mariana19621 написа:...Излиза, че адвокатите нямат никакъв стимул да печелят дела. ... Да се плаща някаква първоначална сума за проучване на делото и написване на исковата молба ако има смисъл да се води дело. Останалото да е резултативна величина от положения труд на адвоката. Сега е пей сърце - печелиш или губиш делото - хонорарът си върви.
Ами всъщност някои адвокати нямаме стимул да започваме дела. Печеленето на един спор в съда дава удовлетворение, та такива като мен наистина подбират, както е казал Жоро:
guest1 написа:Но, ако има поне малко опит - в подобни дела (пък ако ще и от обща култура) - ще каже още в началото:
„Тази кауза е загубена, няма смисъл!“
А иначе на базата на опит, също гледам да не взимам изначално целия хонорар по едно дело - една част при започване на работа (що пък само при предварителните договори да се дават отнапред едни пари, без да има прехвърлена собственост), втора част при внасяне на искова молба/отговор в съда и остатъка - на първо заседание. Ако доверителят не е доволен - може да ме уволни на всеки етап и да си спести парите - стига да прецени така. Нооо, вляза ли в първо заседание - вече сме на шус и какво ще стане, никой не може да бъде сигурен, затова към тоя момент всичко трябва да е платено. Резултатът не зависи само от Вашия адвокат, а и от този на другата страна и най-вече от решаващия орган - съда. Затова - към този момент трябва да е платено всичко. Че после току-виж ме изкарали колектор, ако си търся неплатен хонорар по спечелено дело, видите ли. Хубаво е адвокатът да не бъде лаком, но и доверителят му да не бъде стиснат.
Доверието някак е по-голямо при плащане на части, поетапно извършване и оценяване на работата. И няма разбити сърца. За сведение - преди години в САЩ резултативният хонорар беше между 25 и 40 % от спечеленото по даденото дело - защото адвокатът поема риска от изхода, че и разходите и става доста по-скъпо. Не знам дали би Ви отървало такова нещо, в сравнение с един доста по-малък хонорар, в който адвокатът не поема риска от резултата. Факт е - има колеги, които тикат хората в съда за щяло и нещяло. Добрият адвокат пази доверителите си от съда винаги, когато може. А при защита срещу иск - въпросът е в ограничаване на щетите, ако е донякъде основателен. Наистина е въпрос на конкретен казус.