forum.lex.bg

Две различни ЧСИ продават един и същ имот. Двата търга ще се състоят един и същ ден през 1 час разлика.

При въпрос към едното ЧСИ какво става ако в двата търга имаме спечелил, отговор не последва. Почнаха едни овъртания и т.н. Въпроса е какво става в този случай? Друго интересно е защо закона позволява нещо подобно?

Случва се. Май правото беше на кой предвари.

ivanov_p написа:Случва се. Май правото беше на кой предвари.

Предвари в смисъл а) плати веднага след спечалването или б) първи печели по време (единия търг приклюва преди другия) или в) ЧСИ-то е по-бързо в протоколите и т.н?

Правилото е още от Римското право - Prior tempore potior iure - Първият по време е първи по право.
От една страна правото на собственост се прехвърля в момента на влизане в сила на постановлението за възлагане. Т.е. когато влезе в сила първото постановление за възлагане, тогава се прехвърля собствеността от длъжника на купувача, а второто постановление за възлагане не произвежда вещно-транслативен ефект.
При обжалване и на двете постановления за възлагане ще има значение кой ЧСИ по-бързо ще администрира жалбата (т.е. да я връчи на страните и да изпрати делото в съда) и кой съдебен състав (от един и същи окръжен съд) по-бързо ще се произнесе. Има и значение кой ще пусне жалбата нередовна и кой - редовна. Кой ще плати таксите и кой - няма.
Т.е. всичко зависи от жалбоподателя, ЧСИ, призовкаря, съда и дори от длъжника, който може да избере да се крие и да бави получаването на едната жалба и да ускори получаването на другата жалба.
Постановлението за възлагане влиза в сила едва след произнасяне на съда по жалбата срещу него.
От друга страна обаче е важен и редът на вписванията, т.е. кой първи ще си впише в Агенция по вписванията постановлението за възлагане - тогава се прилага чл. 113 от ЗС:

Актовете по предходния член до вписването им не могат да се противопоставят на трети лица, които по-рано са придобили от същия собственик и вписали вещни права върху недвижимия имот.

Това го разглежда Огнян Герджиков, но в друг контекст, ще се опитам да интерпретирам - Герджиков разглежда случай, когато по старият фирмен ред се вписваха Решения на Общи събрания, следното се получаваше понякога - 2 (две) отделни Общи събрания (те са всъщност - един вид заседания), се провеждат в един и същи ден, час, място.

Говорим - за примерно - смяна на Управител, тогава е "гореща" темата.

Герджиков разнищва въпросът (Огнян Герджиков е професор, пояснявам - тъй като ставаме все по-малко известни старите кучета), като дава разрешение - който подаде първи документи в съда (сега има и електронно), той печели, статията е - всъщност в самите му учебници, аз ги нямам вече.

Но има особеност - Герджиков казва - да се "сложи прът", тоест - да се подаде "пресекателна" молба до Фирмено отделение, така, че съдията да откаже на "лъже" претендентите.

Добре - съпоставено с Публична продан, аз мисля - че ще има 2 (два) недействителни Публични търга, тук не може да има конкуренция по време - кой ще впише пръв, това не е сделка.

Ето аз нахвърлям - един "ескиз", давам една идея, аз знам - че не съм прав - но давам идея за този - който иска да "обърне" ситуацията, не знам колегата за кого оспорва.

И все пак кое позволява да се влезе в подобен правен каламбур? Защо въобще е възможно множество ЧСИ-та в един и същ ден да продават един и същ имот?

КЧСИ беше взела някакво решение да пуска за продан бирника наложил с първи възбрана, но не всички се съобразяват.

Не точно. ЧСИ с последващи възбрани уведомява този с предишните за насрочените публични продани. Понякога ЧСИ с първата възбрана стои и нищо не прави - или взискателят не иска /обикновено ако е хирографарен и има привилегировани кредитори/, или делото е спряно, или нещо друго. Реално при конкуренция между хирографарен и привилегировани кредитори, обикновено хирографарните нямат интерес от публична продан. Друго е, ако са няколко хирографарни - тогава има борба кой ЧСИ първо да продаде.
В практиката се случва да има две паралелни публични продани за един и същи имот, когато първият кредитори при първия ЧСИ е реален, а вторият е свързано лице с длъжника /те.е. привиден кредитор/, чрез когото длъжникът иска да си придобие за себе си имота. Особено ако първият кредитор е обезпечен и/или привилегирован - банка или НАП.