Учредяването на право на ползване -ПРЕХВЪРЛЯНЕ НА ПРАВО ЛИ Е

[Anastassia.Terzieva]

v koi nishki ste go raznishtvali tozi vapros?

[gega]

Лунатик, съжалявам да го кажа, но тук малко се поизбожи - естествено, че правото на ползване може да бъде учредено и ВЪЗМЕЗДНО, което е и най-често на практика. Прави разлика между ползване на чужда вещ на вещно и облигаторно основание! Жалко че отговори, предупредих те:))))))

[лунатик]

Дай да не го задълбаваме. Тая тема взе да се изчерпва.( въпреки, че може да стане нова дискусия: "право на ползване: възмездно или безвъзмездно?").
Хареса ми израза "поизбожи". Оргинален е. Ще си го запиша, та да го използвам в определени случаи:)))

[Anastassia.Terzieva]

Смятам че определено правото на ползване може да бъде учредено и възмездно- срещу издръжка и гледане, като дарение също, с тази уговорка че веднъж учредено от собственика наистина повече не може да се прехвърля

[лунатик]

Въпрос на тълкуване на нормата на чл. 56 и сл. ЗС. Поначало там е казано, че правото на ползване включва право да се използва вещта съгласно нейното предназначение и получаване на добивите от нея. Но не е упоменато, за някаква насрещна престация. Чл. 57 казва само, че ползвателят плаща разноските - данъци такси, застраховки и т.н. (при наема - наемодателят си ги плаща). Описано е и задължение за връщане на вещта след прекратяване на ползването. Но, не е споменато императивно задължение за плащане на рента или някакво друго задължение за издръжка и гледане. Разбира се такива варианти не са изключени да съществуват. Но те по скоро биха били отклонение от правилото - безвъзмездността.
А щом ще има уговорено насрещно задължение - отиваме в територията на ЗЗД. Ами ако правото на ползване е уговорено доживотно срещу задължение за издръжка или гледане, ще има ли право титуляра да обезсили учреденото право на ползване, ако лицето в чиято полза е учредено правото на ползване не изпълни задължението си за издръжка или гледане? Чл.61 ЗС май не дава такова основание.
А един автор разглежда това право дори като обект на покупко-продажба (възмездния вариант):

"Авторът на статията, юристът Стоил Димитров изяснява предимството на правото на ползване пред договора за наем и неговата правна същност. Правото на ползване е вещно право върху чужда собственост и дава възможност на ползвателя да потребява една вещ (имот) съгласно нейното предназначение и да получава доходи от нея, без да я променя съществено. То се учредява еднократно под формата на нотариален акт, най-често с покупко-продажба.
Правото е абсолютно, т.е. собственикът не може да налага ограничения как ще се ползва имотът и на кого ще се предоставя, при условие че няма съществени промени или увреждане. Срокът на правото не е ограничен, т.е. то може да бъде с произволен срок или до края на живота на ползвателя. Правото на ползване е лично - веднъж учредено, то не може да се прехвърля. Това ограничава ползвателя, но ако дружеството изпадне в неплатежоспособност, съдия-изпълнител не може да посегне върху правото на ползване.
Авторът подчертава, че правото на ползване е една форма с голямо бъдеще. Еднократното плащане, неограниченият срок, невъзможността за отнемане от съдебно-изпълнителните служби и ограничените възможности за едностранно прекратяване насочват все повече институции към тази правна форма, която е позната в пазарното стопанство повече от 2000 години."

[adresat]

Колеги, защо се ограничавате в изводите се относно начина на учредяване на правото на ползване? Влезте в двата закона- за държ. и общинска собственост- в глава четвърта. Там ясно е казано как се учредява това право възмездно и как безвъзмездно. Вярно касае се за вещи- частна държавна, респ. общинска собственост. Защо закона за собствеността да изключва двата начина за учредяване на това право, след като изрично не е предвидено такова изключение? Защо аз да не мога да учредя право на ползване върху моя имот срещу определена цена или друга облага / напр. част от реколтата - последното не съм го обмислила добре/, било то за определен срок или пожизнено? Къде виждате основания за ограничаването на това ми гражданско право?
Второ: по отношение възможността за учредяване на право на ползване върху ид. части!
Имах в практиката си следния случай: Родителите са дарили имота си, придобит в СИО на единия си син. По късно този син / при предстоящ развод/ продава на трето лице този имот и желаеше и той да има право да живее в имота до края на живота си. Разбира се неговите родители бяха съгласни с това. Как го оформихме? Родителите преди сделката направиха отказ по чл.100 ЗС върху 1/2 ид.ч. от правото си на ползане върху този имот/ който отказ се вписва в службата по вписванията/ и при продажбата прехвърлителя- сина си запази правото на ползване върху останалите 1/2 ид.ч. От тук нататък- те като съпритежатели на ограниченото вещно право,как ще си разпределят ползването на отделните помещения в жилището е техен въпрос. Най добре ще бъде ако доброволно, с договор за разпределяне на ползването си решат проблема, а ако не успеят- съдът въз основа на заключението на вещо лице по назначената евентуално тех. екпертиза ще го разпредели

[младежа]

Колеги, преди дни учредих право на ползване върху ИДЕАЛНА ЧАСТ и толкоз ..., щом може да си запазим правото , като отчуждаваме имота - зашо да не може да се разпореждаме КАКТО СИ ИСКАМЕ и със самото право. ТОЛКОЗ .

[adresat]

Младежо, съгласна съм! В твоя случай имаме т.н. учредителна или още наричана конститутивна сукцесия.

[lu]

Колеги, възможно ли е: жилището в СИО е нечия собственост, в случая може да е на двамата съпрузи, но какво точно прави съда? Разпределя правото на ползване т.е. първично определя какво ще се ползва от единият и от другият. Не съм видяла решение, вкоето да пише 1/2 от кухня ведно с 1/2 от баня и толет..... и ко е така, то за какво преотстъпване говорим, когато правото на ползване е лично право. То сде осъществява единствено от оправомощеният.

[Младежа]

Съжалявам колеги, че Ви занимавам пак с този въпрос,
Но все пак темата бе раздута / е бе "поизбожена"/ ,но никой не отговори на въпроса ми:а той беще:мога ли като съсобственик да се разпореждам с правото си на ползване и това не противоречи ли на чл. 55 ЗС ???
Подвъпрос: от кой момент съсобствениците в процедурата по делба ,могат да се разпореждат с дяловете си/ идеалните си части -ако дяловете са в идеални части /?
А бивши съпрузи? ........След като нямаме СИО,могат ли да се разпореждат /напр.даряват,заменят/ своята една втора? След първа фаза или след втора фаза на делбата ? Могат ли да я ипотекират? Да учредят ползване върху нея?

[Младежа]

Никой не му се мисли май в това студено време,време е за чевермета...:))

[angel_angelov]

Аз поне мисля, че не може. Правото на ползване, поне според мен е лично потестативно субективно право и се погасява/ако не е учредено със срок/ със смъртта на ползвателя. Т. е. какво ще стане ако се прехвърли? Не се ли нарушава тогава волята на собственика?Според мен да.Правото на ползване все пак е ограничено вещно право.

[Иван]

Вещните права са притезателни, с изключение на ипотеката, която разбира се е под въпрос относно дали е вещно право или облигационно право.
Смятам че е допустимо разпореждане с идеална част от имот във всяка фаза на делбата. Ако това е в първата фаза, ще имаме приложение на чл.121 ГПК относно установителното действие на съдебното решение. Следователно препоръчително е разпореждането да се извърши след края на първата фаза. Тогава собствеността ще е установена безспорно.
Дали може да се учреди право на ползване върху идеална част е въпрос, който бе разнищен детайлно. Само за допълнение-практиката е в полза на "може".

[mlnilieva]

младежа написа:

> Учредяването на правото на ползване върху имот / или част от
> имот/ НЕ Е ЛИ В ПРОТИВОРЕЧИЕ с чл. 55 ЗС , койтои казва ,че
> правото на ползване е непрехвърляемо ????????? :)))
Колеги, мисля си ,че смесвате понятията относно субективно право, притезателно право и т.н.Правото на ползване е едно от правомощията съдържащи се в абсюлютнато вещно право на собственост, наред с правомощията на владение и разпореждане. В този смисъл си мисля, че учредяването на право на ползване е една от правните възможности на собственика да упражнява правото си на собственост, което в никой случай не противоречи на чл.55ЗС, защото тази разпоредба има за цел да защити точно това абсюлютно право на собственост и неговият притежател в пълен обем.Що се отнася до непрехвърлимостта на правото на ползване, то тази забрана касае единствено и само този, в чиято полза е учредено и това е логично, защото правото на собственост е едно абсюлютно съставно право, което се прехвърля в целия си обем, а именно:владение, ползване и разпореждане.По отошение на ограничените вещни права, то те за това са ограничени, защото не предоставят на техния притежател този обем от правомощия, за който споменах по-горе.

[Иван]

Колежке!
Имайте моля уважение към участниците във форума!
Посочете моля юридическия факт, от който извличате правото си да обвинявате всички в такова елементарно невежество! И то при положение, че изглежда вие проявявате такова! Спечелихте уважението ми с опита си да подчините на някаква логика с много правни термини следните няколко абсурда:

1."Колеги, мисля си ,че смесвате понятията относно субективно право, притезателно право и т.н." Никакво смесване няма, колежке! Просто притезателното право си е субективно право, квалифицирано по определен признак.
2."Правото на ползване е едно от правомощията съдържащи се в абсюлютнато вещно право на собственост, наред с правомощията на владение и разпореждане." Тази логика не мога да я приема. Описването в теорията на правото на собственост като сбор от правомощията ползване, разпореждане и владение почива на римското право и правна теория. То е удобно, защото като цяло дава ясна картина на правото на собственост. Но в никакъв случай правото на ползване НЕ Е ЕДНО ОТ ПРАВОМОЩИЯТА СЪДЪРЖАЩИ СЕ В ПРАВОТО НА СОБСТВЕНОСТ. Субективното право е едно единствено. То е правото на собственост. То не е съставено от субективни права, включително правото на ползване, а както вие посочвате-от правомощия, чието разделяне е ТВЪРДЕ УСЛОВНО! За пример-никое от тези правомощия не може да бъде откъснато от правото на собственост самостоятелно. Учредяването на право на ползване е упражняване на правомощието разпореждане. Самото право на ползване не съществува преди да бъде учредено от собственика. На него съответства правомощието ползване, но само и единствено като част от цялото, единно право на собственост.
В този смисъл още един аргумент в полза на това становище-как ще опишете суперфицията? Тя не се "връзва" с никое от трите правомощия в класическата триада според вашата логика като формула за обяснение на ограничените вещни права.
3.В същия дух е и следващото ви твърдение:"В този смисъл си мисля, че учредяването на право на ползване е една от правните възможности на собственика да упражнява правото си на собственост, което в никой случай не противоречи на чл.55ЗС, защото тази разпоредба има за цел да защити точно това абсюлютно право на собственост и неговият притежател в пълен обем." Не може вие да приемате, че правото на ползване е самостоятелно право в съставното право на собственост, и като такова ВЕЧЕ да не е подчинено на чл.55. Този текст разпорежда забрана за прехвърлянето на правото на ползване, а не за учредяването му. Именно от него следва извода, че правото на ползване съществува едва след като бъде учредено от собственика, а не като едно от правата в "съставното субективно право на собственост".

Аз виждам, че въпроса на Младежа произтича от същата логика, която споделяте и вие. Опитвам се да разбира на какво се дължи това, и мисля, че причината е именно в обяснението на правото на собственост с триадата ползване, владение и разпореждане. Тя обаче явно не дава точна представа за обема от правомощия, съдържащи се в правото на собственост. Примера е отново със суперфицията. Аз ви предлагам да изследвате проблема именно в тази светлина-в светлината на успоредно разглеждане на суперфицията, правото на ползване, и ако желатете и ипотеката/условно/.

Желая ви приятна работа!

[МЛАДЕЖА]

Иване ,благодаря за хубавите новини, но след като учредих право на ползване върху идеална част / и нотариуса нямаше нищо против/ ;сега съдията за вписване не иска да впише сделката,Тъй като противоречала на чл. 55 ЗС >
жалко ,че клиента не иска да обжалваме ,за да ходим до СЪДА И Т>Н>>

[Anastassia Terzieva]

naskoro mi popadna edin notarialen akt... vpisan pri tova :-)))))))
v koito formulirovkata beshe slednata:

...prodavacha si zapazva pravoto na polzvane saotvetno na prodavanata idealna chast...

viarno che ne stava duma za uchrediavane a za zapazvane na pravo na polzvane i che tuk e malko sled dajd kachulka, no kak tochno ste go formulirali vav vashia sluchai, da ne bi da ima problem ili sas slovesnata mu formulirovka predvid che vse pak notariusa go e priel?
bihte li go publikuvali tukl da go vidim, kolega :-))))

[gega]

Браво, Иване! Кеф ми е да чета разсъждения на мислещи хора! колко обаче останаха в този форум...?

[Младежа]

Колежке -Anastassia , първо искам от името на всички да Ви помоля да пишете на български език .
Второ; формулировката бе: " А" учредява правото на ползване на "Б" върху своят собствен недвижим имот представляващ ......идеална част от......"
Формулировката не променя правният смисъл в случая .
А на Иван , ще кажа, да не се плаши от ползването върху идеална част, това е проблем / АКО ВЪЗНИКНЕ някога / на самите ползватели.
Щом запазваме нещо/ което сме имали/ при евентуално прехвърляне - МОЖЕМ ли да учредим това нещо другиму ....МОЖЕМ , ама .....чл. 55 ЗС и нотариуса ....ниц.
Сега ще навивам клиента да обжалваме .

[d]

20 % от БТК означава, че имаш 20% от капитала-от акциите- нещо съвсем реално ! Няма място за аналогия.