лихви върху имуществени санкции
Публикувано на: 14 Сеп 2007, 22:25
Следва ли да се начисляват лихви върху имуществени санкции (по смисъла на чл. 83 от ЗАНН)?
Становищата на изпълнителните директори на АДВ и НАП са противоположни, като НАП са твърдо против, а АДВ-за. Това води до абсурдната ситуация АДВ да начисляват лихви на всички им. санкции по Нак. постановления, с изключения на тези на НАП, тъй като НАП като взискател не желаел да им се начисляват лихви.
По въпроса, доколкото знам, няма практика на съдилищата, тъй като длъжниците не желаят да се занимават с оспорване пред съда. И все пак, когато става дума за имуществени санкции, наложени от КЗК, където размерът им е с доста големи размери (от порядъка на стотици хиляди лв.), въпросът придобива реално практическо значение.
Причината за неяснотата е донякъде в ДОПК, тъй като чл. 162, ал. 2, т. 8 сочи като публични вземания лихвите върху вземанията, посочени в т. 1-6, като изключва тези по т.7, а именно по влезлите в сила нак. постановления. Обаче им. санкции са посочени в 2 от точките на 162, ал. 2-в т. 5 и 7, следователно, ако се гледа т.5, се начислява лихва, а ако се гледа т.7-не се начислява. Лихви в/у лихви и лихви в/у глоби не с е начисляват, но тук идва и другият спор-дали им. санкции и глобите са приравнени по правен режим или представляват коренно различни неща. Следва ли да се тълкува разширително чл. 175, ал. 3 или не? Аргументацията на АДВ е, че нормата на чл. 175 ДОПК е изключителна и не следва да се тълкува разширително, а на НАП е, че ако се начисляват лихви, ще да се наруши древното правило non bis in idem.
Какво мислите по въпроса?
Становищата на изпълнителните директори на АДВ и НАП са противоположни, като НАП са твърдо против, а АДВ-за. Това води до абсурдната ситуация АДВ да начисляват лихви на всички им. санкции по Нак. постановления, с изключения на тези на НАП, тъй като НАП като взискател не желаел да им се начисляват лихви.
По въпроса, доколкото знам, няма практика на съдилищата, тъй като длъжниците не желаят да се занимават с оспорване пред съда. И все пак, когато става дума за имуществени санкции, наложени от КЗК, където размерът им е с доста големи размери (от порядъка на стотици хиляди лв.), въпросът придобива реално практическо значение.
Причината за неяснотата е донякъде в ДОПК, тъй като чл. 162, ал. 2, т. 8 сочи като публични вземания лихвите върху вземанията, посочени в т. 1-6, като изключва тези по т.7, а именно по влезлите в сила нак. постановления. Обаче им. санкции са посочени в 2 от точките на 162, ал. 2-в т. 5 и 7, следователно, ако се гледа т.5, се начислява лихва, а ако се гледа т.7-не се начислява. Лихви в/у лихви и лихви в/у глоби не с е начисляват, но тук идва и другият спор-дали им. санкции и глобите са приравнени по правен режим или представляват коренно различни неща. Следва ли да се тълкува разширително чл. 175, ал. 3 или не? Аргументацията на АДВ е, че нормата на чл. 175 ДОПК е изключителна и не следва да се тълкува разширително, а на НАП е, че ако се начисляват лихви, ще да се наруши древното правило non bis in idem.
Какво мислите по въпроса?