Допустимост - липса на правен интерес?

[krastinko]

Здравейте, казусът е следният:
Ищецът подава искова молба, като искът му е недопустим поради липса на правен интерес. Съдът дълго време не прави нищо и едва след 3 месеца разпорежда на ищеца да обоснове наличието на правен интерес, в противен случай ще прекрати делото. Междувременно обаче, през тези 3 месеца са настъпили факти, които обуславят правен интерес от този иск. Т. е. ако искът би бил предявен по това време, той вече би бил допустим. Ищецът посочва тези факти като обосновка за правния си интерес. Въпросът ми е: трябва ли съдът да разгледа делото или все пак е длъжен да го прекрати, тъй като по време на подаването на исковата молба не е бил наличен правен интерес.
Или, накратко казано, допустим ли е иск, правният интерес от който е възникнал след подаването на исковата молба?

[bvoykov]

Да, допустим е. На основание чл. 235, ал. 3 ГПК съдът взема предвид и фактите, настъпили след предявяване на иска, които са от значение за спорното право. Съдът трябва да разгледа делото, процесуалните пречки са преодолени.

[krastinko]

"които са от значение за спорното право" не означава ли, че трябва да са от значение за решаване на спора по същество, а не за процесуалната допустимост? Още повече, че този текст се отнася до постановяване на решението.
Интересно е, че не намерих никаква подобна съдебна практика. А не би трябвало да е рядко срещано явление.

[hristev]

Хем така, хем така. Като всяко нещо.

Съдът може във всяко положение на процеса да прецени дали искът, с който е сезиран е допустим. Допустимостта на иска се преценява въз основа на изискванията на закона за конкретните видове искови производства и въведените с исковата молба твърдения, очертаващи предмета на спора. Определение № 16 от 12.01.2011 г. по ч. пр. д. № 621 / 2010 г. на Върховен касационен съд

Практика има, само да Ви се търси. Всички тези определения и решения са свързани с реални производства, по реални казуси. Гаранция, след няколко часа търсене, да откриете вашия казус, решен от друг съдебен състав.

Ако искът е осъдителен, според мен, ще се отсъди, че е допустим. Ако искът е установителен, ще се отсъди, че е недопустим.

Знам ли ? Каквъв е искът ? В какво се изрязава липсата на правен интерес ?

Наличието на правен интерес, като е абсолютна положителна процесуална предпоставка за допустимост на всички искове, за която съдът следи служебно, се преценява конкретно с оглед естеството и съдържанието на всеки конкретен правен спор, за разрешаването на който е сезиран. Определение № 370 от 27.06.2018 г. по гр. д. № 350 / 2018 г. на Върховен касационен съд, 2-ро гр. отделение

Правният интерес винаги произтича от конкретните обстоятелства, очертали предмета на спора и се изразява в обоснованото твърдение, че е засегната правната му сфера. Определение № 370 от 27.06.2018 г. по гр. д. № 350 / 2018 г. на Върховен касационен съд, 2-ро гр. отделение

ОБАЧЕ:

Доколкото при установителните искове въпросът за конкретния правен интерес се покрива и с въпроса дали търсещият защита ищец е надлежната страна т.е. дали ищецът е материално-правно легитимиран по иска като носител на права или на фактическо състояние, което предполага съществуването или бъдещото възникване на защитимо субективно материално право, не трябва да създава съмнение, че отговорът на първият въпрос, положителен или отрицателен, винаги обуславя и отговора на втория въпрос, но и предполага преценка на доказателствата, ангажирани (събрани) в тази насока още в т.нар. етап на „процес относно процеса“. Решение № 135 от 03.02.2020 г. по гр. д. № 980 / 2019 г. на Върховен касационен съд, 2-ро гр. отделение

във връзка с, и в противоречие с най-горното:

Искът е допустим, когато за ищеца е налице правен интерес от предявяването му и същият е процесуално активно легитимиран да го предяви. Решение № 108 от 19.02.2010 г. по т. д. № 1598 / 2009 г. на Апелативен съд София, ТО, 5 състав

И още:
Разпоредбата на чл. 130 ГПК предвижда констатиране недопустимостта на иска на етап проверка на исковата молба, което не изключва възможността тази констатация да се направи в по-късен момент от развитието на производството, като израз на служебното начало в процеса. Определение № 144 от 23.04.2014 г. по ч. пр. д. № 1358 / 2014 г. на Върховен касационен съд

[bvoykov]

Аз не виждам разминаване в практиката от това, което съм изложил по-горе. Съгласно последното цитирано определение № 144/23.04.2014 по ч.гр.д. № 1358/2014 г. на ВКС действително такава проверка може да бъде направена и в по-късен момент, но със сигурност в това определение не се споменава за настъпване на нови обстоятелства, касаещи процесуалното право на иск. Убеден съм, че всеки адвокат в този форум, защитаващ ответника, би възприел становището, че ако първоначално са били налице процесуалните предпоставки за предявяване на иск, но в един по-късен момент същите вече са отпаднали (примерно отпаднал е правният интерес), то тогава производството е недопустимо и следва да се прекрати. Е, тогава, по аргумент от противното, щом съдът може да съобрази настъпилите процесуални пречки в един по-късен момент от етапа на предявяване на иска, защо да не може да съобрази настъпилите в по-късен момент положителни процесуални предпоставки за неговото предявяване?

[hristev]

Аз точно това си мислих, аргумент от противното. Точно за това последното. Както Вие. Домързя ме да пиша, обаче.

В крайна сметка, все още ми е интересно да разбера какъв е иска. Вежно е също как е напусан петитума.

[krastinko]

Искът е отрицателен установителен - да се установи, че ответникът не е носител на дадено право. Няколко месеца след подаването на исковата молба ответникът прави заявление, че той Е носител на това право за пръв път - преди това никога не е претендирал за него.
В логиката на bvoykov намирам едно слабо място - ако искът е изначално допустим, а впоследствие основанието за допустимост отпадне, действително има съдебна практика, че съдът може да прекрати делото. Но обратното - ако искът изначално е бил недопустим, съдът е трябвало още в началото да пректрати делото, а не да изпрати исковата на ответника и да му дава срок за отговор. Ако впоследствие (и то след немалко време) се случи събитие, което да обоснове допустимостта на такъв иск, излиза, че няколко месеца сме имали висящо дело, което реално не е трябвало да съществува в правния мир. И сега изведнъж го "узаконяваме". Т. е. има разлика.
Благодаря на hristev за споделената съдебна практика, но за мен тя не дава еднозначен отговор на въпроса.