ЕДНА КОШНИЧКА С УСМИВКИ :-))

[Морски]

Привет, Ипон! Аз смятам, че любовта и властта нямат общо. Властта, сама по себе си предразполага към злоупотреба и обикновено това е, за да се вземе още повече. Ако човек злоупотреби с любовта, обикновено я губи. Мисля, че най-хубавото на любовта е това, че даваш себе си и всичко твое на човека, когото обичаш! И това, лично мен, ме прави много щастлива! Природата на човека е да бъде егоист и да мисли преди всичко за себе си, но... не и когато обича! И именно чрез чувството любов ние побеждаваме първичното в себе си, а когато човек успее да победи себе си, това, според мен, е най-голямата победа!

[ThePreacher]

поздравявам те за тези твои думи! :-)))))))))

[%sig%]

[ThePreacher]

и аз благодаря от сърце на всички , които написаха по нещо стойностно тук ...
дано не е било напразно ...

[%sig%]

[ipon]

Старците обичат да дават добри напътствия,за да се утешат,че не могат дават вече,лоши примери.

[Chopur]

Днес е прекрасен ден.Няколкократно ми спира дъха.Благодаря!

[g]

Ако говоря с човешки или с ангелски езици, а любов нямам, аз съм станал меч що звъни или кимвал що дрънка. И ако имам пророческа дарба и зная всички тайни и всяко днание, и ако имам пълна вяра, тъй щото и планини да премествам, а любов нямам, нищо не съм.
И ако раздам всичкия си имот на сиромасите, и ако предам тялото си на изгаряне, а любов нямам, никак не ме ползува.
Любовта дълго търпи и е милостива, любовта не завижда, любовта не се превъзнася, не се гордее, не безобразничи, не държи сметка за зло, не се радва на неправдата, а се радва заедно с истината, всичко премълчава, на всичко хваща вяра, на всичко се надява, всичко търпи. Любовта никога не отпада....И тъй остават тия трите- вяра, надежда и любов, но най-голяма от тях е любовта.

цитатът е от добрата стара Библия ( І коринтяни 13 глава )

[младежа]

ЦЕЛУВКИ и ПРЕГРЪДКИ Н А ВСИЧКИ, много ме разнежихтв........
....как ще бачкам днес и защо ли?
Толкова любов има по света , а ние в съдебните зали......???

[omikron]

Благодаря ти, Preacher, не е никак лесно да провокираш красивото у хората:)
Ето нещо от мен:

ПРИКАЗКА

Заспиваш ли, аз май че те събудих,
прости ми, че дойдох при теб сега.
Душата ми се стяга до полуда
в прегръдките на свойта самота.
Самичък съм, а тъй ми се говори,
устата ми залепва да мълчи ...
Не ме пъди, ще си отида скоро,
аз дойдох тук на бурята с плача.
Ще седна до главата ти, ей тука
и ще ти разкажа приказка една,
в която е положил зла поука
един мъдрец от стари времена.
Един разбойник цял живот се скитал
и нивга не се връщал у дома,
вместо сърце, под ризата си скрита
той носел зла и кървава кама.
Преварвал той замръкнали кервани
и само денем криел своя нож,
а ножът му ръжда не хващал,
човекът като дявола бил лош.
Но кой знай, един път от умора
и той на кръстопът заспал.
Подритвали го бързащите хора
и никой до главата му не спрял,
а само малко дрипаво момиче
челото му покрило с листо.
Заплакал той за първи път обичан,
заплакал той, разбойникът, защо ?
Какво стоплило туй сърце кораво,
нестоплено в живота никой път !
Една ръка накарала тогава,
сълзи от поглед в кърви да текат.
Една ръка, по-топла от огнище,
на главореза дала онова,
което той не би откупил с нищо
ни с обир скъп, ни с рязана глава.
Но ти заспа, а тъй ми е студено,
туй приказно момиче, где е то ?
То стоплило разбойникът, а мене
ти никога не стопли тъй, защо?

Пожелавам хубав ден на всички:))))))))

[ThePreacher]

Омикрон, твоето стихче, макар че го зная, ме просълзи ...
иска ми се да ти кажа, че човек, ако няма сили да се бори , понякога е по-добре просто да застане на коленете си и да помоли Господ за помощ и зная, че тогава всичко ще се оправи ...
... и ще се появи и при теб също едно момиче, което да обърше сълзите ти и да прогони самотата и тъмнината от душата ти ....

ето още нещо от мен ...
също извадка от Библията, един от любимите ми псалми ...

ПСАЛОМ 91
1 (По слав. 90).
Който живее под покрива на Всевишния,
Той ще пребъдва под сянката на Всемогъщия.
2 Ще казвам за Господа: Той е прибежище мое и крепост моя,
Бог мой, на Когото уповавам.
3 Защото Той ще те избавя от примката на ловеца
И от гибелен мор.
4 С перата Си ще те покрива;
И под крилата Му ще прибегнеш;
Неговата вярност е щит и закрила.
5 Няма да се боиш от нощен страх,
От стрелата, която лети денем,
6 От мор, който ходи в тъмнина,
От погибел, която опустошава всред пладне.
7 Хиляда души ще падат от едната ти страна,
И десет хиляди от другата,
Но до тебе няма да се приближи.
8 Само с очите си ще гледаш,
И ще видиш възмездието на нечестивите
9 Понеже ти си казал: Господ е прибежище мое,
И си направил Всевишния обиталището си,
10 Затова няма да те сполети никакво зло,
Нито ще се приближи язва до шатъра ти.
11 Защото ще заповяда на ангелите Си за тебе
Да те пазят във всичките ти пътища.
12 На ръце ще те дигат,
Да не би да удариш о камък ногата си.
13 Ще настъпиш лъв и аспид;
Ще стъпчеш млад лъв и змия.
14 Понеже той е положил в Мене любовта си, казва Господ,
Затова ще го избавя;
Ще го поставя в безопасност *, защото е познал името Ми.
15 Той ще Ме призове, и Аз ще го послушам;
С него ще съм, когато е в бедствие; ще го избавя и ще го прославя.
16 Ще го наситя с дългоденствие,
И ще му покажа спасението, което върша.

за всеки има надежда ... дори и за най-безнадеждния ...

[omikron]

Preacher, аз съм момиче:) ника е неопределен умишлено:)
мисля, че ще ти е интересно да разгледаш един от любимите ми сайтове
http://www.truden.com , някои от нещата, които видях тук са от там:)

[Морски]

Хей, аз вярвам в това, но го чувствам само у дома, защото там има любов.Когато изляза навън и ме залеят невъзпитание, омраза, злост, грубост, простотия и т. н., ми е трудно. Трудно ми е да вярвам в доброто. Мислиш ли, че наистина има справедливост или просто Господ ни оставя сами да решим как да живеем? Защото /без да звуча отмъстително/, съм свидетел на това как някои, причинявайки нещастие другимо, всъщност си живеят доста добре /да не говорим за възмездие!!!/
Но, вярвам в чудесата, чудеса се случват и това е факт!!!

[DEKAH]

Виждам, че темата е позабравена. Ще се опитам да я съживя с един интересен разказ на Иван Дончев за форумите.

Форумът
от Иван Дончев


Чух полицаите още когато отбиваха от булеварда. Помислих си, че трябва да си плюя на петите, но реших, че има още малко време, колкото да си довърша мнението и да го постна. Когато паркираха пред сградата, вече го разглеждах как хубаво стои под другите от темата, колко респект и загадъчност излъчва аватарът ми, колко категоричен е яркочервеният подпис, който поставях под всеки мой постинг:

Tobby or not Tobby, that’s the question

Май вече беше късно да се спасявам, затова отидох на списъка с темите и кликнах два пъти Refresh. Никой не беше писал. Кликнах още два пъти Refresh и ето - една от иконките грейна в зелено. Някой ритна вратата зад мен и полицаите нахлуха в стаята. Виждах отраженията им в монитора. Държаха пистолети и ми говореха нещо.
- Спокойно момчета - казах им аз. - Всичко е наред, аз съм Тоби. Ей сега свършвам...
Новата тема във Форума беше от Зики. Много исках да я прочета, защото страшно харесвах Зики. Никога не я бях виждал на живо, но си я представях висока, слаба, с дълга черна коса, бадемови очи и замислено тъжно лице. Постингите и бяха интересни, шеговити, понякога малко заядливи, но винаги тежаха на място. Много исках да прочета тази тема на Зики, но двама ме бяха сграбчили и извиваха ръцете ми зад гърба. Надявах се, че ще мога да хвърля последен поглед към монитора, докато ми четат правата. Не ми четоха нищо. Халосаха ме по главата.

Взлом

Влизане с взлом в интернет клуб. Това беше обвинението. Но имаше малко затруднения с мотива. Не бях отишъл да крада компютри, до касата дори не бях припарил. Просто бях седнал на един компютър и бях отворил страниците на Форума. На съдията от самото начало му стана ясно, че нещо не е наред, че дъската ми хлопа. Аз го оставих да си мисли, че е прав. Адвокатът ми каза, че така било в мой интерес. Хулиган съм бил, дъра-бъра, ама за първи път, нали... когато чух присъдата, ме полазиха тръпки, като онези черните колорадски бръмбъри от „Мумията“ I и II.
- Каквооооо!? Без достъп до компютър!? Неееееее!
Отведоха ме бесен, с пяна на устата, ритащ и хапещ. Носеха ме двама. Не бях на себе си. Чак по-късно си спомних частта за принудителното лечение.

Сълзите

Вярно, че повечето ми време минаваше в ровене из форума, но никога не съм смятал, че прекалявам. Трябваше да се сетя, че нещата не вървят добре, когато се разболях. Тогава имах сериозен шанс да намаля темпото и да поразмисля, да се осъз­ная и да не се стига чак дотук. Една сутрин се събудих с радостното усещане за нов ден, за нови форумни приключения. Отворих очи и почувствах как очните ми ябълки се превръщат в таралежи. Довлякох се до огледалото и се погледнах в него. Очите ми бяха червени като на електроженист. Пареха и при най-малкото движение. Запалих компютъра и изчаках да се зареди операционната система. Ужас - едва различавах заглавията. Опитах се да чета, като си въртя главата, а държа очите неподвижни. Беше по-добре. Но изобщо не успя да спре сълзите, които течаха като поток и ми замъгляваха образа. Станах от стола, облякох се и отидох на лекар. Той ми даде болничен за една седмица, каза ми да почивам, никакви компютри и телевизия и да слагам капки. Реших, че ще го послушам и ще почивам. Със здравето шега не бива. За известно време въобще няма да включвам компютъра. Пълна почивка.
Може да проверя заглавията. Но само веднъж.

Розови слонове

Когато изгубих работата си, вече знаех, че не става въпрос за обикновен интерес, но виждах начин, а и смисъл да направя нещо. Бях в състояние да седя с часове и да гледам страницата на Форума в очакване някой да постне нещо. Веднъж се нер­вирах и дори викнах на глас:
- Аре бе, тия спят ли!?
Шефът дойде и ме попита защо съм още тук. Казах му, че не го разбирам. Той ме погледна ядосано и измъкна бонбоненорозов пощенски плик измежду хартиите на бюрото ми. Напомняше ми за розов слон. Не знам защо. Просто, като го гледах, и си мислех за един щастлив, дебел, розов слон. Не бях намерил време да го отворя.
- Дадох ти го вчера - каза той през зъби, хвърли плика към мен, врътна се на токове и тръгна към вратата. Приличаше ми на сърдит дебел розов слон. Отворих плика - заповед за уволнение. ............! Защо така? Никому нищо лошо не съм направил. Много се вкиснах. В този офис имаше толкова бърз интернет. Обърнах се към компютъра за последна проверка на форума. След десет минути дойде охраната.

Сънувах сън...

Край едно дърво гори огън. Около него са се насъбрали в кръг грозни дяволи. Сред тях стои малко тубместо демонче, подскача под кръстосаните им погледи и разпалено обяснява:
- Не разбирате ли? Така ще завладея света. Хората си унищожават един на друг времето, а ние само трябва да направляваме процеса и да се грижим системите да работят. Дай на човека интернет и душата му е твоя!
Те го гледат отчуждено и състрадателно. Спомнят си как като млади и те са искали да завладеят света.
- Ох, помислете си, моля ви! - кряка то. - Сега трябва да изчезвам. Имам да инсталирам едни сървъри. А вие помислете. Трябва само да ви уредя като системни администратори и всичко ни е в кърпа вързано.
С подскоци то излиза от огрявания от огъня кръг и се отдалечава в тъмнината, откъдето сред пъшкания и мърморене долитат последните му думи, приглушени, но не толкова, че да не бъдат чути:
- Стари глупци.
Дяволите се смръщват и клатят рогати глави.

Всичко започва отначало

Огледах хората около себе си. Бяха наредени в полукръг. На някои ръцете силно трепереха. Срещу нас с купчина листа в ръце беше седнал терапевтът. Хората един по един се представяха.
Когато дойде моят ред, аз бавно вдигнах трескавите си очи, в които имаше много повече блясък, отколкото можеше да се отрази от малкия затулен прозорец зад гърба на лекаря.
- Казвам се Тоби - казах тихичко - и съм пристрастен към форумите.
- Здравееей, Тоби! - ухилиха ми се всички в един глас.
А малкият демон в мен беснееше: „ХА-ХА-ХА! Попаднали сме в шибан форум!“

[Mi-Lena]

Вече много години, това е едно от нещата, които ме правят по-добра. Почувствувайте ритъма.

* * *
Спътници, мили, застигани в нощ или ден!
Версти и версти, и версти, и хляб вкоравен...
Цигани в друм свечерен
и над реките - сгъстен
грохот..

Ах, под ранилата, циганска, райска зора
утринен вятър над сребърни степи игра.
Дим се кълби над гора
и отзвучава - добра
песен.....

В презнощ дълбока, под шепот на древни листа
раждахме юноши, смугли - подобно нощта
бедни - подобно нощта
Славей ни пя и веща -
слава.

Вие отминахте, спътници наши добри,
нежност и бедна трапеза не ви покори.
Само пожар от искри -
огнен и звезден - гори
още....

Марина Цветаева

[titin]

1.Изхвърлете несъществените неща,като годините,теглото и височината..Оставете докторите да се безпокоят за това,затова им плащате.
2.Поддържайте връзки само с весели приятели.Сърдитковците ви събарят.(Помнете това,ако вие сте от тези сърдитковци).
3.Не спирайте да се учите.(незаетия ум е работилница на дявола,а името на дявола е Алцхаймер).
4.Радвайте се на простите неща.
5.Смейте се често,дълго и високо.
6.Случват се и тъжни неща:
Преживейте ги,потъгувайте и продължете по нататък.Единственият човек,който е с нас през целият живот сме самите ние.Живейте докато сте живи.
7.Заобиколете се с това,което обичате.Няма заначение какво е то-семейство,домашни лзбимци,спомени,музика,растения.
Вашият дом е вашето убежище.
8.Ценете здравето си.
ако е добро-запазете го
ако е стабилно-подобрете го
ако е извън възможностите ви да го подобрите,потърсете помощ
9.При всяка възможност казвайте на хората,че ги цените и обичате.

[dideto]

Чаша кафе

Група дипломирани отдавна, сега утвърдени в своите професии студенти се събрали, за да посетят бившия си професор от университета.

Разговорът скоро се превърнал в низ от оплаквания за стреса на работа и в живота.

След като предложил на гостите си кафе, професорът влязъл в кухнята и се върнал с голяма кана кафе и множество различни чаши. Те били порцеланови, пластмасови, стъклени, кристални, някои изглеждали обикновени, други скъпи, трети изтънчени. Казал им да си налеят кафе. Щом всички студенти държали по чаша с кафе, професорът казал: "Ако забелязахте, всички красиви и скъпо изглеждащи чаши бяха взети веднага, а обикновените и евтините останаха непокътнати. Докато продължавате да искате само най-доброто за себе си, това ще бъде източник на стрес и проблеми. Бъдете сигурни, че самата чаша не променя качеството на кафето. В повечето случаи тя просто го прави по-скъпо, а и понякога скрива какво всъщност пием. Това, което всички искахте беше кафе, не чаша, но всеки от вас съзнателно пожела най-хубавата чаша. А после започнахте да оглеждате чашите на останалите..."

Сега помислете върху това, казал професорът: "Животът е кафето, а работата, парите, социалното ви положение са чашите. Те са просто инструменти, които удържат и съдържат живота и видът чаша, която имаме, не определя, нито променя качеството на живота ни. Понякога, концентрирайки се върху чашата, забравяме да се насладим на кафето, което ни е дал Бог... Насладете се на кафето си!"

Най-щастливите хора не притежават най-доброто от всичко. Те просто създават най-доброто от това, което ни заобикаля. Четири са нещата, на които следва да обръщаме внимание в живота:

1. Живей просто.

2. Обичай щедро.

3. Желай от сърце.

4. Говори мило и приятелски.

Запали свещ и се наслади на кафето си днес..!

[dideto]

Преди време един приятел ми изпрати това. Кара те да се замислиш. Надявам се да хареса и на Вас.


ИНТЕРВЮ С БОГ

Помолих Бог за интервю.
За моя изненада той се съгласи.
- Влез! – каза ми Бог. – Значи ти би искал да вземеш интервю от мен?
- Ако имате време... – казах му аз.
Той се усмихна през брадата си и отвърна:
- Моето време се нарича вечност и е достатъчно за всичко. Какви въпроси искаш да ми зададеш?
- Не и такива, които са Ви непознати. Кое е нещото, което Ви учудва най-много у хората?
- Това, че се отегчават, докато са деца, бързат да пораснат и тогава копнеят да станат деца отново. Това че губят здравето си, за да направят пари, и после пропиляват парите се, за да възстановят здравето си. Това, че мислейки тревожно за бъдещето, те забравят настоящето и така живеят нито за настоящето, нито за бъдещето. Това че живеят сякаш никога няма да умрат и после умират сякаш никога не са живели....
Ръцете му хванаха моите и така стояхме мълчаливо.
След дълго време го попитах:
- Мога ли да Ви задам още един въпрос?
Отговори ми с усмивка.
- Като наш баща, какво бихте искали да направят Вашите деца?
- Да научат, че не могат да накарат някой да ги обича. Това, което могат да направят е да се оставят да бъдат обичани.
- Да научат, че трябват години, за да се изгради доверието, и само няколко секунди, за да се разруши.
- Да научат, че най-важното в живота, е не това, което имат, а хората, които имат.
- Да научат, че не е добре да се сравняват с другите. Винаги ще има хора, които са по-добри или по-лоши от тях.
- Да научат, че богат е не този, който има най-много, а този, който се нуждае от най-малко.
- Да научат, че трябва да контролират поведението си, в противен случай то ще контролира тях.
- Да научат, че само няколко секунди могат да отворят дълбоки рани у хората, които обичат, и че после трябват години, за да г забравят.
- Да се научат да прощават, като се упражняват за това.
- Да научат, че има хора, които много ги обичат, но не знаят как да показват чувствата си.
- Да научат, че с пари може да се купи всичко, освен щастие.
- Да научат, че дори понякога да се чувстват разстроени, това не им дава право да разстройват и другите.
- Да научат, че истинските приятели са рядкост и ако открият такъв – това е истинско богатство.
- Да научат, че понякога не е достатъчно да им простят, а сами трябва да си простят.
- Да се научат, че са господари на това, което запазват в себе си и роби на това, което казват.
- Да се научат, че ще пожънат това, което са посели. Ако са посяли слухове – ще се оплетат в интриги, ако посеят любов – ще бъдат щастливи.
- Да се научат, че истинското щастие не се състои в това да постигнат целите си, а да се задоволят с това, което вече са постигнали и в момента постигат.
- Да се научат, че да бъдеш щастлив е решение. Те решават да са щастливи с това, което имат и което са, или умират от завист и ревност, заради това, което нямат.
- Да се научат, че двама души могат да гледат едно и също нещо и да виждат съвсем различни неща.
- Да научат, че тези, които са честни пред себе си, без да отчитат последиците, постигат много в живота.
- Да научат, че дори и да си мислят, че няма какво да дадат, когато техен приятел плаче, те могат да намерят сила да успокоят болката.
- Да научат, че опитвайки се да се вкопчат в тези, които обичат, много бързо ги отблъскват. Оставяйки им свобода, те ще останат заедно завинаги.
Замислих се. Бог потъна в мълчание.

[778899]

Много хубава тема...Лятото съм я пропуснала! Това е едно от любимите ми..., дано да ви хареса!


Веселин Ханчев "Пръстен"


За твойто тихо идване, което

все още в мен отеква като гръм,

за даденото и назад невзето,

за прошката, че с теб съм и не съм,

за думите, понякога спестени,

за ласките, които не спести,

за силата, която вля у мене,

когато беше най-безсилна ти,

за туй, че бе на мое име кръстен

и твоя лош, и твоя хубав час,

на твоя малък пръст наместо пръстен

горещите си устни слагам аз.

[diaida]

ThePreacher чак всяка сутрин няма да мога, но когато съм тук преди утрото ... винаги ще пълня кошничката ти!

И такааа ...

Имало някога едно човече от нищо. Имало нос от нищо, уста от нищо, дрехи от нищо и винаги се обувало в нищо. Тръгнало на път по едно шоссе от нищо, което не водело никъде. Срешнало една мишка от нищо и я попитало:
- Не се ли страхуваш от котката?
- Не, разбира се - отговорила мишката от нищо - в тази страна от нищо иам само котки от нищо, които имат мустаци от нищо и нокти от нищо. Освен това яз уважавам кашкавала. Ям само дупките. Нямат никакъв вкус, но са много сладки.
- Главата ме заболя - казало човечето от нищо.
- Това е глава от нищо: даже да я удариш в стената, няма да те заболи.

Човечето от нищо искало да опита, потърсило стена, за да си блъсне главата, но стената била от нищо и тъй като се било засилило - паднало от другата страна. И от другата страна нямало съвсем нищо. Човечето от нищо така било уморено от всичко това, че заспало. И докато спчло, санувало, че е човече от нищо и вървяло по един път от нищо и срешнало една мишка от нищо и започнало и то да яде дупки от кашкавал и излязло, че мишката имала право: просто нямали никакъв вкус.

Джани Родари

[diaida]

Още нещо за кошничката ...



Лала лала лалала!

[diaida]

още нещичко хубаво за утринната кошничка! ...
най-хубавото на зимата, е че след нея идва пролетта!