forum.lex.bg

Здравейте,
Длъжникът е лишен от свобода, но работи в Затвора. Изпратено запорно съобщение до Затвора като работодател и оттам му удържат. Затворникът се жалва, че ЧСИ няма право да му удържа, тъй като вземал под МРЗ. А ЧСИ не удържа - удържа работодателят, както знаем, след като се съобрази с разпоредбите по чл. 446 от ГПК. Та въпросът ми е - важи ли правилото да не се удържат суми, ако заплатата е под МРЗ за лишените от свобода? Защото затворникът твърди, че взема чисто около 260 лв. месечно, а работодателят/Затвора/ му удържал 120 лв. Не вярвам счетоводството на затвора да не е запознато с чл. 446 от ГПК.

milley написа:Здравейте,
Длъжникът е лишен от свобода, но работи в Затвора. Изпратено запорно съобщение до Затвора като работодател и оттам му удържат. Затворникът се жалва, че ЧСИ няма право да му удържа, тъй като вземал под МРЗ. А ЧСИ не удържа - удържа работодателят, както знаем, след като се съобрази с разпоредбите по чл. 446 от ГПК. Та въпросът ми е - важи ли правилото да не се удържат суми, ако заплатата е под МРЗ за лишените от свобода? Защото затворникът твърди, че взема чисто около 260 лв. месечно, а работодателят/Затвора/ му удържал 120 лв. Не вярвам счетоводството на затвора да не е запознато с чл. 446 от ГПК.

Нямам представа защо му удържат суми след като нетната му заплата е под МРЗ.
Би трябвало ОС да се произнесе в негова полза.
120 лв му удържат на основание ЗИН, но това няма нищо общо със случая.

Здравейте,
Удържането на сумите си е съвсем законно и е ирелевантно дали това възнаграждение е под МРЗ. Следва да се има в предвид и разпоредбата на чл. 78, ал. 3 от ЗИНЗС, съгласно която на лишените от свобода могат да се правят удръжки съгласно действащите закони, но не повече от две трети от полагащото им се възнаграждение, като това ограничение не се отнася за удръжките по задължение за издръжка. С тази разпоредба законодателят изрично е предвидил, възможността да се правят удръжки от получаваното от лишените от свобода възнаграждение. Съгласно чл. 57, ал. 1 ППЗИНЗС удръжките по чл. 78, ал. 3 ЗИНЗС се изчисляват по реда на чл. 446 ГПК от цялото възнаграждение за положения труд, но не могат да надвишават 2/3 от онази негова част, която съгласно заповедта по чл. 78, ал. 2 ЗИНЗС се полага на лишения от свобода, след като от нея се приспаднат данъците.
Така, че ОС не следва да се произнесе в негова полза, освен ако има нередности при изчисленията на секвестируемите суми

nikodim77 написа:Здравейте,
Удържането на сумите си е съвсем законно ... освен ако има нередности при изчисленията на секвестируемите суми

Тук мога само да се съглася с мнението на Никодим!
И за да разбере ilian_todorov - правете разлика, между несеквестируем доход при „свободен човек“ (на собствена издръжка) и „лишен от свобода“ - „на държавна издръжка“!
Вторият има доста по-малки нужди и разходи!

jhoro написа:

nikodim77 написа:Здравейте,
Удържането на сумите си е съвсем законно ... освен ако има нередности при изчисленията на секвестируемите суми

Тук мога само да се съглася с мнението на Никодим!
И за да разбере ilian_todorov - правете разлика, между несеквестируем доход при „свободен човек“ (на собствена издръжка) и „лишен от свобода“ - „на държавна издръжка“!
Вторият има доста по-малки нужди и разходи!

То това е ясно и логично, но ми се струва, че трябваше да бъде упоменато в ГПК, а то не е.

nikodim77 написа:Здравейте,
Удържането на сумите си е съвсем законно и е ирелевантно дали това възнаграждение е под МРЗ. Следва да се има в предвид и разпоредбата на чл. 78, ал. 3 от ЗИНЗС, съгласно която на лишените от свобода могат да се правят удръжки съгласно действащите закони, но не повече от две трети от полагащото им се възнаграждение, като това ограничение не се отнася за удръжките по задължение за издръжка. С тази разпоредба законодателят изрично е предвидил, възможността да се правят удръжки от получаваното от лишените от свобода възнаграждение. Съгласно чл. 57, ал. 1 ППЗИНЗС удръжките по чл. 78, ал. 3 ЗИНЗС се изчисляват по реда на чл. 446 ГПК от цялото възнаграждение за положения труд, но не могат да надвишават 2/3 от онази негова част, която съгласно заповедта по чл. 78, ал. 2 ЗИНЗС се полага на лишения от свобода, след като от нея се приспаднат данъците.
Така, че ОС не следва да се произнесе в негова полза, освен ако има нередности при изчисленията на секвестируемите суми

(3) На лишените от свобода могат да се правят удръжки съгласно действащите закони, но не повече от две трети от полагащото им се възнаграждение. Това ограничение не се отнася за удръжките по задължение за издръжка.
Демек от това изречение се разбира, че несеквестируемата сума не е МРЗ и дори не е точно определена.
Можеше да го споменат изрично след промените в ГПК през 2017 година. Излиза, че само пандизчиите в тази държава не са предпазени от запориране на трудовите възнаграждения.

Здравейте отново
Не мога да изведа конкретен въпрос, но и констатацията ти Иляне не е съвсем точна…, да, близо до същината, но от житейска гледна точка.
Няма как несеквестируемата сума на лишен от свобода да бъде точно определена, поради обстоятелството, че и възнаграждението му не може да бъде точно определено. Същото е според дейността, заетостта и какво възнаграждение е определено. Но законът е ясен – „не повече от две трети…”. По отношение на споменаването в ГПК, също не е било необходимо, предвид това, че тази материя е уредена в съответния (специален) закон, какъвто е ЗИНЗС.
Да, наистина „пандизчиите” (както ги наричаш) не са предпазени от запор. Могат да възразят срещу размера на запора, но не и срещу самия запор, защото законът не дефинира несеквестируем минимум.

nikodim77 написа:Здравейте отново
Не мога да изведа конкретен въпрос, но и констатацията ти Иляне не е съвсем точна…, да, близо до същината, но от житейска гледна точка.
Няма как несеквестируемата сума на лишен от свобода да бъде точно определена, поради обстоятелството, че и възнаграждението му не може да бъде точно определено. Същото е според дейността, заетостта и какво възнаграждение е определено. Но законът е ясен – „не повече от две трети…”. По отношение на споменаването в ГПК, също не е било необходимо, предвид това, че тази материя е уредена в съответния (специален) закон, какъвто е ЗИНЗС.
Да, наистина „пандизчиите” (както ги наричаш) не са предпазени от запор. Могат да възразят срещу размера на запора, но не и срещу самия запор, защото законът не дефинира несеквестируем минимум.

Има как, ако в специалния закон бъде заложен несеквестируем минимум примерно половин МРЗ. Законодателят обаче е решил друго.
Така де, при наличие на общ и специален закон, регламентиращи една и съща материя, се прилага специалният / lex specialis derogate legi generali /.

П.П. За да не бъда разбран погрешно ще допълня. Принципно съм против изобщо да има несеквестируем минимум. Дори за пенсиите и социалните обезщетения не трябва да го има, но за добро или за лошо не решавам аз.

ilian_todorov написа:Има как, ако в специалния закон бъде заложен несеквестируем минимум примерно половин МРЗ. Законодателят обаче е решил друго.

По-рано казах, сега ще допълня - не изпускай логиката на „несеквестируемия минимум“.
Защита на длъжника от антихуманно отношение и гарантиране неговото съществуване.

ilian_todorov написа:Принципно съм против изобщо да има несеквестируем минимум. Дори за пенсиите и социалните обезщетения не трябва да го има, но за добро или за лошо не решавам аз.

Тук също има една подробност - даден доход е секвестируем или не, към момента на получаване.
Пример - в запорирана банкова сметка се получава доход, равен на МРЗ. Ако при поредния превод, в сметката има остатък от предишния - тези пали вече са секвестируеми!
Длъжника не ги е ползвал - значи не са му жизненоважни.

jhoro написа:

ilian_todorov написа:Има как, ако в специалния закон бъде заложен несеквестируем минимум примерно половин МРЗ. Законодателят обаче е решил друго.

По-рано казах, сега ще допълня - не изпускай логиката на „несеквестируемия минимум“.
Защита на длъжника от антихуманно отношение и гарантиране неговото съществуване.

ilian_todorov написа:Принципно съм против изобщо да има несеквестируем минимум. Дори за пенсиите и социалните обезщетения не трябва да го има, но за добро или за лошо не решавам аз.

Тук също има една подробност - даден доход е секвестируем или не, към момента на получаване.
Пример - в запорирана банкова сметка се получава доход, равен на МРЗ. Ако при поредния превод, в сметката има остатък от предишния - тези пали вече са секвестируеми!
Длъжника не ги е ползвал - значи не са му жизненоважни.

Определено е така, но...."Когато има справедливост, няма милосърдие. Когато има милосърдие, няма справедливост." Китайска поговорка
Защо трябва да се гарантира неговото съществуване за сметка на други лица? Представи си, че някой те е ощетил с определена сума и затова е осъден по надлежния ред. Ти си останал без работа и средства, но не можеш да си получиш парите, защото длъжникът ти е с нетна заплата под МРЗ. Къде е тук милосърдието питам аз? Представи си и друг вариант. Пак си го осъдил, но в момента финансовото ти положение е цветущо. Значи трябва да кажеш, халал да са му тези кинти и да махнеш с ръка. Само че след десет години имаш големи проблеми и имаш нужда от тези пари, които не си успял да събереш. Къде е милосърдието питам пак аз?

То това е ясно и не го коментираме.