forum.lex.bg

Здравейте,

Земеделско предприятие продава продукция, произведена от собстевите си градини, на контрагенти с издаването на само на фактура (в нея има подпис на съставител и имена, няма подпис на получател), но по всички има плащания и начислен ДДС. В документалната организацията на изпраща не е предвидено да се съставя складова/стокова разписка при изписването ѝ, т.к. съща не се заприхождава, а в деня на обирането се сортира, претегля и се продава. След това единият от собствениците я натоварва на лично превозно средство (няма пътни листи, командировка или фактури за гориво) и я предава на лице, достоявящо я на клиента (нямам информация дали има сключени писменни взаимоотношеня между тях). От всичко това следва някои въпроси:
1. Какви биха били последствия за доставчика? За клиента е ясно, че от НАП най-вероятно няма да му признаят правото на приспадане на данъчен кредит.
2. Какво бихте ме посъветвали, за да няма проблем с приходната агенция.
Добавям, че между страните няма сключени договори за покупко продажба. Но реално доставка има, но това е само "гола" теза.
3. Ако фактурите се намират и при двете страни, осчетоводени са и се вижда, че има движение между контрагентите, включени са в дневните по ЗДДС, платено е по тях, дали е достатъчно доказателство, че има сделка между страните?

Ето и решение на окръжен съд Сливен по анологичен казус:
"Продажбата между двете дружества е неформална сделка и тя може да се докаже не само с изрядно изготвен първичен документ- фактура, съобразена с чл. 7 от ЗСч., но и с други доказателства. В случая такива са налице: Не само в счетоводството на ищеца- продавач сумата се води като вземане, но и в ответника- купувач се води като задължение. В.л. е категорично, че въпросните фактури са осчетоводени в двете дружества. Фактурите, макар и без подпис от купувача се намират и при двете дружества. Задължението се води и по Пълната оборотна ведомост на ответника- купувач- л. 49...
Отразяването на задължението в Пълната оборотна ведомост доказва и факта, че продадените бетонови изделия реално са предадени и са получени от купувача."
https://court.sliven.net/uploads/0063d810/08631710.htm

P.S. Метро, Кауфланд и други големи вериги също не издават стокови/складови разписки при покупка и необходимост от фактура.

1. Могат да изследват твоите разходни фактури, да не признаят доставките и да ти начислят ДДС.
2. Изгответе поисканите документи - договори, приемо-предавателни протоколи и т.н.
3. По принцип е достатъчно, но в случая търсят и реално внасяне на данъка, не само начисляването му.

svegrigorov написа:1. Могат да изследват твоите разходни фактури, да не признаят доставките и да ти начислят ДДС.
2. Изгответе поисканите документи - договори, приемо-предавателни протоколи и т.н.
3. По принцип е достатъчно, но в случая търсят и реално внасяне на данъка, не само начисляването му.

Земеделското предприятие е от страната на доставчика. За него съм сигурен, че фактурите с начисления ДДС са включени в дневника за продажби, респ. месечната справака декларация. Имал е ДДС за внасяне като резултат. Дължимият данък е внесен по сметката на НАП. Има доказателства за плащането им, а в системата им е отразено и това. Предполагам, че това сте имали предвид "реално внасяне на данъка"?

По отношение на т.2: Ако при проверка ги няма договорите или приемо-предавателните протоколи, може ли да се предадат по-късно, съответно с дата назад, на която реално е извършена доставката? Това правилно ли е? Фактически продукцията е доставена, само дето не е документирано прехвърлянето.

nickolay_s написа:1. Какви биха били последствия за доставчика? За клиента е ясно, че от НАП най-вероятно няма да му признаят правото на приспадане на данъчен кредит.
2. Какво бихте ме посъветвали, за да няма проблем с приходната агенция.
Добавям, че между страните няма сключени договори за покупко продажба. Но реално доставка има, но това е само "гола" теза.
3. Ако фактурите се намират и при двете страни, осчетоводени са и се вижда, че има движение между контрагентите, включени са в дневните по ЗДДС, платено е по тях, дали е достатъчно доказателство, че има сделка между страните?

nickolay_s написа:Имал е ДДС за внасяне като резултат. Дължимият данък е внесен по сметката на НАП. Има доказателства за плащането им, а в системата им е отразено и това. Предполагам, че това сте имали предвид "реално внасяне на данъка"?

След края на всеки месец се подава справка-декларация, отразяваща покупките и продажбите за периода. Ако дължимият данък надвишава данъчния кредит, значи има сума за внасяне, която е разликата. Ако е обратното, има сума за възстановяване. Затова НАП много рядко облага доставчика, тъй като за тях е важно да няма приспадане на данъчен кредит, т.е. да не трябва да връщат, респ. да получат по-малко ДДС заради данъчен кредит.
Обикновено доставчикът се облага при ВОД с аргумента, че стоката не е напускала пределите на страната и затова следва да се начислява данък 20% вместо с нулева ставка /при ВОД ДДС се внася в страната на получателя на стоката/.
Доколкото разбирам обаче, доставката е към получател от страната, а вие сте декларирали данъка и сте внесли сумата за внасяне, която е разликата между начисления ДДС и данъчния кредит. Затова, ако решат да правят проблеми на доставчика, единственият вариант е да не му признават данъчен кредит по получени доставки /ако има такива/ - извън посочените по-горе, с оглед на това да е по-голяма сумата за внасяне в бюджета.
Договорът за покупко-продажба на земеделска продукция е неформален, т.е. не се изисква писмена форма за действителност. Такъв договор може да бъде сключен и устно, но обикновено има разменена поне имейл кореспонденция, която доказва постигането на съгласие /т.е. сключването на договора/.
За да се осъществи доставка на стоки, трябва да има прехвърляне на собственост. При индивидуално определените вещи собствеността се прехвърля със самия договор, а при родово определените -с предаването. Затова трябва да се докаже не толкова сключването на договора, колкото предаването на вещите.
Обикновено се доказва материална, техническа и кадрова обезпеченост на доставчика. С други думи, трябва да докажете, че сте имали достатъчно служители на трудов договор /или на граждански/, за да се прибере земеделската продукция. При зърното например - комбайнери, трактористи и т.н., не съм запознат в детайли.
Примерно да докажете закупуване на торове и гориво.
Освен това трябва да докажете и транспортирането на стоките - пътни листи, товарителници, товарни бележки, кантарни бележки и др. С наскоро въведената тол система би следвало да е по-лесно доказването на транспорта, защото АПИ издават маршрутни карти и може да се проследи маршрута на камиона по всяко време.
Разбира се, и приемо-предавателни протоколи, както каза колегата. Принципно може и със свидетелски показания, които обаче съдът рядко кредитира. В ревизионното производство - писмени обяснения.
Ако не се налага да доказвате право на данъчен кредит по получени доставки, доказателствената тежест би трябвало да е върху НАП, на основание чл. 170 АПК, тъй като те трябва да доказват законосъобразността на издадения ревизионен акт. Това означава, че Вие трябва да извършвате само насрещно доказване, което може да е и непълно. Ако обаче трябва да доказвате право на данъчен кредит, нещата стават значително по-трудно.

Благодаря за изчерпателния отговор от сърце! Благодаря и на Вашия колега адв. Григоров.