Здравейте колеги форумци,
Бих искал да получа компетентен съвет в следната насока:
В момента работя по фирмено дело,свързано с ликвидация и заличаване на СД.Събирам си необходимите документи и когато дойде реда за получаване на удостоверението от ТП на НАП,се оказа,че дружеството има задължения както следва:
- наказателно постановление от 2000 год.в размер на 200 лв.
- наказателно постановление от 2000 год.в размер на 40 лв.
Така или иначе се наложи да се "запозная" с ДОПК.И по конкретно ме интересува приложението на чл.168,т.3 и чл.171 от същия относно погасяване на задълженията по давност:
Чл. 171. (1) Публичните вземания се погасяват с изтичането на 5-годишен давностен срок, считано от 1 януари на годината, следваща годината, през която е следвало да се плати публичното задължение, освен ако в закон е предвиден по-кратък срок.
(2) С изтичането на 10-годишен давностен срок, считано от 1 януари на годината, следваща годината, през която е следвало да се плати публичното задължение, се погасяват всички публични вземания независимо от спирането или прекъсването на давността освен в случаите, когато задължението е отсрочено или разсрочено.
Ще помоля за мнения в тази насока какво следва да предприема с цел да погасим въпросното задължение по давност без управителя на СД в ликвидация да го изплаща /ако разбира се е възможно/.
Благодаря предварително !
- Дата и час: 20 Ное 2024, 07:25 • Часовете са според зоната UTC + 2 часа [ DST ]
първа среща с ДОПК
Правила на форума
Правила на форума
Темите в този раздел на форума могат да бъдат само на български език, изписани на кирилица. Теми и мнения по тях, изписани на латиница, ще бъдат изтривани.
Темите ще съдържат до 50 страници. Мненията над този брой ще бъдат премествани в друга тема-продължение, със същото заглавие, като последното мнение от старата тема ще съдържа линк към новата, а първото мнение от новата - линк към старата.
Правила на форума
Темите в този раздел на форума могат да бъдат само на български език, изписани на кирилица. Теми и мнения по тях, изписани на латиница, ще бъдат изтривани.
Темите ще съдържат до 50 страници. Мненията над този брой ще бъдат премествани в друга тема-продължение, със същото заглавие, като последното мнение от старата тема ще съдържа линк към новата, а първото мнение от новата - линк към старата.
|
|
16 мнения
• Страница 1 от 1
първа среща с ДОПК
Когато се изкачваш нагоре по стълбата поздравявай!Защото когато се връщаш ще срещнеш същите хора !
- gosho72
- Потребител
- Мнения: 740
- Регистриран на: 19 Мар 2006, 00:45
- Местоположение: Novi Pazar
Ами нямаш давност
Изтича на 31 декември 2006-та. Хммм, толкова ли много го спират 240 лв? Плащате главницата, пък за лихвите... се ослушвате
Изтича на 31 декември 2006-та. Хммм, толкова ли много го спират 240 лв? Плащате главницата, пък за лихвите... се ослушвате
- prnedev
- Активен потребител
- Мнения: 1956
- Регистриран на: 29 Ное 2005, 23:12
- Местоположение: София/Велико Търново
Давността е изтекла, погледнете чл.82 от ЗАНН, във връзка с чл171 от ДОПК ("ако друга давност не е предвидена в закон"). Мисля, че такова е становището и на самите данъчни - имаше тълкуване в този смисъл, но сега не мога да го открия.
Чл. 82. (1) Административното наказание не се изпълнява, ако са изтекли:
а) две години, когато наложеното наказание е глоба;
б) шест месеца, когато наложеното наказание е временно лишаване от право да се упражнява определена професия или дейност;
в) три месеца, когато наложеното наказание е обществено порицание.
(2) Давността започва да тече от влизане в сила на акта, с който е наложено наказанието, и се прекъсва с всяко действие на надлежните органи, предприето спрямо наказания за изпълнение на наказанието. След завършване на действието, с което е прекъсната давността, започва да тече нова давност.
(3) Независимо от спирането или прекъсването на давността, административното наказание не се изпълнява, ако е изтекъл срок, който надвишава с една втора срока по ал. 1.
(4) (Нова - ДВ, бр. 28 от 1982 г.) Разпоредбата на предходната алинея не се прилага по отношение на глобата, когато за събирането й в срока по ал. 1 е образувано изпълнително производство. Това се отнася и за висящите дела, давността по които не е изтекла до влизането на тази алинея в сила.
Чл. 82. (1) Административното наказание не се изпълнява, ако са изтекли:
а) две години, когато наложеното наказание е глоба;
б) шест месеца, когато наложеното наказание е временно лишаване от право да се упражнява определена професия или дейност;
в) три месеца, когато наложеното наказание е обществено порицание.
(2) Давността започва да тече от влизане в сила на акта, с който е наложено наказанието, и се прекъсва с всяко действие на надлежните органи, предприето спрямо наказания за изпълнение на наказанието. След завършване на действието, с което е прекъсната давността, започва да тече нова давност.
(3) Независимо от спирането или прекъсването на давността, административното наказание не се изпълнява, ако е изтекъл срок, който надвишава с една втора срока по ал. 1.
(4) (Нова - ДВ, бр. 28 от 1982 г.) Разпоредбата на предходната алинея не се прилага по отношение на глобата, когато за събирането й в срока по ал. 1 е образувано изпълнително производство. Това се отнася и за висящите дела, давността по които не е изтекла до влизането на тази алинея в сила.
Всичко, от което се нуждаеш, е любов.
- zvezda
- Потребител
- Мнения: 388
- Регистриран на: 14 Мар 2004, 19:48
- Местоположение: София
И, г-н Недев, малко дразнещо е да прочетеш толкова некомпетентен отговор, и да разбереш, че на всичкото отгоре не е и на юрист.
За глобите по наказателни постановления не текат лихви. Там понятия като главница и лихва не съществуват.
Защо не си гледате счетоводството?
За глобите по наказателни постановления не текат лихви. Там понятия като главница и лихва не съществуват.
Защо не си гледате счетоводството?
Всичко, от което се нуждаеш, е любов.
- zvezda
- Потребител
- Мнения: 388
- Регистриран на: 14 Мар 2004, 19:48
- Местоположение: София
На пръв поглед е така, обаче.............. най-вероятно данъчните са връчили съобщение за доброволно изпълнение или са образували ДИД в двугодишния срок и всичко отива по дяволите.
- n_ikito
- Активен потребител
- Мнения: 1005
- Регистриран на: 31 Окт 2006, 19:33
Един не чак ....
Ето и моето виждане за нещата....Първо да кажа ,че не сам чак толкова компетентна,така че го приемете само като мнение по вапроса...Аз смятам ,че Данъчните са ги уведомили за доброволно плащане на сумата и то ,обикновенно го правят малко преди да изтече давностния срок.Вие знаете,че от датата на получаване на уведомлението започва да тече нов срок /мисля че беше 2 седмици/и Данъчните образуват дело за принудително изземване по "бърза процедура".Принципно давностния срок е 5г,но само ако лицето не придобие собственост или..../така мисля/,а за останалите задължения беше 10г.Схемата беше нещо подобно...Но все пак,мнението ми не е подкрепено с данни ,така че просто го разгледайте...
- hristova_rossi
- Младши потребител
- Мнения: 25
- Регистриран на: 29 Сеп 2006, 23:36
направете си писменно възражение за изтекла давност, т.к. тя започва да тече от връчването на НП, а то може да е издадено 2000г., а да е връчено и през 2006г. От друга страна давността не се прилага служебно от данъчните и без възражение за изтекла давност няма да Ви се изчисти данъчната сметка, дори да е изтекла давността.
- mam89
- Младши потребител
- Мнения: 11
- Регистриран на: 02 Дек 2006, 16:54
Да си довърша мисълта......
Следващият момент, който трябва да се изясние е, че на СД е наложена имуществена санкция, което според мен не е глоба, въпреки че си приличат. /Тук по-компетентно мнение могат да изложат по-опитните колеги в административното право/ В този ред на мисли относно давност и лихви, следва да се разглеждат под друг ъгъл.
Така или иначе, ако искаш пусни една молба за погасяване по давност в НАП и ще разбереш тяхното становище.
Успех
Следващият момент, който трябва да се изясние е, че на СД е наложена имуществена санкция, което според мен не е глоба, въпреки че си приличат. /Тук по-компетентно мнение могат да изложат по-опитните колеги в административното право/ В този ред на мисли относно давност и лихви, следва да се разглеждат под друг ъгъл.
Така или иначе, ако искаш пусни една молба за погасяване по давност в НАП и ще разбереш тяхното становище.
Успех
- n_ikito
- Активен потребител
- Мнения: 1005
- Регистриран на: 31 Окт 2006, 19:33
Мда, съгласявам се без бой. Вече ще си гледам само счетоводството и зарязвам данъците
№ 24-00-174 от 2.04.2003 г. относно административните наказания за извършени данъчни нарушения
МИНИСТЕРСТВО НА ФИНАНСИТЕ ГЛАВНА ДАНЪЧНА ДИРЕКЦИЯ
чл. 13, чл. 140 ДПК, чл. 34, чл. 82 - 83 ЗАНН
I. Относно поставения въпрос: следва ли разпоредбата на чл. 82, ал. 1, буква "а" от ЗАНН да се прилага разширително и по отношение на имуществената санкция, след като законодателят е визирал само глобата като наказание, което се погасява с изтичането на двегодишната давност:
Съгласно общите принципи на административния процес видовете и размерите на административните наказания са установени със законите. В законодателството обаче липсва единна система на административнонаказателни норми за данъчни нарушения - всеки данъчен закон предвижда различни по вид и размер санкции за извършените нарушения от данъчните субекти. Причината за това може да се търси в динамиката на данъчната материя, обусловена от динамиката на извършените нарушения на данъчните закони, а оттам - и на постигнатата цел на налаганите наказания. Затова Законът за административните нарушения и наказания (ЗАНН) урежда само общите принципи на административнонаказателния процес, а нарушенията на данъчното законодателство и предвидените за тях наказания се съдържат в отделните административнонаказателни разпоредби на материалноправните и процесуалноправните данъчни закони.
От правилото, че административната отговорност е лична - т. е., тя може да се носи само от пълнолетно физическо лице, което е в състояние да контролира и ръководи своите постъпки, ЗАНН и данъчното законодателство допускат изключение, като предвиждат санкциониране и на юридическите лица. Такава възможност е дадена в нормата на чл. 83, ал. 1 от ЗАНН, съгласно която в предвидените от закона случаи на юридическите лица и ЕТ може да се налага имуществена санкция за неизпълнение на задължения към държавата при осъществяване на тяхната дейност. Такова типично неизпълнение е неизпълнението на данъчните задължения.
От изложените съображения се налага изводът, че когато в съответната административнонаказателна разпоредба на данъчен закон е предвидено налагането на административно наказание с паричен характер, конкретното му определяне - дали ще се наложи глоба или имуществена санкция, зависи от качеството на самия извършител на данъчното нарушение:
- когато нарушението е извършено от физическо лице - налага се глоба;
- когато нарушението е извършено от ЕТ или от юридическо лице - същото се санкционира с налагането на имуществена санкция.
С оглед на обстоятелството, че предпоставките за санкциониране на данъчните нарушения с глоба или имуществена санкция са идентични от обективна страна (еднакви са действията или бездействията, чрез които се осъществява административното нарушение; и за двата вида субекти е налице в еднаква степен противоправността на извършеното деяние, насочеността срещу установения административен ред, наказуемостта и редът, по който се наказва нарушението), се налага изводът, че след като законодателят е предвидил имуществена санкция за ЮЛ и ЕТ и глоба за ФЛ за едни и същи данъчни нарушения, отговорността за които се реализира по един и същи ред - то правилата за давността за изтърпяване на наложеното наказание, уредена в чл. 82, ал. 1, б. "а" от ЗАНН, следва да се прилага и по отношение на наложената имуществена санкция на ЮЛ и ЕТ.
От друга страна, в разпоредбата на чл. 82, ал. 1 от ЗАНН (ДВ, бр. 92 от 1969 г.) е визирано само наказанието глоба, което се погасява с двегодишна давност. Имайки предвид обстоятелството, че едва с по-късното изменение на ЗАНН (ДВ, бр. 15 от 1998 г.) законодателят е въвел като изключение имуществената санкция (чл. 83), може да се определи, че по отношение на давността, с която се преустановява изпълнението на наказанието, нормата е неясна и следва да се тълкува в смисъла, който най-много отговаря на други разпоредби - чл. 82, ал. 1 от ЗАНН. Друг аргумент е прилагането и към двата вида санкции общата давност, регламентирана в чл. 34, ал. 1 от ЗАНН, съгласно която не се образува административнонаказателно производство, ако са изтекли две години от извършването на данъчното нарушение.
От изложеното по-горе се налага следният извод:
- законодателят, макар и посочвайки изрично в чл. 82, ал. 1 от ЗАНН, че двегодишната давност се отнася за глобата, не е целял да създаде различен режим за срока на изпълнение на наложените санкции.
Аргументите в полза на този извод се извеждат от разпоредбата на чл. 46, ал. 1 от Закона за нормативните актове (ЗНА), съгласно която "разпоредбите на нормативните актове се прилагат според точния им смисъл, а ако са неясни, се тълкуват в смисъла, който най-много отговаря на други разпоредби и на целта на тълкувания акт."
II. Относно поставения въпрос: може ли спрямо имуществената санкция да се прилага петгодишната давност по чл. 140, ал. 1 от ДПК?
Разпоредбата на чл. 140, ал. 1 от ДПК предвижда, че публичните вземания се погасяват с изтичането на 5-годишен давностен срок, считано от 1 януари на годината, следваща годината, през която е следвало да се плати публичното задължение, освен ако в закон не е предвиден по-кратък срок.
Безспорно, съобразно чл. 13, ал. 2, т. 4 от ДПК вземанията по влезли в сила наказателни постановления представляват публични държавни вземания, които се събират по реда на този кодекс. От друга страна, от систематическото и логическото тълкуване на чл. 82 от ЗАНН се извежда изводът, че двегодишната давност следва да се прилага и по отношение на имуществената санкция. С оглед на изрично предвиденото изключение в чл. 140, ал. 1, изр. последно се налага изводът, че при наличие на по-краткия давностен срок, предвиден в чл. 82 и 83 от ЗАНН, 5-годишният давностен срок по реда на чл. 140, ал. 1 от ДПК не следва да бъде приложим за имуществената санкция, наложена с наказателно постановление.
ЗАМ.-ГЛАВЕН ДАНЪЧЕН ДИРЕКТОР: (п) В. Видолов
Давността е изтекла, погледнете чл.82 от ЗАНН, във връзка с чл171 от ДОПК ("ако друга давност не е предвидена в закон"). Мисля, че такова е становището и на самите данъчни - имаше тълкуване в този смисъл, но сега не мога да го открия.
№ 24-00-174 от 2.04.2003 г. относно административните наказания за извършени данъчни нарушения
МИНИСТЕРСТВО НА ФИНАНСИТЕ ГЛАВНА ДАНЪЧНА ДИРЕКЦИЯ
чл. 13, чл. 140 ДПК, чл. 34, чл. 82 - 83 ЗАНН
I. Относно поставения въпрос: следва ли разпоредбата на чл. 82, ал. 1, буква "а" от ЗАНН да се прилага разширително и по отношение на имуществената санкция, след като законодателят е визирал само глобата като наказание, което се погасява с изтичането на двегодишната давност:
Съгласно общите принципи на административния процес видовете и размерите на административните наказания са установени със законите. В законодателството обаче липсва единна система на административнонаказателни норми за данъчни нарушения - всеки данъчен закон предвижда различни по вид и размер санкции за извършените нарушения от данъчните субекти. Причината за това може да се търси в динамиката на данъчната материя, обусловена от динамиката на извършените нарушения на данъчните закони, а оттам - и на постигнатата цел на налаганите наказания. Затова Законът за административните нарушения и наказания (ЗАНН) урежда само общите принципи на административнонаказателния процес, а нарушенията на данъчното законодателство и предвидените за тях наказания се съдържат в отделните административнонаказателни разпоредби на материалноправните и процесуалноправните данъчни закони.
От правилото, че административната отговорност е лична - т. е., тя може да се носи само от пълнолетно физическо лице, което е в състояние да контролира и ръководи своите постъпки, ЗАНН и данъчното законодателство допускат изключение, като предвиждат санкциониране и на юридическите лица. Такава възможност е дадена в нормата на чл. 83, ал. 1 от ЗАНН, съгласно която в предвидените от закона случаи на юридическите лица и ЕТ може да се налага имуществена санкция за неизпълнение на задължения към държавата при осъществяване на тяхната дейност. Такова типично неизпълнение е неизпълнението на данъчните задължения.
От изложените съображения се налага изводът, че когато в съответната административнонаказателна разпоредба на данъчен закон е предвидено налагането на административно наказание с паричен характер, конкретното му определяне - дали ще се наложи глоба или имуществена санкция, зависи от качеството на самия извършител на данъчното нарушение:
- когато нарушението е извършено от физическо лице - налага се глоба;
- когато нарушението е извършено от ЕТ или от юридическо лице - същото се санкционира с налагането на имуществена санкция.
С оглед на обстоятелството, че предпоставките за санкциониране на данъчните нарушения с глоба или имуществена санкция са идентични от обективна страна (еднакви са действията или бездействията, чрез които се осъществява административното нарушение; и за двата вида субекти е налице в еднаква степен противоправността на извършеното деяние, насочеността срещу установения административен ред, наказуемостта и редът, по който се наказва нарушението), се налага изводът, че след като законодателят е предвидил имуществена санкция за ЮЛ и ЕТ и глоба за ФЛ за едни и същи данъчни нарушения, отговорността за които се реализира по един и същи ред - то правилата за давността за изтърпяване на наложеното наказание, уредена в чл. 82, ал. 1, б. "а" от ЗАНН, следва да се прилага и по отношение на наложената имуществена санкция на ЮЛ и ЕТ.
От друга страна, в разпоредбата на чл. 82, ал. 1 от ЗАНН (ДВ, бр. 92 от 1969 г.) е визирано само наказанието глоба, което се погасява с двегодишна давност. Имайки предвид обстоятелството, че едва с по-късното изменение на ЗАНН (ДВ, бр. 15 от 1998 г.) законодателят е въвел като изключение имуществената санкция (чл. 83), може да се определи, че по отношение на давността, с която се преустановява изпълнението на наказанието, нормата е неясна и следва да се тълкува в смисъла, който най-много отговаря на други разпоредби - чл. 82, ал. 1 от ЗАНН. Друг аргумент е прилагането и към двата вида санкции общата давност, регламентирана в чл. 34, ал. 1 от ЗАНН, съгласно която не се образува административнонаказателно производство, ако са изтекли две години от извършването на данъчното нарушение.
От изложеното по-горе се налага следният извод:
- законодателят, макар и посочвайки изрично в чл. 82, ал. 1 от ЗАНН, че двегодишната давност се отнася за глобата, не е целял да създаде различен режим за срока на изпълнение на наложените санкции.
Аргументите в полза на този извод се извеждат от разпоредбата на чл. 46, ал. 1 от Закона за нормативните актове (ЗНА), съгласно която "разпоредбите на нормативните актове се прилагат според точния им смисъл, а ако са неясни, се тълкуват в смисъла, който най-много отговаря на други разпоредби и на целта на тълкувания акт."
II. Относно поставения въпрос: може ли спрямо имуществената санкция да се прилага петгодишната давност по чл. 140, ал. 1 от ДПК?
Разпоредбата на чл. 140, ал. 1 от ДПК предвижда, че публичните вземания се погасяват с изтичането на 5-годишен давностен срок, считано от 1 януари на годината, следваща годината, през която е следвало да се плати публичното задължение, освен ако в закон не е предвиден по-кратък срок.
Безспорно, съобразно чл. 13, ал. 2, т. 4 от ДПК вземанията по влезли в сила наказателни постановления представляват публични държавни вземания, които се събират по реда на този кодекс. От друга страна, от систематическото и логическото тълкуване на чл. 82 от ЗАНН се извежда изводът, че двегодишната давност следва да се прилага и по отношение на имуществената санкция. С оглед на изрично предвиденото изключение в чл. 140, ал. 1, изр. последно се налага изводът, че при наличие на по-краткия давностен срок, предвиден в чл. 82 и 83 от ЗАНН, 5-годишният давностен срок по реда на чл. 140, ал. 1 от ДПК не следва да бъде приложим за имуществената санкция, наложена с наказателно постановление.
ЗАМ.-ГЛАВЕН ДАНЪЧЕН ДИРЕКТОР: (п) В. Видолов
- prnedev
- Активен потребител
- Мнения: 1956
- Регистриран на: 29 Ное 2005, 23:12
- Местоположение: София/Велико Търново
неразбрах.....
Т.е. искате да кажете ,че след като имаме глоба/240лв/,то тя е наложена на лицето извършило данъчното нарушение?Така ли?Ако сам разбрала грешно поправете ме...но ако глобата е на физическо лице,то същото отговаря лично и как тогава дължимото излиза на името на фирмата-нищо не разбрах.....обърках се.....съжалявам...
- hristova_rossi
- Младши потребител
- Мнения: 25
- Регистриран на: 29 Сеп 2006, 23:36
Това писмо ми е известно и знам че НАП го спазват.
Лично аз не съм убеден в правилността на тълкуването и изводите направени в него.
Лично аз не съм убеден в правилността на тълкуването и изводите направени в него.
- n_ikito
- Активен потребител
- Мнения: 1005
- Регистриран на: 31 Окт 2006, 19:33
Мисля, че е въпрос на субективно правно виждане дали се дължат лихви върху наложена имуществена санкция.
Би могло да се приеме, че тъй като този въпрос не е уреден, за него ще се приложат правилата за глобите и следователно лихва не се дължи - ЗЛДТДПДВ.
Но, би могло и да се приеме, че изключенията от общите правила са само изрични, имуществената санкция е различно наказание от глобата и след като не е изрично посочена като изключение в закона, то лихви върху имуществената санкция текат на общо основание.
Моето вътрешно убеждение е, че макар различно по вид наказание, имуществената санкция представлява по съществото си наказание, което се изразява в заплащане на определена парична сума, т. е. правилата по отношение на глобата следва да се приложат и към имуществените санкции, а лихва не се дължи.
Погасяването по давност в случая е регламентирано според мен от специалния закон - ЗАНН, като отново ще се приложат правилата за глобата, но двете години се прилагат ако в този срок не е образувано изпълнително производство.
Би могло да се приеме, че тъй като този въпрос не е уреден, за него ще се приложат правилата за глобите и следователно лихва не се дължи - ЗЛДТДПДВ.
Но, би могло и да се приеме, че изключенията от общите правила са само изрични, имуществената санкция е различно наказание от глобата и след като не е изрично посочена като изключение в закона, то лихви върху имуществената санкция текат на общо основание.
Моето вътрешно убеждение е, че макар различно по вид наказание, имуществената санкция представлява по съществото си наказание, което се изразява в заплащане на определена парична сума, т. е. правилата по отношение на глобата следва да се приложат и към имуществените санкции, а лихва не се дължи.
Погасяването по давност в случая е регламентирано според мен от специалния закон - ЗАНН, като отново ще се приложат правилата за глобата, но двете години се прилагат ако в този срок не е образувано изпълнително производство.
- zlasenova
- Младши потребител
- Мнения: 58
- Регистриран на: 22 Ное 2006, 11:54
Моите разсъждения са следните /как не ми се пише дълго..... /
В ЗАНН изчерпателно са изброени наказанията които се налагат - имуществената санкция липсва. Изчерпателно са изложени и лицата които са отговорни. На ЮЛ и ЕТ не може да се вмени "вина", съответно наказание. Абсолютно неоснователно ми се струва цитирам...... "предвид обстоятелството, че едва с по-късното изменение на ЗАНН (ДВ, бр. 15 от 1998 г.) законодателят е въвел като изключение имуществената санкция (чл. 83)". Ако е имал такива намерения ще ше да промени и други текстове.
А като прочета чл.83 "за неизпълнение на задължения към държавата или общината при осъществяване на тяхната дейност" - считам че много повече имуществената санкция придобива характер на обезщетение а не наказание.
Простете еретичните ми мисли................
В ЗАНН изчерпателно са изброени наказанията които се налагат - имуществената санкция липсва. Изчерпателно са изложени и лицата които са отговорни. На ЮЛ и ЕТ не може да се вмени "вина", съответно наказание. Абсолютно неоснователно ми се струва цитирам...... "предвид обстоятелството, че едва с по-късното изменение на ЗАНН (ДВ, бр. 15 от 1998 г.) законодателят е въвел като изключение имуществената санкция (чл. 83)". Ако е имал такива намерения ще ше да промени и други текстове.
А като прочета чл.83 "за неизпълнение на задължения към държавата или общината при осъществяване на тяхната дейност" - считам че много повече имуществената санкция придобива характер на обезщетение а не наказание.
Простете еретичните ми мисли................
- n_ikito
- Активен потребител
- Мнения: 1005
- Регистриран на: 31 Окт 2006, 19:33
Ново указание на НАП.
УКАЗАНИЕ № 24-00-28 от 21.04.2007 г. относно действия на органите по приходите във връзка с погасени по давност задължения
V. Приложим закон за погасителната давност относно глобите и имуществените санкции
Вземанията за глоби и имуществени санкции са публични държавни вземания по силата на чл. 162, ал. 2, т. 7 от ДОПК, чл. 13, ал. 2, т. 4 във връзка с § 1, т. 2 от ДР на ДПК, чл. 1, ал. 2 от ЗСДВ. Поради това те се подчиняват на общия режим на погасителната давност, предвидена в цитираните закони, с изключение на случаите, при които със закон е предвиден по-кратък срок. Такъв по-кратък срок е предвиден в ЗАНН, който в случая се явява специален, относно погасяването по давност на вземанията за наложена по реда на същия закон глоба.
Съгласно в чл. 82, ал. 1 и ал. З от ЗАНН, административното наказание не се изпълнява, ако са изтекли две години, когато наложеното наказание е глоба. Независимо от спирането или прекъсването на давността административното наказание не се изпълнява, ако е изтекъл срок, който надвишава с една втора този срок - тоест след изтичането на тригодишен срок.
Следва да се има предвид, че съгласно чл. 82, ал. 4 от ЗАНН, тригодишната погасителна давност не се прилага по отношение на глобата, когато за събирането й в двегодишния срок от влизане в сила на акта, с който е наложена глобата, е образувано изпълнително производство. В тези случаи давностните срокове по отношение на вземането за глоба се подчиняват на разпоредбите на ДОПК, съответно ДПК или ЗСДВ. Давността по ЗАНН започва да тече от влизане в сила на акта, с който е наложено наказанието и се прекъсва с всяко действие на надлежните органи, предприето спрямо наказания за изпълнение на наказанието. След завършване на действието, с което е прекъсната давността, започва да тече нова давност. За неуредените случаи на спиране се прилагат разпоредбите на ДПК, респективно - ДОПК.
Тъй като в ЗАНН по отношение на имуществената санкция не е предвиден изрично регламент относно давността, следва да се приеме, че давността за имуществените санкции се подчинява на общия режим на давността на публичните вземания по ДОПК (съответно ДПК, ЗСДВ), включително нейното спиране и прекъсване.
УКАЗАНИЕ № 24-00-28 от 21.04.2007 г. относно действия на органите по приходите във връзка с погасени по давност задължения
V. Приложим закон за погасителната давност относно глобите и имуществените санкции
Вземанията за глоби и имуществени санкции са публични държавни вземания по силата на чл. 162, ал. 2, т. 7 от ДОПК, чл. 13, ал. 2, т. 4 във връзка с § 1, т. 2 от ДР на ДПК, чл. 1, ал. 2 от ЗСДВ. Поради това те се подчиняват на общия режим на погасителната давност, предвидена в цитираните закони, с изключение на случаите, при които със закон е предвиден по-кратък срок. Такъв по-кратък срок е предвиден в ЗАНН, който в случая се явява специален, относно погасяването по давност на вземанията за наложена по реда на същия закон глоба.
Съгласно в чл. 82, ал. 1 и ал. З от ЗАНН, административното наказание не се изпълнява, ако са изтекли две години, когато наложеното наказание е глоба. Независимо от спирането или прекъсването на давността административното наказание не се изпълнява, ако е изтекъл срок, който надвишава с една втора този срок - тоест след изтичането на тригодишен срок.
Следва да се има предвид, че съгласно чл. 82, ал. 4 от ЗАНН, тригодишната погасителна давност не се прилага по отношение на глобата, когато за събирането й в двегодишния срок от влизане в сила на акта, с който е наложена глобата, е образувано изпълнително производство. В тези случаи давностните срокове по отношение на вземането за глоба се подчиняват на разпоредбите на ДОПК, съответно ДПК или ЗСДВ. Давността по ЗАНН започва да тече от влизане в сила на акта, с който е наложено наказанието и се прекъсва с всяко действие на надлежните органи, предприето спрямо наказания за изпълнение на наказанието. След завършване на действието, с което е прекъсната давността, започва да тече нова давност. За неуредените случаи на спиране се прилагат разпоредбите на ДПК, респективно - ДОПК.
Тъй като в ЗАНН по отношение на имуществената санкция не е предвиден изрично регламент относно давността, следва да се приеме, че давността за имуществените санкции се подчинява на общия режим на давността на публичните вземания по ДОПК (съответно ДПК, ЗСДВ), включително нейното спиране и прекъсване.
- prnedev
- Активен потребител
- Мнения: 1956
- Регистриран на: 29 Ное 2005, 23:12
- Местоположение: София/Велико Търново
16 мнения
• Страница 1 от 1
|
|
Кой е на линия
Потребители разглеждащи този форум: 0 регистрирани и 40 госта