Логично и интересно разсъждавате, но за съжаление много хора в България явно обичат да живеят така.
Хората, достигнали възрастта на бабата на питащия, трябва да се радват въобще не само защото са я достигнали, но и защото получават пенсия, съобразена не само с техния стаж и нужди, но и с възможностите на държавата и трябва да бъдат благодарни не само на себе си, но и на държавата, а и най-вероятно на роднини или приятели затова, че се грижат за тях и им помагат.
Има и по-млади пенсионери, на които ако не им харесва размерът на пенсията, но се чувстват за възрастта си добре, то вместо да си седят вкъщи и да се оплакват /особено от размера на пенсиите и от какво ли не още друго/, просто с желание работят подходящ и съобразен за тях труд, защото всеки човек, който е зает с някаква работа, няма време да се оплаква.
Кой знае въобще дали ние /по-младите хора/ бихме могли да си мечтаем да достигнем възрастта на бабата на питащия?! Малко ме съмнява...