forum.lex.bg

В ТР чета:

1. Ок, разбирам:

Второто (има се предвид обявяването за загубил сила предшестващ тълкувателен акт) поражда
действие от момента на обявяването на новия акт, поради което и от този
момент предшестващият тълкувателен акт престава да се прилага.
-------------------------------------------------------------------------------------------------------------

2. По-долу идеята продължава да се разива, ок:

Затова установеното с новия акт тълкуване на правната норма ще може да бъде
прилагано от съответните органи, за които то е задължително, по случаите,
които са от тяхната компетентност, когато въпросът е отнесен за
разрешаване до тях, след обявяването на новия акт или по такива (предполагам се има предвид "случаите"), които са били заварени към този момент.
---------------------------------------------------------------------------------------------------

3. Идеята продължава, обаче виждам проблем:

Даденото разрешение е оправдано и с оглед практиката на
Европейския съд по правата на човека /ЕСПЧ, решение от 19.02.2013 г. по
делото Петко Петков срещу България, жалба № 2834/ 2006, решение от
10.01.2019 г. по делото Вълкова срещу България, жалба № 48149/2009 г./. И
по двете дела е констатирано нарушение на чл. 6, ал. 1 КЗПЧОС поради
автоматичното прилагане на ново задължително тълкуване по отношение
на факти, осъществили се при действието на обявено за загубило сила
тълкуване във връзка с приложението на чл. 30, ал. 2 ЗН.
----------------------------------------------------------------------------------------------------

ВЪПРОС:

Тъп ли съм, или има противоречие между точка 2. и точка 3.

Според мен нито едното от двете, колега.
Просто при тия словесни еквилибристики понякога се чудя дали тези, дето пишат мотивите, изобщо си ги разбират. Или пък си ги разбират, ама само защото са ги писали, а който не го е съчинявал това, трудно може да "вдене". Та и на мен не ми е лесно да ги разбера, но да направя едно предположение.
Под "автоматичното прилагане на ново задължително тълкуване" може би имат предвид прилагане с обратно действие, щото занапред пак си е автоматично, нали, ама поне вече има "чукнато с чукчето" какво се случва. А преди "чукването" как да се отгадае какво ще изтълкуват?... Та думата "автоматично" някак не приляга на идеята.

А новото тълкувателно решение от кой момент се прилага? От постановяването му на 28.03.2023 г. или с обратно действие?
Мисля, че ще има нужда от ново тълкувателно решение, което да разреши този спорен въпрос...
Мисля, че ВКС пресолиха манджата този път в стремежа си да угодят на кредиторите.

Привет, колега Калахан!
Така е с манджата и особените мнения са в тази посока, доколкото се запознах с аргументите в тях.
А като се замисля, то толкова години минаха, че през 23-та година и да се приеме, че давност не е текла през 2015-та примерно, не се знае колко пъти е прекъсвана тая давност след това и дали пак не е изтекла...
Трудно ми е да намеря критерий, по който отклоняват искания за тълкуване, ама пък сега тълкуване на тълкуване - и така докога, наистина? На кой етап и въз основа на какво би се приело, че всичко е изтърбушено... така де, изтълкувано

Привет, колега ykovachev!
Проблемът е сериозен, защото новото тълкувателно решение беше постановено по искане на Висшия адвокатски съвет, а знаем там кой адвокат има монопола да пише тези предложения до ОСГТК и на коя българска банка е адвокат. Т.е. тук много мирише на лобизъм и конфликт на интереси, които показват, че адвокатурата се използва за лични цели.
Аз лично имам спечелени дела по чл. 439 ГПК въз основа на "старото" (вече) тълкувателно решение от 2015 г. и се чудя, ако не бяха приключили с влязло в сила съдебно решение, как щях да обяснявам на клиентите защо до сега е можело, а сега вече не. Дори единият кредитор възрази именно за това, че новото тълкувателно решение се прилагало едва от приемането му и не засягало предишната давност, но съдът отхвърли това възражение. Ако сега бях завел това дело, щях да го загубя.
Действително тълкувателното решение от 2015 г. засегна правните очаквания на кредиторите, каквито са имали съобразно предишното тълкувателно постановление от 1980 г. Но сега пък се засягат правните очаквания на длъжниците съобразно новото-вече старо тълкувателно решение от 2015 г.
Ами ако след още 8 г. се реши нещо друго? Навлизаме в много опасна тълкувателна спирала, която много сериозно разклаща правната сигурност и е в нарушение на принципа на легитимните правни очаквания.