Разяснени са ми правата, които имам, а именно: да си служа с бележки за цифри, дати и други, които се намират у мен и се отнасят до моите показания; да получа възнаграждение за загубения работен ден и да ми бъдат заплатени разноските, които съм направил; да искам отмяна на актовете; които накърняват моите права и законни интереси – чл.122, ал.1 от НПК.
Уведомен съм, че имам право да се консултирам с адвокат, ако смятам, че с отговора на поставения въпрос се засягат правата ми по чл.121 от НПК и съгласно чл.122, ал.2 от НПК разследващият орган е длъжен да ми осигури тази възможност.
Част от нечий съдебен протокол, търкалящ се в нета, не че не сте чели и вие такива, та:- какво е вложил магистратът, подписал протокола, в това изречение и какво се съдържа в задължението " да му бъде осигурена възможност".
Разпит, спира, защото свидетелят иска да се консултира с адвокат, но няма възможност, примерно да си наеме за собствена сметка такъв? Какво прави разследващия/магистрата?
Спира делото? Хе-хе...
Заплашва със съответна санкция( най-често, ама не си дава сметка, че ако го няма този свидетел или последния е по-ербап, все ще са с неизвестен, или спряни, или ... в небитието, ако и да не обичат този вид статистика) или какво?
lexy21 написа: Именно, за да не се навлиза непропорционално в правната сфера на това лице, за изпълнение на задължението му да се яви пред съответния орган, когато е призован, законодателят е задължил работодателят му да му предостави „отпуск за изпълнение на граждански задължения“ по чл. 157 от КТ, „компенсира“ свидетеля с възнаграждение за изгубения работен ден /пътните разноски са също част от „копменсацията“ за вмененото му задължение да се яви пред органа, който го е призовал/.
?
Лекси, знаеш, че безрезервно ти се доверявам в наказателната материя, казусът не е мой- отговорих, както и вие, но отпосле се замислих- защо не, по ягодите?
Пътните не са компенсация, защото човекът е в отпуск! Те са разход на субекта за да свидетелства- примерно аз ще свидетелствам отново по едно дело на 600км. Да кажа искрено все ми е тази, че съм си изпълнила гражданския дълг
, когато ще се наложи да се бръкна с едни 70лв. от джоба, за да го изпълня.
Наясно сте, че в нито едно с.з., респективно НОХД, не са присъдени разноски за т.н. отпуск по 157 КТ, който ако и да е разрешен от работодателят ( абе, разрешен- вменено му е задължение, ама на частника му е все тази, за него е важно, че дна работна сила е в летаргия за един работен ден), то не го изплаща той, защото се прилага нормата на чл. 157, ал.3 т.3- предвидено е в НПК, ерго- посрещат се от бюджета. Да, но съдебният бюджет все не стига, и когато попиташ за този вид разноска, те гледат смаяно и се отпочва едно въртене- от "колко", през категоричното " не признаваме/плащаме такива разноски", дори съм чувала неистини - "работодателят ще ви плати, защото е длъжен да ви освободи", обаче на финалната права на 30 число - изненада! денят остана неплатен.
Сега остава да ме смаете, като посочите, че по ваши дела е присъдено възнаграждение на свидетел за този неплатен от работодателя отпуск.
Нормата е мъртва! Факт.
Та, значи се солидализирате около мнението, че щом упражнява собствените си права, не му се присъждат разноски по 122, ал.2.
Ми, ок. има ли право да мълчи?- има. Репликата" ако отговоря ще се улича" трябва да е извинителна, обаче пак ще му платят пътните.
Правен non-sens- платихме, за да чуем, че няма да отговори.
И какво?
