В последно време се говори че доходите на моряците ще се облагат в България. Има ли някой информация кой закон и как регламентира евентуалното облагане? Може ли държавата да събира данъци за минал период, нима има право след няколко години да излезе закон че всички ергени например дължат данък за 5 год.назад?!?!
Мерси!
- Дата и час: 20 Ное 2024, 09:29 • Часовете са според зоната UTC + 2 часа [ DST ]
ОБЛАГАНЕ ДОХОДИТЕ НА МОРЯЦИ
Правила на форума
Правила на форума
Темите в този раздел на форума могат да бъдат само на български език, изписани на кирилица. Теми и мнения по тях, изписани на латиница, ще бъдат изтривани.
Темите ще съдържат до 50 страници. Мненията над този брой ще бъдат премествани в друга тема-продължение, със същото заглавие, като последното мнение от старата тема ще съдържа линк към новата, а първото мнение от новата - линк към старата.
Правила на форума
Темите в този раздел на форума могат да бъдат само на български език, изписани на кирилица. Теми и мнения по тях, изписани на латиница, ще бъдат изтривани.
Темите ще съдържат до 50 страници. Мненията над този брой ще бъдат премествани в друга тема-продължение, със същото заглавие, като последното мнение от старата тема ще съдържа линк към новата, а първото мнение от новата - линк към старата.
|
|
8 мнения
• Страница 1 от 1
Доходите на моряците, както и на всички български граждани се облагат по реда на ЗОДФЛ. В случая не се касае за нов закон, по силата, на който се облагат получени в миналото доходи, а става въпрос за стриктно прилагане на действащо данъчно законодателство. За да си спестите, поне от части, неприятностите с НАП се постарайте да се снабдите с документи, от които да е видно, че сте плащали ефективно подоходни данъци и осигуровки в други държави. Отлично би било, ако доказателствата Ви да изхождат от организации, подобни на нашата НАП. Успех!
- sharenkov_g
- Потребител
- Мнения: 105
- Регистриран на: 15 Фев 2007, 21:27
Abe Georgi pak li ti be?
На 18 януари 2007 г. Комисията по външна политика разгледа Проект за решение за вземане на акт от Морската трудова конвенция и прие следното становище:
Приема за основателни мотивите на правителството и предлага на Народното събрание на основание чл. 86, ал. 1 от Конституцията на Република България и чл. 19, ал. 5, буква „б” от Устава на Международната организация на труда да приеме решение за вземане на акт от Морската трудова конвенция, 2006 г., приета на Деветдесет и четвъртата Морска сесия на Международната конференция на труда (7-23 февруари 2006 г.) в Женева.
Становището беше прието единодушно.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Благодаря Ви.
Госпожо Чолашка, желаете ли да обърнете внимание на някои аспекти от документа, който се ратифицира? Трудът на моряците е достатъчно сложна и отговорна тема, която си заслужава да бъде третирана отговорно и от Народното събрание.
Има думата госпожа Чолашка – директор на дирекция „Европейска интеграция и международни отношения” на Министерството на труда и социалната политика.
АСЯ ЧОЛАШКА: Благодаря, господин председател.
Уважаеми дами и господа народни представители, бих искала съвсем накратко да допълня становището, изразено от двете комисии.
Както знаете, България като активен член на Международната организация по труда от 1919 г. е ратифицирала около 180 конвенции на тази организация с цел въвеждане на стандарти в областта на труда и с цел социална защита на работещите.
В случая става дума за Морска трудова консолидирана конвенция, която миналата година беше приета от Деветдесет и четвъртата морска сесия на Международната конференция на труда.
Плод е на четиригодишен труд на работна група на високо равнище, която е трипартитна, тоест с участието и на социалните партньори, в която участваха и български представители.
Вземането на акт, както беше споменато, не поражда юридически последствия за страната, но има за цел да обърне внимание на законодателния орган, на обществеността за новите стандарти, които се цели да се въведат от държавите членки.
Защо се създаде тази конвенция? Както беше упоменато, тя обхваща около 60 морски конвенции. Консолидирането се наложи поради това, че тези конвенции са разработени и влезли в сила за периода от 1920 до 2001 г. Очевидно е, че част от тези норми вече са морално остарели. Освен това консолидирането на едно място създава възможност на достъпен език за лесно въвеждане в съответните национални законодателства. Към момента само две страни са ратифицирали конвенцията. Самата тя ще влезе 12 месеца след датата на регистриране на повече от 30 страни членки с общ дял в световния брутен тонаж на корабите от 33%.
Искам да обърна внимание, че Европейският съюз насърчава държавите членки да ратифицират конвенцията. България е морска страна и е ратифицирала почти всички морски конвенции до момента. Тази конвенция е от особено значение за защитата на българските моряци.
Конвенцията обхваща и урежда редица права: минимална възраст за започване на работа; медицински удостоверения; квалификация на моряците; трудови споразумения; ползване на услугите на лицензирани фирми; работни и почивни часове; окомплектоване на кораба с екипаж; настаняване; условия за отмора; храна и сервиране; безопасност и здраве; медицинско обслужване; подаване на жалби; изплащане на трудови възнаграждения.
Както виждате, всъщност целта е да се създадат безопасни и здравословни условия на труд и на почивка на моряците.
Това, което вероятно ще бъде извършено като следващи мерки, е анализ съвместно с Министерството на транспорта за целесъобразността от присъединяването на България. В случая предоставяме на вашето внимание за сведение един нов инструмент на Международната организация на труда, създаващ нови възможности за защита на тази категория трудещи се. Благодаря ви за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Благодаря Ви, госпожо Чолашка.
Преминаваме към обсъждане на решението.
Има думата господин Апостол Димитров.
АПОСТОЛ ДИМИТРОВ (КБ): Уважаеми господин председател, уважаеми народни представители! Морската трудова конвенция – 2006, както стана ясно, обединява в себе си всички морски трудови конвенции, приети от Международната организация на труда.
Всъщност тя е близка до определението за кодекс и може би затова много често се използва наименованието Консолидирана морска трудова конвенция.
Тя синхронизира и осъвременява отделните норми със съществуващи досега конвенции. Тъй като конвенциите, на които се базира, са ратифицирани от нашата страна, ратифицирането от Република България би представлявало един формален акт, ако след ратификацията не се извършат съществени промени в нашето морско законодателство. За да се постигне цялостно и ефективно приложение на морската трудова конвенция, морското ни законодателство трябва да бъде съобразено и синхронизирано в следните направления:
Първо, нормативна уредба, регламентираща работата на моряците на кораби под български флаг. Съгласно Конституцията на Република България трудовите взаимоотношения трябва да се определят със закон. Съгласно Закона за нормативните актове, когато в основен закон не могат да се формулират определени специфични трудови взаимоотношения, се налага издаването на специален закон. За моряците в Република България това е Кодексът на търговското корабоплаване. За съжаление трудовите взаимоотношения на моряците у нас са регулирани с наредба на Министерския съвет в противоречие с Конституцията, тъй като не в кодекс, а в наредба са описани нормите. Във Великобритания те са регулирани във великобританския Кодекс на търговското корабоплаване, в Германия – в отделен Закон за морските лица, в Съединените американски щати също представляват част от Закона за корабоплаването.
Второ, нормативна уредба, регламентираща работата на моряците на кораби под чужд флаг, наети от български оператор, регистриран в Република България.
Независимо че моряците на тези кораби се наемат у нас, техните договори не се регистрират с цел избягване на данъци. Корабопритежателят регистрира фирма в чужда страна, където е най-изгодно за него. Българската фирма, без да има регистрация за посредническа дейност, наема моряци, които подписват договор с капитана като упълномощено лице на фирмата, регистрирана например в Малта. Така на практика у нас няма никакви документи за наетите моряци. Пример за това е трагичната съдба с моторен кораб “Хера”, който беше под камбоджански флаг, български оператор, български моряци и е много трудно да се установи кой ги е наел.
Трето, нормативна уредба, регламентираща посредническата дейност при наемането на моряци. Посредниците съгласно нормативните документи трябва да регистрират всички посреднически договори в Агенцията по заетостта, но на практика това трудно се контролира и много често моряците се наемат по други неизгодни за тях договори. На теория нормативната база е налице, но на практика не функционира. Основна причина за тези нарушения е липсата на единен орган, където да се регистрират договорите и да се правят проверки. Държавната институция, която регистрира наемането на всеки моряк, е регионалната структура на изпълнителна агенция “Морска администрация”. За съжаление тази администрация контролира само документите, нужни за работа на кораба. Ако се разшири обсегът на контрол и администрацията проверява наличието на договор за наемането на моряка, тогава посредниците не биха си позволили подобни волности.
Четвърто, нормативна уредба, регламентираща правомощията на изпълнителна агенция “Морска администрация” и нейните регионални структури. В доста европейски страни този орган освен контролните функции по сигурността на корабоплаването има право да проверява трудовите договори на моряците, дали се спазват клаузите на тези договори, изплатени ли са трудовите възнаграждения, уредено ли е репатрирането на моряка и изплатено ли е трудовото му възнаграждение до деня на репатрирането.
Пето, нормативно уреждане, регламентиращо социалното осигуряване на моряците и данъчното облагане на доходите им по трудовите правоотношения. Както моряците, плаващи под български флаг, така и моряците, плаващи под чужд флаг, са ощетени относно социалното осигуряване и в крайна сметка получават много ниски пенсии. Социалното осигуряване и данъчното законодателство, засягащо доходите на моряците, трябва да бъдат синхронизирани с европейските норми. В Литва например, една скоро приета в Европейския съюз страна, за моряците данъчната ставка е нулева, а в други страни достига до 5%.
И накрая, за да достигнем глобално и ефективно приложение на Морската трудова конвенция, трябва да сме готови за сериозни промени в морското ни законодателство, така че същинската работа по приложението на конвенцията предстои. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Благодаря Ви, господин Димитров.
Има ли желаещи да вземат думата за реплики или изказване? Не виждам.
Преминаваме към гласуване.
Моля, гласувайте Проекта на решение за вземане на акт от Морската трудова конвенция, внесен от Министерския съвет на 28 декември 2006 г. Става дума не за ратификация, а за приемане на решение, с което се взема акт от конвенцията.
Гласували 120 народни представители: за 115, против няма, въздържали се 5.
Решението е прието.
Както изтъкнаха господин Димитров и госпожа Чолашка, работата предстои оттук нататък, тъй като вземането на акт означава, че приемаме да разгледаме и актуализираме законодателството в съответствие с действащото международно право в областта на условията на труд на моряците.
Приема за основателни мотивите на правителството и предлага на Народното събрание на основание чл. 86, ал. 1 от Конституцията на Република България и чл. 19, ал. 5, буква „б” от Устава на Международната организация на труда да приеме решение за вземане на акт от Морската трудова конвенция, 2006 г., приета на Деветдесет и четвъртата Морска сесия на Международната конференция на труда (7-23 февруари 2006 г.) в Женева.
Становището беше прието единодушно.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Благодаря Ви.
Госпожо Чолашка, желаете ли да обърнете внимание на някои аспекти от документа, който се ратифицира? Трудът на моряците е достатъчно сложна и отговорна тема, която си заслужава да бъде третирана отговорно и от Народното събрание.
Има думата госпожа Чолашка – директор на дирекция „Европейска интеграция и международни отношения” на Министерството на труда и социалната политика.
АСЯ ЧОЛАШКА: Благодаря, господин председател.
Уважаеми дами и господа народни представители, бих искала съвсем накратко да допълня становището, изразено от двете комисии.
Както знаете, България като активен член на Международната организация по труда от 1919 г. е ратифицирала около 180 конвенции на тази организация с цел въвеждане на стандарти в областта на труда и с цел социална защита на работещите.
В случая става дума за Морска трудова консолидирана конвенция, която миналата година беше приета от Деветдесет и четвъртата морска сесия на Международната конференция на труда.
Плод е на четиригодишен труд на работна група на високо равнище, която е трипартитна, тоест с участието и на социалните партньори, в която участваха и български представители.
Вземането на акт, както беше споменато, не поражда юридически последствия за страната, но има за цел да обърне внимание на законодателния орган, на обществеността за новите стандарти, които се цели да се въведат от държавите членки.
Защо се създаде тази конвенция? Както беше упоменато, тя обхваща около 60 морски конвенции. Консолидирането се наложи поради това, че тези конвенции са разработени и влезли в сила за периода от 1920 до 2001 г. Очевидно е, че част от тези норми вече са морално остарели. Освен това консолидирането на едно място създава възможност на достъпен език за лесно въвеждане в съответните национални законодателства. Към момента само две страни са ратифицирали конвенцията. Самата тя ще влезе 12 месеца след датата на регистриране на повече от 30 страни членки с общ дял в световния брутен тонаж на корабите от 33%.
Искам да обърна внимание, че Европейският съюз насърчава държавите членки да ратифицират конвенцията. България е морска страна и е ратифицирала почти всички морски конвенции до момента. Тази конвенция е от особено значение за защитата на българските моряци.
Конвенцията обхваща и урежда редица права: минимална възраст за започване на работа; медицински удостоверения; квалификация на моряците; трудови споразумения; ползване на услугите на лицензирани фирми; работни и почивни часове; окомплектоване на кораба с екипаж; настаняване; условия за отмора; храна и сервиране; безопасност и здраве; медицинско обслужване; подаване на жалби; изплащане на трудови възнаграждения.
Както виждате, всъщност целта е да се създадат безопасни и здравословни условия на труд и на почивка на моряците.
Това, което вероятно ще бъде извършено като следващи мерки, е анализ съвместно с Министерството на транспорта за целесъобразността от присъединяването на България. В случая предоставяме на вашето внимание за сведение един нов инструмент на Международната организация на труда, създаващ нови възможности за защита на тази категория трудещи се. Благодаря ви за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Благодаря Ви, госпожо Чолашка.
Преминаваме към обсъждане на решението.
Има думата господин Апостол Димитров.
АПОСТОЛ ДИМИТРОВ (КБ): Уважаеми господин председател, уважаеми народни представители! Морската трудова конвенция – 2006, както стана ясно, обединява в себе си всички морски трудови конвенции, приети от Международната организация на труда.
Всъщност тя е близка до определението за кодекс и може би затова много често се използва наименованието Консолидирана морска трудова конвенция.
Тя синхронизира и осъвременява отделните норми със съществуващи досега конвенции. Тъй като конвенциите, на които се базира, са ратифицирани от нашата страна, ратифицирането от Република България би представлявало един формален акт, ако след ратификацията не се извършат съществени промени в нашето морско законодателство. За да се постигне цялостно и ефективно приложение на морската трудова конвенция, морското ни законодателство трябва да бъде съобразено и синхронизирано в следните направления:
Първо, нормативна уредба, регламентираща работата на моряците на кораби под български флаг. Съгласно Конституцията на Република България трудовите взаимоотношения трябва да се определят със закон. Съгласно Закона за нормативните актове, когато в основен закон не могат да се формулират определени специфични трудови взаимоотношения, се налага издаването на специален закон. За моряците в Република България това е Кодексът на търговското корабоплаване. За съжаление трудовите взаимоотношения на моряците у нас са регулирани с наредба на Министерския съвет в противоречие с Конституцията, тъй като не в кодекс, а в наредба са описани нормите. Във Великобритания те са регулирани във великобританския Кодекс на търговското корабоплаване, в Германия – в отделен Закон за морските лица, в Съединените американски щати също представляват част от Закона за корабоплаването.
Второ, нормативна уредба, регламентираща работата на моряците на кораби под чужд флаг, наети от български оператор, регистриран в Република България.
Независимо че моряците на тези кораби се наемат у нас, техните договори не се регистрират с цел избягване на данъци. Корабопритежателят регистрира фирма в чужда страна, където е най-изгодно за него. Българската фирма, без да има регистрация за посредническа дейност, наема моряци, които подписват договор с капитана като упълномощено лице на фирмата, регистрирана например в Малта. Така на практика у нас няма никакви документи за наетите моряци. Пример за това е трагичната съдба с моторен кораб “Хера”, който беше под камбоджански флаг, български оператор, български моряци и е много трудно да се установи кой ги е наел.
Трето, нормативна уредба, регламентираща посредническата дейност при наемането на моряци. Посредниците съгласно нормативните документи трябва да регистрират всички посреднически договори в Агенцията по заетостта, но на практика това трудно се контролира и много често моряците се наемат по други неизгодни за тях договори. На теория нормативната база е налице, но на практика не функционира. Основна причина за тези нарушения е липсата на единен орган, където да се регистрират договорите и да се правят проверки. Държавната институция, която регистрира наемането на всеки моряк, е регионалната структура на изпълнителна агенция “Морска администрация”. За съжаление тази администрация контролира само документите, нужни за работа на кораба. Ако се разшири обсегът на контрол и администрацията проверява наличието на договор за наемането на моряка, тогава посредниците не биха си позволили подобни волности.
Четвърто, нормативна уредба, регламентираща правомощията на изпълнителна агенция “Морска администрация” и нейните регионални структури. В доста европейски страни този орган освен контролните функции по сигурността на корабоплаването има право да проверява трудовите договори на моряците, дали се спазват клаузите на тези договори, изплатени ли са трудовите възнаграждения, уредено ли е репатрирането на моряка и изплатено ли е трудовото му възнаграждение до деня на репатрирането.
Пето, нормативно уреждане, регламентиращо социалното осигуряване на моряците и данъчното облагане на доходите им по трудовите правоотношения. Както моряците, плаващи под български флаг, така и моряците, плаващи под чужд флаг, са ощетени относно социалното осигуряване и в крайна сметка получават много ниски пенсии. Социалното осигуряване и данъчното законодателство, засягащо доходите на моряците, трябва да бъдат синхронизирани с европейските норми. В Литва например, една скоро приета в Европейския съюз страна, за моряците данъчната ставка е нулева, а в други страни достига до 5%.
И накрая, за да достигнем глобално и ефективно приложение на Морската трудова конвенция, трябва да сме готови за сериозни промени в морското ни законодателство, така че същинската работа по приложението на конвенцията предстои. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Благодаря Ви, господин Димитров.
Има ли желаещи да вземат думата за реплики или изказване? Не виждам.
Преминаваме към гласуване.
Моля, гласувайте Проекта на решение за вземане на акт от Морската трудова конвенция, внесен от Министерския съвет на 28 декември 2006 г. Става дума не за ратификация, а за приемане на решение, с което се взема акт от конвенцията.
Гласували 120 народни представители: за 115, против няма, въздържали се 5.
Решението е прието.
Както изтъкнаха господин Димитров и госпожа Чолашка, работата предстои оттук нататък, тъй като вземането на акт означава, че приемаме да разгледаме и актуализираме законодателството в съответствие с действащото международно право в областта на условията на труд на моряците.
- jivkocat
- Нов потребител
- Мнения: 5
- Регистриран на: 14 Мар 2007, 12:26
Ако питате за личното ни мнение - моля ...
За мене НЕоблагането е нарушение на Конституцията !...
- Това същото ли мислите и за адвокатските хонорари ?
Зависи какъв договор си подписал, на някои места може да поставиш условие - заплатата ти да е tax-free, пък след това ако много гориш от желание да си платиш данъците - твоя работа. Ти на какъв кораб си ? Ако е нещо от рода на FPSO / или свързано с петрол направо си се договаряш за tax free
Между другото, знаеш ли тук в България къде се издават medical/survival certificate ?
- antoonio
- Младши потребител
- Мнения: 14
- Регистриран на: 02 Апр 2007, 16:25
СЪГЛАСНО ДАНЪЧНОТО ЗАКОНОДАТЕЛСТВО ПОДЛЕЖИ НА ОБЛАГАНЕ ДОХОДЪТ НА БЪЛГАРСКИ ГРАЖДАНИ, БЕЗ ЗНАЧЕНИЕ КЪДЕ Е ПРИДОБИТ. НЯМА ЗНАЧЕНИЕ ДАЛИ ИЗТОЧНИКЪТ НА ДОХОДЪТ Е ОТ БЪЛГАРИЯ ИЛИ ЧУЖБИНА. ВАЖНО Е ЧЕ СЕ КАСАЕ ЗА ДОХОД НА БЪЛГАРСКИ ГРАЖДАНИ.
- az2006
- Младши потребител
- Мнения: 31
- Регистриран на: 28 Сеп 2006, 13:39
az2006,не можеш да твърдиш това при положение че голяма част от бг моряците плават на кораби от чужд флаг и то на държави,с които бг има СИДДО
- barri
- Потребител
- Мнения: 680
- Регистриран на: 19 Юни 2007, 11:42
barri, ако е налице СИДДО данъкът следва да бъде платен в съответната друга държава. НАПРИМЕР ако морякът работи на кораб под Испански флаг, дори и да не е дължим данък в България данък се дължи в Испания. Така че споразуменията за избл на дв. данъчно облагане не са основание изобщо да не се плаща данък. Ако има сключено сиддо ДАНЪК НЕ Е ДЪЛЖИМ В България, но е дължим в съответната друга държава.
- az2006
- Младши потребител
- Мнения: 31
- Регистриран на: 28 Сеп 2006, 13:39
Az li ne moga da 4eta ili vie ne znam no:
Доходите на моряците, получени от Корабопритежатели управляващи корабите от Австрия, Белгия, Великобритания, Германия, Гърция, Дания, Египет, Израел, Индонезия, Испания, Италия, Кувейт, Латвия, Люксембург, Малта, Мароко, Норвегия, Полша, Португалия, Румъния, Сингапур, Словения, Украйна, Унгария, Финландия, Франция, Швейцария, Швеция, ЮАР и Япония не се облагат в България. В тези спогодби е използвано словосъчетанието „дохода се изключва от облагане в България”, докато НАП използват термина „облагане с прогресия (ОП)”. От НАП отговориха, че тези термини са еднозначни. Ако морякът има други доходи с произход България, доходът получен от работата на кораба ще послужи само за определяне на данъчната ставка за облагане на дохода от България. В тези случаи морякът трябва да докаже страната на произход и размера на дохода.
Tova e gospoda uristi.Sled kato tam danaka e "0%" NO COMENT.....
Доходите на моряците, получени от Корабопритежатели управляващи корабите от Австрия, Белгия, Великобритания, Германия, Гърция, Дания, Египет, Израел, Индонезия, Испания, Италия, Кувейт, Латвия, Люксембург, Малта, Мароко, Норвегия, Полша, Португалия, Румъния, Сингапур, Словения, Украйна, Унгария, Финландия, Франция, Швейцария, Швеция, ЮАР и Япония не се облагат в България. В тези спогодби е използвано словосъчетанието „дохода се изключва от облагане в България”, докато НАП използват термина „облагане с прогресия (ОП)”. От НАП отговориха, че тези термини са еднозначни. Ако морякът има други доходи с произход България, доходът получен от работата на кораба ще послужи само за определяне на данъчната ставка за облагане на дохода от България. В тези случаи морякът трябва да докаже страната на произход и размера на дохода.
Tova e gospoda uristi.Sled kato tam danaka e "0%" NO COMENT.....
- jivkocat
- Нов потребител
- Мнения: 5
- Регистриран на: 14 Мар 2007, 12:26
8 мнения
• Страница 1 от 1
|
|
Кой е на линия
Потребители разглеждащи този форум: 0 регистрирани и 59 госта