Ще наруша ли закон, ако :

[chinchilla]

ИСкам да създам блог, в който да пиша неща, без да споменавам имена, без да отправям директни и индиректни обвинения, в който блог да пиша собствени разсъждения, както и на други, без да цитирам,както своите, така и имената на другите споделящи мнението ми.

[chinchilla]

Огромно благодаря за отговора

[averbisadverbera]

chinchilla, чл. 26, ал. 1 от Конституцията на РБ прогласява, че "Гражданите на РБ, където и да се намират, имат всички права и задължения по тази Конституция", а чл. 5, ал. 3, че никой не може да бъде осъден за действие или бездействие, което не е било обявено от закона за престъпление към момента на извършването му. Съгласно разпоредбата на чл. 39 от Конституцията всеки има право да изразява мнение и да го разпространява. В ал. 2 на същия текст са посочени в кои случаи това право не може да се използва. Прогласеното в чл. 39, ал. 1 от Конституцията право на свобода да се изразяват мнения се свързва със свободата на убеждение и с разпоредбите на чл. 19 от Всеобщата декларация за правата на човека и чл. 10, ал. 1 от Европейската конвенция за правата на човека. Подчертана е недопустимостта да се въвеждат ограничения на правото на свободно изразяване на мнение и неговото разпространяване - извън изчерпателното изброяване в ал. 2 на чл. 39 от Конституцията - с какъвто и да е друг законов или подзаконов нормативен акт. Ограниченията по ал. 2 на чл. 39 от Конституцията, чиято редакция е ясна, са поставени в три категории:
недопустимост да се използва правото по чл. 39, ал. 1 от Конституцията за накърняване на правата, които са гарантирани от Конституцията и законите на страната, както и тези по международните документи, които са част от вътрешното право; конкретното им определяне подлежи на преценка във всеки отделен случай;
недопустимост да се осъществява въпросното право с цел призоваване към промяна на конституционно установения ред, суспендиране на Конституцията и извършване на каквото и да е друго престъпление или насилие над личността, нарушаване на правата на отделни личности от обществото или на отделни граждани;
недопустимост на призивите за извършване на другите, изброени в текста деяния, доколкото е възможно те да не съставляват престъпления; във връзка с това е изтъкната важността да не се допускат публични призиви за религиозна, етническа, териториална или друга вражда между групи от населението.
Правото свободно да се изразява мнение не е абсолютно. Неговите граници се определят от ограниченията за упражняването му, въведени от Конституцията. В чл. 57, ал. 2 от Конституцията се съдържа едно общо положение за всички права, което не допуска злоупотреба с тях или упражняването им по начин, който накърнява права или законни интереси на други.
Основанията за ограничения, които самите разпоредби на чл. 39 - 41 съдържат, могат да бъдат класифицирани условно по групи интереси така:
от гледище на защитата на конституционно установения ред (чл. 39, ал. 2 и чл. 40, ал. 2);
за защита на националната сигурност (чл. 41, ал. 1);
запазване на обществения ред и превенция на престъпността (чл. 39, ал. 2, чл. 40, ал. 2 и чл. 41, ал. 1);
защита на здравето и морала (чл. 40, ал. 2 и чл. 41, ал. 1);
защита на репутацията и правата на другите граждани (чл. 39, ал. 2, чл. 40, ал. 2, чл. 41, ал. 1, чл. 41, ал. 2);
съображения за запазване на тайна (чл. 41, ал. 2).
Чрез средствата на тълкуването на разпоредбата на чл. 39, ал. 2 от Конституцията по отношение на отделните основания за ограничаване може да бъде изтъкнато следното: накърняването на правата и доброто име на другиго е основание за ограничаване на възможността свободно да се изразява мнение както по силата на общата ограничителна разпоредба на чл. 57, ал. 2, така и с оглед на възприетата структура на чл. 39, в който правото на мнение се ограничава заради друго, конкуриращо право. В случая това е правото на лично достойнство, чест и добро име, което съгласно чл. 32, ал. 1, изр. 1 от Конституцията е също защитено. Наред с правото на личен живот (изр. 1 на същата разпоредба), тайната на кореспонденцията и неприкосновеността на жилището все конституционно защитени права, става дума за един комплекс от интереси, които формират обособената интимна сфера на човека, за навлизането в която трябва да съществува преграда, съобразена с морала и манталитета на разумно мислещите хора. Информацията, свързана с интимната човешка сфера, е в най-малка степен от обществен интерес в смисъла, който се обуславя от функциите на комуникационните права, така че превръщането й в публично достояние не непременно може да се защити с общите съображения, с които се обосновава ценността на свободата на изразяване на мнение. Тук трябва да се прави разлика между обществен интерес от факти и информация, които обслужват обществената дискусия, и такива, по отношение на които интересът е равнозначен на любопитство. Във връзка с това може да се направи още едно разграничение: между информация и идеи, които се правят публично достояние в контекста на политическия и въобще обществения дебат, и такива, които не попадат в този контекст. Принадлежащите към първата категория определено се ползват с по-висока степен на защита. Тук не става дума за нормативно удостояване на една категория изказвания с по-висока стойност за сметка на други, каквото не може да бъде открито в конституционния текст, а за различие, което се прави на основата на обективната обществена полезност, за нееднакъв принос към публичната дискусия. В този смисъл "критичните мнения, както и ...факти", които биха могли да имат негативно влияние за авторитета на дадена личност и които според искането не бива да бъдат изключвани, могат да имат различен характер от гледище на своята насоченост и предназначение, така че да бъдат третирани различно. Уместно е да се отбележи, че в приложението на международноправните актове по този въпрос и преди всичко във връзка с чл. 10 ЕКПЧ се е оформяла тенденция към обосноваване на известно "позитивно" задължение на държавата да интервенира спрямо свободата на изразяване на мнение, за да се защитят други индивидуални права, които принадлежат към интимната сфера на личността.
От гледна точка на ценността на правото да се изразява мнение за свободата на политическия дебат - като част от публичната дискусия, изказванията, които засягат дейността на държавните органи или съставляват критика на политически фигури, държавни служители или правителството, заслужават по-високо ниво на защита. Оттук може да се заключи, че държавната власт като цяло, както и политическите фигури и държавните служители могат да бъдат подложени на обществена критика на ниво, по-високо от това, на което са подложени частни лица. В заключение и в обобщен вид тълкуването на това рестриктивно основание показва, че то има водещо значение и в най-голяма степен позволява да се осъществява намеса спрямо правото да се изразява и разпространява мнение, защото въвеждането му цели да осуети накърняването на правата и законните интереси (сред тях и доброто име) на другиго, т. е. ценности, които са също иманентни на човешката личност. Що се отнася до прокараното разграничение между различни категории изказвания, то е допустимо не на нормативна основа, а само с оглед на отбелязаното във връзка с функциите на разглежданото право. Призоваването към насилствена промяна на конституционно установения ред като рестриктивно основание е счетено за саморазбиращо се, поради което не го и разисквам. Нужно е да се отбележи само, че изказванията, на които е отказана конституционна защита в тази хипотеза, трябва да призовават към насилствена промяна на конституционно установения ред, т. е. към разрушаване на демократичния конституционен строй по немирен начин, което може да доведе и до суспендиране на Конституцията. Впрочем, достатъчно е да се изтъкне, че такива изказвания очевидно не допринасят за формиране на демократични мнения, така че въобще не съществува основание да им се предоставя конституционна защита. Изключени от обхвата на защита на свободата на изразяване са и изказвания, които съставляват призиви към извършване на престъпления или към насилие над личността - две хипотези, които са ненуждаещи се от тълкуване.
Защитната норма на Конституцията визира и накърняването на добрите нрави и изказвания, които засягат интересите на социални групи. Тези групи могат да бъдат формирани по различен признак - расов, етнически, религиозен, политически, национален, социален, сексуален и т. н. Изключването на такива изказвания от обсега на защита е в съгласие с прокламираната в преамбюла на Конституцията като общочовешка ценност търпимост, с изискването за поддържане на търпимост и уважение между вярващите от различни вероизповедания (чл. 37, ал. 1, изр. 2), със забраната да се създават организации, чиято дейност е насочена към разпалване на расова, национална, етническа или религиозна вражда (чл. 44, ал. 2). По силата на важни международни договори държавите могат да обявяват за нарушение, наказуемо от закона, пропагандирането на омраза на расова, национална или религиозна основа (срв. чл. 4 от Международната конвенция за премахване на всички форми на расова дискриминация, както и чл. 162 - 164 (НК). Правата, които нормите срещу изказвания, проповядващи вражда и омраза ("враждебна реч"), защитават, са със степен на значимост, която обосновано се противопоставя на правото свободно да се правят такива изказвания. Съдържанието на последните не съставлява принос за създаването на демократични мнения или демократична воля.
В решението си по делото "Хендисайд срещу Великобритания" Европейският съд формулира съществен принцип за определяне на допустимите ограничения на правото на свободно изразяване на мнение: "Свободата на изразяване на мнение е едно от основните условия за напредъка на обществото и развитието на всеки човек. От особена важност в този контекст са свободата на пресата да разпространява информация и идеи и правото на публиката да ги получава. Тя е приложима не само към "информация" и "идеи", приемани благосклонно или считани за безобидни, но също и към онези, които засягат, шокират или обезпокояват държавата или част от населението й".

[averbisadverbera]

Огромно благодаря за отговора

Тънка е червената линия между законно и незаконно, между допустимо и недопустимо.

ИСкам да създам блог, в който да пиша неща, без да споменавам имена, без да отправям директни и индиректни обвинения, в който блог да пиша собствени разсъждения, както и на други, без да цитирам,както своите, така и имената на другите споделящи мнението ми.

Ако използваш откраднато или плагиатствано с комерсиална цел - виновен си. Безусловно. С други думи - краденето на текстове или снимки онлайн, когато ги използваш за нещо, от което печелиш пари, си е престъпление. Няма значение дори колко пари, значи си потребител с комерсиална цел от гледна точка на закона. Същото е и ако използваш каквото и да било офлайн, за което получаваш хонорар или заплата. Ако блогът не е комерсиален и пак „чопваш" някакви неща от някой друг в интернет, това не е престъпление, но е закононарушение. Хората обаче често не разбират, че авторските права биват материални и нематериални. Дотук говорихме за материалните. Нематериално е например правото на име на автора. Използването със или даже без комерсиална цел на чуждо произведение без посочване на автора му в общия случай е престъпление. Ако пък се пишеш и негов автор - още повече. Закона е сложен и за всеки случай е конкретен. Народното творчество, колкото и да е учудващо, има не само един адекватен съвет по темата: „Който го е страх от мечки, не влиза в гората", но да не забравяш и народ­ната поговорка: "Не ми бай, бабо, за лек мечка, но ми бай да не ме срещне!" Всеки сам си преценява какво е допустимо и какво не. И съответно сам си носи последиците от това.
"И най-малкото отклонение от истината, направено в началото, по-късно се умножава хилядократно." Аристотел

Има много начини човек да бъде прав. Нашата правота подкрепя заблудата, че знаем всичко.

[chinchilla]

Блогът ще е без комерсиална цел, нищо никой няма да плаща.Просто това ще са истории за хора, които са били , или в затвора, техните случки, снимки актуални от затвора, клипчета, пратени ми от хора ,в момента пребиваващи там. Както и такива, които сам съм правил и съм си изкарал от затвора.

[averbisadverbera]

Блогът ще е без комерсиална цел, нищо никой няма да плаща.Просто това ще са истории за хора, които са били , или в затвора, техните случки, снимки актуални от затвора, клипчета, пратени ми от хора ,в момента пребиваващи там. Както и такива, които сам съм правил и съм си изкарал от затвора.

Ами, успех в начинанието!Няма ненаказано добро и никое непоискано добро не остава ненаказано.

off topic

[emilgrigorov]

Ами, успех в начинанието!Няма ненаказано добро и никое непоискано добро не остава ненаказано.
off topic

+1