forum.lex.bg

Предприятието, което консултирам, плаща повече от 15 000 лв. местна такса за битови отпадъци! Какви са възможностите за избягване на плащането? Заповед на кмета на Общината? На какво основание?
Моля за опита ви!

Общината извършва ли реално сметосъбиране в полза ва вашата фирма?

Е, извършва, но какво следва да се случи, ако не искаме да го извършва?! Не може ли сами да го извършваме?! Това са много пари за едното сметоизвозване!

Дай си e-mail da ti izpratia obiasnenia po podrobno

Решение № 1022 от 29.08.2005 г. на ОС - Варна по адм. д. № 183/2004 г., АО, докладчик съдията Елена Андреева
чл. 62 ЗМДТ

чл. 63 ЗМДТ


чл. 66, ал. 3 ЗМДТ


чл. 71, т. 1, вр. с т. 2 и 3 ЗМДТ

От данъчно задължените лица се събира такса за ползване на депо за битови отпадъци и/или за поддържане на чистотата на териториите за обществено ползване. Таксата за битови отпадъци, която се дължи в хипотезата на чл. 63 от закона, не е отделен и различен вид такса от тези, предвидени в чл. 62 от ЗМДТ. Видовете услуги и съответните такси за битови отпадъци са определени в чл. 62 от ЗМДТ, в който изрично е посочено, че таксата се определя за всяка услуга поотделно. Когато имотът се намира извън районите, в които се организира сметосъбиране и сметоизвозване, се дължат останалите две такси - обезвреждане на битовите отпадъци в депа или други съоръжения и/или чистота НА териториите за обществено ползване. В разпоредбата на чл. 66 от ЗМДТ е предвидено, че таксата се определя с решение на общинския съвет, но чл. 62 от ЗМДТ изброява лимитативно видовете услуги, за които общинският съвет може да вземе решение за размера им.
------------------------

Производството е по чл. 121 и сл. от ДПК.


Постъпила е жалба от "В. - Д." ЕООД - Р., против Съобщение, изх. № Др-13350/03.12.2003 г. на ДП "Д." при ТДД - Р., потвърдено с Решение № 1/10.01.2004 г. на Директора на ТДД - Р., с което на жалбоподателя е определена такса за битови отпадъци за 1999 г. общо в размер на 1 770,20 лв. и лихва за забава в размер на 1 132,23 лв.


В жалбата се твърди, че посочените в съобщението на ДП "Д." при ТДД - Р. недвижими имоти, находящи се в землищата на с. Б. и с. К., Община С. П., се намират извън границите на съответните населени места, както и че в тези местности услугата "сметосъбиране и сметоизвозване" не се предоставя от общината. Излага се, че това е причината дружеството, като собственик на имотите, да не декларира в подадената данъчна декларация за 1999 г. обстоятелството за ползване на тази услуга, а е отразило единствено дължимия данък за тях. Поддържа се, че към процесния случай е приложима разпоредбата на чл. 71 от ЗМДТ и че правно ирелевантен е фактът, че общината не е уведомила данъчните органи за непредоставянето на услугата, тъй като от значение е обстоятелството дали тя реално се предоставя или не. Прави се искане за отмяна на обжалваните актове.


В съдебно заседание жалбата се поддържа от процесуалния представител на жалбоподателя на посочените в нея основания, доразвити в писмени бележки, вх. № 21873/27.06.2005 г. Претендира се присъждане на направените по делото разноски.


Ответникът по жалбата - ТДД - Р., чрез пълномощника си, оспорва жалбата, като неоснователна, и моли съдът да я отхвърли, както и да присъди в полза на ответната страна юрисконсултско възнаграждение.


Представителят на В. окръжна прокуратура изразява становище за основателност на жалбата.


Съдът, след съвкупна преценка на събраните по делото доказателства и доводите на страните, счита за изяснено от фактическа и правна страна следното:


Жалбата е подадена от легитимирано лице в срока по чл. 121, ал. 1 от ДПК, отговаря на изискванията на чл. 122 и чл. 123 от ДПК, поради което и същата се явява процесуално допустима.


На жалбоподателя "В. - Д." ЕООД - Р. е връчено Съобщение, изх. № Др-13350/03.12.2003 г. на ДП "Д." при ТДД - Р., с което е уведомен, че съгласно чл. 57, ал. 4 от ДПК, по декларация-сметка обр. 5 от ЗМДТ, вх. № 82/01.02.1999 г., са му определени данъчни задължения, сред които и такса за битови отпадъци, в размер общо на 1 770,20 лв. и лихви за забава в размер на 1 132,23 лв. Данъчният субект е обжалвал съобщението пред Директора на ТДД - Р., който се е произнесъл с Решение № 1/10.01.2004 г. за потвърждаване на съобщението. В мотивите към решението е изложено, че таксата е изчислена, на основание чл. 66 от ЗМДТ, на база определените ставки в Решение № 244/12.02.1998 г. на Общински съвет, гр. С. П., съгласно което таксата за 1998 г. за предприятия е 8 промила върху ревалоризираната оценка на ДМА с преоценка и 80 промила без преоценка, като размерът е определен и въз основа на подадената от дружеството сметка обр. 5 от ЗМДТ (№ Сл-082/01.02.1999 г.), в която са декларирани производствени обекти - сгради, с отчетна стойност, както следва: с. Б. - 117 224,41 лв. и с. К. - 104 051,03 лв. Посочено е в решението на Директора на ТДД - Р., че решението на ОбС - С. П. от 1998 г. се прилага и през 1999 г., доколкото не е прието ново такова, на основание чл. 66, ал. 3 от ЗМДТ. Изхождайки от разпоредбата на чл. 71, т. 1 от ЗМДТ (ДВ, бр. 153/1998 г.) и обстоятелството, че общината не е уведомила данъчната служба, че имотите, притежавани от жалбоподателя, не се обслужват от нея, поради което и не се следва да се събира такса за сметосъбиране и сметоизвозване, данъчният орган е приел, че за процесната 1999 г. имотите на жалбоподателя са били обслужвани и се дължи таксата, определена с обжалваното съобщение.


От писмо, изх. № 5677/24.11.2004 г., подписано от кмета на Община С. П., се установява, че в общината няма организирано сметосъбиране и сметоизвозване, като такса за битови отпадъци се заплаща за: поддържане, експлоатация и закриване на депа за битови отпадъци, почистване на уличните платна, площадите, алеите, парковите и други територии от населените места, предназначени за обществено ползване. Установява се също така, че заповед за определяне на границите на районите за 1999 г. не е издавана.


Видно от удостоверение, издадено от Община С. П., приложено по делото, е, че за 1999 г. на територията на с. Б. и с. К. и в частност на територията, на която се намират имотите, посочени в АДС № 159/20.03.1995 г. и АДС № 132/20.03.1995 г. - извън регулационните черти на посочените населени места, не е извършвана услугата сметосъбиране и сметоизвозване, тъй като таксата за битови отпадъци въобще не включва дейностите по сметосъбиране и сметоизвозване. От общия размер на таксата разпределението за сметосъбиране и сметоизвозване е 0 %.


От правна страна, съгласно чл. 62 от ЗМДТ (ред., ДВ, бр. 153/1998 г.), такса за битови отпадъци се заплаща за услугите по събирането, извозването и обезвреждането в депа или други съоръжения на битовите отпадъци, както и за поддържане на чистотата на териториите за обществено ползване в населените места. Размерът на таксата се определя по реда на чл. 66 от ЗМДТ за всяка услуга поотделно - сметосъбиране и сметоизвозване, обезвреждане на битовите отпадъци в депа или други съоръжения, чистота на териториите за обществено ползване.


Установи се по безспорен начин по делото (от цитираното по-горе удостоверение), че за 1999 г. на територията на с. Б. и с. К., вкл. на територията, на която се намират имотите на жалбоподателя, посочени в двата акта за държавна собственост, Община С. П. не е извършвала услугата сметосъбиране и сметоизвозване. В конкретния случай, имотите на жалбоподателя се намират извън регулационните линии на посочените населени места, което се подкрепя и от представените пред съда скица № 317/23.12.1994 г. и скица № К00011/07.07.1999 г., издадени от ОСЗГ - С. П. Предвид изложеното, приложение за случая намира разпоредбата на чл. 63 от ЗМДТ, съгласно която от данъчно задължените лица се събира такса за ползване на депо за битови отпадъци и/или за поддържане на чистотата на териториите за обществено ползване. От съдържанието на разпоредбите на чл. 62 и чл. 63 от ЗМДТ не може да се направи извод, че таксата за битови отпадъци, която се дължи в хипотезата на чл. 63 от закона, е отделен и различен вид такса от тези, предвидени в чл. 62 от ЗМДТ. Напротив - видовете услуги и съответните такси за битови отпадъци са определени в чл. 62 от ЗМДТ, в който изрично е посочено, че таксата се определя за всяка услуга поотделно. Поради това, и в разпоредбата на чл. 63 от ЗМДТ е предвидено, че когато имотът се намира извън районите, в които се организира сметосъбиране и сметоизвозване, се дължат останалите две такси - обезвреждане на битовите отпадъци в депа или други съоръжения и/или чистота на териториите за обществено ползване. Предвид изложеното, съдът приема, че общинският съвет неправилно е определил размера на таксата за различен вид услуга (такса смет), извън изрично предвидените в закона. В разпоредбата на чл. 66 от ЗМДТ е предвидено, че таксата се определя с решение на общинския съвет, но чл. 62 от ЗМДТ изброява лимитативно видовете услуги, за които общинският съвет може да вземе решение за размера им. В случая, общинският съвет е определил размер на такса за услуга, непредвидена в закона, поради което не може да се установи таксата, определена с Решение № 244 по протокол № 16 от заседание на Общински съвет - С. П., проведено на 12.02.1998 г., за кой от трите вида услуги по чл. 62 от ЗМДТ е предвидена.


При положение, че имотите на жалбоподателя попадат извън районите, в които се предоставя услугата сметоизвозване и сметосъбиране, а и същите са извън регулацията на населеното място, то дружеството дължи такса само за обезвреждане в депа или други съоръжения, но само доколкото тази услуга се предоставя от общината. В случая, не е доказано, че тази услуга се предоставя от Община С. П. за имотите на дружеството, а безспорно се установи, че услугата по сметосъбиране и сметоизвозване не е предоставяна, поради което и незаконосъобразно е прието, че не е налице хипотезата на чл. 71, т. 1 от ЗМДТ, като в конкретния случай са налице и хипотезите на чл. 71, т. 2 и 3 от ЗМДТ. Доказателства за обратното не са представени от ТДД - Р., поради което и доколкото не е предоставяна услугата сметосъбиране и сметоизвозване, а само за непредоставянето й се предвижда необходимост съответната община да уведоми Данъчната служба, съдът намира, че обжалваните актове се явяват незаконосъобразни и следва да бъдат отменени, като такива. Същевременно с това, неизпълнението на задължението за уведомяване на Данъчната служба от страна на Община С. поле не може да има за последица определяне на такси за услуги, които реално не са престирани.

С оглед основателността на жалбата и направеното искане за присъждане на сторените по делото разноски, ответната страна следва да заплати в полза на жалбоподателя сумата от 50 лв., на основание чл. 130, ал. 4 от ДПК, вр. чл. 64, ал. 1 от ГПК, представляваща внесената от жалбоподателя държавна такса. Доколкото липсват доказателства по делото да е платено уговореното между жалбоподателя и процесуалния му представител адвокатско възнаграждение в размер на 150 лв., то за същото не следва да бъде осъдена ТДД - Р. да го плати.

Воден от горното, съдът


РЕШИ:


Отменя Съобщение, изх. № Др-13350/03.12.2003 г. на ДП "Д." при ТДД - Р., потвърдено с Решение № 1/10.01.2004 г. на Директора на ТДД - Р., с което на "В. - Д." ЕООД, със седалище и адрес на управление: гр. Р., ул. "К." № xx, с ИН от НДР ............., представлявано от О. Х. Х., е определена такса за битови отпадъци за 1999 г. общо в размер на 1 770,20 лв. и лихва за забава в размер на 1 132,23 лв.


Осъжда Териториална данъчна дирекция - Р. да заплати в полза на "В. - Д." ЕООД, със седалище и адрес на управление: гр. Р., ул. "К." № xx, с ИН от НДР .............., представлявано от О. Х. Х., сумата от 50 (петдесет) лв., представляваща направени по делото разноски, на основание чл. 130 ал. 4 от ДПК, вр. чл. 64, ал. 1 от ГПК.


Решението подлежи на касационно обжалване пред Върховния административен съд в 14-дневен срок от получаване на съобщенията от страните.





Забележка: Решението е потвърдено с Решение № 2952 от 20.03.2006 г. на ВАС по адм. д. № 11298/2005 г.

Благодаря на отзовалите се!
Към krassi_petrov: e-mail ми е alexa2@abv.bg
Благодаря предварително за всяка споделена информация!
Успешен ден!