Паркомясто

[Melly]

Остава ми удовлетворението, че поне ние се разбрахме. Останалите.... да се оправя кой, както може, и както знае.

[magodeoz]

Така де - ние не можем да оправим света, но това не значи, че ще му се оставим да ни оправя както си знае.

[Гост.]

... Наскоро излезе едно определение на ВКС по дело в СГС, че
площта над подземните гаражи се води на собственика на земята. Тези с правото на строеж - хептен йок.

Производството е образувано по подадената от С. Д. С. от гр. С. касационна жалба против въззивното решение от 20.03.2008 год. по гр. д. № 4105/2006 год. на Софийски градски съд. С него е оставено в сила първоинстанционното решение от 17.07.2006 год. по гр. д. № 407/2004 год. на Софийския районен съд, с което предявените от касатора искове за заплащане на обезщетение за причинени му имуществени и неимуществени вреди от ответниците са отхвърлени.
Касаторът поддържа наличието на касационните основания по чл. 281, т. 3 ГПК за неправилност на въззивното решение. В изпълнение на двукратно дадени му от въззивния съд указания за отстраняване нередовност в касационната жалба, съгласно чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК – прилагане на изложение на основанията за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, в молбата от 26.06.2008 год. касаторът поддържа наличието на основанието по чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК. Макар и да не е формулиран изрично същественият материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е решаван от въззивния съд в обжалваното решение от една страна, и от друга – в двете решения на ВКС, на които и самия въззивен съд се е позовал в решението си, то с оглед изложените съображения може да се изведе като този по приложението на чл. 64 ЗС. Според касатора в обжалваното решение съдът, макар и да е приел, че дворното място е застроено с подземен гараж, е преценявал правото на ползуване върху незастроена част от дворното място, представляващо покрива на този гараж.
Действително, въззивният съд е обсъдил в обжалваното решение кой има право на ползуване върху двора с оглед неговото предназначение във връзка с наличните изградени надземни гаражни клетки и подземни такива, като приел, че това право принадлежи на собствениците на гаражните клетки, а ищецът не е такъв собственик. Съдът е разгледал и другата хипотеза, при положение, че дворът е предназначен като място за паркиране, то право да го ползуват имат собствениците на терена, учредители на правото на строеж на сградата. Доколкото ищецът е собственик само на апартамент в същата, то съгласно чл. 64 ЗС той има право да се ползува от него доколкото това му е необходимо за използуване на апартамента – да преминава през двора и общите части на сградата, но не и да ползува двора като паркинг, както е поддържал. Въззивният съд е цитирал решения на ВС № 268/88 год. по гр. д. № 131/88 год. и № 1196/66 год. по гр. д. № 155/66 год., представени към изложението на касатора, като доводите му, че е налице противоречиво решаване на въпроса за приложението на чл. 64 ЗС е неоснователен. В същите е прието, че собственикът на постройката върху чужда земя може да се ползува от земята само доколкото това е необходимо за използуването й според нейното предназначение, като в едното решение е посочено съдържанието на това ползуване, когато се касае до жилищна сграда, а в другото е разгледана хипотезата на пречене от страна на собственика на земята на това право на суперфициара. В обжалваното въззивно решение не се съдържа противоречие с тази съдебна практика по въпроса за ползуването на земята от собственика на постройката, респ. от ищеца, като собственик на отделен апартамент в построената сграда. Въззивният съд е приел, че правото му да се ползува от земята е ограничено до преминаването с оглед правото му на собственост върху апартамента, но не и да ползува вътрешния двор, вкл. и като паркинг, така както е поддържал и самият касатор в исковата си молба, че се касае за заден двор към сградата, достъпът до който е осуетен от ответниците чрез поставяне на специално съоръжение. В касационната жалба същият поддържа като съществен въпрос този за характера на дворното място – същото е изцяло застроено с осъществения строеж – сградата и подземните гаражи, покривът на които представлява спорното място, достъпът до което е осуетен от ответниците. На първо място, не това е същественият въпрос, по който се е произнесъл въззивният съд, тъй като не от неговото решаване зависи изхода на спора - съдът е отхвърлил иска защото приел, че ищецът, като собственик на апартамент в сградата няма право да ползува като паркинг мястото зад сградата, а не защото е приел, че това място е незастроена част от парцела. И на второ място, дори и да се приеме, че това е решаващо съображение за неоснователност на предявените искове за обезщетение за вреди, то за да се допусне касационното обжалване на решението следва да е налице някое от основанията по чл. 280, ал. 1 ГПК. В случая соченото по т. 2 не е налице, тъй като липсват данни за противоречивото му решаване от съдилищата, а и такива твърдения не се поддържат в изложението. Не може да се приеме и наличието на т. 3, тъй като цитиране на част от законовата разпоредба не представлява обосноваване на приложението на това основание.
Поради изложените съображения и на основание чл. 288 ГПК настоящият състав на ІІ г. о. на ВКС счита, че не следва да бъде допуснато касационно обжалване на въззивното решение, водим от което О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение от 20.03.2008 год. по гр. д. № 4105/2006 год. на Софийски градски съд..

http://www.vks.bg/vks_p03.php

[anserk]

Като че ли това определение на ВКС по гр.дело е точката в спора относно монтираните "бариери" в УПИ-тата, по които се разискваше и в други теми на форума - точно и ясно.

определение на ВКС:.....при положение, че дворът е предназначен като място за паркиране, то право да го ползуват имат собствениците на терена, учредители на правото на строеж на сградата. Доколкото ищецът е собственик само на апартамент в същата, то съгласно чл. 64 ЗС той има право да се ползува от него доколкото това му е необходимо за използуване на апартамента – да преминава през двора и общите части на сградата, но не и да ползува двора като паркинг, както е поддържал.

Благодарско на @poli_g, че го пусна да го прочетем.
Само се питам през тези 6 години (2004-2010) ищеца къде ли си е паркирал колата

[anelia7]

За съжаление в България се случват много абсурди, защото хората не си търсят правата. Аз попаднах на следния случай - фирма Контракт сити ООД и ТТЛ Контракт ООД продават паркоместа като част от идеални части от дворно място, при все че въпросното УПИ вече е продадено веднъж на собствениците на апартаменти. За съжаление въпросната фирма с две имена не е единствена

[todorst]

парко място = място определено за паркиране. това преди всичко е МЯСТО. Е как едно място, да не е вещ." Парко"е определение за предназначение. Ако това място е индивидуализирано и не е състава /ПРИЛЕЖАЩА/ ЧАСТ ОТ АПАРТАМЕНТА КАКТО ТАВАН И МАЗЕ, какво следва?
В новопостроената сграда купувам апартамент № 2 състоящ се ....... на ---- кв.м, на етаж.... при съседи ..... заедно с мазе ...............
таван ........ , а също така и изграденото в парцела парко място № 2 при цена за апартамента с тавана и мазето ....... лв и за паркомястото .... лв. Или пък варианта: място за паркиране/гариране под № 2 изградено в парцела /респ. в подземня етаж на сградата. И ако това не е вещ?

[Melly]

парко място = място определено за паркиране. това преди всичко е МЯСТО. Е как едно място, да не е вещ." Парко"е определение за предназначение. Ако това място е индивидуализирано и не е състава /ПРИЛЕЖАЩА/ ЧАСТ ОТ АПАРТАМЕНТА КАКТО ТАВАН И МАЗЕ, какво следва?
В новопостроената сграда купувам апартамент № 2 състоящ се ....... на ---- кв.м, на етаж.... при съседи ..... заедно с мазе ...............
таван ........ , а също така и изграденото в парцела парко място № 2 при цена за апартамента с тавана и мазето ....... лв и за паркомястото .... лв. Или пък варианта: място за паркиране/гариране под № 2 изградено в парцела /респ. в подземня етаж на сградата. И ако това не е вещ?

Хихихихи, и как е изгадено въпросното паркомясто №2 от примера?

Представете си една такава ситуация - през нощта група пъргави ентусиазци, всеки с по една баданарка в ръка преномерира т.н. от вас "вещи". На сутринта, бъдете сигурен, че "собствениците" на паркоместата ще се хванат гуша за гуша в спор, коя "вещ" къде е ситуирана.... В един момент ще се окаже, че въпросните "вещи" имат крачета....

[inspectora]

Абе стига пак с тези смешни "паркоместа".
Нотариусите ги изповядват щото това са пари за тях. Иначе много добре съзнават, че договорите за паркоместата са нищожни. А който е глупав да си купува "паркоместа" ... негова работа ... все едно си купува въздух ...

[todorst]

Започвам да се притеснявам! Купих си апартамент № 2 с тавана и мазето и съответно паркомястото за ...... евро.В сградата сме 20 собственици на 20 апартамента и съответно има 20 паркоместа. Всяко паркомасто е индивидуализирано и считаме ,чее отделна собственост и можем да разполагаме и упражняваме вещо право. Съседното паркомясто се продава и имах намерение да го купя, но сега... щом ще купувам въздух..
А това за бригадата- като се приберете от почивка може да са преномерирали и апартаментите, вашето мазе или таван да е изчезнал/ присъединен към съседния/ или най-просто преномериран и какво от това?

[anserk]

Започвам да се притеснявам! Купих си апартамент № 2 с тавана и мазето и съответно паркомястото за ...... евро.

Недей холан, че притеснението води до лоши болести
Къде е това паркомясто - в двора или в подземния паркинг /гараж/?
Напиши точно какво пише в НА - дума по дума, цифра по цифра и тогава ще се поливаш с вода
Ех..., @inspektore, явно този "юридически" бизнес още върви и не му се вижда края

[hidden]

РЕШЕНИЕ

№ 1159



София, 30. декември 2008 г.



В ИМЕТО НА НАРОДА





Върховният касационен съд, Трето гражданско отделение в публично заседание на осемнадесети ноември две хиляди и осма година в състав:



ПРЕДСЕДАТЕЛ: Таня Митова

ЧЛЕНОВЕ: Борислав Белазелков

Мария Иванова



при участието на секретаря Р. Иванова като разгледа докладваното от съдията Б. Белазелков гр.д. № 3834 по описа за 2007 година, за да се произнесе, взе пред вид следното:

Производство по § 2, ал. 3 ГПК вр.чл. 218е ГПК(отм).

Обжалвано е на основание чл. 218а, б. “а” ГПК (отм.) решението на Софийския градски съд от 12.04.2007 г. по гр.д. № 4095/2004, с което е потвърдено решението на Софийския районен съд от 27.07.2004 г. по гр.д. № 100/2003, с което е отхвърлен предявеният иск по чл. 19, ал. 3 ЗЗД._______________________________________________________________________________________________________________________________________________________________________________________________________________________________________________________________________________________________________________________________________________

Недоволна от решението е касаторката М. Т. Б.___________________________________________________________________________________________________________, която го обжалва в срок с оплаквания за нарушения на материалния закон, като счита, че неправилно, след като е признал обвързващата сила на предварителния договор, съдът е отхвърлил предявеният иск, като е приел, че договорът има невъзможен предмет.

Ответниците по жалбата Г. М. Я. и В. Д. А. я оспорват, като считат, че решението е по същество правилно, тъй като истцата не е изпълнила задълженията си по предварителния договор и той е развален, без да е било необходимо даването на нов срок за изпълнение на задължението за изплащане на уговорената цена.

Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение, като разгледа жалбата и провери обжалваното решение с оглед изложените отменителни основания и съобразно изискванията на чл. 218ж ГПК (отм.), я намира основателна поради следните съображения:

За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е приел, че на 22.12.2000 г. ответниците са обещали да продадат на истцата апартамент на първия етаж и паркомясто в подземния гараж на сградата срещу цена в размер на 55.000 щатски долара, платими на пет вноски – за жилището и 4.000 щатски долара, платими на 30.12.2002 г. – за паркомястото. Ответниците са изпълнили от 2000 до 2003 г. на части задължението си да прехвърлят собствеността на жилището. Преди изтичането на срока за плащане на цената на гаража истцата е търсила ответниците, но те са били в чужбина и затова на 29.12.2002 г. тя е депозирала пред нотариус сумата 4.000 щатски долара за закупуването на паркомястото. С телеграма, получена на 11.02.2003 г. ответниците са заявили, че развалят договора за паркомястото поради неизпълнение, а с нотариална покана от 31.01.2003 г., получена на 05.03.2003 г., истцата е поканила ответниците да се явят пред нотариус за изповядане на окончателната сделка. Ответниците не са се явили за изповядане на сделката, вместо което са продали паркомястото на трето лице с нотариален акт, вписан в нотариалните книги с вх.рег. № 6* от 11.03.2003 г. след вписването на възбраната за обезпечение на предявения иск с вх.рег. № 5* от 07.03.2003 г. Искът обаче е отхвърлен, тъй като поркомястото не е отделна вещ и липсва годен самостоятелен предмет за прехвърляне.

Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение намира, че правилно и в съответствие с изискванията на закона въззивният съд е приел, че предварителният договор не е развален поради причина, за която истцата отговаря. По делото е установено по несъмнен начин, че цената 4.000 щатски долара не е заплатена до приключване на устните състезания пред въззивния съд, т.е. налице е неизпълнение от страна на истцата. За да се освободи от задължението си, истцата е трябвало да изпълни на кредиторите или да внесе дължимата сума по тяхна сметка в банка съгласно чл. 97, ал. 1 ЗЗД. Длъжницата обаче, макар и в неизпълнение, се е освободила от последиците на своята забава, тъй като кредиторите са изпаднали в забава поради отсъствието им и неоказването на необходимото съдействие за приемане на предлаганото изпълнение. Обстоятелството, че на 09.12.2002 г. те са упълномощили П. Н. - М. да се разпореди с паркомястото, включително и да получи цената, би имало значение, ако то беше известно на истцата. Тяхното изявление за разваляне на договора от 11.03.2003 г. не е могло да породи действие не само защото не е определен нов срок за изпълнение, но защото самите кредитори са били в забава, което освобождава длъжницата от последиците на нейната забава – чл. 96, ал. 1 ЗЗД.

Също правилно въззивният съд е приел, че разпореждането с обещания имот е непротивопоставимо на истцата. Предявената на 12.02.2003 г. искова молба е вписана в нотариалните книги с вх.рег. № 1* от 04.04.2003 г., но извършената на 11.03.2003 г. прехвърлителна сделка е вписана с вх.рег. № 6* от 11.03.2003 г. – след вписването на обезпечителната заповед върху процесния имот с вх.рег. № 5* от 07.03.2003 г.

В нарушение на материалния закон въззивният съд е приел, че съществува основание за нищожност на договора „липса на предмет”. Ако страните не са постигнали съгласие по предмета на договор, въобще няма договор. Невъзможно е да съществува договор без страните да са се съгласили по предмет на договора – съдържанието на насрещните права и задължения. В закона е уредено основанието за нищожност „невъзможен предмет” – страните са се съгласили, кой е предметът на договора, но той е невъзможен. Действително част от предмета на сключения предварителен договор е изначално невъзможен. Страните са се уговорили да бъде прехвърлена собствеността върху паркомясто № 4 в подземния гараж на сградата, заедно със 7,56% идеални части от общите части на гаражното помещение, към което се числят, без да е необходимо да е изрично казано и съответните идеални части от общите части на сградата и от правото на строеж върху дворното място. Паркомястото в един гараж е правно невъзможно да бъде обособено като самостоятелен обект в етажната собственост, но самият подземен гараж е такъв обект. Реална част от неподеляемия подземния гараж не може да бъде прехвърлена, но в предварителния договор е обещано прехвърлянето на 7,56% идеални части от него, което е напълно възможно. Съгласно чл. 26, ал. 2 ЗЗД нищожни са договорите, които имат невъзможен предмет, но съгласно ал. 4 нищожността на отделните части не влече нищожност на целия договор, когато сделката би била сключена и без недействителните части. Несъмнено процесната сделка би била сключена и без недействителната част, тъй като и двете страни имат интерес да бъдат прехвърлени идеални части от подземния гараж с разпределено ползване на обещаното паркомясто № 4 срещу уговорената цена и такива сделки на практика се сключват масово.

Видно от изложеното обжалваното решение е постановено в нарушение на материалния закон, поради което следва да бъде отменено, а делото – решено от касационната инстанция съгласно чл. 218ж, ал. 1 ГПК

По делото е установено, че на 22.12.2000 г. ответниците са обещали да продадат на истцата паркомясто № 4 в подземния гараж на сградата срещу цена в размер на 4.000 щатски долара, платими на 30.12.2002 г. Преди изтичането на срока за плащане на цената истцата е търсила ответниците, но те са били в чужбина и затова на 29.12.2002 г. тя е депозирала пред нотариус уговорената цена. С телеграма, получена на 11.02.2003 г. ответниците са заявили, че развалят договора поради неизпълнение, а с нотариална покана от 31.01.2003 г., получена на 05.03.2003 г., истцата е поканила ответниците да се явят пред нотариус за изповядане на окончателната сделка. Ответниците не са се явили за изповядане на сделката, вместо което са продали паркомястото на трето лице с нотариален акт, вписан в нотариалните книги с вх.рег. № 6* от 11.03.2003 г., след вписването на възбраната за обезпечение на предявения иск с вх.рег. № 5* от 07.03.2003 г.

Така сключеният предварителен договор има частично невъзможен предмет. Паркомясто № 4 се намира в подземния гараж на сградата и е правно невъзможно да бъде реално обособено от останалите паркоместа в гаража със статут на самостоятелен обект в етажната собственост. Подземният гараж обаче е самостоятелен обект в етажната собственост и той може да бъде предмет на прехвърлителна сделка, поради което предварителният договор е валиден за 7,56% идеални части от него. Към подземния гараж принадлежат съответните идеални части от общите части на сградата и от правото на строеж върху дворното място, поради което предварителният договор обвързва страните и за тяхното прехвърляне, без това да е необходимо да бъде изрично уговорено. В тази част сключеният предварителен договор е обвързвал валидно страните.

Така обвързващия страните предварителен договор не е развален от обещателите по причина, за която приемателката отговаря.говорената цена 4.000 щатски долара е била дължима на 30.12.2002 г. Те все още се дължи, тъй като не е изплатена и към приключването на устните състезания пред настоящата инстанция, но длъжницата е освободена от последиците на нейната забава, тъй като кредиторите са изпаднали в забава с неоказването на съдействие за получаване на дължимата сума. Те са овластили друго лице с правомощието да получи сумата, но това овластяване не е било известно на длъжницата до депозирането на сумата при нотариус, която от 29.12.2002 г. стои на разположение на кредиторите и единствено от тяхната воля зависи да си я получат, като изповядат окончателния договор. За последното обстоятелство те са уведомени в първия възможен момент на 05.03.2003 г.

Видно от изложеното сключеният предварителен договор обвързва валидно страните (в посочената по-горе част) и към приключването на устните състезания пред настоящата инстанция, поради което той следва да бъде обявен за окончателен при условията на чл. 297, ал. 1 ГПК (отм.). В отношенията между страните ответниците продължават да са собственици на обещания имот, тъй като прехвърлянето му на 11.03.2003 г.на трето лице е непротивопоставимо на истцата.

На истцата М. Т. Б. с оглед изхода на делото следва да й бъдат присъдени 427,00 лева – доказаните разноски за всички инстанции.

Воден от изложеното Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение



РЕШИ:



ОТМЕНЯ решението на решението на Софийския градски съд от 12.04.2007 г. по гр.д. № 4095/2004.

ОБЯВЯВА ЗА ОКОНЧАТЕЛЕН предварителния договор, сключен на 22.12.2000 г. в частта, в която Г. М. Я., ЕГН ********** и В. Д. А., ЕГН **********, двамата от София, продават на М. Т. Б., ЕГН ********** от София следния недмижим имот: 7,56% идеални части от ПОДЗЕМЕН ГАРАЖ с разпределено ползване на ПАРКОМЯСТО № 4, при съседи на паркомястото: паркоместа №№3 и 5, маневрено хале и калкан, заедно с принадлежащите към подземния гараж съответни идеални части от общите части на сградата и от правото на строеж върху дворното място, съставляващо УПИ *,541,543,547 от кв. 182 по плана на София м. „Лозенец ІІІ”, при съдени: улеци Бигла и Кричим и УПИ *, VІІІ, ХІ-530, ХІІ-392 и ІІ от същия квартал, ПРИ УСЛОВИЕ, ЧЕ М. Т. Б. заплати на Г. М. Я. и В. Д. А. сумата 4.000 щатски долара в двуседмичен срок от днес.

ОСЪЖДА Г. М. Я., ЕГН ********** и В. Д. А., ЕГН **********, двамата от София, да заплатят на М. Т. Б., ЕГН ********** от София, сумата 427,00 лева разноски за всички инстанции.


ПРЕДСЕДАТЕЛ:



ЧЛЕНОВЕ: 1 2.

[anserk]

С позволение на юристите, някой може ли да ми разясни част от решението на ВКС, щото нещо не разбрах:

като съсобственик с 7,56% идеални части от ПОДЗЕМЕН ГАРАЖ с разпределено ползване на ПАРКОМЯСТО № 4, .....

Нали ПМ 4 е "правно невъзможно да бъде обособено като самостоятелен обект"!
Ползването на ПГ не става ли с отделен договор с всички останали съсобственици и ако се разберем, мога да ползвам и ПМ12 (например)
Защо като съсобственик на ид.ч. от .... ми вменяват мястото на паркиране (м/у ПМ3 и ПМ5) и колко е квадратурата на тези ид.ч. (с блажна боя по настилката и стената)!
Какво ми пречи да се разбера с останалите съсобственици на ид.ч. да ползваме (по договор) което и да е свободно ПМ, където и да е в ПГ!
Питам, защото при предаване (РП/УВЕ), отбелязваме съсобствениците(ако има) на ПГ (възложители по см.на закона) и общия брой на ПМ в ПГ, без да упоменаваме кое на кой е, като разпределението на ползване ще става с договор м/у тях. Правилно ли е?
Предварително благодаря!
PP: В по-близко време, при оценка на проектите и по препоръка на нотариуси, не се отбелязват отделно ПМ с номера в ПГ/паркинги/, а общо ПМ - ...броя, като на чертежа има само графично изобразяване на отделните ПМ (необходимите размери). Дали сме прави, не знам

[Melly]

С позволение на юристите, някой може ли да ми разясни част от решението на ВКС, щото нещо не разбрах:

като съсобственик с 7,56% идеални части от ПОДЗЕМЕН ГАРАЖ с разпределено ползване на ПАРКОМЯСТО № 4, .....

Нали ПМ 4 е "правно невъзможно да бъде обособено като самостоятелен обект"!
Ползването на ПГ не става ли с отделен договор с всички останали съсобственици и ако се разберем, мога да ползвам и ПМ12 (например)
Защо като съсобственик на ид.ч. от .... ми вменяват мястото на паркиране (м/у ПМ3 и ПМ5) и колко е квадратурата на тези ид.ч. (с блажна боя по настилката и стената)!
Какво ми пречи да се разбера с останалите съсобственици на ид.ч. да ползваме (по договор) което и да е свободно ПМ, където и да е в ПГ!
Питам, защото при предаване (РП/УВЕ), отбелязваме съсобствениците(ако има) на ПГ (възложители по см.на закона) и общия брой на ПМ в ПГ, без да упоменаваме кое на кой е, като разпределението на ползване ще става с договор м/у тях. Правилно ли е?
Предварително благодаря!

Ето какво казва ВКС - паркомястото НЕ Е самостоятелен обект по смисъла на закона и не може да бъде годен обект на разпоредителна сделка (неведнъж съм застъпвала точно тази теза). Като тъкъв се счита целия подземен гараж. Сега си представи, anserk, че правим аналогия м/у ПГ и УПИ. Напълно възможно е съсобствениците на ид. части от този ПГ да уговоят помежду си и да разпределят ползването им в съответствие на разчертаните още с проекта "правоъгълничета", обозначени/номерирани като паркоместа (чл.9 ЗЗД), така, както е възможно съсобтвениците на УПИ да уговорят/разпределят ползването на съответните си ид.ч. от мястото (напр: единият източата част на двора, другият - западната).
Това не означава обаче, че единият е собственик на реална част от двора в размер на "Х" кв. м. от площта. Такива са съображенията на законодателя да определя частите на съсобствениците в %-ти от цялото право на собственост, а не да изразява тези части в квадратни метри (което действие, чисто алгебрично е възможно). Именно тези части от цялото са обект на разпоредителна сделка при спазване на предпоставките на чл.33 ЗС, а не "правоъгълничето" със съответната номерация, площ и съседи.
Детайли, Уотсън, но съществени. От където и да ги погледнеш, такива сделки поради невъзможен предмет са нищожни. Само не мога да предвидя кога балонът ще се спука.

PP: В по-близко време, при оценка на проектите и по препоръка на нотариуси, не се отбелязват отделно ПМ с номера в ПГ/паркинги/, а общо ПМ - ...броя, като на чертежа има само графично изобразяване на отделните ПМ (необходимите размери). Дали сме прави, не знам

Колегиален съвет,
В т.н. "квадратче" цифром изписвайте съответните ид.ч. Може да ти се стори новаторско, но нека го има и на чертежа (с легенда отстрани ), освен в таблицата на площообразуването, а Нотарите да вписват именно ид. части, а не както повечето от тях до сега площта на паркомястото, даже и съседите...

[anserk]

Колегиален съвет,
В т.н. "квадратче" цифром изписвайте съответните ид.ч. Може да ти се стори новаторско, но нека го има и на чертежа (с легенда отстрани :D )

Късно се включих, но приемам съвета (не сме се сетили) за легендата отстрани, защото в/у чертежа ид.ч. - наистина ще е малко "юридически"!
Но с колегите коментирахме и възникнаха още няколко въпроса по отношение на решението на ВКС:
1. Решение за ПД за покупко-продажба.

ОБЯВЯВА ЗА ОКОНЧАТЕЛЕН предварителния договор, сключен на 22.12.2000 г. в частта, ....

Работим с НА за ОПС и груб строеж и с нот.заверена декларация от предприемача на какво е останал собственик и какво, на кой с какво е продал (обр.15 и обр.16). Ами тези с ПД като се яват с решение от ВКС след 6 години дела
2. Съдийката от ВКС дали не довършва работата на адвоката и дописва ПД/2000 г., защото тогава да са купили с ПД 7,56% от ПГ, заедно с ид.ч. от общите на сградата, а не ПМ4 - сериозни съмнения
3. Не можеха ли да спрат в решението си през 2009 г. до 7,56% ид.ч. от ПГ, 4000 долара и таксите, без упоменаване на ПМ No 4 и съседите и без в мотивите да повтарят едно и също няколко пъти, като че ли да убедят себе си, а не тези, за които е предназначено На килограм изречения ли им плащат!
Целта ни е и ние да не надуваме балона, че като гледам има достатъчно по веригата

[Melly]

Ако не възразяваш ще обсъдим въпросите ти на ЛС. Има доста конкретика и по тази причина мисля да не утежняваме темата.

Ще ти пиша по-късно, сега съм ангажирана с други задачки.

[inspectora]

С позволение на юристите, някой може ли да ми разясни част от решението на ВКС, щото нещо не разбрах:

като съсобственик с 7,56% идеални части от ПОДЗЕМЕН ГАРАЖ с разпределено ползване на ПАРКОМЯСТО № 4, .....

Използваната формулировка Е прецизна от юридичека гл. т.

Нали ПМ 4 е "правно невъзможно да бъде обособено като самостоятелен обект"!

Точно!

Ползването на ПГ не става ли с отделен договор с всички останали съсобственици и ако се разберем, мога да ползвам и ПМ12 (например)

Точно!

Защо като съсобственик на ид.ч. от .... ми вменяват мястото на паркиране (м/у ПМ3 и ПМ5) и колко е квадратурата на тези ид.ч. (с блажна боя по настилката и стената)!

Щото така е по-лесно от практическа гл.т. /представяте ли си 20 собственика с по 5% ид.ч. как ще се разберат - та инвеститорите предпочитат като продават да има нещо "черно на бяло" в НА, па макар и нищожно ... Пък и като си го "приравнят" в реални кв.м. = още парички за тях от продажбата /

Какво ми пречи да се разбера с останалите съсобственици на ид.ч. да ползваме (по договор) което и да е свободно ПМ, където и да е в ПГ!

Нищо!

[magodeoz]

Лично мнение: Крайно време е магистратите да отговорят на обществената необходимост, каквато е възможността за извършване на разпоредителни сделки с т. нар. паркоместа. Таз песен, че "паркоместата" не представлявали "вещ", и поради това договорите били нищожни поради липса на "предмет", вече се изтърка. Отделно от това, след като в закон е регламентирана необходимостта от осигуряване на места за паркиране, значи, че тези места трябва да фигурират някъде в пространството и времето, нали така? Какъв е смисълът от законовото регламентиране на необходимостта от нещо, което от правна гледна точка е едно нищо?
Пак казвам - лично мнение (с дължимото уважение, но не и разбиране, към господата и дамите магистрати от ВКС.

[hidden]

Лично мнение: Крайно време е магистратите да отговорят на обществената необходимост, каквато е възможността за извършване на разпоредителни сделки с т. нар. паркоместа.

Този апел го отправете не към магистратите, а към законотворците. Съдът постановява актовете си въз основа на закона.

[Standbay]

Лично мнение: Крайно време е магистратите да отговорят на обществената необходимост, каквато е възможността за извършване на разпоредителни сделки с т. нар. паркоместа.

Този апел го отправете не към магистратите, а към законотворците. Съдът постановява актовете си въз основа на закона.

В ход е обсъждане на законодателни промени за статута на паркоместата - който желае може да се включи

[anserk]

Нотариус Димитър Танев написа:..... Всичко е сдъвкал човека, само да има кой да чете и прилага
Да, ама не! Като може да е просто, що да не е сложно!
Лично мнение:
Твърдо НЕ за нова промяна на ЗУТ - СТИГА!!!
Този параграф 5 ЗУТ е като детска строителна енциклопедия, предназначена само за прависти! Какво ще стане: строеж "ПМ ", УПИ.., кв....(скица - 50 кинта), РС за ПМ ...(100 кинта на ПМ)(кат. 5, СМР - бл.боя или ст.б.настилка, асфалтче ...), обр.2 за ПМ ...(Х... 50 кинта на точка, У...), РП/УВЕ ограждане с мрежа и катинар гаражче Тука има, тука нема!
И сега има общински и частни паркинги и гаражи (подземни и наземни).Там да има проблем със собственост и ползване и законова уредба
И какви са мотивите (скрити) за промяна: узаконяване на "хайдуклука" на предприемачи (беше каквото беше) и нотариуси, попълване на празните дупки от квалификацията на съдиите (щото ги мързи да си размърдат ...)
Чакам оплюването ми