начало

Марин Маринов е избран за председател на апелативния съд във Варна Марин Маринов е избран за председател на апелативния съд във Варна

СЪДЕБНА ВЛАСТ ИЛИ СЪДЕБНА СИСТЕМА

Дискусии на тема съдебната власт в България


СЪДЕБНА ВЛАСТ ИЛИ СЪДЕБНА СИСТЕМА

Мнениеот karanedeff » 06 Окт 2006, 12:45

ИМУНИТЕТ, НЕСМЕНЯЕМОСТ, МАНДАТНОСТ НА РЪКОВОДНИТЕ ДЛЪЖНОСТИ В СЪДЕБНАТА СИСТЕМА

Какво повече би могъл да добави човек по тази тема, при наличието на международноправни актове, уреждащи, или по скоро препоръчващи, статута на съдиите. След като искаме да станем пълноправен член на Европейския съюз следва да приведем съдебната си система в съответствие с нормите на международното право и правото на Европейския съюз. Всеки практикуващ юрист, занимаващ се стази проблематика, е наясно, че това не може да стане без промени в Конституцията. Изказвам своето скромно мнение по тези въпроси с надежда да допринеса за по-доброто структуриране на съдебната система.
Именно “СЪДЕБНА СИСТЕМА”. Едва ли ще се намери някой да спори, че законодателната власт това е само Народното събрание, или пък, че изпълнителната власт е само Министерският съвет. Принципа на разделение на властите е неразривно свързан с принципа власт - власт възпира. И докато при законодателната и изпълнителната власти този принцип е възприет, то за съдебната власт не бих казал, че е така. Естествено, че властта трябва да е независима, зависимата власт власт ли е? Но всяка власт, която е безконтролна, постепенно се изражда в тирания.
За упражняването на всяка от властите се създават органи с определени правомощия. Начина на конституиране на отделните органи е ключов. От това зависи до голяма степен независимостта на дадения орган. Несменяемостта и имунитета на съдията, не би могла да бъде единствена гаранция за независимостта на даден орган. При сега действащото устройство на съдебната система за каква независимост можем да говорим, когато още при назначаването тя е нарушена – ВСС се състои от съдии, прокурори и следователи – назначението, да кажем на един съдия, зависи от гласовете и на прокурори и на следователи, и обратно. Още при назначаването нещата са сбъркани. Това е една от промените, които следва да се направят.
Прокурорите и следователите част ли са от съдебната система, от системата на правораздаването? Излишна дискусия. Разбира се че са. Както са част от системата на правораздаване и адвокатите и юрисконсултите. Щеше ли да имат място тези професии, ако нямаше съдебна система – разбира се че не. Тези професии възникват в резултат на създаването на независима съдебна система. И докато статута на адвокатите е един, на юрисконсултите е друг, то статута на съдии, прокурори и следователи е един същ. Това е друга промяна която следва да се направи.
Несменяемост. Съдиите, назначавани или изборни, трябва да имат гарантиран срок на пълномощия до задължително излизане в пенсия по възраст или изтичане на срока на пълномощията. Несменяемостта, аз бих казал безсрочното назначение, не трябва да настъпва автоматично, нито пък да се счита, че щом вече си станал съдия, то това е до излизане в пенсия. Всяко ново назначение трябва да води след себе си началото на нова процедура по придобиване на несменяемост. (например: несменяем съдия в районен съд при назначение в по горен съд следва отново извърви пътя до несменяемост)
Мандатност на ръководителите на всички нива в съдебната система. Разбира се. Това което важи за по голямото важи и за по малкото. Не е нито логично, нито оправдано, нито справедливо председателите на ВКС и ВАС да са с мандат, а председателите на другите съдилища да са на практика пожизнени.
Разпределението на делата между съдиите в съдилищата, към които те принадлежат, е вътрешен въпрос на съдебната администрация – чл. 14 от Основните принципи за независимостта на съдебните органи. Дълго мислих как би могъл да се реализира принципа “власт - власт възпира” в съдебната система. Ето го – съдебната администрация е администрация на една от властите, тя е държавна администрация. Структурирайки съдебната администрация да ниво апелативен съд към Министерството на правосъдието ще се постигне до голяма степен този принцип, без това да води до намеса в работата на съда при решаването на делата. Ще доведе и до това, че изпълнителната власт във всеки един момент, ще разполага с информация за броя и движението на делата, за натовареността на съдилищата, както и всяка друга информация, необходима при вземането на управленски решения.
Юни 2003 год.
Русе Димитър Каранедев


Приложения:

ОСНОВНИ ПРИНЦИПИ
за независимостта на съдебните органи

Утвърдени на 29.11.1985 г. Издадени в Сборник от международни документи, 1992 г.

Независимост на съдебните органи
1. Независимостта на съдебните органи трябва да се гарантира от държавата и да бъде въплътена в конституцията или законите на страната. Всички държавни и други учреждения са длъжни да уважават и съблюдават независимостта на съдебните органи.
2. Съдебните органи трябва да решават предадените им дела безпристрастно, на основата на фактите и в съответствие със законите, без каквито и да е ограничения, неправомерни влияния, подтиквания, натиск, заплахи за намеса, преки или непреки, от която и да е страна или по каквато и да е причина.
3. Съдебните органи притежават компетенции по отношение на всички въпроси от съдебен характер и имат изключително право да решават дали предадено за тяхно решение дело е от тяхна, определена от закона компетенция.
4. Неправомерно и несанкционирано вмешателство в процеса на правосъдието е недопустимо, а съдебните решения не подлежат на преразглеждане. Този принцип не възпрепятствува осъществяването в съответствие със закона на съдебно преразглеждане или смекчаване на присъдите, произнесени от съдебните органи.
5. Всеки човек има право да бъде съден от обикновен съд или от съдилища, установени съобразно правните процедури. Не трябва да се създават съдилища, които не са установени в съответствие с правните процедури и имащи за цел замяната на компетенциите на обикновените съдилища или съдебните органи.
6. Принципът за независимост на съдебните органи дава на съдебните органи право и изисква от тях осигуряване на справедливо водене на съдебните процедури и зачитането на правата на страните.
7. Всяка държава членка е задължена да предостави необходимите средства, позволяващи на съдебните органи да изпълняват по съответен начин своите функции.
Свобода на словото и сдруженията
8. В съответствие с Всеобщата декларация за правата на човека членовете на съдебни органи, както и другите граждани, се ползуват от свобода на словото, изповеданията, сдруженията и събранията; ползувайки се от тези права обаче съдиите са длъжни да имат такова поведение, което да осигурява уважение към тяхната длъжност и осигуряването на безпристрастността и независимостта на съдебните органи.
9. Съдиите трябва да разполагат със свободата да организират сдружения на съдии или други организации, както и да встъпват в тях за защита на техните интереси, усъвършенстване на професионалната им подготовка и защита на тяхната съдебна независимост.
Квалификация, подбор и подготовка
10. Лицата, подбрани за съдебни длъжности, трябва да имат високи морални качества и способности, както и да притежават съответна подготовка и квалификация в областта на правото. Който и да е метод за подбор на съдии трябва да предпазва от назначаване на съдии по неправомерни мотиви. При подбора на съдии не трябва да има дискриминация, основана на раса, цвят на кожата, пол, религия, политически или други убеждения, национален или социален произход, месторождение или друго социално положение, като изискването, че кандидатът за съдебна длъжност трябва да е гражданин на съответната държава, не трябва да се разглежда като израз на дискриминация.
Условия на службата и срок на пълномощията
11. Срокът на пълномощията на съдиите, тяхната независимост, сигурност, съответно възнаграждение, условията на службата, пенсия и възраст за излизане в пенсия трябва да се гарантират по съответен начин със закон.
12. Съдиите, назначавани или изборни, трябва да имат гарантиран срок на пълномощия до задължително излизане в пенсия по възраст или изтичане на срока на пълномощията, там където такъв е установен.
13. Повишението на съдиите в длъжност, където такава система съществува, следва да бъде основано на обективни фактори, в частност на способности, морални качества и опит.
14. Разпределението на делата между съдиите в съдилищата, към които те принадлежат, е вътрешен въпрос на съдебната администрация.
Професионална тайна и имунитет
15. Съдиите следва да пазят професионалната тайна по отношение на тяхната работа и на конфиденциалната информация, получена в хода на изпълнението на техните задължения с изключение на случаите на открити съдебни заседания, и не трябва да бъдат принуждавани да дават показания по такива въпроси.
16. Без да е в ущърб на каквато и да е дисциплинарна процедура или на каквото и да е право на обжалване или компенсация от страна на държавата в съответствие с националните закони, съдиите следва да се ползуват с личен имунитет от съдебно преследване за финансови щети, причинени в резултат на неправилни действия или пропуски при изпълнението на техните съдебни функции.
Наказание, отстраняване от длъжност или уволнение
17. Обвинение или жалба, направена срещу съдия в хода на изпълнението на неговите/нейните съдебни и професионални задължения, трябва да се разгледа без отлагане и безпристрастно в съответствие със съществуващата процедура. Съдията трябва да има право на справедливо изслушване. В началния си стадий разглеждането на повдигнатите въпроси трябва да бъде конфиденциално, ако съдията не поиска друго.
18. Съдиите могат да бъдат временно отстранявани от длъжност или уволнявани само при неспособност да изпълняват своите задължения или поради поведение, показващо, че те не са в състояние да изпълняват служебните си задължения.
19. Всички процедури за дисциплинарни наказания, отстраняване от длъжност или уволнение трябва да се определят в съответствие с установените стандарти за съдебно поведение.
20. Решенията за дисциплинарни наказания, отстраняване от длъжност или уволнение трябва да са предмет на независима проверка. Този принцип може да не се прилага към решенията на Върховния съд или към решенията на законодателни органи, приели разглеждане на дела при импичмент или при подобни процедури.



Извадки от
ЕВРОПЕЙСКО СПОРАЗУМЕНИЕ относно лицата, участващи в процедурите пред Европейския съд по правата на човека и Шести протокол към Общото споразумение за привилегиите и имунитетите на Съвета на Европа* и обяснителни доклади към тях

Подписани на 3.07.2000 г. в Страсбург, ратифицирани със закон, приет от 38-то Народно събрание на 7.02.2001 г. - ДВ, бр. 16 от 20.02.2001 г. Издадени от Министерството на външните работи и Съвета на Европа. Обн., ДВ, бр. 107 от 11.12.2001 г., в сила от 1.07.2001 г.
…………
С цел на съдиите да се осигури пълна свобода на словото и пълна независимост при изпълнението на техните задължения съдиите не носят отговорност за техни устни или писмени изказвания и за всички действия, извършвани от тях при изпълнение на служебните им задължения, независимо от това, че засегнатите лица вече не са ангажирани с изпълнението на тези задължения.
Привилегиите и имунитетите се предоставят на съдиите не за личното им облагодетелстване, а за да се гарантира независимостта им при изпълнението на техните функции. В компетенцията единствено на пленарното заседание на съда е да отнема имунитета на съдии; то има не само правото, но и задължението да отнема имунитета на съдия във всички случаи, когато, по негова преценка, имунитетът би възпрепятствал осъществяването на правосъдието и когато той може да бъде отнет без това да навреди на целта, за която е бил предоставен.
Съдия, избран да замести друг съдия, чийто срок на пълномощията не е изтекъл, заема длъжността до края на срока на пълномощията на своя предшественик.
Срокът на пълномощията на съдиите приключва при навършване на 70-годишна възраст.
Съдиите изпълняват задълженията си до замяната им. Те обаче продължават да работят по делата, в които вече са участвали.
………..

Текстове, които според мен би трябвало да намерят място в моралния кодекс
…..
Колегиалността е основен дълг, който трябва да се спазва, като се уважават интересите страните.
Магистратите винаги си дължат морална помощ.
Забранено е да се оклеветява колега, да се злослови за него и да се разпространяват обвинения от естество да му навредят при упражняване на професията.
Професионални и лични разногласия между колеги не могат да бъдат предмет на публични полемики.
Недостойно е магистрат да злепоставя колегата си чрез преценка и критика на неговата дейност или чрез изказвания срещу неговата личност.
http://inscribe.free.bg/cgi-php/phpbb3/index.php
Аватар
karanedeff
Активен потребител
 
Мнения: 1237
Регистриран на: 30 Ное 2002, 17:20

Мнениеот Гост » 06 Окт 2006, 13:41

Разделението на власттите е всъщност разделение на функциите на единната и неделима държавна власт. Разделението е няколко групи:

1. Учредителна и учредена
Учредената пък на свой ред се дали на:
2. Централна и местна
Централната пък на свой ред се дели на
3. законодателна, изпълнителна и съдебна

Надеждата е баланса между трите групи и между тях да осигури по-добро управление на държавата.

Съдебната система е по-скоро елемент от съдебната власт. Като правило във всяка една от властите държавния глава (у нас президента) упражнява определени правомощия, например:
1. За учредителната - предлага свикване на НС за промени в Конституцията
2. за местната - преименува селища
3. за законаделната - връща проектозакона за ново разглеждане
4. за изпълнителната - назначава служебно правителство
5. за съдебната - помилва

Имунитета - има стойност да бъде защитен магистрата от полицейски произвол - иначе нали въпросния магистрат ще бъде разследван и съден от следователите, прокурорите и съдиите, от които се иска да му свалят имунитета. Не е ли все едно дали ще откажат да му свалят имунитета и няма да го осъдят или направо няма да го осъдят. :wink:

Несменяемостта - тя е съществувала в България и след Освобождението до 1944г. За съжаление и в този период, както и в днешния котерийните борби между разните партии и желанието да наложат "свой човек" са водили до това, че магистратите са били много по-често сменяни отколкото в соц. периода, когато не е имало несменяемост. В държава с политическа култура като Англия да речем далеч не са необходими драстични законови гаранции за несменяемостта на магистратите, отколкото в някои страни като България, Гърция, Испания, екссъветските републики....
Гост
 

Мнениеот Гостенка » 06 Окт 2006, 13:48

Ама тука вече и гости ли можели да пишат!
Гостенка
 

Мнениеот marcogm » 10 Окт 2006, 15:10

Нищо лошо .Темата е такава ,че всеки може да пише . :P
marcogm
Младши потребител
 
Мнения: 20
Регистриран на: 10 Ное 2004, 10:20

Мнениеот Karalymova » 23 Окт 2006, 13:46

Напълно съм съгласна с изказаното мнение за несменяемостта, защото в една йерархична система всеки се стреми да достигне до такъв пост, който да бъде еквивалентен на собственото му ниво на некомпетентност. :roll: С придобиването на постоянна и вековечна несменяемост в немалко случаи стремежът за синхронизиране на знанията със сега действащото законодателство постепенно намалява, практика не се чете и в последствие в Н-ските съдилища се получават уникални съдебни решения. :shock:
А текстовете, които предлагате да бъдат включени в моралния кодекс, са наистина хубави, но ми е любопитно как следва да бъде санкциониран магистрат, който например не окаже морална помощ на свой колега :?:
Karalymova
Младши потребител
 
Мнения: 69
Регистриран на: 14 Окт 2006, 18:27
Местоположение: Русе

Мнениеот hebigatsu » 15 Ное 2006, 17:40

Решение на казуса с независимостта на "съдебната система", без да се превръща в безотговорност има, но трябва в крайна сметка да се разгледат нещата систематично , а именно: обща юридическа правоспособност - която се придобива в момента след държавния теоретико-практически изпит и специална правоспособност - право да се упражнява дейност като - съдия, прокурор, адвокат, нотариус, юрисконсулт и т.н. Това е големия проблем на нормативната регламентация по ЗСВ и от там тръгват всички проблеми, които гризат душите ни, и препятстват нормалното функциониране на съдебната система. Всички действащи решения по настоящем решават отчасти проблемите, но в същото време пораждат нови такива.
С въвеждането на конкурси за заемане на постове в съдебната система, основният проблем - "шуробаджанашкото" назначение и "парашутизма" бяха официално сведени до минимум, но дали реално е така!?!??? Действащите в момента процедури за назначение в съдебната система не дават никакви гаранции относно компетентността, интелекта и ерудицията на назначаваните, а още по-малко има гаранции относно тяхните морални качества. Официално обаче с въвеждането на конкурсите се затваря устата на критиците - Ето вижте - имаме открити публични процедури, ... какво искате повече!???..
Истина е, че тези процедури дадоха възможност и на можещи и знаещи юристи да се кандидатират и да се надяват, че могат да заемат поне някоя от обявените длъжности. Силно се надявам, че по-голямата част от колегите нямащи връзки в системата, но издържали примерно изпитите за административни съдии, ще бъдат назначени от ВСС. Този епизод от драмата предстои да го гледаме....
Но да се върна на мисълта си :
И по повод на проектозакона за адвокатурата -относно изпитите за адвокати - писах не еднократно в този форум, че липсват гаранции относно качеството на изпитвани и изпитващи. Но за това малко по късно....
hebigatsu
Активен потребител
 
Мнения: 1008
Регистриран на: 19 Окт 2001, 19:42

Re: СЪДЕБНА ВЛАСТ ИЛИ СЪДЕБНА СИСТЕМА

Мнениеот kostadin.iordanov » 20 Яну 2007, 15:20

karanedeff написа: ... Принципа на разделение на властите е неразривно свързан с принципа власт - власт възпира. ...

Anonymous написа:... Разделението на власттите е всъщност разделение на функциите на единната и неделима държавна власт. ...

От социологическа гледна точка, в зависимост от основата, чрез която произтича волята на всяка от трите власти, може да се разграничи действащото функционално разделение на властите (избори > законодателство > правителство = съдебна система) от истинското фундаментално разделение на властите (избори > законодателство; избори > председател на изпълнителна власт; обществен договор > съдебна власт). Фактически, нито правителствената, нито съдебната институции възпират парламентарното управление, щом са конституирани върху парламентарна воля. Самия текст парламентарно управление в член 1ви от конституцията противоречи на принципа за разделение на властите и възпрепятства както развитието на върховенство на закона, така и развитието на гражданско общество. Защото не може да има реално разделение на властта, докато в член 1ви пише, че една от властите управлява и при такова положение върховенството е на нейните представители, посредством закона, а не на самият закон. Гражданското общество също по дефиниция не може да бъде у п р а в л я в а н о общество. Как лично Вие приемате такова основно, правно положение -- че Ви управляват?
kostadin.iordanov
Потребител
 
Мнения: 646
Регистриран на: 20 Яну 2007, 14:59

Re: СЪДЕБНА ВЛАСТ ИЛИ СЪДЕБНА СИСТЕМА

Мнениеот kostadin.iordanov » 21 Яну 2007, 08:45

karanedeff написа:
...(3) Никоя част от народа, политическа партия или друга организация, държавна институция или отделна личност не може да си присвоява осъществяването на народния суверенитет

Нали знаете колко ограничен кръг субекти имат право да сезират Конституционния съд и защо да "...НЕ МОЖЕ..." когато никой от предвидените не предприема инициатива? Но по-важното в случая е да се съсредоточите върху текста парламентарно управление и да си отговорите на въпроса -- противоречи ли този текст на принципа за разделение на властите.
kostadin.iordanov
Потребител
 
Мнения: 646
Регистриран на: 20 Яну 2007, 14:59

Мнениеот tedi_2 » 23 Яну 2007, 14:26

Поздравявам Каранедеф за темата!
Статията е вного добре написана, но основният проблем на съдебната власт е БЕЗКОНТРОЛНОСТТА. С изваждане на обслужващата администрация от съдебната система към МП този въпрос няма да се реши, а за сметка на това ще се прекъснат нормалните йерархически комуникации - съдия - служител, както се случи със службите по вписванията.
За мене трябва да се урегулират механизмите за контрол и дисциплинарна отговорност на съдиите, защото в момента ако си съдия с нарушения, но имаш "лоби" във ВСС, никога няма да те накажат. Знам такъв случай, в който вместа на накажат съдията, понижиха ръководителя, който сигнализира на грубите нарушения.
Не на последно място е моралът на някои съдии и прокурори, които така са се самозабравили, че оченят труда на всички останали магистрати.
tedi_2
Потребител
 
Мнения: 197
Регистриран на: 28 Сеп 2006, 14:48

Мнениеот kasidi » 23 Яну 2007, 15:09

Karanedeff, поздравления за чл.1 от конституцията!
Понятието/терминът/ управление е присъщо за изпълнителната власт.
Редкацията на чл.1 от К би трябвало да бъде нещо от рода на България е парламентарна република или например парламентарна монархия или конституционна монархия или президентска република-да не изброявам видовете държавни режими.
Смятам ,че имаме нужда от изцяло нова конституция,тъй като настоящата с нейните кърпежи на прехода е приключила своето предназначение,така да се каже.
Вижте и частта от Конст.,касаеща съдебната власт-там дори не става ясно кои са органите на съдебната власт-съдиите ли или някакви администратвни структури -съдилища.
Темата за разделението на властите е глобална и многовечна и до момента не е намерена нещо като панацея за решаването на този въпрос.Но у нас тепърва има какво да се каже и да се работи по въпроса.Съмнявам се ,обаче,че форумът може да помогне,ако греша-корегирайте ме!
kasidi
Потребител
 
Мнения: 327
Регистриран на: 24 Яну 2006, 19:00

Мнениеот kostadin.iordanov » 24 Яну 2007, 12:26

tedi_2 написа:... основният проблем на съдебната власт е БЕЗКОНТРОЛНОСТТА. ...

Забележете, че в действащата конституция не е дефиниран орган, осъществяващ п р а в о с ъ д и е т о, което е проблем с отговорността, а не с безконтролността. Контролът на съдебната институция се свързва с инициативата спрямо нея и като непредставителен (професионален) авторитет е прието тази институция да бъде лишена от инициатива. От друга страна, не е логично изпълнителната власт да носи отговорност за борбата с престъпността и да не разполага с правомощието на обвинител.
kostadin.iordanov
Потребител
 
Мнения: 646
Регистриран на: 20 Яну 2007, 14:59

Мнениеот nezret » 03 Авг 2007, 17:43

Вижте книгата Съдебна власт и корупция от сайта антикорупция , можете да си я изтеглите безплатно. Това е единственото свястно четиво по въпроса където нещата се казват в прав текст.
Факта че вече в САЩ , колегите от школата на реалистите и техните идеи намират подкрепа и в Европа е показателен че т.н. конструкция ще бъде променена. Само професор теоретик конституцоналист може да твърди че съдебната власт е независима .
Проблема е в липсата на ясен публичен контрол и на демократични механизми при назначаването и упражняването на контрола. Защото понастоящем контрола е задкулисен и за съжаление често от съмнителни субекти.
Но това ще се промени. Никой от големите в света не иска оправдания , съда да се оправдава с прокуратурата или следствието и обратно, а резултати. Йезуитския принцип особено в директивите, където е вашен Резултата , а не средствата. Целта оправдава средствата е водещ и ще става все по водещ принцип в бъдеще.
Демокрацията е процес а не статукво. Когато институция не оправдава очакванията и губи обществена подкрепа , неминуемо губи и позиции и привилегии. Това е азбучна истина, която историята го е доказала в Европа.
nezret
Потребител
 
Мнения: 635
Регистриран на: 19 Фев 2003, 00:39
Местоположение: София

Мнениеот karanedeff » 03 Авг 2007, 18:47

Привет, поклон и благодарности на всички колеги писали по тази тема.
Днес обаче като прочетох Анализи "Параграф 22" оптимизма ми, че съдебната система ще се структурира по европейски модел и ще си възвърне общественото доверие силно се разклати.
http://inscribe.free.bg/cgi-php/phpbb3/index.php
Аватар
karanedeff
Активен потребител
 
Мнения: 1237
Регистриран на: 30 Ное 2002, 17:20

Мнениеот kostadin.iordanov » 05 Авг 2007, 14:31

nezret написа:... Проблема е в липсата на ясен публичен контрол и на демократични механизми при назначаването и упражняването на контрола. ...

Не е възможно да се осъществява контрол върху нещо, за което никой орган не носи отговорност, нито когато отговорността е поделена, така че на практика остава ничия. За да решавате проблема с контрола върху правосъдието е необходимо най-напред да се определи кой в държавата осъществява тази дейност и е необходимо това да се определи в конституцията, защото иначе каквото и да се пише, правосъдието съответно го осъществява управляващото, политическо мнозинство.
kostadin.iordanov
Потребител
 
Мнения: 646
Регистриран на: 20 Яну 2007, 14:59

Re: СЪДЕБНА ВЛАСТ ИЛИ СЪДЕБНА СИСТЕМА

Мнениеот error » 05 Авг 2007, 15:11

Вижданията ми са малко по-различни. Само маркирам.


[quote="karanedeff"] ВСС се състои от съдии, прокурори и следователи – назначението, да кажем на един съдия, зависи от гласовете и на прокурори и на следователи, и обратно. Още при назначаването нещата са сбъркани.

[uКоментар[/u]: Сбъркани са, но не само по причините, които сочите. Във ВСС участват и адвокати и преподаватели и всякакъв вид юристи, каквито си хареса Парламента.

Прокурорите и следователите част ли са от съдебната система, от системата на правораздаването? Излишна дискусия. Разбира се че са.

Коментар: Дискусията никак не е излишна. Прокурорите и следователите могат да бъдат свързани с правоприлагането, но с правоРАЗДАВАНЕТО - не. Това е най дискусионният въпрос в системата - мястото на следователите и прокурорите в нея.


Структурирайки съдебната администрация да ниво апелативен съд към Министерството на правосъдието ще се постигне до голяма степен този принцип, без това да води до намеса в работата на съда при решаването на делата. Ще доведе и до това, че изпълнителната власт във всеки един момент, ще разполага с информация за броя и движението на делата, за натовареността на съдилищата, както и всяка друга информация, необходима при вземането на управленски решения.
Коментар: Точно това работи инспекторатът към МП - следи движението на делата. Що се касае до администрирането и - намесата на изпълнителната власт е недопустима. Разпредели на един районен съдия да гледа по 50 дела в заседание и можеш да си спокоен за "качеството" на решенията.
Аватар
error
Потребител
 
Мнения: 458
Регистриран на: 20 Окт 2004, 16:01

Re: СЪДЕБНА ВЛАСТ ИЛИ СЪДЕБНА СИСТЕМА

Мнениеот kostadin.iordanov » 05 Авг 2007, 19:41

error написа: ... Прокурорите и следователите могат да бъдат свързани с правоприлагането, но с правоРАЗДАВАНЕТО - не. ...



Според мен, работата на една Съдебна власт е не да РАЗДАВА, а да СЪДИ, което значи да решава. ПРАВОРАЗДАВАНЕТО е дейност, която съответства с отговорностите на една Изпълнителна власт, в т.ч. прокуратурата и съответно служебната адвокатура.
kostadin.iordanov
Потребител
 
Мнения: 646
Регистриран на: 20 Яну 2007, 14:59

Мнениеот kostadin.iordanov » 06 Авг 2007, 13:56

По отношение на ПРАВОСЪДИЕТО най-общо може да се каже, че съществуват две различни схващания за смисъла на думата, в предвид на нейните корени. Едното произтича от понятието по онова време в българското общество (и може би преди всичко в района около столицата) за това дали се СЪДИ ПРАВО или се съди криво, което на съвременен език е равнозначно с понятието за това дали се СЪДИ СПРАВЕДЛИВО, както правосъдието обикновено се и превежда спрямо англоезичния еквивалент за съдебна дейност - justice. Според другото схващане ПРАВОСЪДИЕ означава СЪДЕНЕ съгласно ПРАВОТО, ерго съгласно ЗАКОНИТЕ. Разбира се, в много случаи справедливото съдене не съответства със съденето съгласно законите; а от друга страна, болшинството юристи в България изглежда са убедени, че самото понятие СПРАВЕДЛИВОСТ не може да бъде юридическо, а е само философско. В тази връзка бих искал да добавя следното:

1. Справедливостта може да бъде философско понятие за всички останали, но ако за съдиите и за съдебните заседатели това понятие няма конкретни правни измерения, обществото се превръща в ад! Очевидно, може да се прави разлика между СЪДЕБНА СПРАВЕДЛИВОСТ и например СОЦИАЛНА СПРАВЕДЛИВОСТ;

2. Обществения авторитет на Съда зависи от това дали съди справедливо, а не от това дали съди съгласно законите;

3. Положение, при което Съдът оправдава свои несправедливи присъди на принципа 'не аз решавам, а закона' е аналогично със ситуацията, при която Пилат Пунтийски си измива ръцете чрез волята на народа; защото законите са функция на електората и народните представители по правило не са длъжни дори да имат завършено висше образование, какво остава за Право. Авторитетът (властта) на Съда е професионален, а не представителен (и за това не би трябвало да упражнява инициатива), но за обществото съвсем не е целесъобразно една власт да не носи цялата отговорност за собственото си производство;

4. Логично е съдебното производство да се съобразява с производството на Законодателя (, както и обратното - законодателството да се ориентира от развитието на съдебната практика), но не е логично при осъществяване на своите функции Съдебната власт да се п о д ч и н я в а, защото иначе престава да бъде власт. Върховенството на закона не може да добива сила без съответния консенсус между отделните власти, чрез което именно противопоставяне се гарантира свободата на суверена, като общност и като личност;

5. Няма как Съдът да изразява автономна институционална воля ако не е поставен да преследва (целта за) производството на съдебна справедливост, от осъществяването на която именно отговорност зависи и неговият автономен институционален авторитет. Смисловото претоварване на думата ПРАВО елиминира необходимата конкретика в думата ПРАВОСЪДИЕ, като така не се поставя еднозначна цел и следователно понятието се оказва неточно за ясното определяне на независима съдебна дейност.
kostadin.iordanov
Потребител
 
Мнения: 646
Регистриран на: 20 Яну 2007, 14:59


Назад към Съдебна власт


Кой е на линия

Потребители разглеждащи този форум: 0 регистрирани и 41 госта


cron