forum.lex.bg

Здраейте обръщам се към вас с надеждата да ми помогнете защото вече незнам какво да правя.Проблема е следния имам наложена ПАМ по чл.76 т.3 от ЗБДС бях при адвокат но от там разбрах че трябва да ми я свали часния съдия изпълните които ми я е наложил.Но по Европейските норми нямат право да ми налагат.Ще можете ли да ми кажете как да подходя.
Благодаря на всички отзовали се.

76, т.3 е отмемена - (доп. - ДВ, бр. 43 от 2005 г., отм., бр. 82 от 2009 г.);
Да не е 75, т.3 (изм. - ДВ, бр. 70 от 1999 г., бр. 86 от 2005 г., бр. 82 от 2009 г.) лица, осъдени на лишаване от свобода до изтърпяване на наложеното им наказание, освен в случаите по чл. 66 и 70 от Наказателния кодекс.
Но щом е ЧСИ - значи не е и 76, т.3, а е между т.4-6.

andy70 написа:76, т.3 е отмемена - (доп. - ДВ, бр. 43 от 2005 г., отм., бр. 82 от 2009 г.);
Да не е 75, т.3 (изм. - ДВ, бр. 70 от 1999 г., бр. 86 от 2005 г., бр. 82 от 2009 г.) лица, осъдени на лишаване от свобода до изтърпяване на наложеното им наказание, освен в случаите по чл. 66 и 70 от Наказателния кодекс.
Но щом е ЧСИ - значи не е и 76, т.3, а е между т.4-6.

Не е отменена, а изменена и преместена в чл. 75:
Чл. 75. (Изм. - ДВ, бр. 105 от 2006 г., в сила от 01.01.2007 г., изм. - ДВ, бр. 82 от 2009 г.) Не се разрешава напускане на страната на:
6. (нова - ДВ, бр. 82 от 2009 г.) лица, които не изпълняват подлежащ на принудително изпълнение съдебен акт, по силата на който са осъдени да заплатят парично задължение в големи размери към български физически и юридически лица или чуждестранни лица, освен ако представят надлежно обезпечение.

Законът може би противоречи на Директова 38/2004, но според практката на съда в Люксембург директивите нямат директен ефект на територията на страните-членки.

Калахан, би ли цитирал поне едно решение на съда на ЕО /предполагам , че имащ впредвид него/ според което Директивите нямат пряко действие, наистина ще съм ти благодарен. И нека да е след влизане в сила на Лисабонския договор

нормата на чл. 76,т.3 от ЗБЛД наистина е отменена и същия по смисъл текст е възпроизведен в чл. 75, т.6 от ЗБЛД. Вече наложините ПАМ по чл. 76, т.3 от ЗБЛД преди отмяната обаче си действат, тъй като те не бяха включени в § 5 от ПЗР на ЗБЛД, съгласно който беше прекратено действието на останалите видове заварени ПАМ по отмененните текстове на чл. 76, т.2, т.4-8 от ЗБЛД.

iva_sh написа:нормата на чл. 76,т.3 от ЗБЛД наистина е отменена и същия по смисъл текст е възпроизведен в чл. 75, т.6 от ЗБЛД. Вече наложините ПАМ по чл. 76, т.3 от ЗБЛД преди отмяната обаче си действат, тъй като те не бяха включени в § 5 от ПЗР на ЗБЛД, съгласно който беше прекратено действието на останалите видове заварени ПАМ по отмененните текстове на чл. 76, т.2, т.4-8 от ЗБЛД.

+1

dimityr_ написа:Здраейте обръщам се към вас с надеждата да ми помогнете защото вече незнам какво да правя.Проблема е следния имам наложена ПАМ по чл.76 т.3 от ЗБДС бях при адвокат но от там разбрах че трябва да ми я свали часния съдия изпълните които ми я е наложил.Но по Европейските норми нямат право да ми налагат.Ще можете ли да ми кажете как да подходя.
Благодаря на всички отзовали се.

Да посетите друг адвокат. Практиката последните 6 месеца показва, че наложена ПАМ се отменя за границите на ЕС. Отвъд- не.

Подайте молба до полицейският орган който е наложил мярката (макар и по разпореждане на съд.изпълнител) с искане да бъде отменена на основание именно гореспоменатата директива. Ще я вдигнат.

dimist написа:Калахан, би ли цитирал поне едно решение на съда на ЕО /предполагам , че имащ впредвид него/ според което Директивите нямат пряко действие, наистина ще съм ти благодарен. И нека да е след влизане в сила на Лисабонския договор

Имам предвид, че директивите нямат хоризонтален ефект, а само вертикален, т.е. гражданите могат да се позоват на директния ефект на директивата, но само по отношение на държавите, а не на останалите субекти от тази държава. В този смисъл е трайната съдебна практика, например Marshall v Southampton and South West Hampshire Area Health Authority (Teaching) [1986] Case 152/84
http://eur-lex.europa.eu/Notice.do?mode ... =1&hwords=
http://www.legalnorms.com/direct-effect.php

Directives

Directives differ significantly from treaty articles and regulations as they are not generally applicable, thus do not become part of the national law without being implemented by the national legislature as Member States have discretion as to the manner and form of achieving the results prescribed by the directive. A properly implemented directive however becomes part of the national law, thus an individual would rely on that national law which would be enforceable against the state and other individuals.

The principle of direct effect is most relevant in regards to unimplemented or incorrectly implemented directives as it determines the enforceability of such directives in national courts. An individual may not rely on an unimplemented or incorrectly implemented directive against another individual as a directive which is not implemented "may not of itself impose obligations on an individual and [a] provision of a directive may not be relied upon as such against such a person."6 This may be so as an individual can not know what the law is precisely before the directive is implemented for its implementation may take different manners and forms. It would therefore be unconscionable to allow the enforcement of an unimplemented directive against an individual.

The state, unlike an individual, has an obligation to implement a directive correctly and within the time limit prescribed. Thus, if the expiry date for the implementation of a directive has passed7 and the directive is clear and unconditional, an individual may rely on the directive against the state.8 This is so as: "A member state which has not adopted the implementing measures required by the directive within the prescribed period may not plead, as against individuals, its own failure to perform the obligations which the directive entails."9

С други думи, всички тези заплахи, които валят от длъжниците спрямо ЧСИ за дела и т.н. за това, че не се съобразявали с директивата, не би следвало да се вземат насериозно, първо, защото държавата ясно и категорично завява, че ЧСИ не са държавни органи (облагат се с ДДС), поради което длъжниците не могат да се позовават на директивата по отношение на тях.
Директивата обаче има вертикален ефект и гражданите могат да се позовават на директивата по отношение на държавата и държавните органи (МВР, съд, правителство). За това, че директивата не е въведена коректно в българското законодателство, вина има само и единствено държавата и това е основание за започване на наказателна процедура от страна на ЕК.
По отношение на учредителните актове на ЕО/ЕС, както и по отношение на регламентите, гражданите могат да се позовават на норми на европейското право и спрямо други частноправни субекти - Решение на Европейския съд по дело C 26/62 Ван Генд ен Лос срещу нидерландската данъчна администрация (N.V. Algemene Transport-en Expeditie Onderneming van Gend & Loos срещу Nederlandse Administratie der Belastingen) от 5 февруари 1963 г.
http://curia.europa.eu/jcms/upload/docs ... -05_02.pdf

"Обстоятелството, че посочените по-горе членове от Договора предоставят
възможност на Комисията и на държавите-членки да заведат дело пред Съда
срещу държава, която не е изпълнила задълженията си, не означава, че
частноправните субекти не могат при необходимост да се позовават на тези
задължения пред национален съд, както и фактът, че Договорът предоставя
на разположение на Комисията средства за гарантиране на спазването на
задълженията, наложени на субектите на Договора, не изключва
възможността по дела между частноправни субекти пред национален съд да
се прави позоваване на нарушение на тези задължения."

Това разбиране е възпроизведено и в чл. 15, ал. 2 ЗНА:
Чл. 15. (1) Нормативният акт трябва да съответствува на Конституцията и на другите нормативни актове от по-висока степен.
(2) (Нова - ДВ, бр. 46 от 2007 г.) Ако нормативен акт противоречи на регламент на Европейския съюз, прилага се регламентът.

По отношение на директивите ЗНА мълчи.

има едно малко усложнение - ако директивата не е транспонирана във вътрешното ни законодателство в предвидения срок тя извъднъж придобива директен ефект за гражданите и те могат да се позовават на нейното пряко действие като санкция за бездействието на държавата. Такава е съдебната практика на съда на ЕС и на нашите административни съдилища, вкл. ВАС.

Благодаря на всички отзовали се .
Ще питам при друг адвокат как ме посъветвате и пак ще пиша да кажа какво е станало

iva_sh написа:има едно малко усложнение - ако директивата не е транспонирана във вътрешното ни законодателство в предвидения срок тя извъднъж придобива директен ефект за гражданите и те могат да се позовават на нейното пряко действие като санкция за бездействието на държавата. Такава е съдебната практика на съда на ЕС и на нашите административни съдилища, вкл. ВАС.

Това се отнася само за вертикалния ефект на директивата, по отношение на хоризонталния (между частноправни субекти) това не важи.

тогава защо физическите лица които са позовават на прекия ефект на нетранспонираната Директива 2004/38/ЕО пред Адиминистративните съдилища и пред Върховния административне съд печелят делата за отмяна на мерките по чл. 75, т. 6 от ЗБЛД. Съдът приема че чл. 27, ал.1 от тази директива има предимство пред вътрешното ни законодателство и го прилага, независимо че не става дума за регламент, а за директива.

Защото съдът коментира единствено вертикалния ефект на директивата. ПАМ се налага от държавен орган (МВР) и в отношенията м/у държавата и гражданите същата се прилага, но не и в отношенията между частните субекти. ЧСИ не е държавен орган (макар и с публичноправни функции) и поради това директивата е неприложима в отношенията ЧСИ-длъжник.

В момента във ВАС има заведено тълкувателно дело номер 6 за забраните за напускане на длъжници и се очаква решението да бъде публикувано на http://www.sac.government.bg

Ако тълкувателното решение излезе в смисъл че тези забрани противоречат на Европейското право, то тогава може ли ЧСИ все пак да ги изисква от РПУтата(РДВРтата) да ги налагат, ако не бъде променен ЗБЛД? Питам и сам си отговарям че ще може. По принцип всеки субект може да изисква от друг субект каквото и да е.

Друг е въпроса РДВРто дали ще я наложи. Е? Ще я наложи щото смисъла на този член от ЗБЛД е че РДВРто няма право да прави избор дали да налага или не. РДВР действа в режим на "обвързана компетентност" и да иска НЕ може ДА НЕ наложи забраната.

Моят въпрос към Калахан е: след като най накрая излезе тълкувателното решение и ако то е в смисъл че тези забрани противоречат на европейското право, какво следва?
- а) Промяна на ЗБЛД
или
- б) РДВР отказва да изпълни ЗБЛД позовавайки се на тълкувателното решение демек онзи член в закона за РДВРто е равнозначен на думи върху пясъка
или
в) РДВР налага забраната, но гражданите по административен път се жалват до РДВР, позовавайки се на тълкувателното решение и РДВР (разбрали грешката хахаха) отменят
или
- г) Завежда се дело в административен съд и се печели на първа инстанция

Както и да е, ами ако РДВРто налага забрани, пък гражданите после съдят държвата за нанесени вреди, че не са отишли на важна бизнес среща примерно?
Държавата - РДВР - а не ЧСИто. ЧСИто кво е виновен че РДВРто му играят по свирката.
А пък че някой ще осъди РДВРто ко им пука?! да не би да удържат обезщетението от бюджета им - абе загубена работа!

Надявам се горните подточки да Ви накарат да кажете нещо по-разбираемо и конкретно за обикновения човек, който се бори да осмисли разни хоризонтални и вертикални алабалистики. Знам че много се кефите на факта че праскате терминология, ама мен пък ме е яд че не я знам

емоционалността на постинга е вследствие на отношението ми към Калахан,който ако не се лъжа неведнъж е защитавал "лошите бюрократи" - ама вижте подписа на Калахан и ще разберете

пу, да му се не види защо прописах пак във тоя форум, вече съжалявам че си изтървах нервите за кой ли пореден път
но както и да е, кога по дяволите ще разберете, че един гражданин хаби излишно време да ви се ядосва на глупостите. То чакане, то процедури - а гражданинът е прав. И въпреки че е прав пак ще му се наложи да изхаби месеци докато прословутата забрана отпадне от системите на гранична полиция. Тоя "законов ред" може да побърка човек.
И в Лондон където съм в момента е същата работа - бюрокращини, време и нерви (но е значително по добре от България по отношение на доста работи, най вече прозрачност и достъпност до информация, процедури, където може винаги се изплозва интернет и телефон и т н)
Хептен без ред и закони е зле, ама и със закони и бюрокращина пак зле. Човек се чуди къде да се дене да се отърве от вас.

Когато излезе тълкувателното решение, ще стане ясно дали тези ПАМ са законосъобразни или не. Ако ВАС реши, че са незаконосъобразни по отношение на ЕС, то МВР ще спрат да налагат ПАМ, дори и да бъде поискано от ЧСИ.
Те и сега не налагат, де, и изчакват...
А за заварените ПАМ - редът ще е - искане до МВР-те ще отменят заповедта по отношение на страните от ЕС.

Здравей те подал съм молба към МВР за отпадане на ПАМ както написах по горе но ми отговориха че трябвало ЧСИ да я свали. И че те нямали права за това.
Но чета из интернет за разни съдилища където я свалят явно за вмомента свалят ПАМ само на хора с пари и връзки.
Дано да се приеме този закон и да може да се свали сега нито тук в България нито в чужбина може да се изкарат пари.

По принцип органа по налагане на ПАМ по чл.76 от ЗБДС не е обвързан с исканията на частния съдебен изпълнител,тъй като тои сам може да прецени да ли да уважи искане на ЧСИ. Освен това органа по налагане на ПАМ следва да се съобразява с разпоредбата на чл.15 от ЗНА и чл.5 от АПК. Все още не е налице определение на ВАС петчленен сътав за допускане на искане на надлежен правен субект за тълкуване на въпроса да ли ПАМ по чл.76 противоречат на европейското право,в частност на дириктивата даваща право на свободно предвижване на територията на европейския съюз,така че все още може да се надяваме дали ще бъде внесен такъв въпрос за тълкуване във ВАС.

Кой печели от това че ВАС още се ослушва. Противоречивата съдебна практика при мерките по чл. 76, т. 3 и чл. 75, т.6 от ЗБЛД е факт повече от година. Тълкувателните решения са задължителни за съда и за изпълнителната власт. Редно е да се образува тълкувателно дело и по въпроса дали подлежат на обжалване НП, които по националното ни право са необжалваеми /например чл. 189, ал. 5 от ЗДвП/Всеки административен съд като касационна инстанция по ЗАНН има собствено мнение по въпроса. Уж закона има върховенство, ама ние се превърнахме в държава на прецедентите - горестоящия съд в даден град мисли така и всички районни съдии се съобразяват, че иначе атестацията няма да е приятна. В съседния град - точно обратното. Междувременно делата по ЗОДОВ се увеличават. А всъщност администрацията има желание да приложи точно закона ако знаеше какъв е точният му смисъл при тази мъглява съдебна практика - изобщо няма светлина в тунела.