forum.lex.bg

Здравейте,

Днес намерих в пощенска кутия на имот, който не обитавам Уведомление от СРС, по ЧГД (99.9% съм сигурен, че е поредното от Топлофикация).

Проблемът е, че е с дата 06.06.24, с други думи на 20.06 е изтекъл срока за връчване, след което на 20.07 - срокът за обжалване.

Разбира се, първото нещо утре е да отида да ми връчат това.
Но въпросът ми е - след като видя (вероятно Заповед за изпълнение), да платя ли веднага и да внеса Възражение с платежното?

М.г. не внесох Възражение след плащане към Топло, и ме пратиха на ЧСИ, където платих техни разпоснки по спомен 400+ лв. Всичко това по заповедта за изпълнение, която вече бях платил, но не и възразил...

Благодаря предварително!

Здравейте,
Какво е съдържанието на намереното в пощата уведомление, е от значение за сроковете, които споменавате.
За да възразите, следва да е налице основание за това (недължимост поради плащане или поради изтекла давност на задължението). Ако възразите неоснователно, то отново ще плащате разноски и прочие...

"...в двуседмичен срок от днес 06.06. следва да се явите в канцеларията.... за получаване на..."

И там ще ми връчат Заповед от Топло (вече съм го играл), и е много важно след като платя, в рамките на един месец да подам възражение, с приложени платежни. Иначе - независимо, че съм платил, ми пращат на ЧСИ. Това стана м.г.

Принципно съм съгласен с изказаното от nikodim77 становище, че ако действително имате задължения, които не са погасени по давност, възражението срещу заповедта за изпълнение само ще Ви натовари с разноски.
Сега... има някои условности, които произтичат от особеността на производството по издаване на заповед за изпълнение във връзка с изменения, сторени в Гражданския процесуален кодекс през 2019 г. Когато е издадена заповед за изпълнение, същата следва да бъде връчена на длъжника. Съобразно обаче чл. 415, ал. 1, т. 2 ГПК когато заповедта за изпълнение е връчена на длъжника с изпращане на уведомление по чл. 47 ГПК, каквото Вие сте получил, и се установи, че той не живее на адреса, то съдът, макар и да е издал заповед за изпълнение, указва на заявителя да предяви установителен иск по чл. 422 ГПК в едномесечен срок. Де юре и де факто уведомяването на длъжника по реда на чл. 47 ГПК има същите правни последици като подаване на възражение, поне от моя гледна точка. Визирам това по чл. 414 ГПК, за това по чл. 414а ГПК - възразяване след плащане в срока за възражение, принципно според мен няма как да стане, защото този срок най-вероятно вече е изтекъл. Следващата стъпка на Топлофикация е да предявят устанивтелен иск по чл. 422 ГПК, при което отново ще има опит за връчване на този адрес. Това, разбира се, става с условието че съдът си е направил труда да издири длъжника на всеки известен адрес, включително и такъв при работодател - чл. 47, ал. 3 ГПК. Ще има нов опит за връчване на този адрес, ако той е неуспешен, тогава съдът на основание чл. 47, ал. 6 ГПК назначава "служебен адвокат" на ответника, който да го представлява, и започва "задочен процес", без лично участие на ответника, освен ако последният не се появи. Вашият ход в този случай според мен е да установите дали във връзка с визираното ЧГД е образувано исково производство - нали "същинско" гражданско дело, както и какви са документите по него. Не би трябвало още да е пристъпено към връчване на исковата молба за отговор, доколкото знам скоростта на СРС и предвид съдебната ваканция, но в деловодството на съда не би трябвало да Ви откажат възможност да се запознаете с делото или делата.

Ако има образувано гражданско дело поради воденото вече заповедно дело, може да внесете главница и лихва, да признаете иска и да кажете, че просто имотът е необитаем, не сте уведомен редовно, иначе сте щял да платите и евентуално да поискате да не бъдете осъждан за разноски, защото не сте ставал повод за завеждане на делото - чл. 78, ал. 2 ГПК. Може да отървете евентуално разноските за съдебна фаза... за заповедната не съм сигурен. За съжаление положението с топлофикациите е такова, че си "женен до гроб" и дори и да не живееш там, все нещо се трупа, начислява и се дължи...

bvoykov написа:Де юре и де факто уведомяването на длъжника по реда на чл. 47 ГПК има същите правни последици като подаване на възражение, поне от моя гледна точка. Визирам това по чл. 414 ГПК, за това по чл. 414а ГПК - възразяване след плащане в срока за възражение, принципно според мен няма как да стане, защото този срок най-вероятно вече е изтекъл. Следващата стъпка на Топлофикация е да предявят устанивтелен иск по чл. 422 ГПК, при което отново ще има опит за връчване на този адрес. Това, разбира се, става с условието че съдът си е направил труда да издири длъжника на всеки известен адрес, включително и такъв при работодател - чл. 47, ал. 3 ГПК. Ще има нов опит за връчване на този адрес, ако той е неуспешен, тогава съдът на основание чл. 47, ал. 6 ГПК назначава "служебен адвокат" на ответника, който да го представлява, и започва "задочен процес", без лично участие на ответника, освен ако последният не се появи.

Всичко това е много добре, но не винаги е такава.
Знам няколко случая, когато кредитора (или както ви е удобно) дава на съда някакъв адрес на длъжника - примерно адрес за кореспонденция към минал момент. Където съвсем естествено получателя не е намерен.
В същото време длъжникът си има постоянен и настоящи адреси на съвсем друго място, но не е търсен на тях. И чак когато нещата стигат до ЧСИ - длъжникът е „намерен“ на адрес при работодател.
Когато вече всички „бонуси“ са начислени - включително парите на ЧСИ.

Това не го казвам, за да опонирам на някого - просто констатирам практика.

Аз не случайно съм цитирал чл. 47, ал. 3 ГПК, там съдът е задължен да направи справка за постоянен и настоящ на адрес на ответника или длъжника, включително и за месторабота, като ако същите се различават от посочения от ищеца/заявителя адрес за призоваване - съдът следва да го призове на новоустановените адреси, така че промяната на постоянния и настоящия адрес не следва да опорочи процедурата. Ако съдът въпреки това пренебрегне тези свои процесуални задължения, това най-вероятно ще да е основание за отмяна на потенциално влезлия в сила съдебен акт по чл. 303 ГПК, в хипотезата на ал. 1, т. 5. Преди измененията в чл. 47, ал. 3 ГПК от 2017 г. не се сещам как е бил редът, но може и да е било възможно. Сега това не е, но рядко съм срещал някой да посочи актуален настоящ или постоянен адрес.

bvoykov написа:Аз не случайно съм цитирал чл. 47, ал. 3 ГПК, там съдът е задължен да направи справка за постоянен и настоящ на адрес на ответника или длъжника, включително и за месторабота, като ако същите се различават от посочения от ищеца/заявителя адрес за призоваване - съдът следва да го призове на новоустановените адреси, така че промяната на постоянния и настоящия адрес не следва да опорочи процедурата. Ако съдът въпреки това пренебрегне тези свои процесуални задължения, това най-вероятно ще да е основание за отмяна на потенциално влезлия в сила съдебен акт по чл. 303 ГПК, в хипотезата на ал. 1, т. 5. Преди измененията в чл. 47, ал. 3 ГПК от 2017 г. не се сещам как е бил редът, но може и да е било възможно. Сега това не е, но рядко съм срещал някой да посочи актуален настоящ или постоянен адрес.

Не оспорвам нищо - говоря "по действителен случай"! Длъжникът научава последен.

Лично аз никога не съм си сменял постоянния или настоящия адреси. Единствено - когато бях в казармата, но тогава май е ставало по служебен ред.

bvoykov написа:съдът е задължен да направи справка за постоянен и настоящ на адрес на ответника или длъжника, включително и за месторабота, като ако същите се различават от посочения от ищеца/заявителя адрес за призоваване - съдът следва да го призове на новоустановените адреси...
Ако съдът въпреки това пренебрегне тези свои процесуални задължения...

имал съм и по-тежки казуси. ищецът посочва неверен адрес и съдът изпраща призовки на него. при справка в съда по друго дело ответникът научава, че има още някакво дело срещу него и прави справка. възразява срещу неполучената заповед за изпълнение, посочва съдебен адрес и чака ... михаля. съдът прави справка в ГРАО, ... и пак праща на книжата по исковото производство на същия грешен адрес. който по една чиста случайност съвпада с адреса на другия ответник по исковото производство, който е заплатил в рамките на заповедното производство и съответно не е страна по делото в исковото. в рамките на исковото производство отново се посочва на съда неполучаване поради изпращане на грешен адрес, отново се посочва същия съдебен адрес, който още по-случайно съвпада с постоянния адрес от справката на ГРАО. ... и съдът изпраща трети път призовка на грешния адрес.

пълна липса на хаберие, или зла умисъл - преценете сами.