ЗДДС, изискуемост, дължимост ....
Публикувано на: 27 Сеп 2007, 14:08
Здравейте,
Нуждая се от поглед на юристи върху един принципен въпрос, свързан със ЗДДС и по-конкретно за обърнатото данъчно задължение за начисление на ДДС от получател на доставки, съгласно чл.82 ал.2 от ЗДДС.
Ще дам малко обяснение на проблема.
Законите за ДДС на всички държави членки би трябвало да са унифицирани и да отговарят на Директива 2006/112/ЕС на Съвета от 28 ноември 2006 относно общата система на ДДС. Оказва се обаче, че законите ни са твърде различни и ако за чуждия доставчик мястото на изпълнение на услугата е в България и тук е дължим данъка, съгласно нашия закон мястото на изпълнение е в другата държава и данъка не е изискуем тук.
За съжаление много от фактурите от чужбина липсват написани основания за неначисление на данъка, липсват текстове, които нашата НАП ще изисква при проверка, не е ясно дали чуждата фактура влиза във VIES системата, невъзможно е да познаваме всички чужди закони. От там произтичат доста проблеми, свързани със самоначислението на данъка тук.
Давам пример :
Да речем, че нямам право да издавам протокол по чл.112 , но въпреки това аз си самоначислявам данък, който не е изискуем и искам данъчен кредит за него. Съответно при проверка НАП не ми признава правото на данъчен кредит защото е неправомерно начислен - чл. 70 (5) ЗДДС
Следващият въпрос е : Аз съм си самоначислила данък, който не е изискуем. Въпреки това съм го внесла. Ако подам искане по реда на ДОПК за възстановяване на недължимо внесен данък , има ли държавата право да ми откаже връщането му ?
Т.е. това, че е начислен неизискуем данък, прави ли го дължим и какво е правното основание за дължимост на данъка ?
Нуждая се от поглед на юристи върху един принципен въпрос, свързан със ЗДДС и по-конкретно за обърнатото данъчно задължение за начисление на ДДС от получател на доставки, съгласно чл.82 ал.2 от ЗДДС.
Ще дам малко обяснение на проблема.
Законите за ДДС на всички държави членки би трябвало да са унифицирани и да отговарят на Директива 2006/112/ЕС на Съвета от 28 ноември 2006 относно общата система на ДДС. Оказва се обаче, че законите ни са твърде различни и ако за чуждия доставчик мястото на изпълнение на услугата е в България и тук е дължим данъка, съгласно нашия закон мястото на изпълнение е в другата държава и данъка не е изискуем тук.
За съжаление много от фактурите от чужбина липсват написани основания за неначисление на данъка, липсват текстове, които нашата НАП ще изисква при проверка, не е ясно дали чуждата фактура влиза във VIES системата, невъзможно е да познаваме всички чужди закони. От там произтичат доста проблеми, свързани със самоначислението на данъка тук.
Давам пример :
Да речем, че нямам право да издавам протокол по чл.112 , но въпреки това аз си самоначислявам данък, който не е изискуем и искам данъчен кредит за него. Съответно при проверка НАП не ми признава правото на данъчен кредит защото е неправомерно начислен - чл. 70 (5) ЗДДС
Следващият въпрос е : Аз съм си самоначислила данък, който не е изискуем. Въпреки това съм го внесла. Ако подам искане по реда на ДОПК за възстановяване на недължимо внесен данък , има ли държавата право да ми откаже връщането му ?
Т.е. това, че е начислен неизискуем данък, прави ли го дължим и какво е правното основание за дължимост на данъка ?