Кефят ме коментарите, поставящи под съдмнение моралните, емоционалните, психологичните и други подобни подбуди на автора, обуславящи намерението му да се сдобие с огнестрелно оръжие. Малко ми напомнят на тези, които обикновено се пишат в темите за конкурсите за младши магистрати (странно защо за тазгодишните няма все още направена такава тема?). Кефи ме също как от една съвсем обикновена тема, стана една от най-списваните във форума за последните 2 седмици, истинско небивало чудо!
Има една приказка - на чужд гръб и 100 тояги са малко. Не знам дали някой от другите участници в дискусията е ял бой три пъти, но ако беше така, щеше да знае за какво иде реч. Авторът е човек, и той има право на емоции. Не вярвам обаче, че има скрити мотиви да трепе цигани и там някакви други келеши и че се снабдява с оръжие, за да убива, така че според мен заявеното от ivanov_p е доста пресилено и крайно, особено това, че те "поставят за следене" - може би на запад го правят, предвид многобройните терористични актове. Ние не знаем какво е преживял и аз не мисля, че е правдиво да го обвиняваме, че обмисля този начин за самозащита - чрез оръжие и, както други потребители загатнаха, да го изкарваме емоционално и психически неуравновесен. Както казва един известен не толкова с професионалните си постижения, а с простотията си и гаджетата си българин - "Човек само когат' знае к'во му е, само аз си знам к'во ми е".
Доводите, че оръжието няма да му трябва, също не стават и са по-скоро контрапродуктивни. Няма логика в това да оправдаваш нуждата си да държиш в себе си опасен предмет с това, че няма да ти трябва. Самото носене на оръжие и съхраняването му предполага известен риск, няма как законовото понятие "основателна причина" да се приравни на "липсата на причина" - не такова е изискването.
Държавният апарат дори и в "белите" държави работи пост-фактум. Има полицейски патрули, може и да са повече, тъй като при нас уж все се говори за администрация, администрация, колко голяма била администрацията и че полицаите в МВР са по-малко от "администраторите". Не съм се ровил в статистически данни. И така да беше, дори и в "западните демокрации" не могат да обезпечат полицай на всеки ъгъл и във всяка тъмна алея. Статистически разкриваемостта на престъпленията у нас и в другите държави, примерно САЩ, е подобна. Чел съм данни, че за 2020-та година убийствата и другите престъпления против личността в САЩ разкриваемостта им е 50%. Кражбите, имат си дори и специална рубрика "кражби на МПС", те са си стадартно ниски по разкриваемост - към 20%, ако не и по-малко. В Щатите е разпространено доста това престъпление "кражба на МПС" - примерно, спираш да заредиш гориво, още не си извадил ключа от стартера и някой ти скача, измъква те от колата и отпрашва с нея - е за точно това говорим, при нас такива деяния като че ли не са още масови, а там са. На бензиностанциите има камери, но явно и те не могат да им гарантират разпознаваемостта и разкриваемостта. Да не говорим, че в САЩ всеки може да се снабди с късоцевно огнестрелно оръжие, затова полицаите им са готови да стрелят на месо, а не като нашите да щадят въоръжено лице до последно, да му дадат шанс да се предаде и той да използва тази възможност, за да застреля най-подло един от тях, пък в съда да реве колко невинен бил - за един случай от близкото минало в Лясковец става въпрос.
Разликата обаче в манталитета е съществена. Докато на автора на темата са му казали "знаем ги кои са, ама не можем да го докажем", там биха му казали "знаем кои са, ще направим всичко необходимо да си получат заслуженото". В първия случай си казваш "Егати държавата", във втория - "Виж ги, те правят всичко необходимо". Но и в двата случая резултатът може да е нулев. И за кражбите е така - чувал съм от познати, идва разследващият полицай, казва им "Можете да участвате като пострадал в производството, ама няма много смисъл" - е, какво е това? Да, има демотивирани служители, всички са наясно в какви страховити материални условия са принудени някои да работят, заплащането им не е като това на запад. Това не значи обаче, че нищо не правят, но понякога биват демотивирани да направят всичко необходимо. Сега по делата със "съмнителни пасти за зъби" и т.н. има доста медийни спекулации, които само нагнетяват обстановката, защото това са винаги защитни тези, лансирани по един или друг начин от подсъдимите, но не винаги вършещи работа. В моя провинциален областен град едни принципно известни адвокати - баща и син, които често се появяваха в националната телевизия (по-скоро бащата даваше интервюта), когато станеше известен някой криминален случай, нямат нито едно спечелено наказателно дело, нито една постигната оправдателна присъда. Даже по едното дело бяха заели позиция за признаване на вината, е, те лично не се явяваха, за такава унизителна стратегия се задоволиха да пратят едно свое протеже, ако не беше местният топ наказателен адвокат-биткаджия да не иска прочутата "съкратена процедура с намаляване на наказанието при признаване на вината" (тогава беше допустима за убийство), делото щеше да приключи много по-бързо. Е, не постигна много, но направи каквото може де. Осъдени с условни присъди се разхождат и на запад, даже покрай атентатите във Франция в не малко случаи се споменаваше, че даден извършител е бил осъждан за тероризъм, но с условна присъда, или е бил следен от службите. Е, няма непогрешима система. А това с прескачането на оградата със стълба ще кажа, че монетата има две страни, а в този случай е показана само едната. Обществена тайна е, че и от "другата страна на оградата" се вземат много подкупи от съответните длъжностни лица, за да бъде мислимо това посред бял ден да си минаваш със стълбичка великата ни ограда по турската граница.
За мераклиите да имат оръжие ще кажа, че нито една защита не е непробиваема. Съвременният войник е оборудван с каска и бронежилетка, но ако го питате кой е най-добрият начин да останеш жив, той ще ти каже, че най-добрият начин да останеш жив е изобщо да не се налага да стрелят по теб и да подлагаш на изпитание защитната си екипировка. Така че и да имаш огнестрелно оръжие, то няма да те спаси, ако някой те причака изненадващо зад ъгъла и ти нанесе удар и преди да се усетиш какво ти се случва вторият удар да е смъртоносен - даже няма да имаш и възможност да посегнеш към оръжието, камо ли да го използваш. От цепеницата отблизо, докато се сетиш да извадиш оръжието си, може вече да е късно. Принуден ли е стрелецът да се защитава отблизо предимството на огнестрелното оръжие вече е отнето. Най-добрият начин да се защитиш е да не ти се налага да се защитаваш. Естествено, това не може да бъде винаги постигнато, затова са предвидени средства - включително и огнестрелни оръжия. Да кажеш, че няма смисъл от газов пистолет, щото ще засече, е, те и огнестрелните оръжия засичат, историята познава не малко примери, в които наемен убиец се е провалял, поради "неизправност" на оръжието. Същото важи и за електрошока, затова е необходимо качествено оборудване и проверка на същото. Със спрейовете също - има слаби, има и по-силни. Аз като бях ученик, някакви калпазани долу на първия етаж, незнайно как, внесли лютив спрей в училище, играли си, изцъркали цял флакон. Не знам как беше на първия етаж, но при нас на втория, от време на време се усещаше парене в гърлото, което те кара спонтанно да кашляш, но не беше кой знае какво, едва след няколко минути, когато повече се разкашляха и по-системно, предположихме, че може да е станало нещо и учителката, тъй като бяхме в час, в този момент обвини нас, разбира се
Не мога да разбера как, ако извадиш нож или пистолет, бил той газов или боен, това ще накара нападателят да агресира още повече. Може би ако е някакъв трениран, обучен, вярващ в способностите си, психично болен или солидно почерпен с алкохол, защото повечето обикновено избират жертва, която не може да се защити или, ако може, използват численото си превъзходство. Бих искал да попитам тези, които твърдят за такава зависимост, ако вие нападнете някого и той изведнъж се приготви да окаже по-силна от очакваната съпротива, вие ще се мотивирате ли още повече да продължите нападението или по-скоро бихте обмислили варианта да се откажете?
П.П. В крайна сметка изводът на автора на темата, че би следвало да се обърне към адвокат, независимо от всичко написаното, не са погрешни. Естествено, той трябва да е тесен специалист и да разбира нещата с режима на разрешителните отвътре-навън.