forum.lex.bg

Здравейте Учреденото право на ползване в чужд имот убива ли несеквестируемоста на собственото жилище на длъжника

Не, жилището е секвестируемо, въпреки че е учредено право на ползване. НО правото на ползване се запазва за ползвателя на жилището, независимо от секвестируемостта, т.е. дори жилището да бъде отнето от собственика, правото на ползване остава за лицето, на което е учредено.

berto написа:Не, жилището е секвестируемо, въпреки че е учредено право на ползване. НО правото на ползване се запазва за ползвателя на жилището, независимо от секвестируемостта, т.е. дори жилището да бъде отнето от собственика, правото на ползване остава за лицето, на което е учредено.

Струва ми се, че объркахте имотите.

Разбирам, че длъжникът притежава жилище, което е единствено - за него и членовете на семейството му, с които живее заедно. В същото време на негово име е учредено право на ползване в друг имот, който не е негов и не подлежи не отнемане.
Дали ще живее в собственото си жилище или не, дали ще си ползва правото - това не променя нищо. От значение е само, дали собственото жилище не надвишава жилищните нужди на длъжника.

Въпросът е зададен доста неясно. Трябва да се уточни върху кой имот е учредено право на ползване:
1. Върху единственото жилище на длъжника - в полза на трето лице;
2. Върху друго жилище, което не е собственост на длъжника - в полза на длъжника.
И в двата случая несеквестируемостта "оживява" и не "умира".

kalahan2008 написа:Въпросът е зададен доста неясно. Трябва да се уточни върху кой имот е учредено право на ползване:
1. Върху единственото жилище на длъжника - в полза на трето лице;
2. Върху друго жилище, което не е собственост на длъжника - в полза на длъжника.
И в двата случая несеквестируемостта "оживява" и не "умира".

Да, не си зададох правилно въпроса, но и двамата хванахте мисълта ми

В хипотезата на т 2

Хммм.

Интересно - но е лесно.

Несеквестируемостта е винаги - върху единственото жилище, което не е свръх-луксозно - няколко етажа и други.

Когато има право на ползване - то е друго понятие, обаче пък има право на обитаване. Мак пък да го обявят основното жилище за несеквестируемо е доста дръзко.

Няма нужда от много разсъждения - има си Наредба за жилищните нужди на длъжника и членовете на неговото семейството. Цели два „члена“ и 4 параграфа ДЗР!

А „правото на ползване“ не променя нещата, точно защото е само право - не и задължение! Както е учредено, така може и да се прекрати.

Разпоредбата на чл. 444 т. 7 ГПК - "длъжникът и членовете на неговото семейство заедно нямат друго жилище" е доста разтеглива. От една страна, длъжника "има" друго жилище, това с правото на ползване. Но членовете на неговото семейство "нямат" това жилище, защото правото на ползване е индивидуално. От друга страна, в практиката , поне аз, не съм срещал дефиниция, как се тълкува това "нямат" - дали нямат собственост, или нямат право на ползване.

Под "нямат друго жилище" се разбира - не притежават.
Правото на ползване е ограничено вещно право и не води до отпадане на несеквестируемостта на едиственото жилище. Неслучайно в ГПК пише "независимо от това, дали длъжникът живее в него (в единственото жилище)".
Това означава, че ако той ползва друго жилище - под наем, с право на ползване, на съпругата, на децата и т.н., това обстоятелство не води до отпадане на несеквестируемостта, защото същото има само временен характер, за разлика от правото на собственост, което е с абсолютен характер.

При 135 ЗЗД се разсъждава в посока, че след развалянето на отчуждителната сделка единственото жилище престава да бъде несеквестируемо, защото с акта на отчуждаването длъжника потвърждава липсата на нужда от такова. Добре е да се потърси практика, но заради 280 тя така или иначе няма да означава нищо, предвид дългите срокове които са налице при този казус.