За и против Становището на ВАдС от 19.03 за ипотеката

[danslesbalkan]

Вчера колегите от ВАдС са излезли със становище за ипотеката по тълкувателното дело, което се гледа от гражданската и търговската колегии на ВКС в момента.
С две думи казват, че:
1. Ипотеката може да се впише наново и след като е заличена заради изтичане на 10-годишния срок на действие на предходното ѝ вписване. В този случай тя ще има ред от новото вписване.

2. Според това какво действие има актът, който се вписва, отбелязва или заличава, вписването има оповестително, оповестително-защитно или конститутивно действие. И завява, че вписването на ипотеката има две правни последици: първо, възниква самото ипотечно право и второ – правата на ипотекарния кредитор по отношение на имота стават противопоставими на всички трети лица, които придобиват вещни или обезпечителни права от учредителя на ипотеката.

3.Както старият Закон за привилегиите и ипотеките, така и ЗЗД допускат заличаване на ипотеката единствено по искане на ипотекарния кредитор или въз основа на съдебно решение, като чл.179 33Д изрично предвижда, че заличаването на ипотеката погасява ипотечното право. Правилникът за вписванията обаче разширява хипотезите на „заличаване на ипотеки”, като вън от предвидените хипотези на заличаване по чл.179 33Д, той урежда и заличаването на ипотека върху недвижим имот, продаден на публична продан, по молба на купувача на публична продан (чл.19, ал.2 ПВп), и заличаване на ипотека, ако същата не е била подновена в 10-годишен срок от датата на вписването (чл. 22 ПВп), а тези две основания не са регламентирани нито в ЗЗД, нито в друг закон, а вписванията, обявяванията и заличаванията се извършват само в случаите и на основанията, предвидени в закон.
ВАдС заявява, че тези две хипотези, записани в чл.19, ал 2 и чл.22 от ПВп, са недопустими.

4. Правилникът за вписванията е издаден въз основа на делегация от Закона за собствеността, който предвижда в него да бъдат уредени само „подробностите относно начина на вписването и относно таксите, които се събират при него. Правилникът не може да противоречи на закона, като по-конкретно в случая не може да бъде надхвърляна законовата делегация на чл. 116 ЗС. След като законът (ЗС и ЗЗД) не предвижда вписване на заличаване на ипотека само по искане на заинтересовано лице без представяне на съгласие на кредитора или влязло в сила съдебно решение, то Правилникът за вписванията не може да въвежда такава хипотеза. Това влиза в противоречие и с принципа за numerus clausus на актовете, подлежащи на вписване, и изискването подлежащите на вписване актове да бъдат установени със закон.

5. Освен, че с Правилника за вписвания са въведени недопустими основания за заличаване на ипотека, правилата в чл.19, ал. 2 и чл. 22 ПВп са и ненужни – не може да се заличава ипотека, която е погасена – с продажбата на публична продан на ипотекирания недвижим имот на публична продан, се погасява ипотеката и всички вещни права, учредени след вписването ѝ (чл. 175 ЗЗД). С простото изтичане на срока, предвиден в чл. 172 ЗЗД, ипотеката престава да има действие и заличаването ѝ е абсолютно безпредметно – няма как да се заличава ипотека, която вече няма действие: нито обвързва ипотекарния длъжник, нито е противопоставима на трети лица. Самата идея да се заличава ипотека, която вече няма действие, е абсурдна – няма ли вписване, респ. изтекъл ли е срокът на вписването, няма ипотечно право: нито имотът е обременен с ипотека, нито ипотекарният кредитор може да се удовлетвори предпочтително от цената на имота.

6. Ипотека, която няма действие поради неподновяването ѝ в срока по чл. 172 ЗЗД, може да бъде подновена и след срока, ако са налице предпоставките за това, като има ред от новото вписване. Подновената след срока ипотека е практически нова ипотека, с ред от новото ѝ вписване, с единствената разлика, че се вписва при облекчени условия – не е необходимо наново да се сключва ипотечен договор във формата на нотариален акт или кредиторът отново да удостоверява едностранното си искане за вписване на законна ипотека.

7. Вписването на ипотеката е винаги конститутивно, съответно такова ще е и заличаването ѝ, но само в случаите, предвидени в чл.179 33Д, т.е. когато това става по искане на кредитора или въз основа на съдебно решение, защото само в тези случаи законодателят е предвидил, че заличаването на ипотеката води до нейното погасяване. Заличаването по чл.19, ал.2 и чл.22 от ПВп, дори да приемем, че са допустими (а те не са, тъй като не са предвидени в закон), нямат конститутивен ефект, защото, за да има конститутивен ефект което и да било вписване (съответно отбелязване или заличаване), това трябва да бъде изрично предвидено в закон. Поради това заличаването на ипотека по реда на чл. 22 от ПВп, която не е била подновена в срока по чл.172, ал.1 ЗЗД, може да има само „декларативен” ефект, т.е. да има само оповестително действие, и не лишава кредитора от възможност от правото да впише ипотеката си наново, с ред от новото вписване.

Веднага скочиха колеги, които смятат, че това становище е резултат от банков лобизъм и, че ако бъде възприето от ВКС в ТР, то ще доведе до вечна ипотека и дълг. Съгласни ли сте с тези опасения или подкрепяте мнението на ВАдС?

[ivanov_p]

Аз не можах да схвана сложната мисъл на съвета.

Ипотеката може да се впише наново и след като е заличена заради изтичане на 10-годишния срок на действие на предходното ѝ вписване. В този случай тя ще има ред от новото вписване.
Може, така пише в закона.

ВАдС заявява, че тези две хипотези, записани в чл.19, ал 2 и чл.22 от ПВп, са недопустими.

Няма да навлизам в теорията, но аз лично не познавам адвокат който ще се съгласи да изготви проект за НА, ако възбраните изрично не са свалени или ще посъветва клиент да подпише такъв НА.

От друга страна правилникът не противоречи на закона. Чл.19, ал.2 ПВп не е в колизия с чл. 179 ЗЗД, защото разглеждат различни хипотези, заличаване по силата на закона и заличаване по волята на кредитора или решение на съда. Същото е и с чл. 22 ПВп и чл. 172 ЗЗД. След изтичане на десетгодишния срок ипотеката губи действие и длъжникът може да иска заличаване. Действието обаче може да се поднови от кредитора, но с ново вписване, т.е. правата на кредитора не са засегнати.