forum.lex.bg

Търговският регистър е единна централизирана база данни, управлявана от информационна система и съдържаща вписаните обстоятелства за търговците, за които със закон е регламентирано, че подлежат на обявяване и регистрация. Тези регистри се водят в окръжните съдилища и са децентрализирани (в рамките на един окръжен съд). Съгласно търговското право, след като дадено обстоятелство е вписано в търговския регистър, то е известно на трети лица. В търговския регистър се вписват само обстоятелствата, посочени в закона (рангът на нормативен акт, определящ кои обстоятелства подлежат на вписване, е само законът). Вписването в търговския регистър може да има декларативно (оповестително) или конститутивно действие. В случай на конститутивно действие обстоятелството или фактът поражда правни последици едва след вписването (обективно не съществува в правната действителност преди това), т.е. вписването е елемент от правната формулировка. Принцип на търговското право е, че вписването има декларативно действие, а конститутивното действие е изключение. Практическо значение: при установителния иск третите лица могат да се позовават на обстоятелствата и да черпят права (дори и да не са вписани), докато при конститутивния акт третите лица не могат да се позовават (т.е. действат срещу всички). 1. за търговските дружества регистрацията има конститутивен характер, конститутивен - от датата на вписване в търговския регистър възниква юридическото лице търговско дружество. 2. декларативен характер. На вписване в търговския регистър подлежат само предвидените в закона обстоятелства. Търговският регистър се урежда не само от Търговския закон, но и от Закона за търговския регистър. Той влезе в сила на 01.01.2008 г. Правно значение на търговския регистър: 1. всички обстоятелства, вписани в търговския регистър, се считат за известни на трети лица. Това е така нареченото "уведомително действие" на търговския регистър. 2. ефект на обществено доверие - вписаните в търговския регистър обстоятелства се считат за съществуващи, дори и да не съществуват. Пример: държавен служител сбърква името на прокуриста. Вписаният, но неизвестен прокурист може да сключи напълно валиден договор. 3. Невписаните в търговския регистър обстоятелства се считат за несъществуващи. Докато не бъде извършено вписването, едно действително обстоятелство се счита за несъществуващо. Пример: Не можем доброволно да прекратим пълномощията на прокуриста, ако това прекратяване не е вписано. 4. Публикуването във Държавен вестник се определя с регламент за определени обстоятелства. Тази публикация има чисто информативен характер, но няма правно действие. Правно действие има само търговският регистър.