forum.lex.bg

Въпросът ми е за заварените случаи, чиито срок започва да тече от първото действие по изпълнението. Според тълк. д. № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС образуването на изпълнителното не прекъсва давността. Значи ли това, че срокът по абсолютната давност не започва да тече от образуването на изпълнително дело, а започва от денят в който е наложен запор, възбрана, опис и т.н.? Ами ако до влизане законът в сила не е извършвано такова действие? Кое е първото действие по изпълнението, ако това не е образуване на изпълнителното дело?


А ако за дълга вече има изпълнително дело – давността започва да тече от деня на първото действие по изпълнението. Първоначално се предвиждаше 10-те години да започнат да текат от образуването на изпълнителното дело, но по предложение на Искрен Веселинов от „Обединени патриоти“ беше прието да е първото действие по изпълнението. Той мотивира редакцията с това, че вижда възможност в противен случай кредиторите да злоупотребят в преходния период и да удължат давността на вземането си като прекратят вече образувано изпълнително производство.

П.П. Намерих малко съдебна практика, но не знам колко е надеждна.

Установяването на горепосочените обстоятелства въз основа на приложеното изпълнително дело сочи, че предвид разпоредбата на чл. 116, б. "в" от ЗЗД давността се прекъсва с предприемането на действия за принудително изпълнение на вземането, т.е. по изричната разпоредба на закона давността се прекъсва с предприемането на всяко действие за принудително изпълнение. С подаването на молба за образуване на изпълнително дело, съдържаща искане за прилагане на определен изпълнителен способ или наличие на възлагане по чл. 18 от ЗЧСИ, т.е. редовна молба, давността се счита за прекъсната на основание чл. 116, б. "в" от ЗЗД. В тази насока са и мотивите към т.10 от Тълкувателно решение № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС, съобразно които искането да бъде приложен определен изпълнителен способ, включително и при възлагане по чл. 18 от ЗЧСИ, прекъсва давността, защото съдебният изпълнител е длъжен да го приложи. В тази връзка следва да се има предвид, че за прекъсването на давността с отправено от взискателя искане за прилагане на конкретен изпълнителен способ, е без значение дали съдебният изпълнител е предприел или не е предприел конкретни действия във връзка с това искане, тъй като от значение за развитието на изпълнителния процес е дали кредиторът действа. В цитираното тълкувателно решение в действителност се посочва изрично, че образуването на изпълнителния процес не спира или прекъсва давността, но под образуване на изпълнителния процес се има предвид действието на съдебния изпълнител, който образува изпълнителното дело в качеството му на процесуален орган. От друга страна в т.10 от Тълкувателното решение, се посочва, че е нередовна молбата за изпълнение /освен при наличието на възлагане по чл. 18 от ЗЧСИ/, в която взискателят не е посочил изпълнителен способ и такава молба подлежи на връщане съгласно чл. 426, ал. 3 от ГПК, вр. чл. 129 от ГПК, като изрично се посочва, че такава молба не прекъсва давността. Това налага извода, че подаването на редовна молба за образуване на изпълнителното дело, а такава е и молбата, съдържаща възлагане на действията по чл. 18 от ЗЧСИ, прекъсва давността. Ето защо, въззивният съд приема, че с молбата на взискателя от 08.11.2011 г. давността за принудително събиране на вземането е прекъсната. В тази насока изводът на въззивната инстанция съвпада с този на първоинстанционния съд досежно настъпването на конкретния юридически факт, прекъсващ давността, но неправило съдът е приел за дата 07.07.2011 г., тъй като видно от материалите на изпълнителното дело, молбата е депозирана на 08.11.2011 г.

ilian_todorov написа:Кое е първото действие по изпълнението, ако това не е образуване на изпълнително дело?

Би трябвало да е ПДИ - не се прави разграничение между действие по доброволно и по принудително изпълнение.

kalahan2008 написа:

ilian_todorov написа:Кое е първото действие по изпълнението, ако това не е образуване на изпълнително дело?

Би трябвало да е ПДИ - не се прави разграничение между действие по доброволно и по принудително изпълнение.

То хубаво, но нали и ПДИ не прекъсва давността. Значи не е изпълнително действие!

Не са изпълнителни действия и не прекъсват давността образуването на изпълнително дело, изпращането и връчването на покана за доброволно изпълнение“ (т. 10 от Тълкувателно решение № 2 от 26.06.2015 г. по ТД № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС).

Прекъсването на давността касае обикновената, а не абсолютната давност. Абсолютната давност се прилага низависимо от спирането и прекъсването на давността.

kalahan2008 написа:Прекъсването на давността касае обикновената, а не абсолютната давност. Абсолютната давност се прилага низависимо от спирането и прекъсването на давността.

Хайде пак.

Не са изпълнителни действия и не прекъсват давността образуването на изпълнително дело, изпращането и връчването на покана за доброволно изпълнение“ (т. 10 от Тълкувателно решение № 2 от 26.06.2015 г. по ТД № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС).

Или смяташ, че изпълнително действие и действие по изпълнението са две различни неща?

ilian_todorov написа:

kalahan2008 написа:Прекъсването на давността касае обикновената, а не абсолютната давност. Абсолютната давност се прилага низависимо от спирането и прекъсването на давността.

Хайде пак.

Не са изпълнителни действия и не прекъсват давността образуването на изпълнително дело, изпращането и връчването на покана за доброволно изпълнение“ (т. 10 от Тълкувателно решение № 2 от 26.06.2015 г. по ТД № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС).

Или смяташ, че изпълнително действие и действие по изпълнението са две различни неща?

Цитираното тълкувателно дело няма отношение към абсолютната давност, тъй като при постановяването му не е съществувал /а и все още не съществува/ институтът на абсолютната давност по ЗЗД.
Няма смисъл да се извежда съдържанието на понятия относно абсолютната давност въз основа на това тълкувателно решение.
Първоначалният замисъл беше давността да тече от образуване на изпълнително дело. Няма логика да тече от първото принудително действие /запор или възбрана/, тъй като такова може да се предприеме в рамките на обикновената 5-годишна давност, т.е. в този случай ще се получи 5+10 = общо 15 г. давност, а като добавим и периода от настъпване на изискуемосттта до влизане в сила на съдебното решение, на практика абсолютната давност може да отиде и към 20 г.

kalahan2008 написа:

ilian_todorov написа:

kalahan2008 написа:Прекъсването на давността касае обикновената, а не абсолютната давност. Абсолютната давност се прилага низависимо от спирането и прекъсването на давността.

Хайде пак.

Не са изпълнителни действия и не прекъсват давността образуването на изпълнително дело, изпращането и връчването на покана за доброволно изпълнение“ (т. 10 от Тълкувателно решение № 2 от 26.06.2015 г. по ТД № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС).

Или смяташ, че изпълнително действие и действие по изпълнението са две различни неща?

Цитираното тълкувателно дело няма отношение към абсолютната давност, тъй като при постановяването му не е съществувал /а и все още не съществува/ институтът на абсолютната давност по ЗЗД.
Няма смисъл да се извежда съдържанието на понятия относно абсолютната давност въз основа на това тълкувателно решение.
Първоначалният замисъл беше давността да тече от образуване на изпълнително дело. Няма логика да тече от първото принудително действие /запор или възбрана/, тъй като такова може да се предприеме в рамките на обикновената 5-годишна давност, т.е. в този случай ще се получи 5+10 = общо 15 г. давност, а като добавим и периода от настъпване на изискуемосттта до влизане в сила на съдебното решение, на практика абсолютната давност може да отиде и към 20 г.

Коментираме какво е изпълнително действие и какво не е. Колко пъти трябва да ти го напиша?

Става въпрос за заварените случаи и да, ако първото действие се извърши преди законът да влезе в сила, срокът може да нарасне и до към 20 години, тъй като по време на съдебния процес той не тече. Явно това е целта на законодателя.
Цитирал съм едно съдебно решение според което молбата за образуване на изп. дело с посочване на способ(и) за изпълнение е първото изпълнително действие. Логиката на ТР на ВКС е, че това е действие от кредитора, а не от съдебния изпълнител, който като процесуален орган образува изпълнително дело.

Много разсъждения, но ...
А припомнете си - кога давността спира да тече, с последващо продължаване, и кога се прекъсва. Последвано от нова давност.
Това за обикновената, а не за абсолютната давност! Абсолютната нито се спира, нито се прекъсва!

Пп. А доброволното изпълнение си е такова! Щото ... „Плет гние, борч не гние!“

"10 години абсолютна давност приеха днес"
Те я приеха, но да видим практиката как ще я приеме...

jhoro написа:Много разсъждения, но ...
А припомнете си - кога давността спира да тече, с последващо продължаване, и кога се прекъсва. Последвано от нова давност.
Това за обикновената, а не за абсолютната давност! Абсолютната нито се спира, нито се прекъсва!

Пп. А доброволното изпълнение си е такова! Щото ... „Плет гние, борч не гние!“

ал. 1 С изтичането на десетгодишна давност се погасяват парични вземания срещу физически лица, независимо от прекъсването ѝ, освен когато задължението е отсрочено или разсрочено.
ал. 2 Давността по ал. 1 не се прилага за вземания:
от търговската дейност на еднолични търговци или на физически лица – съдружници в дружество по чл. 357;
за непозволено увреждане;
за неоснователно обогатяване;
за издръжка;
за трудово възнаграждение;
за обезщетения по Кодекса на труда.
по повод приватизационна сделка
по повод имущество, реституирано по реда на нормативен акт

ал. 3 За давността по ал. 1 се прилагат чл. 115 и 118.

Така е, но в този случай са приели, че тази давност няма да тече в изброените в осемте точки хипотези, между близки роднини и докато трае съдебният процес за вземането, както за отсрочени и разсрочени вземания.

Така или иначе я приеха, трябваше да се приеме, защото има нетърпими случаи, да са мислили колекторите и ЧСИ - никой не им пречеше да са толерантни и то - колективно - впрочем ЧСИ е генетично временен правен институт, задачата беше да раздвижат системата и дотам - на практика вече станаха обикновени бизнесмени, както и да е.

Сега се говори за извращения на нацизма и други тоталитарни - някои случаи бледнеят - изкарва ЧСИ по инвалидно легло длъжника и много други такива - да плачеш ли или няма какво - частна жалба с/у действия на ЧСИ, но - ощетяване на кредиторите има - имаше начин да се направи по-избирателно - но - няма юристи - това все пак е пипкава работа, можеше да се диференцира - има ли съпротива от длъжника, дали е лукративно, шиканирал ли е - подавана и уважена ли е по предишни процеси жалба за бавност, ако трябва да се влиза в ритъм на свръх-детайлизирана уредба.

Не знам - ще удари много кредитори с честни вземания, тоест - наивници, а и корпоративни кредитори, работа, че ще има за адвокатите - ще има.

ivan_lawyer написа:Така или иначе я приеха, трябваше да се приеме, защото има нетърпими случаи, да са мислили колекторите и ЧСИ - никой не им пречеше да са толерантни и то - колективно - впрочем ЧСИ е генетично временен правен институт, задачата беше да раздвижат системата и дотам - на практика вече станаха обикновени бизнесмени, както и да е.

Сега се говори за извращения на нацизма и други тоталитарни - някои случаи бледнеят - изкарва ЧСИ по инвалидно легло длъжника и много други такива - да плачеш ли или няма какво - частна жалба с/у действия на ЧСИ, но - ощетяване на кредиторите има - имаше начин да се направи по-избирателно - но - няма юристи - това все пак е пипкава работа, можеше да се диференцира - има ли съпротива от длъжника, дали е лукративно, шиканирал ли е - подавана и уважена ли е по предишни процеси жалба за бавност, ако трябва да се влиза в ритъм на свръх-детайлизирана уредба.

Не знам - ще удари много кредитори с честни вземания, тоест - наивници, а и корпоративни кредитори, работа, че ще има за адвокатите - ще има.

Не ми стана ясно тази давност ще се прилага ли служебно или ще трябва пак да се води дело?
Преди време се говореше, че законът ще се приеме така, че длъжникът само ще трябва да уведоми кредитора, че дългът му е погасен.

ilian_todorov написа:Коментираме какво е изпълнително действие и какво не е. Колко пъти трябва да ти го напиша?
.

Не, не коментираме това. Коментираме измененията в ЗЗД относно абсолютната давност. Пак ще обясня, явно остава някакво неразбирателство: ТР 2/2013 обяснява кои са и кои не са действията по принудително изпълнение, които прекъсват давността по смисъла на чл. 116 ЗЗД. Чл. 116 ЗЗД не се прилага при абсолютната давност, а новият чл.112а говори за "действие по изпълнението", а не за "действия по принудително изпълнение", както е в чл.116, б. "в" ЗЗД. Има голяма разлика в редакцията и смисъла. Ако не я съзирате, не мога нищо да направя.

kalahan2008 написа:

ilian_todorov написа:Коментираме какво е изпълнително действие и какво не е. Колко пъти трябва да ти го напиша?
.

Не, не коментираме това. Коментираме измененията в ЗЗД относно абсолютната давност. Пак ще обясня, явно остава някакво неразбирателство: ТР 2/2013 обяснява кои са и кои не са действията по принудително изпълнение, които прекъсват давността по смисъла на чл. 116 ЗЗД. Чл. 116 ЗЗД не се прилага при абсолютната давност, а новият чл.112а говори за "действие по изпълнението", а не за "действия по принудително изпълнение", както е в чл.116, б. "в" ЗЗД. Има голяма разлика в редакцията и смисъла. Ако не я съзирате, не мога нищо да направя.

Ами нали с това първо действие по изпълнението започва да тече тази нова давност! Как да не го обсъждаме?

Никъде в поправките не се споменава изрично за доброволно изпълнение. При всяко положение молбата от кредитора до СИ за изпълнение предшества ПДИ. Е, как тогава ПДИ да е първото действие по изпълнението?

Не знам защо ги коментирате тези неща. От много време мозъчният тръст в НС не е приел нещо ясно, затова ще чакаме да видим как е хавата чак когато делата стигнат до ВКС, дотогава - каквото е писано. Богатата ми практика ме е научила на едно - не се ли съберат парите веднага или поне скоро след започване на изпълнението - пишеш ги в графа "несъбираеми".

eurolinker написа:"10 години абсолютна давност приеха днес"
Те я приеха, но да видим практиката как ще я приеме...

Глупости! Понятието „10 години абсолютна давност“ си съществува отдавна. Сега приеха прилагането му по отношение ЗЗД и частните вземания!

jhoro написа:

eurolinker написа:"10 години абсолютна давност приеха днес"
Те я приеха, но да видим практиката как ще я приеме...

Глупости! Понятието „10 години абсолютна давност“ си съществува отдавна. Сега приеха прилагането му по отношение ЗЗД и частните вземания!

Никой не твърди обратното.

ilian_todorov написа:Ами нали с това първо действие по изпълнението започва да тече тази нова давност! Как да не го обсъждаме?

Да, но както вече няколко пъти казах, има разлика между

При висящо изпълнително производство давността започва да тече от първото действие по изпълнението

(§2 от ЗИДЗЗД)

с предприемане на действия за принудително изпълнение.

(чл. 116, б. "в" ЗЗД)
Разликата е в думата "принудително" (чл. 116 ЗЗД), тя не присъства в §2 от ЗИДЗЗД. Не знам как по-ясно да го кажа.

ilian_todorov написа:Никъде в поправките не се споменава изрично за доброволно изпълнение. При всяко положение молбата от кредитора до СИ за изпълнение предшества ПДИ. Е, как тогава ПДИ да е първото действие по изпълнението?

Защото изпълнителното производство се състои от действия по доброволно изпълнение и действия по принудително изпълнение. Доброволното винаги предхожда принудителното, обратното е някаква безсмислица. Затова първо трябва да изтече срокът за доброволно изпълнение, даден с ПДИ, преди да се пристъпи към същински действия по принудително изпълнение (публична продан, разпределение на имуществото). По изключение може в срока за доброволно изпълнение да се предприемат и действия по обезпечаване на вземането (запор, възбрана, опис), но това изключение е с оглед обезпечаване на вземането - защото в противен случай длъжникът ще се лиши от имуществото. Тези обезпечителни мерки обаче се предприемат едновременно с ПДИ:

Едновременни действия с поканата за доброволно изпълнение
Чл. 449. (1) Когато изпълнението се насочва върху движима или недвижима вещ, в поканата за доброволно изпълнение се посочва и денят, в който ще се извърши описът. Той може да се извърши и в срока за доброволно изпълнение.
(2) Когато изпълнението се насочва върху имот едновременно с изпращането на поканата за доброволно изпълнение, в която се посочва имотът, съдебният изпълнител изпраща писмо до службата по вписванията за вписване на възбрана върху този имот.

Чл. 428. (2) Поканата съдържа името и адреса на взискателя и предупреждение към длъжника, че ако в дадения му срок не изпълни задължението си, ще се пристъпи към принудително изпълнение. В поканата се съобщават наложените запори и възбрани.

Тези обезпечителни мерки са действия по принудително изпълнение (съгласно ТР 2/2103 г.), но те не изключват действията по доброволно изпълнение, а именно - връчването на ПДИ. Именно ПДИ поставя началото на верижния фактически състав на изпълнителното производство, като без връчване на ПДИ съдебният изпълнител няма право да пристъпи към същинско принудително изпълнение (публична продан и разпределение на сумите). Това понякога не се разбира от взискателите, които не разбират защо трябва да се чака да изтече срокът за доброволно изпълнение, преди да се разпределят събраните например от запор суми.
Ако под "действие по изпълнението" се разбира действие на съдебния изпълнител, то първото такова действие е изпращането на ПДИ, тъй като запорното съобщение се изпраща най-рано заедно с ПДИ, а описът се извършва най-рано с връчване на ПДИ.
Ако под "действие по изпълнението" се разбира действие на взискателя /досега никога не се е възприемало по този начин/, значи това е молбата за образуване на изп. дело.
Но при всички положения това не са запори, възбрани и описи. Така би било, ако в ЗИДЗЗД беше написано "първо действие по принудително изпълнение".
Според мен това е и по-логично, защото институтите на обикновената и на "абсолютната" давност преследват различни цели. Обикновената давност цели да стимулира кредитора да си събира вземанията по-бързо, както и с оглед правната сигурност. При "абсолютната" давност на преден план излиза правната сигурност -целта е фактическата несъбираемост да се трансформира и в правна. Дори и след изтичане на абсолютната давност вземането не се погасява, а само не подлежи на принудително изпълнение, като доброволно платените суми слез изтичане на абсолютната давност или платените суми без възражение за давност от длъжника не подлежат на връщане.
За мен този текст, който обвързва началото на абсолютната давност с първото "действие по изпълнението", не е удачен, достатъчно е, че по време на съдебния процес давността не тече. Това според мен е някакъв компромис с множеството възражения от страна на колекторски дружества и ВАдвС, постъпили преди второто гласуване.
Отварям и една скоба - има разлика между абсолютната давност по ДОПК и тази по ГПК. Съгласно чл. 171, ал. 2 ДОПК с изтичането на 10-годишен давностен срок, считано от 1 януари на годината, следваща годината, през която е следвало да се плати публичното задължение, се погасяват всички публични вземания независимо от спирането или прекъсването на давността.
Съгласно чл. 112а, ал. 1 (нов) С изтичането на десетгодишна давност се погасяват парични вземания срещу физически лица, независимо от прекъсването ѝ (липсва спирането), а съгласно чл. 112а, ал. 3 (нов)
за давността по ал. 1 се прилага чл. 115 ЗЗД, т.е. за "абсолютната" давност по ЗЗД не се прилага спирането на давността, за разлика от ДОПК. Излиза, че тази "абсолютна" давност по ЗЗД всъщност не е чак толкова абсолютна. Излиза също така, че държавата е поставена в по-неблагоприятна позиция спрямо частните кредитори. Това обикновено не продължава дълго, което значи, че рано или късно режимите ще бъдат приравнени, но не в полза на длъжниците, т.е. най-вероятно заради промяната в ЗЗД ще се наложи да се промени и ДОПК и да отпадне и там "спирането". Така ще се стигне до "пирова победа" на длъжниците, защото режимът по ДОПК за давността ще стане по-суров. Вече има постъпки в тази насока - вече е гласувано в парламента на първо четене изменението в ДОПК, предвиждащо, че абсолютната давност не се прилага при производство по несъстоятелност на длъжника. Очаквам с приемането на следващата "мярка" на управляващите, а именно - т.нар."гражданска несъстоятелност", да се стигне до неприложимост на абсолютната давност при производство по несъстоятелност на длъжника - физическо лица.
Кутията на Пандора е отворена и тепърва ще видим какви правни чудовища ще изскочат от там.

Ами нали нещо подобно твърдя и аз. Според мен първото действие е молбата за образуване на изпълнителното дело, защото предшества ПДИ. Никъде не съм споменал за запори, описи и т.н..

Не съм съгласен, че държавата ще е в по-неизгодно положение след влизане в сила на поправките. Кога започва да тече давността по ДОПК? Ако е имало съдебен процес (примерно присъда или решение по дела за конфискация), той вече е приключил. Нима до момента в ЗЗД имаше абсолютна давност, па макар и скопена? Държавата у нас има особената процесуална привилегия да образува изпълнителни производства и да събира вземанията си по реда на ДОПК, в които производства хирографарните кредитори не са присъединени взискатели по право. Ако държавата е насочила изпълнение върху секвестируемите имуществени права, хирографарните кредитори няма да могат да получат удовлетворение от тях, ако продажбата се извърши в рамките на срока по чл. 191, ал. 1 ДОПК. Едва ако продажбата не се извърши от публичния изпълнител по ДОПК (за което кредиторът трябва да чака между 6 и 12 месеца), ще бъде възможно изпълнението по реда на ГПК, в което държавата е присъединен взискател за публичните си вземания и предвид привилегиите ѝ по чл. 136, ал. 1, т. 2 и т. 6 ЗЗД ще се удовлетвори преди хирографарните кредитори. Аналогията с абсолютната давност при публичните вземания (уредена в чл. 171 ДОПК) е неуместна поради вече изтъкнатите причини – държавата сама установява и събира вземанията, има процесуалната привилегия да изпълнява по реда на ДОПК без участие на хирографарни кредитори.

ilian_todorov написа:Ами нали нещо подобно твърдя и аз. Според мен първото действие е молбата за образуване на изпълнителното дело, защото предшества ПДИ. Никъде не съм споменал за запори, описи и т.н..

Аз пък разбрах, че спорът е дали абсолютната давност тече от първото действие по принудително изпълнение /запор, възбрана, опис/ - така, както беше цитирано ТР 2/2013 г.

ilian_todorov написа:Давността по ДОПК влиза в сила след РА или след влязло в сила Решение или Присъда на съда.

Това касае обикновената давност, а не абсолютната, която тече още от 1 януари на годината, следваща годината, когато задължението е трябвало да се плати. Докато тече ревизионното производство, абсолютната давност тече. Докато тече административното и съдебното производство по обжалване на РА, абсолютната давност тече. Не е така с абсолютната давност по ЗЗД - тя не тече по време на съдебния процес по установяване на вземането.

ilian_todorov написа:Държавата у нас има особената процесуална привилегия да образува изпълнителни производства и да събира вземанията си по реда на ДОПК, в които производства хирографарните кредитори не са присъединени взискатели по право. Ако държавата е насочила изпълнение върху секвестируемите имуществени права, хирографарните кредитори няма да могат да получат удовлетворение от тях, ако продажбата се извърши в рамките на срока по чл. 191, ал. 1 ДОПК. Едва ако продажбата не се извърши от публичния изпълнител по ДОПК (за което кредиторът трябва да чака между 6 и 12 месеца), ще бъде възможно изпълнението по реда на ГПК, в което държавата е присъединен взискател за публичните си вземания и предвид привилегиите ѝ по чл. 136, ал. 1, т. 2 и т. 6 ЗЗД ще се удовлетвори преди хирографарните кредитори.

Това е така, но за това има просто обяснение - Държавата е привилегирован кредитор по чл. 136, т. 6 ЗЗД преди хирографарните кредитори, които така или иначе няма да получат нищо от разпределението на имуществото. Ако останат пари след продажбата за частните хирографарни кредитори, публичният изпълнител ги превежда на съдебния изпълнител /чл. 192 ДОПК/.
Проблемът не е за хирографарните частни вземания, а за привилегированите такива - за разноски /чл. 136, т. 1 ЗЗД/; по трудови вземания /чл. 136, т. 5 ЗЗД/. Тези с ипотека, залог и право на задържане са присъединени по право в производството по ДОПК /чл. 194 ДОПК/.

ilian_todorov написа:Отделно от това абсолютната давност по ДОПК е предвидено да бъде спирана в хода на принудителното изпълнение в определени случаи – при спиране на делото по искане на длъжника (подобно на хипотезата на чл. 454 ГПК), при спорове между държавата и друга държава относно прилагане на спогодби (подобно на споровете между присъединени взискатели по чл. 464 ГПК), както и при разсрочване или отсрочване.

Тези изключения постепенно бяха въвеждани с няколко законодателни промени в ДОПК, първоначално не съществуваха. Именно тази тенденция се наблюдава за абсолютната давност по ДОПК - въвеждат се нови и нови изключения. И точно това казвам - че тази тенденция ще продължи.
При нововъведената "абсолютна" давност по ЗЗД вече има изключения - не важи при спиране на давността по чл. 115 ЗЗД, вкл. и при признание на задължението, разсрочване и отсрочване по споразумение, докато тече съдебният процес. Очаквам тепърва да се въвеждат нови и нови изключения, както се случи с ДОПК.
Такова изключение е и текстът, за който е спорът тук - че абсолютната давност тече от първото изпълнително действие. В него няма логика, след като давността не тече по време на съдебния процес за установяване на вземането. Този текст отваря широка врата за злоупотреби /поне до 2031 г./. Защото при прекратяване на старо изп. дело и образувано ново, излиза, че абсолютната давност ще тече вече от образуване на новото изп. дело. Това напълно обезсмисля абсолютната давност - поне до 2031 г. няма да може реално да се прилага, освен за много редки случаи.