Сложен международен казус от частен характер

[shanoar]

Обръщам се тук към всички вас за съвет, тъй като казусът ни е много сложен и заплетен, а получаваме доста противоречиви професионални мнения.
Няма как да бъда кратка. Настоящият ми съпруг и бившата му съпруга се развеждат по взаимно съгласие, поради чести неразбирателства помежду им, през септември 2014 г. със споразумение, одобрено от съда - родителските права остават на майката, с местоживеене на детето, което тогава е на 8 месеца, на адреса на майката в България, бащата има право да вижда и взема детето всяка събота и неделя с преспиване и един месец през лятото и се задължава да плаща издръжка в размер на 120 лв. След развода тримата заедно заминават обратно да живеят и работят в Италия, където е и родено детето им и имат общо жилище, закупено с кредит от банката. На помощ за отглеждане на детето отива там и майката на съпруга ми. Няколко месеца по-късно, през декември, бившата съпруга се изнася на квартира, без знанието и съгласието на съпруга ми, който по това време е командировка в чужбина. Мотивите ѝ по-късно стават ясни, че желае да е заедно и с пълнолетната си дъщеря от предишен мъж, с която съпругът ми няма разбирателство, независимо, че те двамата са я отглеждали през последните 7 години. Съпругът ми се съгласява, че тя има това право и дори ѝ прави безсрочно пълномощно за пътуване на детето, за да не зависи от него, когато желае да се прибира в България. За периода от около 3-4 месеца, в които са живели заедно след развода, той съответно не е плащал издръжка, а след като тя напуска - й дава пари на ръка и пазарува необходими неща за детето. По негово мнение са се разбирали нормално. Но през лятото на 2015 г. тя завежда дело в Италия, с което иска да измени българското решение - да се намали режима на лични отношения на детето с бащата и той да заплаща по-висока издръжка, тъй като тази ѝ е недостатъчна, която да ѝ бъде превеждана по банков път от неговата заплата. За това дело той научава след като получава през октомври разпореждане от съда за привременни мерки - може да вижда по два часа седмично детето в присъствието на майка му и/или социални работници и да му бъдат удържани 300 евро. През март 2016 г. е второто заседание, на което той се явява и казва, че вече има ново семейство, плаща вноската за общия им апартамент и тези 300 евро са непосилни за него, но мисля, че това е минимума за издръжка, за това и остана в този размер. Относно личните отношения - останаха същите, тъй като социалните така и не са го потърсили, за да се срещат с него през тези 6 месеца и нямаше изготвен социален доклад. След това заседание, той сам се свърза с тях и започнаха работа по случая. През май същата година поради дълбоката ни вече финансова криза, се наложи да се приберем в България. Какво се е случило по-нататък с делото не знаехме до преди месец. През септември 2017 г. е получила пълните права над детето, местоживеенето е определено в Италия, бащата може да го вижда в неделя в дома на майката и е задължен да плаща по 300 евро издръжка. Бившата съпруга, обаче, тук нищо не споменава за въпросното дело до ден днешен. Даже напротив, мълчи. Съпругът ми спира пълномощното за пътуване на детето през 2016 г, защото тя никога не го информира за каквото и да е, свързано с него. Тя знаеше, че е прекратено, но успява спокойно да напусне пределите на страната с детето през пролетта на 2017г. След разпита на родителите ѝ в полицията, става ясно, че тя не е била уведомена официално за спирането и не е в нарушение. През ноември 2017 г. уведомява съпруга ми, че е съкратена от работа и смята да се прибере за постоянно в България и иска да се разбират. Прибра се в началото на декември, но започна да му позволява да вижда детето за кратко чак към края на месеца. Два пъти детето преспа у нас и месец по-късно тя поиска ново пълномощно. Съпругът ми я е попитал какви са ѝ намеренията, но тя му е отказала информация и той не се е съгласил. След което тя спира детето да вижда баща си почти 8 месеца. Междувременно, явно за да се подсигури и да го притисне, завежда изпълнително дело за неплащане на нито една издръжка (българската) от датата на развода до януари 2018 г., общо 40 месеца - 4800 лв. Той нямаше никаква нейна банкова сметка и го бяха посъветвали, ако тя си е в България и може да ги получава да ги превежда чрез пощенски запис. За това от февруари 2018 г. започна да внася, като постепенно изчисти всичко назад до датата на наказателното дело през декември 2018 г, като включи 5-те вноски по 300 евро, плащани в Италия, приравнени към българската издръжка, защото тя търси определена сума в лева. Прокурорът попита за тези евра и за това вече няколко пъти отлагат делото, за да се яви тя като свидетел и да каже какво иска и къде го иска, но тя не се явява, защото от декември 2018 г. отново е с детето в Италия. Замина с онова същото прекратено пълномощно, тъй като не е било обявено в Гранична полиция. Но тя вече е била наясно, че е прекратено, защото освен разпита в полицията през 2017 г. на родителите ѝ, през 2018 г. води дело за заместващо съгласието на бащата. Районен съд ѝ отказва. Обжалва пред Окръжен съд, където също отказват, с мотивите, че тя цели да измени трайно адреса на детето, тъй като тя декларира, че то живее на адреса ѝ в България, посещава детска градина тук, има личен лекар, а действията ѝ говорят, че тя желае да откъсне детето от бащата, с когото имат вече изградена емоционална връзка. С много борба и ходене по институции от август до декември 2018 г. съпругът ми вземаше детето всеки уикенд, както е по решение на съда. На нея явно ѝ се видя много и през октомври заведе дело за намаляване режима на лични отношения и увеличаване на издръжката. Съпругът ми отговори с насрещен иск с искане правата да му бъдат предоставени на него, тъй като майката всячески се опитва да откъсне детето от него. Преди по-малко от месец спечели делото, което чакаме да видим как ще бъде обжалвано. Сменила е адвоката си - това разбрахме онзи ден. Водим и дело по Хагската конвенция, което ще трябва да заведем вече на място там, тъй като от Италианското министерство на правосъдието е отказало два пъти молбата ни, с мотивите, че детето през по-голямата част от живота си е живяло в Италия - почти 4 години, независимо, че последната година е живяло в България, ходило е на градина и т.н., както и това, че майката им е показала италианско решение, в което правата са изцяло на нея. Не са обърнали внимание на факта, че тя самата е завела ново дело тук в България за промяна на първото и въобще не е упоменала, че разполага с второ решение. Реално тя разиграва съдилищата на две държави, като злоупотребява с правото си. Ние упълномощихме адвокат в Италия, който да намери решението от 2017 г. и да вземе копие от архива там. И по този начин, случайно разбрахме, че е водила и наказателно дело по ЗзДН, обединено с гражданско такова, чието решение е излязло през март тази година. Всъщност то е обжалвано - явно на първа инстанция го е загубила. Наказателното е отпаднало, вероятно поради липса на доказателства, но решението по гражданското е, че съпругът ми дължи обезщетение на госпожата и дъщеря ѝ в размер на 25 000 евро. Обжалването ни е внесено вече.
Та въпросите ми са: Възможно ли е в Италия отново да откажат връщане на детето в България, независимо, че майката със своите действия изцяло признава компетентността на Българския съд, една година детето е живяло тук, ходило е на градина, майката е пренебрегнала две съдебни решения и т.н? Възможно ли е в Окръжен съд да прекратят делото за родителските права, заради влязлото в сила италианско решение от 2017 г, за което майката до сега мълчи тук, но е възможно сега да го покаже при обжалването, макар да не е новопостъпило доказателство? И с тези си действия, всъщност, не е ли факт, че тя не го признава това решение, след като навсякъде твърди, че тя живее в България, иска българската издръжка назад, иска изменение на българското решение, което много ѝ тежало, както и това, че тя постоянно търси начини да навреди на съпруга ми, чрез водене на дела в две държави? Обвинява го в несъществуващи неща и всячески желае тя да е единствен родител на това дете, с изключение на моментите що се касае до издръжката.
Знам, че постът ми е дълъг. Сигурно има още неща, които съм пропуснала или пък не съм обяснила достатъчно ясно. Ще съм ви благодарна за всеки съвет и мнение. Мога да дам номерата на делата, водени тук, за да видите решенията онлайн. Тези в Италия са недостъпни за гражданите по какъвто и да е начин, освен чрез упълномощен адвокат и съответното заплащане, а и ги нямаме преведени всичките. Но мога да снимам два превода, евентуално.

[painsad]

Обръщам се тук към всички вас за съвет, тъй като казусът ни е много сложен и заплетен, а получаваме доста противоречиви професионални мнения.
Няма как да бъда кратка. Настоящият ми съпруг и бившата му съпруга се развеждат по взаимно съгласие, поради чести неразбирателства помежду им, през септември 2014 г. със споразумение, одобрено от съда - родителските права остават на майката, с местоживеене на детето, което тогава е на 8 месеца, на адреса на майката в България, бащата има право да вижда и взема детето всяка събота и неделя с преспиване и един месец през лятото и се задължава да плаща издръжка в размер на 120 лв. След развода тримата заедно заминават обратно да живеят и работят в Италия, където е и родено детето им и имат общо жилище, закупено с кредит от банката. На помощ за отглеждане на детето отива там и майката на съпруга ми. Няколко месеца по-късно, през декември, бившата съпруга се изнася на квартира, без знанието и съгласието на съпруга ми, който по това време е командировка в чужбина. Мотивите ѝ по-късно стават ясни, че желае да е заедно и с пълнолетната си дъщеря от предишен мъж, с която съпругът ми няма разбирателство, независимо, че те двамата са я отглеждали през последните 7 години. Съпругът ми се съгласява, че тя има това право и дори ѝ прави безсрочно пълномощно за пътуване на детето, за да не зависи от него, когато желае да се прибира в България. За периода от около 3-4 месеца, в които са живели заедно след развода, той съответно не е плащал издръжка, а след като тя напуска - й дава пари на ръка и пазарува необходими неща за детето. По негово мнение са се разбирали нормално. Но през лятото на 2015 г. тя завежда дело в Италия, с което иска да измени българското решение - да се намали режима на лични отношения на детето с бащата и той да заплаща по-висока издръжка, тъй като тази ѝ е недостатъчна, която да ѝ бъде превеждана по банков път от неговата заплата. За това дело той научава след като получава през октомври разпореждане от съда за привременни мерки - може да вижда по два часа седмично детето в присъствието на майка му и/или социални работници и да му бъдат удържани 300 евро. През март 2016 г. е второто заседание, на което той се явява и казва, че вече има ново семейство, плаща вноската за общия им апартамент и тези 300 евро са непосилни за него, но мисля, че това е минимума за издръжка, за това и остана в този размер. Относно личните отношения - останаха същите, тъй като социалните така и не са го потърсили, за да се срещат с него през тези 6 месеца и нямаше изготвен социален доклад. След това заседание, той сам се свърза с тях и започнаха работа по случая. През май същата година поради дълбоката ни вече финансова криза, се наложи да се приберем в България. Какво се е случило по-нататък с делото не знаехме до преди месец. През септември 2017 г. е получила пълните права над детето, местоживеенето е определено в Италия, бащата може да го вижда в неделя в дома на майката и е задължен да плаща по 300 евро издръжка. Бившата съпруга, обаче, тук нищо не споменава за въпросното дело до ден днешен. Даже напротив, мълчи. Съпругът ми спира пълномощното за пътуване на детето през 2016 г, защото тя никога не го информира за каквото и да е, свързано с него. Тя знаеше, че е прекратено, но успява спокойно да напусне пределите на страната с детето през пролетта на 2017г. След разпита на родителите ѝ в полицията, става ясно, че тя не е била уведомена официално за спирането и не е в нарушение. През ноември 2017 г. уведомява съпруга ми, че е съкратена от работа и смята да се прибере за постоянно в България и иска да се разбират. Прибра се в началото на декември, но започна да му позволява да вижда детето за кратко чак към края на месеца. Два пъти детето преспа у нас и месец по-късно тя поиска ново пълномощно. Съпругът ми я е попитал какви са ѝ намеренията, но тя му е отказала информация и той не се е съгласил. След което тя спира детето да вижда баща си почти 8 месеца. Междувременно, явно за да се подсигури и да го притисне, завежда изпълнително дело за неплащане на нито една издръжка (българската) от датата на развода до януари 2018 г., общо 40 месеца - 4800 лв. Той нямаше никаква нейна банкова сметка и го бяха посъветвали, ако тя си е в България и може да ги получава да ги превежда чрез пощенски запис. За това от февруари 2018 г. започна да внася, като постепенно изчисти всичко назад до датата на наказателното дело през декември 2018 г, като включи 5-те вноски по 300 евро, плащани в Италия, приравнени към българската издръжка, защото тя търси определена сума в лева. Прокурорът попита за тези евра и за това вече няколко пъти отлагат делото, за да се яви тя като свидетел и да каже какво иска и къде го иска, но тя не се явява, защото от декември 2018 г. отново е с детето в Италия. Замина с онова същото прекратено пълномощно, тъй като не е било обявено в Гранична полиция. Но тя вече е била наясно, че е прекратено, защото освен разпита в полицията през 2017 г. на родителите ѝ, през 2018 г. води дело за заместващо съгласието на бащата. Районен съд ѝ отказва. Обжалва пред Окръжен съд, където също отказват, с мотивите, че тя цели да измени трайно адреса на детето, тъй като тя декларира, че то живее на адреса ѝ в България, посещава детска градина тук, има личен лекар, а действията ѝ говорят, че тя желае да откъсне детето от бащата, с когото имат вече изградена емоционална връзка. С много борба и ходене по институции от август до декември 2018 г. съпругът ми вземаше детето всеки уикенд, както е по решение на съда. На нея явно ѝ се видя много и през октомври заведе дело за намаляване режима на лични отношения и увеличаване на издръжката. Съпругът ми отговори с насрещен иск с искане правата да му бъдат предоставени на него, тъй като майката всячески се опитва да откъсне детето от него. Преди по-малко от месец спечели делото, което чакаме да видим как ще бъде обжалвано. Сменила е адвоката си - това разбрахме онзи ден. Водим и дело по Хагската конвенция, което ще трябва да заведем вече на място там, тъй като от Италианското министерство на правосъдието е отказало два пъти молбата ни, с мотивите, че детето през по-голямата част от живота си е живяло в Италия - почти 4 години, независимо, че последната година е живяло в България, ходило е на градина и т.н., както и това, че майката им е показала италианско решение, в което правата са изцяло на нея. Не са обърнали внимание на факта, че тя самата е завела ново дело тук в България за промяна на първото и въобще не е упоменала, че разполага с второ решение. Реално тя разиграва съдилищата на две държави, като злоупотребява с правото си. Ние упълномощихме адвокат в Италия, който да намери решението от 2017 г. и да вземе копие от архива там. И по този начин, случайно разбрахме, че е водила и наказателно дело по ЗзДН, обединено с гражданско такова, чието решение е излязло през март тази година. Всъщност то е обжалвано - явно на първа инстанция го е загубила. Наказателното е отпаднало, вероятно поради липса на доказателства, но решението по гражданското е, че съпругът ми дължи обезщетение на госпожата и дъщеря ѝ в размер на 25 000 евро. Обжалването ни е внесено вече.
Та въпросите ми са: Възможно ли е в Италия отново да откажат връщане на детето в България, независимо, че майката със своите действия изцяло признава компетентността на Българския съд, една година детето е живяло тук, ходило е на градина, майката е пренебрегнала две съдебни решения и т.н? Възможно ли е в Окръжен съд да прекратят делото за родителските права, заради влязлото в сила италианско решение от 2017 г, за което майката до сега мълчи тук, но е възможно сега да го покаже при обжалването, макар да не е новопостъпило доказателство? И с тези си действия, всъщност, не е ли факт, че тя не го признава това решение, след като навсякъде твърди, че тя живее в България, иска българската издръжка назад, иска изменение на българското решение, което много ѝ тежало, както и това, че тя постоянно търси начини да навреди на съпруга ми, чрез водене на дела в две държави? Обвинява го в несъществуващи неща и всячески желае тя да е единствен родител на това дете, с изключение на моментите що се касае до издръжката.
Знам, че постът ми е дълъг. Сигурно има още неща, които съм пропуснала или пък не съм обяснила достатъчно ясно. Ще съм ви благодарна за всеки съвет и мнение. Мога да дам номерата на делата, водени тук, за да видите решенията онлайн. Тези в Италия са недостъпни за гражданите по какъвто и да е начин, освен чрез упълномощен адвокат и съответното заплащане, а и ги нямаме преведени всичките. Но мога да снимам два превода, евентуално. Friday Night Funkin

Това е доста полезна информация. Благодаря много.