forum.lex.bg

Мотиви. Аргументи. Становища. Тенденции. Европа - НЕ! Америка - МОЖЕ! Китай - ДА! Като го има в USA - доколко се прилага! Като го няма в Европа-мъртъв ли е Джеймс Бонд? Генералната превенция-цел и средства за постигането и. Кое е по-цивилизовано - да накажем със смърт престъпника или да го затворим за 30 години в килия 4х3 метра? Има ли граници хуманизмът? .......

Мисля, че си запознат с повечето аргументи за и против смъртното наказание. Периодично по тази тема се дискутира. Моето лично мнение е "против". Според мен никой няма право да убива, дори Държавата. Ако го прави, това означава, че не е по- добра от престъпниците, които осъжда.Доживотен затвор без право на замяна е страшно наказание, но поне индивида затворен там ще има възможност да преосмисли животът си и да се опита да промени себе си и да бъде полезен с нещо за някого.Да не забравяме, че хората могат да се променят, всички ние го правим непрекъснато и през целият си живот. Промяната понякога е към добро, а друг път към лошо. Всеки обаче може да стане по-добър. Може и да не стане така, но все пак има този шанс. И освен това сме християнска държава. След, като има грешка, трябва да има и прошка.Всички грешим, понякога фатално. Все пак никога не е изключена съдебна грешка, която би била непоправима след изпълнение на смъртно наказание.Това е моето мнение!

Подкрепям мнението и аргументите на уважаемия Кларк Кент. И аз съм против смъртното наказание, включително и поради възможното допускане на непоправими съдебни грешки с осъждане на невинни хора. Нямам още оформено мнение за това дали изобщо имаме морално право да наказваме човек, отнемайки му висша ценност и право като живота, независимо от това, че той е убивал. Според известното правило, чието спазване удовлетворява алтруистичния ни егоизъм, с другите трябва да постъпваме така, както бихме искали те да постъпват с нас, което обикновено означава да не ги убиваме. Интересно е дали и доколко законът в традиционно християнски страни е повлиян от библейската заповед “Не убивай”. Обичайно е близки на жертви на убийство да желаят отмъщение чрез смъртна присъда. Например Ерика Бауер, чийто син е станал жертва на убийство в Канзас през 1999 г., казва, че иска един ден убиецът да се събуди и да няма избор дали да живее или да умре, така както той не е дал възможност за избор на сина й (по материали на Асошиейтед прес). Но наказанието се налага не за отмъщение, не и за “възмездие”, а за да се осъществи превъзпитаващо и предупредително въздействие върху осъдения (и останалото от известния Ви чл. 36, ал. 1 НК) с оглед на индивидуалната и общата превенция. Тези, които желаят отмъщение чрез ефективна смъртна присъда, т. е. постигане на своя цел чрез лишаване на друг човек от живот, приличат по нещо на убийците, нали? Що се отнася до връзката между наказание и възмездие, въпреки че административното нарушение е много далече от смъртното наказание, бих искала тук да изразя несъгласие с формулировката на проф. Д. Димитров (Административно право. Обща част. София, 1999, с.401), че съществена цел на наказанието е да се осъществи спрямо нарушителя държавната репресия като възмездие на държавата и обществото спрямо извършителя на нарушението. Възмездието (във връзка с налагането на наказание) го разбирам като недобронамерена разплата, като едно съразмерно, адекватно на тежестта на престъплението или нарушението отмъщение, и не мисля, че е подходящо да се залага на този термин в правната литература, освен ако не сме склонни да допуснем белетристичен уклон, както в някои книги на юристи, членове на Съюза на българските писатели. Възмездието е фокусирано върху репресията, а не върху търсения превантивен ефект. Има разлика между това да раздаваш справедливост (както е в съда) и да раздаваш възмездие (т.е. да целиш престъпникът да страда толкова, колкото е страдала жертвата). В компендиума по наказателно право на проф. В. Каракашев, издаден от “РОМИНА” през 1999 г., т. е. след изменението на чл.37, ал. 2 НК от 1998 г., смъртното наказание се обсъжда като актуално и е в основата на някои теоретични построения (стр. 42 – 46), добре ще е да се преработи това издание или поне да се отбележи датата на последната му редакция. Впрочем проф. Каракашев се е обявил против смъртното наказание още преди отмяната му през 1998 г., като се е мотивирал с противоречие на чл. 28 от Конституцията, неефективност и необратимост (пак там, с.46). Надявам се да прочета във Форума аргументи против смъртното наказание във връзка с въздействието на смъртното наказание върху близките на престъпника - не се ли “наказват” и те твърде тежко и повече или по-малко незаслужено? И кое е “варварското” в смъртното наказание (това определение напоследък се тиражира от Ройтерс във връзка с процес срещу терорист в САЩ, защитаван от европейски адвокат) – липсата на християнска прошка и противоречие на библейската заповед “Не убивай”, нецивилизованото лишаване от бъдеще и алтернатива или нехуманното причиняване на специфичните отрицателни преживявания, свързани със смъртта, както на престъпника, така и на други хора, които биха могли да бъдат засегнати психологически от това наказание (близки на осъдения на смърт, обвиняеми и подсъдими, които рискуват да бъдат осъдени на смърт, но не го заслужават, изпълнители на присъди, свидетели на изпълнението на присъди и пр.)?

Интересно ми е какво в този конкретен момент е предизвикало емоционалният изблик на колегата. Действително темата се възражда и дискутира периодично, но повечето аргументи за и против вече са многократно предъвкани. Мога да отбележа само, че решението за премахване на смъртното наказание съвсем правилно бе наложено, без да се допуска излишен обществен дипут. То е едно от тези стъпки по отношение на които обществото не е безразлично,но които предизвикват прекалено много емоции и ако не бъдат наложени, могат и да не бъдат взети. Смъртното наказание е недопустимо, но по мое лично мнение доживотен затвор без право на замяна не е по малко жестоко.

Като ще обсъждаме смъртното наказание,нека да не смесваме наказанието като институт в НП със санкцията и овъзмездяването(обезщетяването) в гражданското и административното право. Мнозина бъркат като твърдят, че наказанието овъзмездява пострадалия от престъплението или неговите близки. Много отдавна това не е ролята на този правен институт. Ако наказанието се налагаше от пострадалия или неговите близки тогава да. Но вече векове наред наказанията за извършени престъпления се налагат от орган на държавната власт. Аз също съм против смъртното наказание, но не по хуманни причини. В много случаи смъртта е избавление, а не наказание. Като ще се позоваваме на християнските канони, ще кажа че виновният трябва да изкупи греховете си и за това не трябва да се оттърва толкова леко.

Уважаеми колега Зейфорд, спрях се на тази тема по две основни причини: 1. Бях обещал на някои колеги интересна тема за дискусия - и тъй като горепосочената, за мен е непреходна, се спрях на нея; 2. Напоследък до мен достигат слухчета за опити да се повдигне отново въпроса сред обществеността и то до степен, да се провокира национален референдум. Може да са само пушек, а може и да не са! Дали ЕС и НАТО ще приемат народ гласувал "за" смъртното наказание?!? Прав сте, че аргументите "за" и "против" са предъвквани до болка и едва ли може да се изнамери солиден нов аргумент в полза на което и да е от становищата. Виждам,че участниците, взели отношение по темата сте единодушни и за да бъде " МАЧА " интересен, ще застъпя обратното становище,навеждайки няколко макар и стари аргументи,посочвайки няколко факта и поставяйки няколко - макар най-общо зададени въпроси! Убийството на друго живо същество / дори себеподобно / е генетично заложено в голяма част от тварите на земята. Интересното е, че колкото тези твари са по-хищни, за толкова по-висши са смятани. Всички известни религии на света в чистия си вид проповядват едно и също - мир, човеколюбие, уважение към себеподобния! Всички те са оцелели, защото в по-малка или по-голяма степен са защитавали себе си убивайки опонентите си въздавайки правосъдие, или това, което са мислели за правосъдие! Не познавам исляма, юдаизма, будизма, християнството или която и да било от останалите религии в дълбочина, но във всяка една от тях под някаква форма присъства смъртното наказание - изпълнено от себеподобните "от" или "в" името на БОГА! Ако не се лъжа и исляма, и юдаизма и християнството са възникнали на една и съща основа - СТАРИЯ ЗАВЕТ, където пък е положена основата на древния талион - "зъб за зъб" и т.н. до "живот за живот". Каква е ситуацията днес? С нищо не различаваща се от историята. Фанатизираните сектанти на разни Осамовци, в името всеки на своята си кауза, налагат масово смъртно наказание на "неверниците" служейки си с най-ефикасното в момента оръжие, което е на разположение, пренебрегвайки дори правилата за водене на война. Има ли значение името на смъртното наказание - "кръстоносен поход","джихад" или нещо друго? И има ли край свещената война? Има! - пълното изтребление на неверниците и пълно господство на правоверните! Звучи ли ви познато? Само,че сега неверниците сме ние! Кое е правилното решение на въпроса - прилагайки смъртното наказание да произвеждаме мъченици, или осъждайки ги на доживотен затвор, да създаваме предпоставки "братята" им да вземат заложници от нас и поставяйки живота им в опасност да искат освобождаването на затворниците? Всички цивилизовани страни хвърлят безумни средства за борба с наркотиците, тровещи основно децата ни - то пък и колцина са наркоманите надхвърлили 40 години! В същото време, издигайки в култ всевъзможните права на човека, същите тези страни създават закони и обучават квалифицирани юристи за борба с борците срещу наркотрафика! В цяла Европа - доколкото знам - смъртното наказание е отменено. В същата тази Европа, всяка една от страните разполага с висококвалифицирани групи професионални убийци изпълняващи смъртни присъди върху лица засегнали интересите на съответната държава. Така е навсякъде по света. И не си правете илюзии - така и ще бъде! Какво е тогава това - демагогия? Лицемерие? Real politic? ...? Как бихте нарекли изстрела на полицая-снайперист пръснал главата на терориста опрял зареден пистолет в главата на дете? Неизбежна отбрана? А защо не - изпълнение на смъртна присъда непроизнесена от съд при пълно незачитане на предвидените от закона гаранции за справедлив и безпристрастен процес! А как да наречем полицая? Убиец?! Или спасител?! Защитник на невинните или проводник на дискриминационна държавна политика? Може ли някой да ми посочи общество постигнало просперитет и благоденствие спазвайки стриктно десетте божи заповеди и пълнейки затворите си с убийци? Основен и най-силен аргумент на противниците на смъртното наказание е "невъзможността за поправяне на евентуална съдебна грешка"! Така е. Невъзможно е да се съживи мъртвият. Поне засега. Това ли е единственото наказание, което не може да бъде поправено? Какво ще кажете за оправдателна присъда произнесена десет години след затваряне на човека в затвора? С каква вълшебна пръчица бихме премахнали тези години от живота на невинния! Каква компенсация бихме му предложили?!? Пари? Чисто име пред обществото? Не е ли това най-силния аргумент ПРОТИВ сега съществуващата съдебна система? За какво са ни всички тези гаранции, защитници, инстанции, след като и при тяхното съществуване се опасяваме от "евентуална съдебна грешка"? Колко още гаранции и инстанции трябва да въведем за да отпадне такава вероятност? И може ли въобще някога тази вероятност да отпадне? Колко смъртни присъди постановени при съдебна грешка, можете да посочите за последните 100 години история на България / моля, не вземайте предвид поръчковите процеси срещу комунисти и антикомунисти /? Е-е-е-е! Май се увлякох и колегата пак ще ме обвини в емоционален изблик! ;-))))

Благодаря на hebigatsu, че подкрепи мнението ми, че думата възмездие не е подходящо да се употребява във връзка с целите на института на наказанието в съвременното българското наказателно право. Що се отнася до изкупуването на греховете от виновния, много грехове са извън Наказателния кодекс и за тях не се налага наказание по НК, например греховното мислено пожелаване на осела или жената на ближния. Ако някой от греховете съставлява престъпление по НК – да, при наличие на законен повод, достатъчно данни и липса на изключващи основания може да започне наказателно преследване, но не за изкупуване на греховете. За изкупуване на греховете се ходи при свещеника и, ако изповядаш прелюбодеяние, той може да ти възложи репресията 40 дни да не виждаш жени, след което да ти опрости греха при следваща изповед. Ако извършиш убийство, с тежката ефективна присъда не се изкупува грехът, присъдата има превантивна цел, а за греха си пак трябва да говориш със свещеник, ако искаш да ти бъде опростен. Припомням тук и азилното право. За актуалността на темата за смъртното наказание за България: докато в други държави има смъртно наказание и съществува възможност наш гражданин да бъде съден по законите на такава държава, този въпрос остава актуален за нас. За защитата ще е нужно да познава съвременните тенденции по отношение на смъртното наказание в съответната страна – нови публикации и аргументи за и против, отегчаващи и смекчаващи обстоятелства и др. Терористичните актове на 11 септ. 2001 в САЩ несъмнено ще настроят обществеността там в полза на смъртното наказание. За целите на оцеляването би трябвало човек преди да предприеме пътуване в екзотични страни да се поинтересува има ли в съответната страна смъртно наказание и за какво точно то се налага.