forum.lex.bg

Чувствам се некомфортно при тълкуването на чл. 33 от ЗКПО по отношение на правото на признат данъчен разход на самоосигуряващ се съдружник, който отговаря едновременно на условията по ал. 1 т.1 и ал. 2

(1) Признават се за данъчни цели следните счетоводни разходи за пътуване и престой на физически лица, когато пътуването и престоят са извършени във връзка с дейността на данъчно задълженото лице:
1. разходите за пътуване и престой на физически лица, които са в трудови правоотношения с данъчно задълженото лице или са наети от него по извънтрудови правоотношения, включително на управители, членове на управителни или контролни органи на данъчно задълженото лице;

(2) Не се признават за данъчни цели счетоводните разходи за пътуване и престой на акционерите или съдружниците, когато те извършват пътуването и престоя в качеството си на акционери или съдружници.

Правоотношенията мужду работещия съдружник и дружеството по повод на положения труд са извънтрудови правоотношения (теоретично съгласно допълнителните разпоредби на ЗДДФЛ - § 1, т.30, а практически - това се вижда при попълване на годишната данъчна декларация на тези лица - приложение № 3, таблица 7 Доходи от възнаграждения по извънтрудови правоотношения)

Да вземем конкретен пример. Самоосигуряващ се съдружник във фирма, занимаваща се с ремонтна дейност, полагащ личен труд в тази фирма, заминава в командировка със задача да направи ремонт на машината на клиента. Безпорно той има качество на съдружник. Но той не извършва пътуването и престоя в качеството на съдружник, а в качеството си на лице по извънтрудово правоотношение с дружеството. Правилно ли разсъждавам, че разходите по тази командировка следва да бъдат признати за данъчни цели?

Абсолютно, смело и безотговорно Не че не си ги знаеш нещата, ама щом трябва и на хартия ще се оформи този "личен труд". Важното е доходи да има, не само осигуровки

Ситуацията, при която полагащият личен труд съдружник няма да получава възнаграждение за положения личен труд, може да се сравни примерно със ситуацията, при която алкохоликът няма да пие. Възможни причини: или няма никакъв алкохол (дружеството няма никаква дейност, която може да донесе кога да е приходите, с които ще се заплати положения труд, но в такъв случай няма и нужда да се командирова когото и да било) или не пие само официално поради лекарска забрана и риск да му отнемат някакво право, ако не спази забраната (данъчен консултатнт ни е консултирал, че нямаме право да получаваме доходи за положен личен труд, поради риска да ни накарат да се осигураваме по договор за управление и затова прибираме недокументално дружествени средства, без те да се отчитат като разход за дружеството и да намаляват размера на дължимия от него данък, а в същото време по документи в касата ни се намират хиляди левове).
Настръхвам, като ми кажат: "Важното е доходи да има, не само осигуровки" - сякаш това е някаква супер екзотична ситуация:))) Просто доходи има по подразбиране.