Обвинение по чл. 290 НК в досъдебно производство

[suspenser]

Обвинение по чл. 290 НК в досъдебно производство
----------------------------------------------------------------

Здравейте,

проблемът е акутен за мен. Призован съм в качеството на свидетел (!?) по образувано досъдебно производство (ДП) за неплащане на издръжка на двете ми деца (17 и 10 год.), живеещи в чужбина (Германия) по тъжба подписан от повереник на бившата ми съпруга с приложено копие на пълномощно на български език (децата не могат да четат кирилица!) подписано в чужбина, в което липсват адресите по постоянно местоживеене в чужбина на децата и майката. Повереника отказва да представи пощенския плик с оригиналното пълномощно, казвайки, че не може да ги намери (вероятно защото подписите на майката и по-голямото дете са поставени от някой друг в БГ!). Независимо от това ДП е образувано. Обвинението в тъжбата е, че "бащата повече от десет години не е плащал издръжка", което не е вярно, тъй-като преди повече от десет години още съм живял съвместно с майката във брак в чужбина, което е видно от приложеното от самия повереник българско бракоразводно решение. Това според мен е набедяване в престъпление, но следователят казва, сам да си подам тъжба, макар че той е задължен по закон според мен (и ако не си изпълни служебните задължения какво става, в Европа съдят, непрекъснато чета съдебни решения дори и за осъдени съдии).

Майката не е разпитана, защото липсва адрес в чужбина и повереника отказва да го даде, за да бъде призована като тъжител (свидетел) !! За да изтръгнат информация от мен, дали съм плащал издръжка, ме призоваха вече веднъж като свидетел (?!) да дам показания как съм плащал издръжката и представя преводните нареждания (които съм извършвал още в чужбина), в които трябвало да пише целта на плащането, номера на съдебното решение, иначе не ги признавали (нямало значение, че майката тогава ги е признавала и приемала плащанията), т.е. да свидетелствам сам срещу себе си, че да бъда уличен в престъплкение.

Призоваването като свидетел срещу самия себе си според мен е абсолютно недопустимо, поне по еврпейските стандарти. Единствено бих могъл да бъда разпитан като заподозрян. Не ми е известно, някой обвинен от Хагския трибунал да е рзпитван като свидетел срещу себе си, за това което е извършил. Така е и в Германия, където също съм преминал през наказателен (неуспешен за тъжителката) процес, т.е. не мога да бъда разпитван като свидетел срещу себе си, а само като заподозрян (!!). Доказателствата там се събираха служебно чрез разпит на тъжителя и евентуално от други свидетели, а не от мен самия (аз дори не знаех за тъжбата и не бях разпитван). Като заподозрян, уличен или обиняем единственото задължение е да потвърдиш или не самоличността си. По другите питания можеш да откажеш да даваш показания, та дори и да лъжеш, за да си спасиш кожата. Но като такъв могат да те разпитват единствено след като са разпитали тъжителя, евентуално други свидетели и са приключили доказателствените търсения. Заподозреният дори не участва, дори и не знае за досъдебното производство, в което срещу него се събират доказателствата. Така е в Европа, Хагския трибунал и къде ли не, иначе са нарушени правата ти. Но в БГ, очевидно е точно обратното - призовават те като свидетел срещу себе си и те принуждават да се замоизобличаваш, т.е. не можеш да мълчиш или да лъжеш, каквито права би имал на запад от Дунав. Това не е ли повод за осъждане на държавата в Страсбург?

Понеже отказах да свидетелствам срещу цамия себе си, следователят заяви, че срещу мен ще бъде повдигнато обвинение по чл. 290 НК. Имам призовка за след четири дни и вероятно е това.

Как би следвало да се държа при явяването си при следователя, ако ми бъде повдигнато обвинение по чл. 290 НК. Мога ли изпреварващо да подам жалба срещу прокурора (пред горестоящия прокурор или съда), че ДП е образувано, въпреки че тъжбата не е подписана от тъжителя, а приложеното пълномощно от повереника е само копие. Но дори и да беше оригинално, щом може да се подписва пълномощно, би следвало да се иска да бъде подписвана и тъжбата.

Бих бил благодарен за всеки компетентен съвет.

[marek972]

Призоваването като свидетел срещу самия себе си според мен е абсолютно недопустимо, поне по еврпейските стандарти. Единствено бих могъл да бъда разпитан като заподозрян. Не ми е известно, някой обвинен от Хагския трибунал да е рзпитван като свидетел срещу себе си, за това което е извършил. Така е и в Германия, където също съм преминал през наказателен (неуспешен за тъжителката) процес, т.е. не мога да бъда разпитван като свидетел срещу себе си, а само като заподозрян (!!). Доказателствата там се събираха служебно чрез разпит на тъжителя и евентуално от други свидетели, а не от мен самия (аз дори не знаех за тъжбата и не бях разпитван). Като заподозрян, уличен или обиняем единственото задължение е да потвърдиш или не самоличността си. По другите питания можеш да откажеш да даваш показания, та дори и да лъжеш, за да си спасиш кожата. Но като такъв могат да те разпитват единствено след като са разпитали тъжителя, евентуално други свидетели и са приключили доказателствените търсения. Заподозреният дори не участва, дори и не знае за досъдебното производство, в което срещу него се събират доказателствата. Така е в Европа, Хагския трибунал и къде ли не, иначе са нарушени правата ти. Но в БГ, очевидно е точно обратното - призовават те като свидетел срещу себе си и те принуждават да се замоизобличаваш, т.е. не можеш да мълчиш или да лъжеш, каквито права би имал на запад от Дунав. Това не е ли повод за осъждане на държавата в Страсбург?

и тук е така ... колкото и да Ви се струва невероятно ...

[suspenser]

и тук е така ... колкото и да Ви се струва невероятно ...

Благодаря Ви за отговора, макар и кратък.

От него правя извода, че е недопустимо заподозрения в престъпление вследствие на тъжба срещу него да бъда разпитван като свидетел срещу самия себе си и показанията му като такъв не би следвало да са годно доказателство пред съда. Иначе заподозреният в престъпление би бил принуден да свидетелства срещу себе си от страх от наказателно преследване за лъжесвидетелстване по чл. 290 от НК. Но с това се нарушава правото на всеки срещу когото е отправено обвинение да отрече обвинението, защото отричайки обвинението заподозреният призован като свидетел (!?) извършва и престъпление по чл. 290 от НК, ако в последствие се докаже, че той действително е извършил престъплението за което го обвиняват. Т.е. заподозреният призован като свидетел трябва да избира или да признае престъплението в което го обвинява тъжителя, ако това престъпление предвижда по-малко наказание от лъжесвидетелстването, или да отрече обвинението, като в последния случай рискува при доказване на обвинението да бъде привлечен и за лъжесвиделстване по чл. 290 от НК.

Не бих могъл да си преставя, че някой обвинен от Хагския трибунал, е разпитван като свидетел. Също не бих могъл да си преставя, че и бившият председател на Международния валутен фонд Строс Каан би могъл да бъде разпитван като свидетел, т.е. да бъде принуден да признане обвинението отправаено от тъжителката от страх от лъжесвидетелстване. Както се знае, той всичко отрича.

Този абсурд, заподозреният в извършване на престъпление на основата на тъжба на пострадалия да бъде призоваван като свидетел срещу себе си, практика ли е у нас и има ли решения на съда срещу подобни действие на органите на досъдебното производство?

До кого е по-добре да се отправи жалба срещу такива действия на следователя - до наблюдаващия прокурор издал постановлението за ДП или до по-горния прокурор?

Бих бил благодарен за всеки отговор.

[marek972]

не исках да бъда толкова кратък, но просто нямам време ( както и сега)

НК

Чл. 292. (1) (Предишен текст на чл. 292 - ДВ, бр. 89 от 1986 г.) За престъпление по чл. 290 и 291 наказуемостта отпада:

1. когато лицето, ако каже истината, би обвинило себе си в престъпление и

2. когато лицето се отрече пред надлежния орган от своето лъжливо свидетелствуване, превод, тълкуване или заключение до влизане на присъдата или решението в сила и преди да е възбудено срещу него наказателно преследване за това.




НПК

Чл. 121. (1) Свидетелят не е длъжен да дава показания по въпроси, отговорите на които биха уличили в извършване на престъпление него, неговите възходящи, низходящи, братя, сестри или съпруг или лице, с което той се намира във фактическо съжителство.

чл. 122. (1) Свидетелят има следните права: да си служи с бележки за цифри, дати и други, които се намират у него и се отнасят до неговите показания; да получи възнаграждение за загубения работен ден и да му бъдат заплатени разноските, които е направил, както и да иска отмяна на актовете, които накърняват правата и законните му интереси.

(2) Свидетелят има право да се консултира с адвокат, ако смята, че с отговора на поставения въпрос се засягат правата му по чл. 121. При направено искане разследващият орган или съдът осигуряват тази възможност.

добре е, при всеки следващ Ваш разпит да присъства и адвокат, но тук може да се сблъскате
с един правен абсурд ( само тоя да е ...но) някои разследващи полицаи, следователи или прокурори
може да не разрешат това негово присъствие по време на разпита, но Вие може да се консултирате по всяко време с него и се получава следното, задават Ви въпрос, Вие излизате от стаята на разпитаващия пред която е Вашият адвокат, консултирате се с него и се връщате и така N на брой пъти ...безумие, но !!

[suspenser]

Благодаря Ви за отговора.

От него разбирам, че у нас, за разлика от Хагския трибунал, а и останалите страни със западна демокрация (европейски и трансатлантически) заподозреният в престъпление би могъл да бъде разпитван като свидетел срещу самия себе си и отговорът на въпрос като "Извършили ли сте деянието" не би могъл да бъде "Не", ако действително сте извършили престъпление, макар и още недоказано, тъй-като отговорът не би отговарял на истината, и ако впоследствие се докаже престъплението, ще бъдете осъден Иза лъжесвидетестване. Та това противоречи на основни човешки права. Българският съд как санкционира подобна практика. Няма ли все още осъдителна присъда срещу Б-я за това в съда за човещките права в Стразбург?

[marek972]

Благодаря Ви за отговора.

От него разбирам, че у нас, за разлика от Хагския трибунал, а и останалите страни със западна демокрация (европейски и трансатлантически) заподозреният в престъпление би могъл да бъде разпитван като свидетел срещу самия себе си и отговорът на въпрос като "Извършили ли сте деянието" не би могъл да бъде "Не", ако действително сте извършили престъпление, макар и още недоказано, тъй-като отговорът не би отговарял на истината, и ако впоследствие се докаже престъплението, ще бъдете осъден Иза лъжесвидетестване. Та това противоречи на основни човешки права. Българският съд как санкционира подобна практика. Няма ли все още осъдителна присъда срещу Б-я за това в съда за човещките права в Стразбург?

ама Вие сериозно ли, това разбрахте от отговора ??

[suspenser]

ама Вие сериозно ли, това разбрахте от отговора ??

От тего също разбирам, че (след като у нас се използват недопустими начини за изтръгване на самопризнания) за да не се самоизобличиш би могъл практически на всеки въпрос (с изключение на този за самоличността) да отказваш отговор съгласно чл. 121. (1) от НПК, за да се защитиш.

Не ми е известно дали тази недопустима практика, да бъдеш свидетел срещу самия себе си, на разследващите органи се санкционира от българския съд и дали има осъдителни решения срещу държавата в съда за човешките права в Страсбур.