forum.lex.bg

Здравейте,
бих искал да получа ценното Ви мнение по следния казус.

По време на брака двама съпрузи сключват предварителен договор със строителна фирма за закупуване на все още непостроено от нея жилище, като договарят предварително плащане на стойността на имота на вноски.

Вноските се изплащат изцяло със собствени средства на единия съпруг. Строителната фирма е в изключителна забава и вместо за две години изгражда жилището за десет години. Преди завършване на жилището бракът мецду двамата съпрузи се разпада. След развода делба на СИО в рамките на едногодишния преклузивен срок не се извършва. След изтичане на споменатия преклузен срок строителната фирма прехвърля завършеното вече жилище на името на двамата бивши съпрузи (макар че е могла да го прехвърли единствено на бившия съпруг платец).

След време бившият съпруг, който няма принос в плащанията, инициира съдебна делба с иск за равни квоти, тъй-като плащанията били със средства придобити по време на брака. Бившия съпруг платец оспорва иска, тъй-като придобитото жилище не е СИО и е платено с негови средства, макар и придобити по време на брака.

По същата логика бившият съпруг неплатец би могъл и да твърди, че придобитото имущество от бившия съпруг платец след развода е платено със средства придобити по време на брака и да предяви съответния (абсурден според мен) иск за делба.

Въпросът ми е, аргументацията на бившия съпруг платец при оспорване на иска за делба достатъчна ли е или е нъжно още друга.

Благодаря предварително на всички.

Въпросът ми е, аргументацията на бившия съпруг платец при оспорване на иска за делба достатъчна ли е или е нъжно още друга.

Проблемът е, че нашите съдилища не работят с аргументации, а по представените от страните и приети по делото доказателства. Намерете си адвокат, стискайте палци да е добър и почнете да събирате доказателствата които той ще каже и то в сроковете по делото.
Строителната фирма не е могла да прехвърли жилището само на платеца, а го е прехвърлила съгласно договора. Тук ще са важни и датите на плащания, кои са преди, кои след развода, при хипотеза, че парите са от стопанска дейност на платеца извън СИО, може ли да се докаже това и минали ли са повече от 5 години от плащанията и т.н.

ivanov_p написа:

Въпросът ми е, аргументацията на бившия съпруг платец при оспорване на иска за делба достатъчна ли е или е нъжно още друга.

Проблемът е, че нашите съдилища не работят с аргументации, а по представените от страните и приети по делото доказателства. Намерете си адвокат, стискайте палци да е добър и почнете да събирате доказателствата които той ще каже и то в сроковете по делото.
Строителната фирма не е могла да прехвърли жилището само на платеца, а го е прехвърлила съгласно договора. Тук ще са важни и датите на плащания, кои са преди, кои след развода, при хипотеза, че парите са от стопанска дейност на платеца извън СИО, може ли да се докаже това и минали ли са повече от 5 години от плащанията и т.н.

Конкретизирам въпросът:

Има ли основание бившият съпруг неплатец да претендира за делба при равни квоти, при все че въпросният имот не е и не е бил СИО?

Минали са повече от десет години.

Плащанията са извършвани основно преди развода, но биха могли да бъдат извършени и непосредствено след развода (хипотетично и ден след развода). Но това и в двата случая не променя произхода на средствата.

Става дума за принципни неща. При развода СИО се прекратява, т.е. парите в джоба ми или по банковата ми сметка стават мои, ако не бъдат поделени в рамките на едногодишния преклузивен срок. В случая такава делба не е имало.

Плащанията към строителната фирма е форма на кредитиране, т.е. това са активи (вземания) от страна на кредитора, които строителната фирма при неизпълнение на предварителния договор или фалит е трябвало да върне. Преди развода тези активи (вземания) би следвало да се смятат за СИО, но след развода вече не са.

Тези активи (вземания) е могло да бъдат поделени между бившите съпрузи в рамките на прекузивния срок след развода, но както споменах, такава делба не е имало. От тук следва, че тези активи (вземания) би трябвало да бъдат поделени между бившите съпрузи соред техния принос в създаването им. В противен случай би се обезсмислило прекратяването на СИО, след като човек би могъл да се позове на СИО и след развода. С развода СИО се прекратява за всички активи (вземания). В случая след развода те са трансформирани в жилищен имот, който би трябвало да бъде поделен според приноса за придобиването му.

Мисля че този казус не е уникален и би трябвало да има съдебна практика по случая. Всяка информация в тази връзка е добре дошла.

suspenser написа:Има ли основание бившият съпруг неплатец да претендира за делба при равни квоти, при все че въпросният имот не е и не е бил СИО?
Минали са повече от десет години.

Намирам въпроса за елементарен, даже излишен!

По време на брака - процесният имот не е съществувал, за да бъде каквото и да е!
За плащанията - има счетоводно понятия „разходи за бъдещи периоди“.

А за приносът - в Семейния кодекс си има текст:

Съпружеска имуществена общност
Чл. 21. (1) Вещните права, придобити по време на брака в резултат на съвместен принос, принадлежат общо на двамата съпрузи, независимо от това на чие име са придобити.
(2) Съвместният принос може да се изрази във влагане на средства, на труд, в грижи за децата и в работа в домакинството.
(3) Съвместният принос се предполага до доказване на противното.
(4) Искът за липса на съвместен принос може да се предяви от:
1. съпруг по време на брака или след неговото прекратяване;
2. наследник на съпруг.

Вноските се изплащат изцяло със собствени средства на единия съпруг.

Това няма смисъл да го повтаряте, по оборима презумпция дяловете са ви равни докато не направите обратното доказване, което трябва да е пълно и пряко, т.е. да се докаже от къде е полученото имущество, определено от вас като лично, в какъв размер е и че с точно това имущество е платено жилището, като същевременно сте влагали и средства в СИО, които да уравнят вложеното от другия съпруг като пари, труд, грижи.

Част от вашите доводи са, че ако жилището не беше построено строителят е трябвало да върне парите във вашата банкова сметка и защото вече сте били разведени те са щели да си останат за вас?
Това обаче не е така. Строителят е трябвало да върне парите на страните по договора, а даже да беше върнал всичко по сметката ви без молбата за връщане да е подписана от двамата, то според подписания договор, бившата ви съпруга щеше да има право на иск към строителната фирма, а строителят, след като й върне половината щеше да има иск към вас за надплатената половина, ако не ви беше конституирал директно по делото. Възможно е, според договора, съпругата ви да има пряк иск срещу вас за половината от парите платени по време на брака.

След изтичане на споменатия преклузен срок строителната фирма прехвърля завършеното вече жилище на името на двамата бивши съпрузи (макар че е могла да го прехвърли единствено на бившия съпруг платец).
С развода СИО се прекратява за всички активи (вземания). В случая след развода те са трансформирани в жилищен имот, който би трябвало да бъде поделен според приноса за придобиването му.

Твърдението ви, че платените средства по договора могат да се разгледат като даден кредит на фирмата, зависи от договора със строителя, но най-вероятно там пише, че вноските не са кредит, а плащания.Това обаче е без значение, защото към момента на прекратяване на СИО и преклузивния срок по чл. 31 не сте търсили принос за тези средства, без значение дали са дадени от СИО като кредит или предварително плащане и те са попаднали в необорената презупция, че са равни за двамата.

Получили сте апартамента след прекратяване на СИО и в момента сте в чиста делба. Какво може да противопоставите ще каже вашия адвокат, но моето непрофесионално мнение, доколкото не се занимавам с бракоразводни процеси и делби е, че апартамента върви към равни дялове. Възможно е, само след като от преразказ се мине към гледане на документи, нещо и да се намери, може, като кибик в този род процеси, да пропускам някоя тънкост, затова се ходи при адвокат, който да прочете всичко, да помисли, пък може и да види нещо.

Към подробния и изчерпателен отговор на ivanov_p, мога да добавя само:

Каквото и да види адвокатът на ищеца - после трябва да убеди Съда в правотата си!

Благодаря за изчерпателния отговор.

Твърдението ви, че платените средства по договора могат да се разгледат като даден кредит на фирмата, зависи от договора със строителя, но най-вероятно там пише, че вноските не са кредит, а плащания. Това обаче е без значение, защото към момента на прекратяване на СИО и преклузивния срок по чл. 31 не сте търсили принос за тези средства, без значение дали са дадени от СИО като кредит или предварително плащане и те са попаднали в необорената презупция, че са равни за двамата.

Вноските по предварителния договор със строителната фирма са плащани по време на брака от паричния влог на единия съпруг, т.е. не се променя произхода и собствеността им (в случаят са СИО), но след прекратяване на СИО и преклузивния срок по чл. 31 вноските би следвало да се третират според мен както паричния влог (който е бил СИО, но вече не е), т.е. остават на името на вложителя (защото произлизат от него).

Греша ли в разсъжденията си?