Право на обезщетение за безработица на ВПИСАН управител
Публикувано на: 21 Дек 2011, 11:59
Казусът е следният. Едно лице, което е вписано като управител на Х ООД, работи по трудово правоотношение в друго дружество - У ООД.
След прекратяване на трудовото правоотношение в У ООД лицето подава заявление за отпускане на парично обезщетение за безработица на основание чл.54а от КСО.
НОИ отказва отпускането на обезщетението с мотива, че лицето не отговаря на условията на чл. 54а ал. 1 т. 3.
Лицето обжалва решението на РУ"СО" гр.Русе пред Административен съд Русе
АС Русе решава в полза на лицето със следните мотиви:
Но ето мнението на ВАС:
Никак, ама никак не мога да се съглася с решението на ВАС. Съгласна съм, че Регистрацията на дружеството се извършва с цел БЪДЕЩО осъществянане на дейност. Но това, че някой е имал намерение да работи, а не е работил, не го прави осигурено лице.
Мога да се съглася (с много уговорки), че лицето е нарушило Търговския закон, защото е регистриран търговец, който не извършва търговска дейност и съответно няма основание за регистрация. Че ако трябва да се търси отговорност на лицето за някакво неправомерно поведение, то това е отговорност по ТЗ. Но че има нарушаване на КСО и съответно, че няма основание да се получи обезщетение за безработица, не съм съгласна.
Но не съм юрист, все пак. Така че бих искала да чуя и други мнения - на юристи.
След прекратяване на трудовото правоотношение в У ООД лицето подава заявление за отпускане на парично обезщетение за безработица на основание чл.54а от КСО.
НОИ отказва отпускането на обезщетението с мотива, че лицето не отговаря на условията на чл. 54а ал. 1 т. 3.
Лицето обжалва решението на РУ"СО" гр.Русе пред Административен съд Русе
АС Русе решава в полза на лицето със следните мотиви:
По делото нямало данни за упражняване на такава дейност, тъй като сама по себе си регистрацията на ООД в търговския регистър не е упражняване на трудова дейност.
Но ето мнението на ВАС:
Тези правни доводи на съда са необосновани и противоречат на разпоредбите на чл.54а, ал.1, т.3 и на чл.4 от КСО. Регистрация на едно дружество се извършва с цел бъдещо осъществяване на дейност, от която работещите в дружеството да получават доходи. Обратното предполага заличаването на неработещо и безперспективно регистрирано дружество. Поради това съгласно чл.4, ал.3 от КСО - задължително осигурени за инвалидност поради общо заболяване за старост и за смърт са: т.1. лицата, регистрирани като упражняващи свободна професия и/или занаятчийска дейност; т.2. (доп. - ДВ, бр. 105 от 2006 г.) - лицата, упражняващи трудова дейност като еднолични търговци, собственици или съдружници в търговски дружества и физическите лица - членове на неперсонифицирани дружества. В цитираната разпоредба законодателят е въвел като задължително условие за регистрираните съдружници в търговски дружества да внасят съответните осигурителни вноски, без значение дали осъществяват някаква дейност.
С оглед на така изложеното становище, Върховният административен съд намира, че обжалваното решение е постановено в противоречие с материалния закон и на основание чл.209, т.3 от АПК следва да бъде отменено, а делото решено по същество, като жалбата на .......бъде отхвърлена като неоснователна
Никак, ама никак не мога да се съглася с решението на ВАС. Съгласна съм, че Регистрацията на дружеството се извършва с цел БЪДЕЩО осъществянане на дейност. Но това, че някой е имал намерение да работи, а не е работил, не го прави осигурено лице.
Мога да се съглася (с много уговорки), че лицето е нарушило Търговския закон, защото е регистриран търговец, който не извършва търговска дейност и съответно няма основание за регистрация. Че ако трябва да се търси отговорност на лицето за някакво неправомерно поведение, то това е отговорност по ТЗ. Но че има нарушаване на КСО и съответно, че няма основание да се получи обезщетение за безработица, не съм съгласна.
Но не съм юрист, все пак. Така че бих искала да чуя и други мнения - на юристи.