Изтекла давност

[ivaylo88]

Здравейте, студент съм 5-та година. Предстой ми изпит по Наказателно право и когато се подготвях се натъкнах на следното. Ще започна разказа си отначало.
На 29.05.2005 г. извърших престъпление-грабеж, като непълнолетен с 3ма мой "приятели". Дълго време не се даваше ход на делото, защото едното момче беше в чужбина и не присъстваше на делото. Наех си "адвокат" като получих призовка и разбрах в последствие, че прокурорът е отделил делото от това на момчето,което беше в чужбина. Аз се признах за виновен, както и всички останали, възстановихме всички вреди на потърпевшия и сключихме споразумение. Споразумението гласи,че съм осъден по чл.198, ал.1 във вр. с чл.20, ал.2, във вр.с чл.63,ал.1 т.3 от НК при условията на чл.55, ал.1, т.2,б."б" от НК , предвид всички смекчаващи вината обстоятелства цитирани по горе наложеното наказание е "Обществено порицание". Интересното обаче е, че датата на която ме осъдиха е 19.11.2008г т.е от датата на която извърших престъплението 29.5.2005г до 19.11.2008г. са минали 3години 6 месеца и 2 дни. По стария НК и актуален през 2008год. наказателно преследване се изключва по давност, когато то не е възбудено в продължение на две години за всички останали (в моя случай "Обществено порицание) тъй като по давностните срокове за престъпления, които са извършени от непълнолетни, се определят, след като се съобрази заменяването на наказанията по чл.63. Чл.81 ал.3 от НК Независимо от спирането или прекъсването на давноста наказателното преследване се изключва, ако е изтекъл срок, който надвишава с една втора срока, предвиден в предходния член. 1/2 на 2 години е 1 година или това е равно на общо 3 години т.е е изтекла абсолютна давност. Споделих всичко това за да ми дадете съвет дали размишлявам правилно, допускам ли грешка някъде и какво да правя за напред?

[1968]

Вземи си отвори НК-то и го прочети като хората.Грешиш.

[ivaylo88]

По НОХД №366/2008г. на Районен съд-П XI-ти наказателен състав по описа на същия съд, подсъдимият И.И.И с установено по делото самоличност е обвинен в това, че на 29.05.2005г. в гр.П, като непълнолетен, но могъл да разбира свойството и значението на деянието и да ръководи постъпките си, в съучастие като съизвършител с Р.Д.К и И.Л.В и двамата от гр.П, отнели чужди движими вещи – 1 бр. Златен пръстен 9гр. И 1бр. златна гривна 10гр, на обща стойност 380 лева, от владението на собственика С.В.Л от гр.П, с намерението противозаконно да ги присвои, като употребил за това сила и заплашване- престъпление по чл.198, ал.1 във вр. с чл.20, ал.2 във вр. с чл.63, ал.1 т.3 от НК. Причинените имуществени вреди са възстановени изцяло. Подсъдимия И.И.И сключва споразумение с Районна прокуратура гр.П на 19.11.2008г., като се признава за виновен и се съгласява за извършеното престъпление по чл.198, ал.1 във вр. с чл.20, ал.2 във вр. с чл.63, ал.1 т.3 от НК, при условията на чл.55, ал.1, т.2, б.”б” като е уверен, че със сключеното споразумение последиците от стореното ще бъдат най-благоприятни за него. Престъплението е извършено и приключено на 29.05.2005г. Видно от данните по делото и предвид многобройните смекчаващи вината обстоятелства чл.63, ал.1 т.3 и чл.55, ал.1, т.2, б.”б” подсъдимия И.И.И е осъден на ОБЩЕСТВЕНО ПОРИЦАНИЕ. Давността за наказателно преследване е била две години, по тогава действащите разпоредби на чл.80, ал.1 т.5 от НК, а съгласно чл.81, ал.3 независимо от спирането или прекъсването на давността наказателното преследване се изключва, ако е изтекъл срок, който надвишава с една втора срока, предвиден в предходния член. Следователно с оглед на предвидените наказания за инкриминираните деяния, както и времето от както е извършено и приключено престъплението до момента на осъждане на подсъдимия И.И.И става ясно, че е осъден незаконосъобразно. Къде точно греша ?
чл.80, ал.2 Давностните срокове по предходната алинея за престъпления, извършени от непълнолетни, се определят, след като се съобрази заменяването на наказанията по чл.63. Заменянето по чл.63, ал.1, т.3 от Нк е моя случай - лишаване от свобода за повече от пет години- с лишаване от свобода до три години. Но с оглед на чл.55 ал.1, т.2, б При изключителни и многобройни смекчаващи вината обстоятелства, когато и най-лекото най-лекото наказание се окаже несъразмерно тежко, съдът: заменя лишаването от свобода, когато не е предвиден най-нисък предел с пробация или обществено порицание за непълнолетните !

[marek972]

Ивайло, петокурснико, що си толкова неграмотен, моето момче ?

[ivaylo88]

Ивайло, петокурснико, що си толкова неграмотен, моето момче ?

Нали за това четем за да се ограмотяваме. Не сме се родили, като теб грамотни!
Явно пропускам нещо, но не мога да разбера какво? Не е неоходимо да ме обиждаш и да ме нападаш. Ако няма какво да напишеш и с какво да ми помогнеш по добре не се хаби Успех, грамотни човеко

[1968]

Взема се предвид не наложеното наказание, а това, което се предвижда.

[ivaylo88]

Взема се предвид не наложеното наказание, а това, което се предвижда.

чл.54, ал.1 Съдът определя наказанието в пределите предвидени от закона за извършеното престъпление, като се ръководи от разпоредбите на общата част на този кодекс и като взема предвид:
степента на обществената опасност на деянието и дееца, подбудите за извършване на деянието и другите смекчаващи вината обстоятелства. Значи трябва да се вземе предвид всички отежняващи и смекчаващи вината обстоятелства преди да се предвиди наказанието . ???
В моя случай смекчаващи вината обстоятелства са многобройни - чисто съдебно минало, бил съм непълнолетен към този момент, още по време на следствието са възстановени щетите на дееца и това, че се признавам за виновен. В определянето на наказанието не трябва ли да се включи и чл.55 ? Как съдът не предвижда смекчаващите вината обстоятелства от начало и ме обвинява в грабеж и лишаване от свобода до 3 години, а след това като се запознае с обстоятелствата ме осъжда при условията на чл.55, ал.1, т2, б ? Ако твоето твърдение е вярно, че се взема предвид наказанието, което се предвижда за съответното престъпление, то съдът не е ли пренебрегнал чл.54 и не се е запознал достатъчтно с обстоятелствата по делото ?

По НОХД №366/2008г. на Районен съд-П XI-ти наказателен състав по описа на същия съд, подсъдимият И.И.И с установено по делото самоличност е обвинен в това, че на 29.05.2005г. в гр.П, като непълнолетен, но могъл да разбира свойството и значението на деянието и да ръководи постъпките си, в съучастие като съизвършител с Р.Д.К и И.Л.В и двамата от гр.П, отнели чужди движими вещи – 1 бр. Златен пръстен 9гр. И 1бр. златна гривна 10гр, на обща стойност 380 лева, от владението на собственика С.В.Л от гр.П, с намерението противозаконно да ги присвои, като употребил за това сила и заплашване- престъпление по чл.198, ал.1 във вр. с чл.20, ал.2 във вр. с чл.63, ал.1 т.3 от НК. Причинените имуществени вреди са възстановени изцяло.Подсъдимия И.И.И се съгласява за извършеното престъпление по чл.198, ал.1 във вр. с чл.20, ал.2 във вр. с чл.63, ал.1 т.3 от НК, при условията на чл.55, ал.1, т.2, б.”б” да му бъде наложено наказание "ОБЩЕСТВЕНО ПОРИЦАНИЕ" чрез прочитане на присъдата по радиовъзел П...
Обърни внимание на удебеления текс, подсъдимия не се ли съгласява за извършеното престъпление по чл.198, ал.1 във вр. с чл.20, ал.2 във вр. с чл.63, ал.1 т.3 от НК, при условията на чл.55, ал.1, т.2, б.”б” , а не по чл.198, ал.1 във вр. с чл.20, ал.2 във вр. с чл.63, ал.1 т.3 от НК ? Съдът е взел предвид смекчаващите вината обстоятелства, добавил е и чл.55 ал.1, т2, б предвижда го за подходящо наказание и съответно ме осъжда ? Не съм юрист, може да не се изразявам и мисля правилно, но просто се опитвам да разсъждавам и съм благодарен за помощта

[lexy21]

В 5 курс се учи наказателен процес, от който става ясно, че при решаване на делото със споразумение може да бъде наложено наказание при условията на чл. 55 от НК и без да са налице изключителни или многобройни смекчаващи отговорността обстоятелства /чл. 381, ал. 4 от НПК/, както на практика се случва, от една страна, а от друга - "вашите" обстоятелства нито са многобройни, още по-малко изключителни, а някои от тях в конкретиката на казуса не могат да бъдат ценени като допълнителни смекчаващи такива въобще. Както и да е - това няма отношение към давността. Сега за нея: тя е 2 вида - т.н. "преследвателска", която погасява правото на държавата да осъди с влязла в сила присъда/чл. 80/ и т.н. "изпълнителска", която погасява правото на държавата да изпълни вече наложено с влязла в сила присъда наказание /чл. 82/. Одобреното от съда споразумение има последиците на влязла в сила присъда /чл. 383, ал. 1 от НПК/. Видът и размерът на вече наложеното наказание има значение за изпълнителската давност - държавата вече е реализирала правото си да осъди и е без значение видът на престъплението, за което е определено конретното наказание на конкретния деец. Точно обратното е при преследвателската - при нея е от значение видът на деянието, за което се преследва виновно лице - реализиране на наказателната му отговорност чрез правомощието на държавата да го осъди с ВСП и няма абсолютно никакво значение какво конкретно наказание ще бъде наложено на конкретния деец, признат за виновен с присъдата, нито фактическите обстоятелства около индивидуализацията му. Горното е видно и от редакцията на разпоредбите, които уреждат двата вида давност - преследвателската се интересува от "деяния, наказуеми с...", а изпълнителската от вече "наложеното наказание".

[ivaylo88]

Пропуснал съм да прочета /чл. 381, ал. 4 от НПК/ и точно така се е случило в моя случай. Обаче имам един друг въпрос при самото определяне на наказанието. Какви са правилата за определяне на наказание?
Основното правило за определяне на наказанието е уредено в чл. 54, ал. 1 НК, според която разпоредба съдът задължително определя наказанието в пределите, предвидени от закона за извършеното престъпление, като се ръководи от разпоредбите на Общата част на кодекса и като взема предвид: степента на обществена опасност на деянието и тази дееца, подбудите за извършване на деянието и другите смекчаващи и отегчаващи вината обстоятелства. Преди всичко при определяне на наказанието е необходимо съдът да се съобрази с пределите, предвидени от закона за извършеното престъпление.Видът и размерът на наказанието са посочени в санкцията на съответната норма от Особената част на НК, в чиято диспозиция е очертано извършеното престъпление. При определяне на наказанието съдът да се ръководи от разпоредбите на общата част на НК. Към тях се отнасят тези по Глава пета, но и особените правила за наказуемост при приготовление, опит, съучастие, множество престъпления, особените правила относно непълнолетните. Индивидуализирайки наказанието, съдът трябва да отчита степента на обществена опасност на конкретното деяние. Поради това е необходимо да се установи дали то само е застрашило обекта или пък го е увредило и в каква степен, както и да вземе предвид степента на обществена опасност на дееца. В тясна връзка с обществената опасност на дееца се намират и подбудите за извършване на деянието, които също трябва да се вземат предвид от съда при определяне на наказанието. Той следва да прецени общественото значение на целите, които преследва деецът. Накрая е необходимо да се отчитат и всички установени по делото смекчаващи и отегчаващи вината обстоятелства. Смекчаващите обстоятелства характеризират деянието като такова със значително по-ниска обществена опасност в сравнение с тази, която е имал предвид законодателят, предвиждайки наказанието за съответното престъпление. Смекчаващите вината обстоятелства са факти от действителността, които не са предвидени в закона, но са от естество да улеснят формирането на вината.Такива са възстановяване на щетите от престъплението, малката стойност на причинените вреди, чистото съдебно минало на дееца, неговата положителна обществена характеристика, това, че поначало е тих, кротък и отзивчив човек, това, че съжалява за стореното, оказването на пълно съдействие на органите по разследването, както и при водене на следствие,както и да се вземе под внимание дали престъплението не се дължи на влияние на пълнолетни лица чл.387 НПК. Предвид всичко това не е ли несправедливо определено наказанието? При индивидуализирането на наказанието не е ли завишена обществената опасност на деянието без да се обърне достатъчно внимание на смекчаващите вината обстоятелства и да не се приложи чл.55 ?

[lexy21]

И какъв е всъщност въпросът след общия теоретичен курс - защо е получил най-лекото възможно наказание ли?
По принцип, при индивидуализацията на "тезгяха" се "вадят" и всички отегчаващи, каквито Вие пропускате да обсъдите и всички смекчаващи и тогава се "тегли" между тях. Не е достатъчно да има просто превес на смекчаващите над отегчаващите, за да приемем дефинитивно първите за многобройни, както и изключителният характер не е в необходима зависимост от броя. Няма и нищо "изключително" в това едно лице да не е осъждано и да има добри характеристични данни. Първото е дори по-скоро правило при непълнолетните Някъде по-горе бяхте отчел като смекчаващо непълнолетната възраст - тя вече е отчетена веднъж от законодателя чрез създаването на специална система на наказанията за непълнолетните и то диференцирано, с оглед по-близаката възраст до малолетието или до пълнолетието /14-16, 16-18/ и по принцип не е допълнително смекчаващо отговорността обстоятелство. Не винаги и самопризнанието е такова - ако имаме признание на вина само като абсолютна процесуална предпоставка за решаване на делото със споразумение - няма да е, така както и"простото" признаване на фактите от обстоятелствената част на ОА за "нуждите" на съкратеното съдебно следствие също не е. Не знам за какво съдействие говорите в хода на съдебното следствие, като тук такова не е имало. Говорите за ниска стойност на вредите, но забравяте, че грабежът е класическо съставно престъпление и в него има елемент на престъпление против личността - за лъскави обици от 5 лева може да има скъсани уши. При всички положения индивидуализацията е винаги фактически въпрос, но пък във Вашия случай просто няма накъде по-леко.

[ivaylo88]

Не твърдя, че всички посочени смекчаващи вината обстоятелства са "изключителни". Многобройни смекчаващи обстоятелства ще има, когато те са повече от обичайния брой и които също оказват много силно влияние при вземане на решението за осъществяване на деянието. Всяко от тях, взето само за себе си, няма изключителен характер, но именно защото са много като количество, те в съвкупност значително намаляват обществената опасност на престъплението. Самопризнание е имало в самото начало, след приключеното престъпление - пред органите на МВР, както и следствието, именно за това го включвам и него.Към момента на извършване на престъплението съм бил на 16 години и 8 месеца. Да, престъпление против личността е, но необходимо да се установи дали то само е застрашило обекта или пък го е увредило и в каква степен, както и да вземе предвид степента на обществена опасност на дееца. В тясна връзка с обществената опасност на дееца се намират и подбудите за извършване на деянието, които също трябва да се вземат предвид от съда при определяне на наказанието. Примерно пълнолетната възраст на съучастниците в престъплението чл.387 НПК. Тук вече не съм сигурен към "многобройните" обстоятелства ли да го прикрепим или към "изключителните" обстоятелства който са оказали много и необичайно силно въздействие при вземане на решението за извършване на деянието. Според Вас кой са отекчаващите обстоятелства и конкретно в моя случаи? Исках да напиша следствие, а не съдебно следствие- поправям се

[ivaylo88]

Не твърдя, че всички посочени смекчаващи вината обстоятелства са "изключителни". Многобройни смекчаващи обстоятелства ще има, когато те са повече от обичайния брой и които също оказват много силно влияние при вземане на решението за осъществяване на деянието. Всяко от тях, взето само за себе си, няма изключителен характер, но именно защото са много като количество, те в съвкупност значително намаляват обществената опасност на престъплението. Самопризнание е имало в самото начало, след приключеното престъпление - пред органите на МВР, както и следствието, именно за това го включвам и него.Към момента на извършване на престъплението съм бил на 16 години и 8 месеца. Според мен непълнолетието е "изключително" смекчаващо обстоятелство и да, то е отчето имено с чл.63. Но всичко приключва до тук, а всички останали, който изброявам къде са отчетени ? Да, престъпление против личността е, но необходимо да се установи дали то само е застрашило обекта или пък го е увредило и в каква степен, както и да вземе предвид степента на обществена опасност на дееца. В тясна връзка с обществената опасност на дееца се намират и подбудите за извършване на деянието, които също трябва да се вземат предвид от съда при определяне на наказанието. Примерно пълнолетната възраст на съучастниците в престъплението чл.387 НПК. Тук вече не съм сигурен към "многобройните" обстоятелства ли да го прикрепим или към "изключителните" обстоятелства който оказват много и необичайно силно въздействие при вземане на решението за извършване на деянието. Според Вас кой са отекчаващите обстоятелства и конкретно в моя случаи? Исках да напиша следствие, а не съдебно следствие- поправям се

[lexy21]

Не ти споделям ентусиазма за многобройност или изключителност - няма данни за такива. Няма да се повтарям - непълнолетието само по себе си не е изключително смекчаващо обстоятелство, колкото и да упорстваш за това . Чистото съдебно минало, добрите характериситчин данни и процесуално поведение, способствало за разкриване на обективната истина, са сред "традиционните" смекчаващи отговорността обстоятелства. Фактологията ти обаче е твърде оскъдна и от нея не могат да се извлекат данни от значение за индивидуализацията, вкл. и за други смекчаващи, и за отегчаващи обстоятелства:
- принудата в какво се е изразила - дали е била заплаха или е употребена сила, каква точно, продължителност, интензитет, проявена жестокост спрямо жертвата и т.н. - ти си посочил и двете кумулативно /и сила, и заплаха/, не знам дали го съзнаваш, но това също има значение и утежнява положението по принцип;
- и една камара други неща: едно е затруднено материално и семейно положение, сочещо на сериозно отклонение от нормалния социалeн статус, друго е да си келеша на мама и татко, който си е търсел бързи пари за дози или се е правил на интересен бабаит с два шамара в стил "злато ли ще ми носиш, бе, я го дай тука, я обърни джобовете"; фактът, че съучастниците са пълнолетни, е от значение, но сам по себе си не означава, че непълнолетният е участвал в деянието под тяхно влияние - доказателства за това се събират на общо основание и именно въз основа на цитираната от теб разпоредба на чл. 387 от особените правила, защото няма абсолютно никаква пречка да е обратното - пълнолетни лица да участват в престъпления под влияние на непълнолетни ;

[ivaylo88]

Не е важно дали непълнолетието е смекчаващо обстоятелство. Поради незрялата възраст много по лесно се манипулира непълнолетен на 16 години от колкото пълнолетни на 20. При непълнолетните съществува голяма вероятност действията и да са продиктувани от лекомислие или увлечение.
Обстоятелствата са следните:
Родителите ми са разделени и тогава не живеех с нито един от двамата- живеех при баба ми. Срещнахме момчето вечерта близо до блока в който живее. Исках му пръстена и гривната да ги погледна. След като ги даде му показах джобен нож, ударих го в стомаха и избягахме. След 15-тина минути баща му ни намери в една от улиците и ни подгони, но ние избягахме. На следващия ден обмислях да върна откраднатото, но не знаех как да го направя (беше ме страх). Мислех дори да ги пусна в пощенската кутия, но съучастниците ми ме разубедиха. Продадохме накитите, разделихме си парите и всичко приключи до момента в който си признахме какво сме извършили.
След като сте запозната с фактологията, кои са отегчаващите вината обстоятелства ?

[lexy21]

На викторина го обърна, та за последно: за твоята отговорност и индивидуализацията на твоето наказание в условията на съучастие имат значение много обстоятелства, в случая с "отрицателен знак" са тези, че си бил въоръжен /с хладно, прободно-порезно оръжие, годно да накърни физическата цялост на пострадалия/; участвал си /лично си осъществил/ и в акта на отнемането, и в принудата; последната си осъществил и в двете възможни форми - и заплаха, и сила; жертвата ти е непълнолетно/малолетно лице. Бил си и инициатор, и главен изпълнител, тия пълнолетните ряпа да ядат

[ivaylo88]

Lexy обърнах го на викторина с цел и сега ще ти кажа защо.
Явно сте пропуснала да прочетете, че не са смекчаващи и отегчаващи обстоятелства, тези които са взети предвид от закона при определяне на престъплението /чл.56 НК/.И в случая отегчаващите обстоятелства които написахте не се взимат под внимание, защото именно те са взети предвид при определяне на престъплението чрез чл.198 ал.1 във вр.с чл.20 ал.2. А също така успяхте да ме заблудите надявам се неволно във връзка с /чл. 381, ал. 4 от НПК/ със споразумението може да се определи наказание при условията на чл.55 от НК и без да са налице изключителни или многобройни смекчаващи обстоятелства. Ако в моя случай е така, то ще бъде вписано в наказанието ми примерно чл.198, ал.1 във вр. с чл.20, ал.2 във вр. с чл.63, ал.1 т.3 от НК, във вр. с чл.361, ал.4 от НПК при условията на чл.55, ал.1, т.2, б.”б”. В моя случай това нещо го няма и в тази връзка искам да Ви попитам дали сте прочела какво гласи чл.63 ал.3 ( В пределите по предходните алинеи съдът определя наказанието съобразно с правилата на глава пета!) Мисля си, че точно ал.3 подтиква да се включи в определяне на наказанието ми условията на глава пета и чл.55. Продължавам да разсъждавам и се връщам на погасяването на наказателно преследване чл.80 ал. 2 Давностните срокове по предходната алинея за престъпления, извършени от непълнолетни, се определят, след като се съобрази заменяването на наказанията по чл.63. Тук е упоменато условието за непълнолетните и след като се съобрази заменянето по чл.63 ал.1 т.3 идва ред на чл.63 ал.3 където изрично е написано, че в пределите по предходните алинеи съдът определя наказанието съобразно с правилата на глава пета- в моя случай чл.55 ал.1, т.2 б "б". От тук мисля, че през 2008 година държавата не е имала правото да упражнява наказателно преследване с/у мен, защото по чл.80 ал.1 т.5 и чл.81 ал.3 е изтекла абсолютна давност.
П.П "Жертвата" е пълнолетно лице!

[lexy21]

Човек да не се опита да помогне - имам усещането, че ми държите тон нещо.

Явно сте пропуснала да прочетете, че не са смекчаващи и отегчаващи обстоятелства, тези които са взети предвид от закона при определяне на престъплението /чл.56 НК/.И в случая отегчаващите обстоятелства които написахте не се взимат под внимание, защото именно те са взети предвид при определяне на престъплението чрез чл.198 ал.1 във вр.с чл.20 ал.2.

Явно друг е пропуснал да прочете състава на престъплението и да отрази обстоятелството, че има алтернативност във формите на принуда, а човек, който искаше да възприеме, щеше да разбере как се цени кумулативното проявление и на двете форми. Ако беше стигнал с четенето и малко по-надолу, щеше да установи, че обстоятелството, че деецът е въоръжен, е взето предвид от закона при определяне на по-тежко наказуем състав при кумулативното наличие и на още една предпоставка - ако тя не е налице, но деецът е бил въоръжен, също щеше да разбере как се цени - няма да отговаря по квалифицирания състав, но това обстоятелство ще бъде отчетено при индивидуализацията, в случая по основния и т.н. Както и да е, явно сте пропуснал да прочетете или просто отказвате да възприемате.

А също така успяхте да ме заблудите надявам се неволно във връзка с /чл. 381, ал. 4 от НПК/ със споразумението може да се определи наказание при условията на чл.55 от НК и без да са налице изключителни или многобройни смекчаващи обстоятелства. Ако в моя случай е така, то ще бъде вписано в наказанието ми примерно чл.198, ал.1 във вр. с чл.20, ал.2 във вр. с чл.63, ал.1 т.3 от НК, във вр. с чл.361, ал.4 от НПК при условията на чл.55, ал.1, т.2, б.”б”. В моя случай това нещо го няма и в тази връзка искам да Ви попитам дали сте прочела какво гласи чл.63 ал.3 ( В пределите по предходните алинеи съдът определя наказанието съобразно с правилата на глава пета!) Мисля си, че точно ал.3 подтиква да се включи в определяне на наказанието ми условията на глава пета и чл.55...

Заблудата Ви е дълбока, но нито волно, нито неволно идва от мен. По-горе се опитах да Ви обясня и защо за тази давност няма значение вида и размера на наложеното конкретно наказание, но и това не сте възприел. Дребните Ви опити за иронично заяждане биха били забавни, ако не бяха гарнирани с инатлива невъзприемчивост и липса на елементарни познания. Те обаче са си изцяло за Ваша сметка.

[ivaylo88]

Далеч съм от това да се заяждам с единствения човек, който се опитва да ми помогне и въобще не държа никакъв тон. Може би го възприемата така, поради начина на кореспонденция или защото самата Вие сте настроена по този начин. Надявам се, че ще запазим добрия тон
В моя случай никъде не е описано и не е взето предвид, че съм въоръжен с хладно оръжие. Това го написах, когато Ви разказах за обстоятелствата по престъплението. По време на следствието въобще не е взето предвид поради факта, че всички гледат да претупат по най-бързия начин подобни казуси, а и защото съучастниците отричаха да е имало хладно оръжие. До колкото си спомням мен не са ме питали за подобно нещо. Също така ако беше взето предвид, това че е имало оръжие нямаше ли определянето на наказанието да е по чл.199 ал.2. т.3?
Грабежът има три основни състава – един типичен и два нетипични. Типичният състав на грабежа е очертан в чл. 198, ал. 1 НК. Изпълнителното деяние на този типичен грабеж разкрива наличието на едно съставно престъпление. То включва в себе си два функционално свързани акта, които поотделно са също престъпни. Те са: един улесняващ акт, който, взет отделно, съставлява принуда по чл. 143 НК (който принуди другиго да извърши, да пропусне или да претърпи нещо, противно на волята му, като употреби за това сила, заплашване , или злоупотреби с властта си , се наказва с ЛС до 6 г., и втори акт, който, взет отделно, съставлява кражба. То обосновава наличието не на квалифицирана кражба, а на друг по-тежко наказуем вид престъпление. Заради това, че е често срещан, особено опасен и налага специфичен диференциран подход, грабежът е определен за отделен вид престъпление.
Принудата при грабежа насочва пострадалия владелец на движимата вещ – предмет на престъплението, само във фактически значимо поведение. Той занижава физическата защита на вещта и не оказва нужната съпротива срещу отнемането й от дееца.
Използваната при грабежа принуда може да бъде както обикновена, така и т.нар. физическа принуда. Тази принуда ще бъде обикновена, когато само пречупва волята на пострадалия и го насочва към такава пасивност, която се явява деяние и в частност бездействие. Принудата ще бъде физическа, когато елиминира изцяло волята на пострадалия и го насочва към такава пасивност, която не е деяние.
Следователно важен е не видът на принудата, а само нейната насоченост.
Намерих останалите страници на споразумението от което разбирам, че упълномощения от мен адвокат е поискал споразумение по чл.381 ал.5 т.1 от НПК. Тук не трябва ли да изключим, че чл.55 е приложен заради сключено споразумение по чл.381 ал.4 и да приемем , че съществуват многобройни смекчаващи обстоятелства които са взети предвид след индивидуализацията и за това е наложен чл.55 ? Разбрах те какво ми написа за давността, но не разбрах само защо в моя случай не може да се говори за погасяване на наказателно преследване ? Какво значение има, че последвалото споразумение има последиците на влязла в сила присъда /чл. 383, ал. 1 от НПК/. Защо въобще сключвам споразумение, след като е образувано наказателно производство и в процеса на неговото осъществяване настъпва погасяването и държавата губи правото си да го продължи. Тогава наказателното производство не трябва ли да се прекрати във всеки един момент до влизане на присъдата в сила, независимо от това в каква фаза или на кой стадий от неговото осъществяване се намира то.