МЕДИЙНА СТРАТЕГИЯ НА СЪДЕБНАТА ВЛАСТ

[GeorgiKERELOV]

Ето какво могат да открият любопитните на сайта на висшия съдебен съвет, най-отдолу в рубриката " Доклади, Декларации " http://www.vss.justice.bg/bg/start.htm

Някакви коментари ?


-----------

МЕДИЙНА СТРАТЕГИЯ НА СЪДЕБНАТА ВЛАСТ
ПРИЕТА НА ЗАСЕДАНИЕ НА ВСС
(ПРОТОКОЛ №25/25.06.2003г.)

ЕДИННА МЕДИЙНА СТРАТЕГИЯ НА СЪДЕБНАТА ВЛАСТ
I.Цели.
Създаване на единна информационно-медийна стратегия на съдебната власт (СВ) и преодоляване на създаденото у обществото впечатление, че публичните изяви на съдебната власт са личностни, а не институционални.
Настоящата стратегия цели създаване на позитивен , реалистичен обществен облик на съдебната система. Тя цели също повишаване на правната култура на обществото като цяло.
Нужно е чрез медиите да се обяснява, че:
- Законът е главната защита на обществото и на обикновения гражданин – задължение на СВ е да прилага законите еднакво за всички, а не да ги коментира.
- Не бързината на правораздаването е решаващият фактор за добрата работа на СВ, а точното и обективно прилагане на нормите на закона.
- Независимата СВ е гаранция за създаване на гражданско общество.
В хода на работата си съдебната система влиза в противоречие с много интереси, ето защо е особено важно да бъде отворена и да предотвратява с активно медийно присъствие прокарването на каквито и да е внушения, че системата не действа в полза на обществото.
II.Принципи на медийната политика на СВ.
Основен принцип на медийната стратегия на СВ - Конституционно право на гражданите е да бъдат информирани, освен в случаите, когато законът забранява достъп до даден вид информация.
III. Структура.
1. Специалист “Връзки с обществеността” на ВСС (Говорител на ВСС). Говорителят на ВСС говори от името на колективния орган, който ръководи цялата СВ. Ето защо представлява пред обществото не само ВСС но и цялата съдебна система и отговаря за цялостния медиен имидж на СВ. Говорителят на ВСС споделя същите права и задължения като специалистите “Връзки с обществеността” от отделните институции на СВ (описани по-долу). Той има и следните специфични функции:
- Присъства на всички заседания на ВСС и си води бележки, въз основа на които изготвя информация за медиите
- Информира медиите за решенията, взети от ВСС на редовни брифинги след всяко заседание на органа
- Има право да дава интервюта и да участва в предавания и дискусии от името на ВСС, след като е упълномощен за това за веки конкретен случай
- Осигурява достъп на журналистите за интервюта с членовете на ВСС
- Има право по своя инициатива и с оглед създаване на по-добър имидж на съдебната система да бъде инициатор за срещи с журналисти и интервюта с магистрати, които не са членове на ВСС, независимо дали в поделението на СВ, където тези магистрати работят, има пресаташе или не.
- Може да изисква информация, свързана с медийното представяне на СВ от всички нейни органи.
- Има право да иска информация, която да бъде представена на медиите, от ръководителите на органите на СВ, където няма назначени специалисти “Връзки с обществеността”
- При необходимост има право да организира срещи, дискусии и семинари с журналисти и представители на обществеността, като тематиката им не е ограничена само от работата на ВСС, а може да се отнася до функционирането на цялата съдебна власт.
- Говорителят на ВСС съгласува действията си с членовете на Съвета
- Говорителят на ВСС е публичното лице на СВ, той трябва да съобразява с това действията си и поведението си на обществени места

2. Пресаташета (специалисти по връзки с обществеността) – това са хората, които осъществяват посредничеството между съдебната система и обществеността. Тяхна задача е да преценяват, каква информация трябва да бъде сведена до общественото внимание, както и да сътрудничат на магистратите и журналистите за връзките помежду им. Препоръчително е пресаташета да имат ВАС, ВКС, ВКП, НСлС, АС, АП, ОС, ОП, ОСлС. Поради обема на работата си специалисти “Връзки с обществеността” би трябвало да се назначат и в СГС, както и в някои по-големи районни съдилища.
а) Задължения :
- Пресаташетата се длъжни да се съобразяват с основните принципи на медийната политика на СВ, както и със законите, отнасящи се до даването на информация.
- Пресаташетата отговарят за обществения имидж на институцията, която представляват, подбират и поднасят в подходящ вид всякаква информация, която може да подобри обществения образ на СВ или на съответното поделение на СВ
- Пресаташетата информират ръководителя на органа на СВ, в който работят за всички важни събития, отнасящи се до функционирането на съдебната система
- Пресаташетата информират журналистите за хода на делата, които интересуват обществеността, като се съобразяват със закона
- Пресаташетата подготвят ръководителите на органите на СВ и магистратите, когато сметнат, че към конкретно дело ще има журналистически интерес.
- Пресаташетата осъществяват контактите между магистрати и журналисти, независимо, коя от страните ги е поискала, след съгласуване с ръководителя на съответния орган на СВ.
- Пресаташетата организират пресконференции по идея на ръководителя на съответната институция или по своя инициатива, след съгласуване с ръководителя, с оглед целите на медийната политика на СВ
- Пресаташетата следят информацията, която излиза в медиите за съответното поделение на СВ, като представят и поддържат архив от съответни дописки, статии, интервюта и т.н. и ако е необходимо, искат опровержения за клевети или недоброжелателни материали.
- Пресаташетата поддържат редовен контакт с говорителя на ВСС
- Пресаташетата съгласуват действията си с ръководителя на съответние орган на СВ
б) Права:
- Пресаташетата имат право да искат от ръководителите на институциите, в които работят, съдействие при събиране на информация, която да стане обществено достояние
- Пресаташетата поемат отговорност за информацията, която предоставят и имат право на преценка за вида, количеството и начина, по който да я представят на общественото внимание
- Пресаташетата имат право да дават съвети на ръководителите и магистратите и съдебните служители от институциите, които представляват, за медийното им поведение и присъствие
3. Медиен пул. Специалистите “Връзки с обществеността” от съдебната система образуват медиен пул и се събират на обща среща най-малко веднъж годишно. Срещата се организира и ръководи от говорителя на ВСС. Това е първата крачка за създаване на единен информационен център на СВ така, както съществуват такива на останалите две власти – законодателната и изпълнителната. Целта на срещите е да се сподели опитът, да се отчете направеното, да се анализират грешките и да се координира работата. На тези срещи се организира изнасяне на лекции от магистрати, от представители на неправителствени организации, журналисти или от съответни специалисти от чужбина.
IV.Основни методи на общуване с медиите.
1.Пресконференции. Водещ на пресконференциите е специалистът “Връзки с обществеността”. В тях може да участват ръководителят на съответния орган на СВ или магистрати по тяхна преценка.
- периодични брифинги – за периодично информиране на медиите за работата на съответния орган на СВ. На тези брифинги може да присъства и само специалистът “Връзки с обществеността”. Периодичността им се определя по негова преценка
- тематични пресконференции – за информиране на медиите за хода или резултатите от конкретно дело, за възникнал проблем или друго събитие. Желателно е присъствието на ръководителя на органа на СВ или на определен от него представител.
2. Прессъобщения – във връзка с конкретни дела или други събития.Тази форма се използва когато специалистът “Връзки с обществеността” прецени, че това е най-подходящият начин за поднасяне на информацията, както когато няма време за свикване на пресконференция (например часът е твърде късен, а вестниците затварят броевете си към 16 – 17 ч.). Това е най-ефективният начин за поднасяне на своевременна информация от пресаташетата на органи на СВ, намиращи се в по-малките и отдалечени селища, където няма кореспонденти на централните медии. Прессъобщенията могат да бъдат пращани по факс или електронна поща направо в редакциите на медиите. Прессъобщенията трябва да бъдат пращани и на говорителя на ВСС, когато е необходимо се търси съдействието му за публикуването им в централните медии. Прессъобщенията се съгласуват с ръководителя на съответното звено на СВ.
3. Интернет-страници – това е съвременната форма за поднасяне на информация. Наличието на уеб-страници на органите на СВ до голяма степен ще улесни работата на пресаташетата, защото ще бъде осигурявана официална информация за обществото чрез Интернет, без посредничеството на медиите. От уеб-страниците ще могат да правят справки и журналистите. Електронно поднесената информация, обаче, не може да изземе функциите и значението на личния контакт с медиите.
4.Интервюта и участия в предавания. Даването на интервюта или участията в предавания на електронните медии се уговарят чрез пресаташето на съответния орган или чрез говорителя на ВСС. Специалистите по връзки с обществеността изискват предварителни въпроси от журналиста и се уговарят с него да предостави интервюто преди да се публикува (за евентуално нанасяне на корекции).

5. Телефонни разговори с журналисти – информация може да бъде давана и по телефона, но се препоръчва това да става само в случаите, когато пресаташето или магистратът познават добре журналиста, който я иска. Следва да се има предвид, че понякога репортерите записват разговорите с диктофон без да са предупредили за това.
V. Участие на магистратите при създаване на медийния образ на съдебната система.
1.Желателно е журналисти, оператори и фоторепортери да бъдат допускани в съдебните зали, когато процесите са открити. Това става по преценка на председателя на съдийския състав. Камерите и фотоапаратите се допускат само в началото – за протоколни кадри и снимки, след което в залата да остават само желаещите журналисти, без оператори и фоторепортери.
2. Когато се гледат дела, представляващи особен обществен интерес, но медиите не са присъствали, магистратите, ангажирани с делото, помагат на пресаташето , давайки му информация или допълнителни подробности, за да може то да съобщи верни данни на медиите. Желателно е такава информация да не се отказва, освен в случаите, когато законът го забранява.
3.Магистратите могат по своя преценка да дават интервюта – по конкретни случаи или по принципни въпроси, свързани със съдебната система. Препоръчително е преди това да потърсят съответното пресаташе, за да обсъдят заедно, дали даването на интервю за конкретното издание или участието в конкретното предаване е удачно, да разберат подробности за съответната медия и за журналиста, с когото ще говорят, ако не го познават и да получат сведения за евентуалната предистория, ако става дума за някакъв скандал, например.
4.Ръководителите на органите на СВ разрешават достъпа на журналистите до делата и други документи, когато това е възможно и позволено от закона. Пресаташето присъства, докато журналистът прави справката си.
VI. Работа с журналистите.
1.Осигуряване на достъп до събитията -Обикновено събитията, свързани със СВ, се отразяват от едни и същи ресорни репортери. Пресаташето на съответния орган има списък с имената, телефоните и електронните адреси на тези репортери. Специалистът “Връзки с обществеността” се свързва с тях и ги кани на събития.
2.Обучение – тъй като става дума за определен брой едни и същи репортери е хубаво да се организират за тях семинари, когато има особено важни изменения в законите, регулиращи съдебната система. Такива семинари могат да бъдат провеждани и по някои принципни теми от типа “Съдът ли е виновен, че престъпниците са на свобода”, на които лектори – магистрати или преподаватели по право, да разясняват приложението на законите и да разсейват обществените заблуди. Трябва да се има предвид, че понякога журналистите могат да заблудят обществото от непознаване на материята и да навредят по този начин на имиджа на СВ.
3. Неформални контакти, годишни поощрения. Чрез неформалните контакти се печели доверието на журналистите. Освен това чрез тях се поощряват усилията им за обективно отразяване на резултатите на съдебната система. В края на всяка година ВСС трябва да организира коледно-новогодишна среща с ресорните репортери. На нея говорителят прави номинации и раздава награди за най-добрите публикации, за най-добрите репортажи, за най- интересното интервю през годината и т.н.
VII. Връзки с други институции .
Говорителят на ВСС и пресаташетата осъществяват връзката с другите институции
Говорителят на ВСС е равнопоставен с говорителите на законодателната и изпълнителната власт, така както СВ е равнопоставена на другите власти. За целта е необходимо за говорителя на ВСС да се осигурят акредитации, така че да може да присъства на събитие и пресконференции, засягащи съдебната система. ВСС официално изисква акредитация за говорителя си за Народното събрание, Министерския съвет и Президентството.

[GeorgiKERELOV]

3. Неформални контакти, годишни поощрения. Чрез неформалните контакти се печели доверието на журналистите. Освен това чрез тях се поощряват усилията им за обективно отразяване на резултатите на съдебната система. В края на всяка година ВСС трябва да организира коледно-новогодишна среща с ресорните репортери. На нея говорителят прави номинации и раздава награди за най-добрите публикации, за най-добрите репортажи, за най- интересното интервю през годината и т.н.

Какво означава да се награждават журналисти от ВСС ? Това въобще съвместимо ли е със свободата на пресата (свободата на изразяване на мнение), която е залегнала в конституцията на България ? И въобще за какво доверие на журналисти може да се говори в условията на една истинска демокрация ? Нали тяхната работа се състои в изграждането и свободното разпространяване на собствено мнение за събитията и фактите, а не да преповтарят "на голо доверие" това, което им се поднася в устата от съдебната система ?

Струва ми се, че целта на тази медийна стратегия е да се замазват и скриват проблемите на правосъдието, вместо да се решават. Ако съдебната реформа беше станала и така бяха разрешени основните проблеми на правосъдието в България, нямаше нужда да се "поощряват" журналистите с разни номинации и награди, за да не разкриват безобразията на правосъдието - такива безобразия просто почти не би имало, откъдето и автоматичести би дошъл положителният образ на съдебната система.

Въобще каква медийна стратегия и какво "положително" отразяване на правосъдието могат да убедят пострадалите от него хора, че то почива на законите ? Все едно да убеждаваш бития, че не е бит !

[GeorgiKERELOV]

София, 21 ноември 2007г.

http://www.prb.bg/php/documents/1062.doc

МЕДИЙНА СТРАТЕГИЯ
НА ПРОКУРАТУРА НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ

Прозрачността и откритостта в работата на българската прокуратура са важни фактори за укрепване на институцията, гарантират предвидимо наказателно правосъдие и допринасят за стабилността на съдебната власт.
Ефективността на прокурорската дейност е зависима от доверието и съпричастността на гражданите към прокуратурата като институция. Доверието е двустранна величина и предполага взаимно разбиране, убеденост в професионалните действия на държавните институции, принципност и надеждност на информацията. Ето защо необходим посредник между гражданското общество и прокуратурата са свободните медии.


I. ОБОСНОВКА НА НЕОБХОДИМОСТТА ОТ ОСНОВНИ НАСОКИ ЗА СЪТРУДНИЧЕСТВО С МЕДИИТЕ

Прокуратурата е институцията, която заедно с другите правозащитни и правоохранителни органи е натоварена и с отговорността да защитава обществения интерес.
Медиите като основен източник на информация непрекъснато следят работата на различните звена в съдебната система и в значителна степен влияят върху формирането на общественото мнение. По тази причина постоянното и коректно взаимодействие с медиите би спомогнало за утвърждаване на обективна обществена представа за специфичната дейност на прокуратурата. От друга страна, съвременните технологии, позволяващи бързо разпространение на информационния поток, налагат необходимостта от адекватна ответна реакция от страна на прокуратурата за своевременно, точно и обективно отразяване на нейната дейност.
Изработването на основни насоки се налага от следните обстоятелства:
- прокуратурата функционира в условията на значителна натовареност по отношение на броя и сложността на наказателните производства
- прокурорите и служителите работят професионално и постоянно полагат усилия за самоусъвършенстване и развитие (участие в обучителни курсове, семинари, конференции)
- работещите в системата разбират необходимостта от „отваряне на институциите”, от целенасочена работа за подобряване имиджа на прокуратурата, от по-широка обществена подкрепа.


II. ЦЕЛ И ЗАДАЧИ НА СТРАТЕГИЯТА

ІІ. 1. Цел

Целта на стратегията е да задоволи потребността на обществото от информация, да регулира дейността на административните ръководители, говорителите и прокурорите за утвърждаване на прокуратурата като стабилна, отговорна, безпристрастна, високо професионална и авторитетна институция и да повиши правната култура на гражданите.

ІІ. 2. ЗАДАЧИ НА СТРАТЕГИЯТА

Задача на стратегията е чрез предоставяне на вярна, адекватна по обем, убеждаваща и поднесена по подходящ начин информация

- да се подобри общественото разбиране за спецификата на дейността на прокуратурата като институция, работеща за утвърждаване на върховенството на закона
- да се осигури постоянна информираност на обществото относно усилията и действията на прокуратурата в защита от престъпни посегателства срещу личността, правата и законните интереси на гражданите
- да съдейства за повишаване на правната култура на гражданите
- да се очертаят основните методи и средства за работа с медиите, с оглед обективно отразяване на дейността на прокуратурата
- да бъде издигнат авторитетът на прокуратурата в обществото и сред собствените й служители.


III. ХАРАКТЕРИСТИКИ И ПРИНЦИПИ НА ОСНОВНИТЕ НАСОКИ НА СТРАТЕГИЯТА

ІІІ. 1. Характеристики

- актуалност – основните насоки се основават на реални обществени и институционални потребности, съобразени са с очертаните в анализа тенденции и изискванията на закона и на професионалната етика
- диалогичност – чрез основните насоки се гарантира двупосочност при обмена на информация: подчертава се значението, както на посланията, отправяни от прокуратурата към медиите и чрез тях към цялата общественост, така и обратно - от медиите и гражданите към правозащитните органи
- гъвкавост - основните насоки са структурирани в съзвучие с динамиката на обществените интереси.

ІІІ. 2. Принципи

Конституцията на Република България гарантира правото на гражданите да бъдат информирани. Ограниченията на това право са допустими само с цел запазване на по-висши, също защитени от закона права и интереси.
Предоставянето на информация от прокуратурата на медиите се извършва при спазване разпоредбите на Закона за достъп до обществена информация, Закона за защита на класифицираната информация, Закона за защита на личните данни, Закона за съдебната власт и Наказателно-процесуалния кодекс.
Предоставянето на информация на медиите не може да бъде насочено срещу правата и доброто име на физически или юридически лица, както и срещу националната сигурност, обществения ред, здравето и морала.
При осъществяване на комуникацията между прокуратурата и медиите е необходимо да се съблюдават принципите за
- законност и съразмерност
- независимост и безпристрастност
- бързина и процесуална икономия
- достъпност, публичност и прозрачност
- последователност и предвидимост
- точност и юридическа издържаност, като посланията се излъчват на достъпен език
- зачитане правата на страните в наказателния процес
- защита на личната информация
- етичност, равнопоставеност и безпристрастност към представителите на различните медии
- уважение към професионализма на работещите в системата на прокуратурата
- уважение към професионализма на работещите в средствата за масова информация
- непрекъснатост на диалога с останалите звена на съдебната система, с пресслужбите на МВР и с другите органи на местната и държавната власт.


ІV. КАНАЛИ И НАЧИНИ ЗА КОМУНИКАЦИЯ

ІV. 1. Говорител

Комуникацията с медиите се осъществява пряко от административния ръководител на съответната прокуратура или от назначен от него със заповед говорител. В случаи на сложни и обществено значими преписки и дела информацията може да бъде предоставяна и пряко от наблюдаващия прокурор, съгласувано с говорителя на прокуратурата.
По изрично искане на медиите интервюта с отделни наблюдаващи прокурори или с административния ръководител се организират от говорителя на съответната прокуратура.
Работата на говорителя се основава на стремежа за изграждане и развиване на цялостен позитивен образ и авторитет на прокуратурата, за популяризиране на резултатите от дейността на институцията, както и за разясняване на нейната същност, функции и отговорности на институцията.
Говорителят трябва да притежава умения за общуване, да поддържа добри отношения с гражданите и журналистите. Самоконтролът, сдържаността и позитивното отношение при осъществяването на контактите са гаранция за успешната му работа. За тази функция са нужни висок професионализъм, детайлно познаване на нормативната уредба, безупречна репутация в обществото.
Говорителят се отзовава със заповед на административния ръководител.

ІV. 2. Говорител на Главния прокурор на Република България

Определеният със заповед на главния прокурор на Република България да изпълнява функциите на говорител е лице за контакти с медиите на национално ниво. Той коментира и информира по принципни и стратегически въпроси от значение за обществото, институцията и представляващи медиен интерес.
Прокурорите, завеждащи отдели във ВКП и ВАП, информират незабавно говорителя на главния прокурор за постъпили сигнали, образувани проверки и досъдебни производства с обществена значимост и представляващи интерес за медиите.
На говорителя на главния прокурор на Република България своевременно се предоставят докладите по изпълнение на показателите за напредъка на Република България, предназначени за експертната мисия на Европейската комисия.
Отдел „Информация, анализ и методическо ръководство” предоставя на говорителя на главния прокурор всички планови и текущи статистически отчети, придружени с анализ на информацията.
Прокурорите от специализираното звено за разследване в Софийската градска прокуратура информират и съгласуват с говорителя на главния прокурор изготвянето и публикуването на прессъобщения, организирането на брифинги и пресконференции, както и участието в дискусии в различни медийни формати.
Прокурорите от по-горните инстанции, ангажирани с контрола по движението на преписки и досъдебни производства, информират медиите, съгласувано с наблюдаващия прокурор, след предоставена им от него писмена справка и след съгласуване с говорителя на главния прокурор.

ІV. 3. Задължения на говорителя

В своята работа говорителят се ръководи от следните правила:
- осигурява възможност за непрекъсната връзка за комуникация с медиите в рамките на работния ден, а при необходимост – и в извънработно време
- съгласува с административния ръководител всички свои действия по даване и получаване на информация
- своевременно предоставя достоверна, обективна, точна и коректна информация в подходяща за случая форма
- задължително информира медиите по дела с обществена значимост
- отказва даване на информация само когато това ще осуети, затрудни или забави работата по разследването
- проявява максимална деликатност по отношение на пострадалите
- следи информацията в медиите относно дейността на прокуратурата и при невярна, неточна или изопачена информация реагира в подходяща форма, съобразно със закона
- предоставя на всички медии еднаква информация, освен в случаите на журналистическо разследване от конкретна медия или на поставяне на конкретен въпрос от отделен журналист – в тези случаи се предоставя информация само на задаващата въпросите медия
- полага системни усилия за повишаване на своята езикова култура
- съобразява се с принципите на медийната политика на Прокуратурата на Република България, както и със законите, отнасящи се до даването на информация
- работи за обществения имидж на съответното звено в прокуратурата и за институцията като цяло
- информира административния ръководител на съответната прокуратура за всички важни събития, отнасящи се до функционирането на съдебната система
- информира журналистите за хода на дела, които интересуват обществеността, като се съобразява със закона
- своевременно информира за прекратяване или внасяне на обвинителен акт по конкретно дело, по което активно е била предоставяна информация
- информира журналистите за кадрови промени в прокуратурата, за наградени прокурори, за наложени дисциплинарни наказания
- подготвя и предоставя на местните медии резюме от съответните шестмесечни и годишни отчети за дейността на съответната прокуратура
- подготвя административния ръководител, както и съответния наблюдаващ прокурор, когато прецени, че към конкретно дело или преписка ще има журналистически интерес
- след съгласуване с административния ръководител осъществява контактите между прокурори и журналисти, независимо коя от страните ги е поискала
- организира пресконференции по идея на административния ръководител на съответната прокуратура или по своя инициатива след съгласуване с ръководителя
- ежедневно следи информацията в медиите и поддържа архив от статии, дописки и интервюта, като при наличие на законен повод по чл. 208, т. 2 НПК незабавно предоставя публикацията на административния ръководител. При образуване на досъдебно производство уведомява медията, от чийто материал прокуратурата се е самосезирала. Предоставя актуална информация за хода на разследването и за приключването на досъдебното производство, като отчита и спазва правилата за защитен държавен и личен интерес
- поддържа редовен контакт с говорителя на Главния прокурор на Република България, с пресцентъра на Главния прокурор на Република България, с говорителя на съответната горестояща прокуратура и с говорителите на другите прокуратури в страната
- в края на всяко шестмесечие изготвя анализ за дейността си с предложения за подобряване на работата, като го изпраща в пресцентъра на главния прокурор
- при възможност, по повод на професионални или национални празници организира срещи на прокурори и журналисти.

ІV. 4. Права на говорителя

- използва при необходимост и съгласно чл.52, ал.1 ЗРТ времето за изявление по БНТ и БНР
- получава в писмена форма и на електронен носител коректна, своевременна и обществено значима информация, както и съдействие при получаването й от страна на прокурорите и другите имащи отношение към случая институции
- преценява вида, количеството и начина, по който да представи информацията
- изисква от районните прокуратури и от ръководството на съответното звено веднъж в месеца да обобщават и да му предоставят информация за образуваните, приключените и внесените в съда досъдебни производства, с оглед изготвяне на прессъобщения
- записва на магнитен носител и съхранява в личния си архив информацията от всички свои контакти с представители на медиите – интервюта, брифинги, пресконференции, телефонни разговори.

ІV. 5. Отдел „Връзки с обществеността” при Главния прокурор на Република България

Отдел „Връзки с обществеността" своевременно уведомява ръководството на Прокуратурата на Република България и говорителя на главния прокурор за постъпили в отдела материали. Отделът публикува прессъобщения и предоставя информация на медиите след съгласуване с говорителя на главния прокурор на Р България.

ІV. 6. Прессъобщение

Прессъобщението е начин за оповестяване на официална информация в кратък срок. Този комуникативен канал може да се използва за ефективно отразяване на цялостната дейност на прокуратурата, с акцент върху това, че институциите функционират в условията на публичност, спазвайки законите и етичните правила при упражняване на професията.
Съобщения до медиите се изготвят по различни информационни поводи:
- прокурорски проверки, включително и по реда на надзора за законност
- наказателни производства
- административни, организационни промени в работата на прокуратурата
- кадрови промени в прокуратурата
- внесени в съда прокурорски актове
- участие в съдебни производства
- постановени осъдителни присъди
- инициативи на прокуратурата, нововъведения
- работа по проекти
- официални срещи и посещения
- статистическа информация.

ІV. 6.1. Общи изисквания за съдържанието на прессъобщението:

- да е актуално - по теми, ползващи се със значим обществен интерес или засягащи важни моменти от работата на институцията
- съдържащата се в прессъобщението информация да отговаря на въпросите: Кой?, Какво?, Къде?, Кога?, Как?, Защо?, за да бъде текстът в оптимална степен ясен, полезен и достъпен за потребителите
- текстът да е еднозначен и да не съдържа необмислени предположения и коментари
- информацията да се предоставя на достъпен за гражданите книжовен език.

ІV. 6.2. Специфични изисквания за съдържанието на различни видове прессъобщения

Изготвяне и предоставяне на статистически данни

Предоставянето на статистически данни на журналистите е подходяща форма за популяризиране и онагледяване на резултатите от дейността на прокуратурата и може да бъде предоставяна информация за
- брой образувани преписки за определен период
- брой решени преписки за определен период
- средностатистическа натовареност на отделния прокурор
- брой образувани наказателни производства за определен период
- брой решени наказателни производства за определен период
- брой внесени прокурорски актове за определен период
- брой осъдителни съдебни решения и осъдени лица за определен период.
Информацията не се предоставя самоцелно, а в контекста на актуални събития и трябва да излъчва послание.
Друг вид прессъобщения: за работа по проекти, нововъведения, участие в семинари и конференции, срещи и посещения в рамките на междуинституционалното сътрудничество.
Съобщението трябва да съдържа ключови думи и послания за значимостта на съответното събитие, за подобряване работата на институцията с гражданите, професионалното израстване на прокурори и служители, перспективите за развитие на институцията.

ІV. 6.3. Методика за изготвяне на прессъобщението

Прессъобщение за конкретно наказателно производство се изработва от говорителя на прокуратурата въз основа на данните по делото и съобразно със закона. Тези данни се предоставят при поискване на говорителя от наблюдаващия прокурор в писмена форма. Наблюдаващият прокурор преценява какъв обем информация следва да бъде предоставен на обществото. Текстът на прессъобщението се съгласува с наблюдаващия прокурор по делото и с административния ръководител.
Когато се изготвят прессъобщения за събития, несвързани с работата по дела, готовият за оповестяване текст се предоставя за съгласуване на ръководителя на съответната прокуратура.
Прессъобщенията се поместват и на интернет страницата на прокуратурата.

ІV. 6.4. Механизъм за разпространяване на прессъобщението до медиите

Прессъобщенията се разпространяват чрез:
- публикации в интернет страницата на прокуратурата - дава възможност за оповестяване на официална информация сред неограничен обществен кръг
- електронна поща - възможност за своевременно предоставяне на информация на отделни или на всички работещи с прокуратурата медии, които разполагат с възможност за такъв тип комуникация
- факс - при невъзможност да се използва E-mail, при спешност
- телефонна връзка - поради опасност от неточност е необходимо този механизъм да се използва особено внимателно - предимно в случаите, когато информацията вече е предоставена по друг, по-надежден начин и трябва да се направят допълнителни уточнения, които няма да променят смисъла и съдържанието на изложението или по изключение, когато липсва друга възможност за комуникация.

ІV. 6.5. Адресати на прессъобщението

Прессъобщенията се изпращат до редакциите на съответните медии и до кореспондентите на националните и чуждестранните медии. На регионално ниво се комуникира с представителите на местните медии и с кореспондентите на националните медии. При проявен интерес от страна на медии от други региони, е възможно прессъобщения да се адресират и до тях. В случай че съобщението е с национално значение, то се изпраща до пресцентъра на Прокуратурата на Република България, който го препредава на всички национални медии.
За популяризиране на отделни инициативи на прокуратурата - новаторски и значими не само в регионален, но и в национален мащаб, както и по дела, привличащи общественото внимание, съобщения се изпращат и на централните медии, които нямат свои регионални кореспонденти. Адресати на такива съобщения могат да бъдат и пресслужбите на другите звена в съдебната система, на държавни институции, органи на местната власт, неправителствени организации.
Поместването на прессъобщението на интернет страницата на прокуратурата е достъпно за всички потребители, ползващи мрежата.

ІV. 7. Брифинг

- най-често няма предварително обявени теми, не е необходимо изпращане на съобщения и покани до медиите
- обикновено участва само говорителят на прокуратурата
- основна негова характеристика е краткостта
- предоставя се информация по актуални теми от периода след последния брифинг или за изпълнението на конкретна програма или план за действие
- допустими са само уточняващи въпроси от страна на медиите, на които говорителят предварително е упълномощен да отговори
- говорителят определя периодичността на брифингите.

ІV. 8. Пресконференция

Този комуникационен канал дава възможност за пряк контакт между прокуратурата и представителите на регионални и централни медии. Пресконференции се организират и провеждат от говорителя със знанието и съгласието на административния ръководител при наличие на информационен повод:
- значими наказателни производства
- отчети
- важни кадрови промени
- съществени законодателни промени, отразяващи се върху цялостната дейност на прокуратурата
- при възникването на проблем, към който медиите и обществото проявяват подчертан интерес и по отношението, на който прокуратурата е компетентна.
Пресконференциите дават възможност желаната информация да достигне до широк кръг от обществото при минимални ресурсни и времеви разходи. Това е начин едновременно за всички заинтересовани страни институцията да огласи и разясни своята професионална позиция. При организирането им е необходимо да се вземат предвид следните фактори:
- предварително огласяване – извършва се така, че всички представители на различните медии да имат възможност да се подготвят и да отразят събитието
- участници в пресконференцията - компетентни и добре запознати с информационния повод
- време за провеждане на пресконференцията - по възможност да не съвпада по време с други важни и вече насрочени събития
- място на провеждане - съобразено с броя на присъстващите журналисти и други участници, както и с възможностите за използване на аудио- и видеозаписна техника
- предварително подготвени материали (медийни пакети) - спомагат обстойно да се представи позицията на прокуратурата по разглеждания въпрос и да се създадат условия за пълно и коректно отразяване, съдържат резюме на основните тези, конкретни данни, схеми, диаграми.

ІV. 9. Интервю и участие в радио- и телевизионни предавания

Участието в радио- и телевизионни предавания, интервюта и други медийни изяви на представители на прокуратурата могат да допринесат в голяма степен за изграждане на реална обществена представа за институцията. Авторитетното им присъствие в медийното пространство е предпоставка за повишаване на гражданското доверие към работата на органите на досъдебното производство. Те съдействат и за повишаване на правната култура на гражданите чрез разясняване на принципни юридически въпроси.
При организиране и провеждане на подобни медийни изяви не могат да бъдат пренебрегнати наложените от закона ограничения.

ІV. 10. Публикации в интернет страницата на прокуратурата

Публикуването на информация на интернет страницата на съответната прокуратура, а при събития с национално значение - и на страницата на Прокуратурата на Република България, е начин да се предостави бързо актуална информация директно на обществото. С оглед на това, всяка окръжна прокуратура трябва да създаде и поддържа своя актуална интернет страница.

ІV. 11. Неформални контакти с журналисти

Работата на прокуратурата, от една страна, и работата на медиите, от друга, са строго специфични дейности, като реализацията на всяка от тях е свързана с императивни изисквания за форма, съдържание, срокове. За установяване на пълноценно сътрудничество между прокуратурата и медиите е необходимо и двете страни да познават специфичните за всяка от тях проблеми и задължения. За да се постигне синхрон в съвместната работа, е необходимо комуникацията между правораздавателните институции и медиите да се осъществява двупосочно и при установени критерии.
Поддържането на неформални контакти между прокурори и журналисти е от значение, както за авторитета на правораздавателните институции, така и за професионалните изяви на репортерите. Личните срещи с представители на медиите предоставят възможност за обогатяване на правната култура и са предпоставка за създаване на достоверни и законово издържани материали.
По време на неформални срещи и двете страни се съобразяват със законовите разпоредби и правилата за професионална етика. Допустими са разяснения по принципни правни въпроси, които биха спомогнали за по-доброто разбиране и оттам - за адекватното отразяване на конкретно дело.

ІV. 12. Периодичен преглед, анализ и оценка на материалите, намерили отражение в медиите

Ежедневното проследяване на публикациите в пресата и информационният поток в електронните медии спомагат за създаване на пълна и точна представа за медийното присъствие на прокуратурата.
Говорителят поддържа архив от публикации в пресата и материали, оповестени в новинарски емисии и предавания на регионални и национални медии, засягащи работата на регионалната прокуратура и съдебната система като цяло.
Архивът на медийното отразяване се води по рубрики и по медии (спомага да се прецени коректността при отразяване на информацията от конкретната медия). При публикувано опровержение от страна на прокуратурата същото се прилага към съответния материал, по отношение на който то е било изготвено.
Когато прокуратурата установи, че е налице некоректно отразяване на дейността й, изразяващо се в неточност или изопачаване на фактите, или е отправена неоснователна критика и по тази причина се създава негативно отношение към отделен служител, структурно звено в прокуратурата или институцията като цяло се изготвя отговор – опровержение, като се взема под внимание характерът на допуснатата неточност, каква вреда тя е нанесла или би могла да нанесе, както и каква е ползата от отговор. В интерес на прокуратурата е аргументирано да се възпрепятства всеки опит тя да бъде дискредитирана.
Необходимо е внимателно да се прецени точно кои моменти се нуждаят от опровержение. Когато се отнася до необоснована критика или неточност по отношение на цялостната работа на институцията, отговорът се съгласува с административния ръководител на прокуратурата. Когато некоректно (непълно, невярно) е отразена работата по определено дело, анализът и опровержението се изготвят с участието на наблюдаващия прокурор.
Опровержението при некоректно отразяване на дейността на прокуратурата може да се даде на пресконференция, в писмо до главния редактор на съответната медия или под формата на официално писмено изявление, разпространено до всички медии.
Необходимо е журналистическите материали внимателно да бъдат следени и в контекста на използването им като законен повод за започване на разследване. При самосезиране в подобни случаи медията и съответният автор трябва да бъдат информирани, за да се подчертае значимостта на ролята им в обществения живот, в т.ч. и като сътрудници на правозащитните и правоохранителните органи.


V. СПЕЦИФИКИ ПРИ ДАВАНЕ НА ИНФОРМАЦИЯ

V. 1. Отказ за даване на информация

- факти, обстоятелства и данни по преписки и дела, за които информацията е държавна или друга защитена от закона тайна - служебна тайна (съгл. чл. 136, ал. 2 ЗСВ) или противоречи на разпоредби за поверителност на информацията
- в случай че даването на информация и огласяването на сведения ще осуетят, застрашат, затруднят или дори само ще забавят работата по разследването.

V. 2. Резервираност

- да не се излагат или унижават засегнатите лица - факти от личния живот на гражданите, обстоятелства, увреждащи интересите на лицата и тяхната репутация
- да не се назовават, без да е необходимо, имената на гражданите или данни, които биха спомогнали за разкриване на самоличността им
- при непълнолетните лица имена не се посочват
- по правило, снимки не се предоставят.

V. 3. Ограничения в съдържанието на информацията

- предоставяне на информация само относно това, на каква фаза е разследването
- не се дават прогнози за изхода на разследването
- не се дават оценки на доказателствения материал
- при даване на информация се съблюдава принципът за пропорционалност и за невиновност
- недопустими са изявления, които биха оставили впечатление за политическа ангажираност или пристрастност.

V. 4. Свободно предоставяне на информация

- подробности от престъплението - кога, какво деяние, с какви последици и пострадали е извършено
- размер на причинените щети
- механизъм на деянието (с цел предотвратяване на други възможни жертви)
- предполагаема продължителност на делото до неговото приключване.


VІ. ДЕЙСТВИЯ В КРИЗИСНА СИТУАЦИЯ

В условията на прекалено високи обществени очаквания при конкретен случай или действие на прокуратурата понякога се нарушава публичният диалог. Управлението на кризата се подчинява на конкретни правила, като
- определяне на началото, обхвата и причините за кризисната ситуация
- компенсиране на информационния недостиг чрез излъчване на едно лице, което да поднася консолидирана, ясна, печелеща доверие информация при спазване на етичните правила и принципи от участващите в диалога
- разширяване кръга на групите, до които се отправят посланията
- полагане на усилия кризисният период да не продължи прекалено дълго време
- издирване и коментиране на сходни случаи
- работа в екип преди всичко с органите на МВР, както и с независими експерти с обществен авторитет и доверие.


VІІ. Съвместни медийни изяви на Прокуратура НА Р БЪЛГАРИЯ И МИНИСТЕРСТВОТО НА ВЪТРЕШНИТЕ РАБОТИ

Прокуратурата и органите на МВР работят в тясно сътрудничество и имат общ интерес да предоставят на обществото бърза и адекватна информация. Прозрачността в съвместните им действия засилва обществената легитимност на институциите. Те печелят доверие и подкрепа. Чрез внимателен подбор на подходяща лексика се предотвратява манипулиране на истината.
Органите на МВР предоставят оперативна информация в рамките на своята компетентност и съгласно специалните закони и вътрешно-ведомствените правила по въпросите
- за безопасност на движението
- за нарушения на обществения ред и съответните действия на полицията
- за специфични превантивни мерки с оглед охрана на правно защитени блага
- при изпълнение на възложени от прокуратурата на Министерството на вътрешните работи конкретни задачи.
Целта е да се предотврати у гражданите евентуално чувство за несигурност или безпокойство.
По хода на конкретни наказателни дела и преписки, независимо дали са възложени от прокуратурата и по които се работи съвместно, медийните мероприятия се съгласуват с прокуратурата на съответно ниво. Предоставя се актуална информация, включително и при важни обрати в разследванията при защита на държавния интерес и на личната сфера.
В определени случаи прокуратурата може да препрати медиите за информация от органите на МВР.
Информация може да се предоставя съвместно от мястото на събитието.
Прокуратурата на Република България и МВР може да изготвят съвместни прессъобщения.
Тъй като пред прокуратурата и органите на МВР винаги стои въпросът за подбор и предоставяне на правилната информация в правилния момент, което означава провеждане на определен тип информационна политика, при възможност с подкрепата на ръководството на прокуратурата и на МВР се провеждат съвместни специализирани обучения за контакти с медиите.
По дела с висок обществен интерес, по които е извършена значителна по обем работа в екип във фазата на досъдебното производство, се провеждат съвместни пресконференции. Тези мероприятия се организират заедно от говорителя на прокуратурата и лицето, отговарящо за връзките с обществеността в МВР на национално или регионално ниво. Те целят респект на обществото и на защитата по конкретно дело пред професионалните действия на прокуратурата и полицията и гарантират правата на обвиняемия и на пострадалия.
При съвместни пресконференции с МВР полицията може да информира относно извършеното разследване, събраните доказателства, използваните начини за разследване съгласувано с прокуратурата, като при всички случаи последната уточнява правната рамка.
Ако се установи, че по конкретно дело или преписка на медиите е била предоставена неточна информация, неточността се отстранява, колкото се може по-скоро от страната, предоставила информацията.
Прокуратурата и МВР може заедно, както и поотделно да търсят съдействие от медиите с цел издирване на лица и предмети по конкретни наказателни производства.
Тъй като обективно не е възможно предварително очертаване на единна линия за оповестяване на информация за всички събития и инциденти, при липса на единодушие относно информационната рамка решението се взема от прокуратурата, тъй като тя по закон носи отговорност за наказателното преследване.

Настоящата медийна стратегия е изготвена в изпълнение на Стратегията за развитие на Прокуратурата 2007-2009 г. и Плана за действие за 2007 г. и е утвърдена от Главния прокурор на Република България съгласно чл. 138 т. 1 от Закона за съдебната власт.
Стратегията ще действа в правна среда без закон за печата.
Раздел VІІ от стратегията е разработен съгласувано с Министерство на вътрешните работи. Приетата стратегия е приложима в национален мащаб от съответните структурни звена на прокуратурата и на МВР.
Медийната стратегия е изготвена с помощта и съдействието на говорителите на прокуратурите в страната, ползвайки познанията по публична комуникация от различни обучения, както и базовото ръководство за служителите в прокуратурата за връзки с обществеността от 2005 година.