Параноидно (кверулантно) личностово разстройство (психопатия)
F60-F62 СПЕЦИФИЧНИ ЛИЧНОСТОВИ РАЗСТРОЙСТВА, СМЕСЕНИ И
ДРУГИ ЛИЧНОСТОВИ РАЗСТРОЙСТВА И ТРАЙНИ ПРОМЕНИ НА
ЛИЧНОСТТА
Тези състояния обхващат дълбоко заложени и трайни модели на поведение, които се изразяват в ригиден начин на реагиране спрямо широк диапазон от лични и социални ситуации.
Те представляват екстремни или значителни отклонения от начина, по който повечето хора от дадена култура възприемат, мислят, чувствуват и най-вече се отнасят спрямо другите.
Подобен стил на поведение има общо взето устойчив характер и обхваща многобройни области и аспекти на поведението и психологичното функциониране. Често пъти, но не винаги, той е свързан със субективно преживяване на дистрес и нарушена социална адаптация.
Личностовите разстройства се отличават от личностовата промяна по времето и начина на тяхната поява. Личностовите разстройства са състояния, свързани с развитието, които възникват в детството или юношеството и продължават в зряла възраст. Те не са вторични
по отношение на друго психично разстройство или мозъчно заболяване, макар че могат да предхождат или да съществуват съвместно с други разстройства. За разлика от тях, личностовата промяна се придобива обикновено в зряла възраст вследствие на тежък или продължителен стрес, изключително депривационна среда, сериозно психично разстройство или мозъчно заболяване или травма (личностовата промяна, свързана с последното се класифицира под F07) .
Всяко от състоянията в тази група може да се класифицира съобразно преобладаващите форми на неговите поведенчески изяви. Класификацията в тази област, обаче, засега не може да надхвърли границите на описанието на серия от типове и подтипове, които не се
изключват взаимно и се припокриват в някои от характеристиките си.
Поради това, личностовите разстройства се подразделят съобразно групирането на личностови черти, които отговарят на най-честите или подчертани поведенчески изяви на тези състояния. Така описаните подтипове се ползуват с широко признание като основни
форми на личностово отклонение. При поставяне на диагнозата личностово разстройство клиницистът трябва да се съобрази с всички аспекти на личностовото функциониране, въпреки че диагностичната формулировка, с цел да бъде проста и ефикасна, трябва да се
отнася единствено до онези измерения или черти, за които е достигнат определеният праг на изразеност на симптомите.
Преценката трябва да се базира на колкото е възможно повече източници на информация.
Макарчепонякогаевъзможноличносттадасепрецениотедноединственоинтервюслицето,
препоръчително е да се проведат няколко интервюта и да се съберат данни за миналото от информанти.
Две от състоянията, които преди се класифицираха при личностовите разстройства, циклотимия и шизотипно разстройство, сега са отнесени другаде (циклотимия в F3, а шизотипно разстройство в F2), тъй като те показват значителни сходства във феноменологията, наследствеността и начина на протичане с другите разстройства в тези
раздели.
Подразделянето на личностовата промяна се основава на причината или на предхождащо състояние, напр. катастрофално преживяване, продължителен стрес или напрежение и
психична болест (с изключение на резидуална шизофрения, която се кодира като F20.5).
Важно е да се разграничат личностовите състояния от разстройствата, включени в други раздели на тази глава. Ако едно личностово състояние предхожда или следва едно краткотрайно или хронично психично разстройство, трябва да се диагностицират и двете.
Използуването на многоосев формат, който съпътствува основната класификация на психичните разстройства и психосоциалните фактори, ще улесни записването на тези състояния и разстройства.
Културалните или регионални различия в проявата на личностовите състояния са важни, но конкретните познания в тази област са все още оскъдни. Личностови състояния, които са често срещани в дадена част на света, но не отговарят на нито един от подтиповете, изброени
по-долу, могат да се класифицират като “други” личностови състояния и да се обозначат посредством пети кодов знак, въведен в адаптацията на тази класификация за съответната
страна или регион. Също така, местните вариации в проявата на личностовите състояния могат да бъдат отразени при формулирането на диагностичните критерии за тези състояния.
F60 СПЕЦИФИЧНИ ЛИЧНОСТОВИ РАЗСТРОЙСТВА
Това са тежки нарушения в структурата на характера и поведенческите тенденции на индивида, които обикновено обхващат няколко сфери на личността и почти винаги са свързани със значителен срив в личностовото и социално функциониране. Разстройствата
на личността обикновено се появяват в късното детство или юношеството и проявите им се запазват в зряла възраст. Ето защо е малко вероятно диагнозата личностово разстройство
да бъде уместна преди 16-17 годишна възраст. По-долу се дават общите диагностични критерии, отнасящи се до всички видове разстройства на личността; допълнително се дават конкретни описания на отделните подтипове.
Диагностични указания
Това са състояния, които не са пряко обусловени от груби мозъчни увреди или заболявания,нито пък от други психични разстройства, и които отговарят на следните критерии:
/1/ подчертано дисхармонични нагласи и поведение, обхващащи обикновено няколко сфери на функциониране, например емоционална сфера, възбудни процеси (arousal), контрол на
влеченията, начини на възприемане и мислене, обичаен стил на отношение към другите;
/2/ абнормният стил на поведение е траен, с голяма продължителност и не е ограничен
само в рамките на отделни болестни епизоди;
/3/ абнормният стил засяга цялостното поведение и е неадаптивен в широк диапазон от
лични и социални ситуации;
/4/ изброените по-горе прояви винаги започват още в детска и юношеска възраст и
продължават в зряла възраст;
/5/ това разстройство води до значителен дистрес на личността, но той може да се изяви едва на по-късните етапи; /6/ макар и на винаги, това разстройство обикновено води до значително
нарушение на професионалната и социална адаптация. За диагностициране на изброените по-
долу отделни подтипове е необходимо да са налице ясни данни за наличието най-малко на три от личностовите черти или начини на поведение, дадени при описанието им.
Г60.0 ПАРАНОИДНО ЛИЧНОСТОВО РАЗСТРОЙСТВО
Личностово разстройство, което се характеризира с:
/1/ прекомерна сензитивност към преживяване на неудачи и неуспехи;
/2/ злопаметност по отношение на нанесени обиди и оскърбления, склонност към
отмъстителност;
/3/ мнителност и постоянна склонност към изопачено възприемане на околните, като
например техни неутрални и дори приятелски действия превратно се тълкуват като
враждебни или оскърбителни;
/4/ борбено и непреклонно чувство за собствена правота, несъобразено с реалната
ситуация;
/5/ склонност към патологична ревност;
/6/ склонност за преживяване на изключителна собствена значимост, изразяваща се в
трайни себеотносни нагласи;
/7/ свръхангажираност с неоснователни “конспиративни” обяснения на събитията от
непосредственото обкръжение или в света.
Включва: фанатично-експанзивно-параноидна, сензитивно-параноидна и кверулантна
личност (личностово разстройство).
Изключва: шизофрения (F20.-), налудно разстройство (F22.-).