение 5 моб. телефона - това лице осъществява дейност на "заложна къща" поради което не върши престъпление по чл. 252 НК. Но ако това лице даде заеми при същите условия, но БЕЗ ОБЕЗПЕЧЕНИЕ то това е ТЕЖКО КРИМИНАЛНО престъпление по чл. 252 НК.
Извод: Липсата на ОБЕЗПЕЧЕНИЕ при даването на заеми прави от дейността от непрестъпна в СУПЕР ТЕЖКО ПРЕСТЪПЛЕНИЕ!?! Това е АБСУРД според мен.
Например излиза,че Холдинговите дружества на практика извършват банкова дейност-приемат парични депозити и дават кредити от/на дъщерните компании и въпреки,че тази дейност е регламентирана в ТЗ,в ЗКИ няма текст който да им разрешава такава дейност.Указано е само,че разпоредбите не се отнасят за зал. къщи и кредитните кооперации
- manol0
- Младши потребител
- Мнения: 56
- Регистриран на: 22 Мар 2009, 15:02
Re: Престъпление ли е лихварството?
Кръгът на дъщерните компании много ли е широк?
Citrus sinensis от семейство Седефчеви
-
portokal - Старши потребител
- Мнения: 5519
- Регистриран на: 13 Яну 2005, 20:36
Re: Престъпление ли е лихварството?
Според практиката на ВКС достатъчно е да има 3 сделки за да е осъществена банкова дейност по занятие.при това не 3 на година,а три изобщо.като може да сте имали 2 сделки(заем с лихва) през 2002-2003 год. и сега извършите друга според ВКС извършвате банкова дейност по занятие за периода от 2002-2014 год. и 10годишната давност не се прилага за по-предните зделки. Ако погледнете протоколите от ОС на холдинги-публични дружества,ще видите,че всяка година(в продължение на поне 10тина) се сключват поне 3 сделки-кредитиране на дъщерни и приемане на депозити от дъщерни дружества.От друга страна според § 1. (1),т.3 ЗКИ: По смисъла на този закон:..."Публично привличане на влогове или други възстановими средства" е приемането на влогове или други възстановими средства от повече от 30 лица, които не са банки или други институционални инвеститори.Този текст,поне според мен ясно показва,че смисъла на чл.2 от ЗКИ е точно да ограничи дейността по привличане на влогове.Значи,ако лице привлече 30 влога и плаща лихва по тях,то не извършва банкова дейност по занятие и не попада под чл.252,ал.1 НК,а ако даде 3 заема от по 10тина лв.,то извършва тежко престъпление и ако съда на базата само на гласни доказателства се убеди,че е договарял лихва(не е необходимо дори да я е получил,както и главницата) го грози 3 год. затвор и конфискация на 1/2 от имуществото.
Аз съм против това лихварите да изнудват хора в нужда и да им взимат имуществото,но за това си има съответни текстове в НК и ЗЗД.
Аз съм против това лихварите да изнудват хора в нужда и да им взимат имуществото,но за това си има съответни текстове в НК и ЗЗД.
- manol0
- Младши потребител
- Мнения: 56
- Регистриран на: 22 Мар 2009, 15:02
Re: Престъпление ли е лихварството?
НЕДЕЛЯ, 23 АВГУСТ 2015 Г.
За даването на парични заеми не се изисква лиценз - даването на пари в заем не следва да се третира като престъпление
В разпоредбата на чл.252 от Наказателния кодекс (НК) е предвидена наказателна отговорност за лицата, извършващи по занятие и без съответно разрешение банкови сделки, за които се изисква такова разрешение по закон.
Съгласно чл.2, ал.1 от ЗКИ банка е юридическо лице, което извършва публично привличане на влогове или други възстановими средства и предоставя кредити или друго финансиране за своя сметка и на собствен риск. По силата на чл. 13 от ЗКИ за извършване на банкова дейност се изисква лиценз, издаден от БНБ.
Нерядко под наказателна отговорност за престъпление по чл.252 от НК биват подвеждани физически лица, предоставили собствени парични средства в заем на трети лица срещу уговорена лихва. Съдебната практика изобилства от случаи, в които лицата, дали три или повече парични заеми, са осъдени за извършването на престъпление по чл.252 от НК и им е наложено наказание лишаване от свобода и конфискация на част от имуществото му.
Съдилищата обикновено отхвърлят възраженията на подсъдимите и техните защитници за несъставомерност на деянието с аргументите, че системното заемане на парични средства срещу насрещна материална облага (уговорени или получени лихви) представлява банково кредитиране, което е поставено под разрешителен или регистрационен режим.
Клиент на кантората ни е подведен под наказателна отговорност за това, че през 2012г. е дал три заема срещу лихва, без да има банков лиценз/разрешение, какъвто според прокуратурата е нужен по закон –престъпление по чл.252,ал.1 от НК, за което е предвидено наказание лишаване от свобода (затвор) от три до пет години и конфискация до 1/2 част от имуществото.
Според нашия анализ на сега действащото и действалото през 2012г. законодателство за даването на парични заеми не се предвижда издаването на банков лиценз или разрешение. Аргументите ни за това са следните: Съгласно чл.3, ал.1, т.3 и чл.3а, ал.1 от ЗКИ предоставянето по занятие на заеми със средства, които не са набрани чрез публично привличане на влогове или други възстановими средства, не подлежи на лицензиране – т.е режимът не е разрешителен (не е лицензионен). Ако сделките по занятие по чл.3, ал.1, т.3 от ЗКИ (отпускане на заеми със средства, които не са набрани чрез публично привличане на влогове или други възстановими средства) , се явяват съществена дейност за лицето, тогава е необходимо то да бъде вписано в публичен регистър на БНБ. Следователно предвиден е регистрационен режим, а не лицензионен. През 2012г. действалото към този времеви период законодателство (чл.3, ал.1, т.3; чл.3, ал.2 от ЗКИ) не е предвиждало лицензионен (разрешителен) режим за отпускане на заеми със средства, които не са набрани чрез публично привличане на влогове или други възстановими средства. Тогава действалото законодателство е предвиждало лицата, извършващи такива сделки като основна дейност, да се вписват в публичен регистър. Освен това на регистрация подлежи не всеки, който отпуска заеми със собствени средства, а само онези, за които тази дейност е основна.
Доколкото законът не е предвиждал разрешителен (лицензионен) режим за отпускане на заеми със средства, които не са набрани чрез публично привличане на влогове или други възстановими средства, то и деянието не съставлява престъпление по чл.252, ал.1 от НК. Един от елементите на престъпния състав, уреден в чл.252, ал.1 от НК, е законодателството да изисква разрешение за осъществяването на съответните банкови сделки.
С цел да сме по-убедителни пред съда в тезата ни, че за даването на парични заеми законът не изисква лиценз (разрешение), отправихме изрично запитване до Българска народна банка (БНБ) – единствената институция в страната, овластена да издава банкови разрешителни (лицензи).
Според отговора на БНБ с изх.№77942 от 21.08.2015г. законът не предвижда разрешителен (респ. лицензионен) режим за даването на заеми под каквато и да е форма, банков лиценз се изисква и издава само за публично привличане на влогове или други възстановими средства, приемане на ценности на депозит и/или дейност като депозитарна и/или попечителска институция. За даването на заеми е предвиден регистрационен режим като финансова институция, но в случаите, когато тази дейност е основна за търговското дружество.
писмо на БНБ с изх.№77942 от 21.08.2015г.
Извършването на сделки, които са с регистрационен режим, т.е според относимата уредба не е нужно визираното в чл. 252, ал. 1 от НК разрешение –банков лиценз, е извън обсега на приложното поле на особената норма на чл.252, ал.1 от НК ипредпоставя оправдаване на подсъдимия по повдигнатото му от прокуратурата обвинение – виж по аналогия Решение № 75 от 5.03.2015 г. на ВКС по н. д. № 1945/2014 г., III н. о., НК.
Изхождайки от горното, нашият екип си постави отговорната и нелека задача, с поемане на това дело на нашия клиент, да допринесе за развитието на съдебната практика, която към момента категорично отхвърля възраженията на подсъдимите и техните адвокати за несъставомерност на деянието и обикновено третира като престъпление по чл.252 от НК даването на парични заеми без лиценз. Горещо се надяваме тезата ни за несъставомерност на деянието поради липса на изискване в законодателството за издаване на банков лиценз/разрешение за даване на парични заеми да бъде възприета като прецедент спрямо сега установената съдебна практика и да доведе до нейната промяна. В този блог ще продължим да информираме заинтересованите за развитието на случая.
За даването на парични заеми не се изисква лиценз - даването на пари в заем не следва да се третира като престъпление
В разпоредбата на чл.252 от Наказателния кодекс (НК) е предвидена наказателна отговорност за лицата, извършващи по занятие и без съответно разрешение банкови сделки, за които се изисква такова разрешение по закон.
Съгласно чл.2, ал.1 от ЗКИ банка е юридическо лице, което извършва публично привличане на влогове или други възстановими средства и предоставя кредити или друго финансиране за своя сметка и на собствен риск. По силата на чл. 13 от ЗКИ за извършване на банкова дейност се изисква лиценз, издаден от БНБ.
Нерядко под наказателна отговорност за престъпление по чл.252 от НК биват подвеждани физически лица, предоставили собствени парични средства в заем на трети лица срещу уговорена лихва. Съдебната практика изобилства от случаи, в които лицата, дали три или повече парични заеми, са осъдени за извършването на престъпление по чл.252 от НК и им е наложено наказание лишаване от свобода и конфискация на част от имуществото му.
Съдилищата обикновено отхвърлят възраженията на подсъдимите и техните защитници за несъставомерност на деянието с аргументите, че системното заемане на парични средства срещу насрещна материална облага (уговорени или получени лихви) представлява банково кредитиране, което е поставено под разрешителен или регистрационен режим.
Клиент на кантората ни е подведен под наказателна отговорност за това, че през 2012г. е дал три заема срещу лихва, без да има банков лиценз/разрешение, какъвто според прокуратурата е нужен по закон –престъпление по чл.252,ал.1 от НК, за което е предвидено наказание лишаване от свобода (затвор) от три до пет години и конфискация до 1/2 част от имуществото.
Според нашия анализ на сега действащото и действалото през 2012г. законодателство за даването на парични заеми не се предвижда издаването на банков лиценз или разрешение. Аргументите ни за това са следните: Съгласно чл.3, ал.1, т.3 и чл.3а, ал.1 от ЗКИ предоставянето по занятие на заеми със средства, които не са набрани чрез публично привличане на влогове или други възстановими средства, не подлежи на лицензиране – т.е режимът не е разрешителен (не е лицензионен). Ако сделките по занятие по чл.3, ал.1, т.3 от ЗКИ (отпускане на заеми със средства, които не са набрани чрез публично привличане на влогове или други възстановими средства) , се явяват съществена дейност за лицето, тогава е необходимо то да бъде вписано в публичен регистър на БНБ. Следователно предвиден е регистрационен режим, а не лицензионен. През 2012г. действалото към този времеви период законодателство (чл.3, ал.1, т.3; чл.3, ал.2 от ЗКИ) не е предвиждало лицензионен (разрешителен) режим за отпускане на заеми със средства, които не са набрани чрез публично привличане на влогове или други възстановими средства. Тогава действалото законодателство е предвиждало лицата, извършващи такива сделки като основна дейност, да се вписват в публичен регистър. Освен това на регистрация подлежи не всеки, който отпуска заеми със собствени средства, а само онези, за които тази дейност е основна.
Доколкото законът не е предвиждал разрешителен (лицензионен) режим за отпускане на заеми със средства, които не са набрани чрез публично привличане на влогове или други възстановими средства, то и деянието не съставлява престъпление по чл.252, ал.1 от НК. Един от елементите на престъпния състав, уреден в чл.252, ал.1 от НК, е законодателството да изисква разрешение за осъществяването на съответните банкови сделки.
С цел да сме по-убедителни пред съда в тезата ни, че за даването на парични заеми законът не изисква лиценз (разрешение), отправихме изрично запитване до Българска народна банка (БНБ) – единствената институция в страната, овластена да издава банкови разрешителни (лицензи).
Според отговора на БНБ с изх.№77942 от 21.08.2015г. законът не предвижда разрешителен (респ. лицензионен) режим за даването на заеми под каквато и да е форма, банков лиценз се изисква и издава само за публично привличане на влогове или други възстановими средства, приемане на ценности на депозит и/или дейност като депозитарна и/или попечителска институция. За даването на заеми е предвиден регистрационен режим като финансова институция, но в случаите, когато тази дейност е основна за търговското дружество.
писмо на БНБ с изх.№77942 от 21.08.2015г.
Извършването на сделки, които са с регистрационен режим, т.е според относимата уредба не е нужно визираното в чл. 252, ал. 1 от НК разрешение –банков лиценз, е извън обсега на приложното поле на особената норма на чл.252, ал.1 от НК ипредпоставя оправдаване на подсъдимия по повдигнатото му от прокуратурата обвинение – виж по аналогия Решение № 75 от 5.03.2015 г. на ВКС по н. д. № 1945/2014 г., III н. о., НК.
Изхождайки от горното, нашият екип си постави отговорната и нелека задача, с поемане на това дело на нашия клиент, да допринесе за развитието на съдебната практика, която към момента категорично отхвърля възраженията на подсъдимите и техните адвокати за несъставомерност на деянието и обикновено третира като престъпление по чл.252 от НК даването на парични заеми без лиценз. Горещо се надяваме тезата ни за несъставомерност на деянието поради липса на изискване в законодателството за издаване на банков лиценз/разрешение за даване на парични заеми да бъде възприета като прецедент спрямо сега установената съдебна практика и да доведе до нейната промяна. В този блог ще продължим да информираме заинтересованите за развитието на случая.
- mobid
- Младши потребител
- Мнения: 39
- Регистриран на: 18 Ное 2007, 10:18
Re: Престъпление ли е лихварството?
georgiev_sfbg написа:nksuccess написа: С нашето правосъдие може и за даден заем да те осъдят ...
Законодателят инкриминира не всяка конкретна сделка самостоятелно, а цялостната дейност по системно, по занятие сключване на сделки от този вид /според правната теория и съдебна практика поне три на брой/, които са източник на доходи за извършителя. Затова в предмета на доказване влиза установяването именно на тази системност на извършване на множество сделки, които по своите характеристики представляват банкови сделки. Престъплението по чл. 252, ал. 1 от НК е типично престъпление на системно извършване, а не разкрива характеристиките на продължаваното престъпление по смисъла на чл. 26 от НК. Всяка сделка сама по себе си не покрива признаците на престъплението, а всички заедно, като система от действия, запълват диспозицията на правната норма.
До тук всичко си написал много точно и изчерпателно, което обаче за мен не е нещо ново. Брат ми миналата година сърба тази попара и беше принуден да подпише споразумения с прокуратурата за престъпление по чл. 252, ал.2 от НК и му лепнаха условна присъда и глоба.
Едно нещо не ми стана ясно. Как един човек като брат ми, който не е юрист, а педагог ще може да знае, че предоставянето на заеми (дори за юристи сложен казус) с цел материална облага представлява банкова дейност? Той в продължение на 11 години е давал заеми и е живял с мисълта, че действията му са напълно законни. След като не е съзнавал опасните последици от деянието си (не е знаел, че извършва нещо лошо), защо го привлякоха като обвиняем за престъпление по чл. 252, ал. 2 от НК, като не е извършил такова престъпление от субективна страна?
- ilian_todorov
- Активен потребител
- Мнения: 1358
- Регистриран на: 08 Юни 2013, 13:34
93 мнения
• Страница 5 от 5 • 1, 2, 3, 4, 5
|
|
Кой е на линия
Потребители разглеждащи този форум: 0 регистрирани и 63 госта