начало

Марин Маринов е избран за председател на апелативния съд във Варна Марин Маринов е избран за председател на апелативния съд във Варна

Моля помогнете- ЗДДС

Дискусии и казуси в областта на данъчното право
Правила на форума
Правила на форума
Темите в този раздел на форума могат да бъдат само на български език, изписани на кирилица. Теми и мнения по тях, изписани на латиница, ще бъдат изтривани.
Темите ще съдържат до 50 страници. Мненията над този брой ще бъдат премествани в друга тема-продължение, със същото заглавие, като последното мнение от старата тема ще съдържа линк към новата, а първото мнение от новата - линк към старата.


Мнениеот gudio » 30 Яну 2008, 01:29

kalahan написа: А за работата - работа-бол ;)

:cry: Не бъди толкова сигурен... :lol:
Аватар
gudio
Активен потребител
 
Мнения: 3128
Регистриран на: 01 Мар 2006, 19:39

Мнениеот kalahan » 30 Яну 2008, 01:31

какво имаш предвид?
"Страхливците умират много пъти преди смъртта си; смелият вкусва смъртта само веднъж"
(Шекспир-"Юлий Цезар")
kalahan
Потребител
 
Мнения: 412
Регистриран на: 13 Сеп 2007, 23:00
Местоположение: София

Мнениеот gudio » 30 Яну 2008, 01:41

kalahan написа:какво имаш предвид?

Добре, де - ще те видим на "freelance" пазара :wink: Моите, като им съобщих новината (а това е сериозно) за предстоящото закриване на ЧСИ - повечено се хванаха за главите... "продължението остава за вас" :lol: Някои сме работили "на частно" цял живот, но някои не са го и помирисвали и тепърва ще си търст друг работодател... :cry:
Аватар
gudio
Активен потребител
 
Мнения: 3128
Регистриран на: 01 Мар 2006, 19:39

Мнениеот gudio » 30 Яну 2008, 01:55

:lol: Впрочем някои ЧСИ с "по-слаби нерви" :wink: са се кандидатирали наново на текущия конкурс за ДСИ... :lol: Просто "бръкнахме здраво" ( :wink: къде ли - та ги .. дискомфортирахме много :shock: :oops: :?: ) на някои хора и ... до макс. една година приключваме... :lol: Нищо ! - "Аз доволен..." Оправих си соц. осигуряване, зае`ано от адвокатско време... имах стари сметки за парно и вода... така, че съм на далавера..."
Аватар
gudio
Активен потребител
 
Мнения: 3128
Регистриран на: 01 Мар 2006, 19:39

Мнениеот nastiia » 30 Яну 2008, 09:21

ЧАСТЕН СЪДЕБЕН ИЗПЪЛНИТЕЛ е престижна професия. Завиждам Ви на всички ЧСИ за смелостта. Борете се за тази професия и не допускайте да ви мачкат някакви си министерства и частни интереси. Сигурен съм, че ще успеете. Камарата Ви (за разлика от нашата) има стабилно ръководство и то няма да допусне да се разтури нещо, градено с много желание и много труд.
nastiia
Младши потребител
 
Мнения: 16
Регистриран на: 11 Яну 2008, 13:10

Мнениеот portokal » 30 Яну 2008, 13:35

gudio написа:За последен размисъл - правото ли е по-важно или "некои икономически съображения" (напр. на Мургина) :wink: Коя дъражава е загинала поради несъбиране на данък въху писоарите (оттам и лафът, че "парите не миришат") :lol:

Гъдьо, в случая икономическите съображения (дали частниците са лоши, кой е гръбнакът на икономиката и пр.) ги излагаш ти, аз говоря за правото.
За трети път ти казвам, че аз нямам нищо против да отпадне данъкът върху писоарите, но към момента смисълът на закона не е такъв, а дали противоречи на Конституцията специално за ЧСИ, много може да се спори.
Citrus sinensis от семейство Седефчеви
Аватар
portokal
Старши потребител
 
Мнения: 5519
Регистриран на: 13 Яну 2005, 20:36

Мнениеот gudio » 30 Яну 2008, 15:07

:oops:
Последна промяна gudio на 31 Яну 2008, 14:26, променена общо 1 път
Аватар
gudio
Активен потребител
 
Мнения: 3128
Регистриран на: 01 Мар 2006, 19:39

Мнениеот kalahan » 30 Яну 2008, 22:34

gudio написа:Добре, де - ще те видим на "freelance" пазара

Това не плаши душите наши :wink: Има достатъчно алтернативи за развитие, за да седна да се кахъря за съдбата на ЧСИ-тата и дали ще ги бъде или не :wink: А че комунистите и Доган се гаврят с нотариусите и ЧСИ-сефте, това го правят ежедневно с по-беззащитните (напр. с учителите), но те нали са по dеfault "низвергнати" и техният глас така или иначе никой не слуша...:roll:
Откак преживях ЖанВиденовата зима на боппп, картофи и кучешка радост, а майка ми вземаше месечна заплата от 5 $ (словом-пет :!: долара) при курс на долара от 3000 лв., докато според статистиките на ООН по същото време в най-бедната страна в света-Етиопия, средната работна заплата беше 80 $ годишно :roll: (т.е. етиопците вземаха повече от един български инженер :idea: ), никакви закани за бедност и глад не могат да ме уплашат :!:
Последна промяна kalahan на 30 Яну 2008, 23:05, променена общо 1 път
"Страхливците умират много пъти преди смъртта си; смелият вкусва смъртта само веднъж"
(Шекспир-"Юлий Цезар")
kalahan
Потребител
 
Мнения: 412
Регистриран на: 13 Сеп 2007, 23:00
Местоположение: София

Мнениеот gudio » 30 Яну 2008, 22:56

:wink: Добре, значи можем спокойно да разпуснем Комората на извършителите и да не се притесняваме за Калахан ! :lol:
Аватар
gudio
Активен потребител
 
Мнения: 3128
Регистриран на: 01 Мар 2006, 19:39

Мнениеот kalahan » 30 Яну 2008, 23:09

gudio написа::wink: Добре, значи можем спокойно да разпуснем Комората на извършителите и да не се притесняваме за Калахан ! :lol:

Да, и сега е време да започнем да се притесняваме за Бай Gudio какво ли ще работи, като го уволни Бай Серьожа :D (което всъщност няма да стане, пак апокалиптични картини от Предсказанията на Нострадамус)
"Страхливците умират много пъти преди смъртта си; смелият вкусва смъртта само веднъж"
(Шекспир-"Юлий Цезар")
kalahan
Потребител
 
Мнения: 412
Регистриран на: 13 Сеп 2007, 23:00
Местоположение: София

Мнениеот gudio » 31 Яну 2008, 09:48

:lol: Така, де - ще ме уволни "дядя Сережа" (ни могъ дъ сложъ унъз руска буква "е с две точки" :cry: ), или там ресорния му министър, а пък се твърди, че упражнявам "независима икономическа...търговийка" Е това какво е... А ти явно не си работил по време на Виденовата зима на "свободния пазар", иначе щеще да знаеш, че тогава адвокатите бяха най-добре... :wink: Сметка за "Мобифон" (имаше едно такова нещо) - 5 $ за 10 часа разговори (после се усетиха и вдигнаха цените :lol:) Отиваш на кръчма - поръчваш, поръчваш, в един момент минава вестникар с утрешните вестници и гледаш - сметката ти спаднала наполовина (`щото фиксинга на долара скочил двойно)... :lol: Когато питах Недев дали не е бил милионер поне за кратко тогава - ... абе аз май съм най-дъртия в този форум, пък се чудя, защо не можем да се разберем... к`во да правиш - други поколения... старците вече никой не ги бръсне за слива.. :cry: :cry:
Аватар
gudio
Активен потребител
 
Мнения: 3128
Регистриран на: 01 Мар 2006, 19:39

Мнениеот neptun » 31 Яну 2008, 20:56

не знам защо todiv реши, че съм счетоводител. Направо го възприемам за обида. ако беше така нямаше да говоря с " колеги", тук във форума. доколкото виждам от разсъжденията му не се е срещал с дейстителността, а още живее с писанията в дебелите университетски книги по обща теория на правото. Те, разбира се, са полезни, но не моного практични. Скъпи ми todiv, само за сведение, аз съм юрист и от 10 г. работя точно в областта на данъчното право. Та затова мога съвсем категорично да ти заявя, че никой няма да разсъждава по твоя ученически начин. Нещата са много по - прости, ама не Ви изнасят. Благодаря на portokal за въпроса: ако свободните професии не се считаха за независима икономическа дейност защо в стария закон изрично бяха изключени. Елементарно е! Иначе не си мислете, че подкрепям Мургина, напротив! Но все пак сме професионалисти! :)
neptun
Нов потребител
 
Мнения: 3
Регистриран на: 20 Яну 2008, 10:37

Мнениеот prnedev » 31 Яну 2008, 22:34

todiv написа:Не съм срещал правно грамотен счеводител


Бате, леко с класификациите. Иначе приказките ти, че упражняването на свободна професия не е независима икономическа дейност, много ми харесва, но не вярвам че ще успееш да защитиш това твое мнение пред съда. Въпроса не е само до адвокати, нотариуси и ЧСИ, ами е и до експерт-счетоводители; лицензирани оценители, експерти към съда и прокуратурата, медицински специалисти, застрахователни агенти по чл. 164, ал. 1 от Кодекса за застраховането, лица като извършват професионална дейност на свой риск и за своя сметка - дейци на науката, културата, образованието, архитекти, икономисти, инженери, журналисти и други физически лица, упражняващи свободна професия, регистрирани с ЕИК по регистър БУЛСТАТ.

Ако смяташ и докажеш, че всичките тези лица са отпаднали от обхвата на ЗДДС, ще черпя много...а и те ще черпят :-)
prnedev
Активен потребител
 
Мнения: 1956
Регистриран на: 29 Ное 2005, 23:12
Местоположение: София/Велико Търново

Мнениеот todiv » 31 Яну 2008, 23:20

Абсолютно съм съгласен, че всички изброени по-горе от prnedev дейности попадат в обхвата на понятието "свободна професия", но дейностите на ЧСИ и нотариуса бих казал по инерция се слагат също в този кюп. Да обърнем внимание как самия ЗДДС уточнява обхаванатите от него дейности: "както и упражняването на свободна професия, ВКЛЮЧИТЕЛНО на ЧСИ и нотариус", т.е. възниква въпроса защо са посочени изрично двете професии, ако те априори се включват в понятието "свободна професия". Ако го нямаше това "ВКЛЮЧИТЕЛНО" значи ли че сме ИЗКЛЮЧЕНИ ОТ "СВОБОДНА ПРОФЕСИЯ", защото и в двете професии има упражняване на публична /държавна/ власт. Мисля, че няма нужда за никой в този форум да соча доказателства в тази насока /дори официално становище на РБ пред ЕС доказва това/.
Относно аргумента, че предишния ЗДДС изрично е изключвал от обхвата си нашата дейност, дайте да се разберем : сега тълкуваме и прилагаме ДЕЙСТВАЩИЯ ЗДДС, А НЕ ОТМЕНЕНИЯ И НЕ НИ КАСАЕ КАКВО ТОЙ Е РАЗБИРАЛ ПОД ТОВА ПОНЯТИЕ.
todiv
Младши потребител
 
Мнения: 34
Регистриран на: 11 Яну 2008, 21:56

Мнениеот portokal » 01 Фев 2008, 04:03

"Не съм срещал правно грамотен счетоводител" - :lol: :lol: :lol: няма да забравя как един счетоводител ме определи като "правно неграмотна", щот не бях съгласна с него; та определено доста счетоводители имат самочувствието, че имат понятие от право, а някои и наистина имат. Обобщенията винаги са били рисковани.
Citrus sinensis от семейство Седефчеви
Аватар
portokal
Старши потребител
 
Мнения: 5519
Регистриран на: 13 Яну 2005, 20:36

Мнениеот vanina65 » 04 Фев 2008, 18:43

ИВАНОВ, РОСЕН – "КОМЕНТАР НА ИЗМЕНЕНИЯТА В ЗАКОНА ЗА ДАНЪК ВЪРХУ ДОБАВЕНАТА СТОЙНОСТ, В СИЛА ОТ 1.01.2008 Г."

Росен Иванов – директор на дирекция Данъчно-осигурително методология в НАП
В края на 2007 г. бяха приети два закона за изменение и допълнение (ЗИД) на ЗДДС (ДВ, бр. 108 от 19.12.2007 г., в сила от деня на обнародването и ДВ, бр. 113 от 28.12.2007 г, в сила от 01.01.2008 г., като направените изменения и допълнения, макар и да не внасят съществени промени в принципите на действие и механизма на данъка, все пак са съществени, като се налагат най-вече от необходимостта от въвеждане и съобразяване в българското законодателство на положенията на Директива на Съвета 2006/112/ ЕО, както и за внасяне на яснота в някои законови разпоредби и административно облекчаване на бизнеса. Важно е да се отбележи, че двата ЗИД на ЗДДС влизат в сила по различно време, единият от деня на обнародването, а другият от 01.01.2008 г., като въпреки, че и двата са публикувани в края на 2007 г., нормите, които влизат в сила от деня на обнародване биха могли да обхванат юридически факти, настъпили в данъчния период 01.12 - 31.12.2007 г. Затова при съобразяване на приложимата разпоредба следва внимателно да се определя датата на влизането й в сила. По-нататък ще бъдат специално отбелязвани разпоредбите, в сила от деня на обнародването им.
В настоящия коментар извършените в ЗДДС промени са разгледани по реда на изменените или допълнени разпоредби, като се правят необходимите за разбирането на промените взаимовръзки и е направен опит за разясняващ коментар на промените.
1. Във връзка с решение на Конституционния съд № 7 от 2007 г. и добилият широка разгласа спор относно облагането на дейността на свободните професии и по-особено и в частност дейността на адвокатите, нотариусите и частните съдебни изпълнители е възстановена обявената за противоконституционна (поради процедурни нарушения при гласуването є) част от чл. 3, ал. 2 ЗДДС, в сила от деня на обнародването. В този смисъл от датата на влизане на закона в сила безспорно и изрично тази дейност се включва в независимата икономическа дейност и поради липса на освобождаване в Глава пета от ЗДДС доставките подлежат на облагане с ДДС . По отношение на положението до влизане в сила на това законово изменение може да се посочи, че въпреки отмяната на тази част от разпоредбата от страна на КС и въпреки възникналия между НАП и посочените свободни професии съдебен спор, едва ли може убедително да се аргументира изключването на свободните професии от кръга на лицата, упражняващи независима икономическа дейност. В този смисъл подробна аргументация е посочена в указание № 24-00-33/18.05.2007 г. на изпълнителния директор на НАП. В този смисъл е и константната практика на Съда на ЕО (Срв. решения C-235/ 85, С-107/ 84, С-260/ 98, С-102/ 86, С-258/ 95, С-202/ 90, С-231/ 87). В тази връзка евентуално произнасяне на ВАС в посока изключване на свободите професии от кръга на лицата извършващи независима икономическа дейност би поставило България в твърде неблагоприятна ситуация по отношение спазването на Общностното право с всички евентуални последици за държава-членка, която не спазва задълженията си на член на ЕС.
2. Измененията в чл. 7, ал. 6 и чл. 13, ал. 5 отстраняват допусната в закона неточност, която ограничаваше приложимостта на разпоредбите само до вътрешно движение на стоките в рамките на едно предприятие. Това положение не съответства на всички възможни фактически положения при временно изпращане на стоки извън територията на страната. Въобще чл. 7, ал. 5, т. 8–10 и чл. 13, ал. 4, т. 8–10 не ограничават изпращането на стоки на територията на друга държава членка само до вътрешно движение в рамките на едно лице, така че при отпадане на условията за необлагане на движението на стоките, наличието на доставка, което е постановено в чл. 7, ал. 6 и 13, ал. 5, не означава непременно, че доставката е вътрешна за предприятието, а следва да се извърши нейното облагане, съобразно всички факти и обстоятелства. Действително наличието на вътрешна за предприятието доставка е най-вероятният изход, но не е единственият възможен. Друг важен момент, който следва да се подчертае в тази връзка, е, че независимо, че за наличието на ВОД при вътрешно за предприятието движение на стоки разпоредбата на чл. 7, ал. 4 изисква лицето да е регистрирано за целите на ЗДДС в държавата-членка, където са изпратени стоките, това изискване е твърде спорно, дали следва да е налице в случаите по чл. 7, ал. 6 и чл. 13, ал. 5. Тъй-като ал. 6 представлява специален случай, то изглежда по-логично такова изискване да не е налице. Същевременно в такъв случай е налице ВОП в държавата-членка, където са изпратени стоките, както това постановява чл. 13, ал. 5 в случая на стоки, изпратени на територията на България.
3. С изменението на чл. 22, в сила от деня на обнародването и създаването на нови ал. 5, 6 и 7, се стабилизира чрез законовото му уреждане съществуващо вече в ППЗДДС (чл. 6, ал. 3–9) положение, макар и формулирано по различен начин. Чрез въвеждането на тези нови алинеи се урежда облагането на спедиторските, куриерските и пощенските услуги, свързани с вътреобщностен транспорт, като въпреки използвания израз "се приравняват на услуги по транспорт" е очевидно ясно, че това приравняване следва да се прави съответно и не може да се абсолютизира поради различния по същността си характер на услугите и има най-вече значение по отношение на мястото на изпълнение, документирането и отчитането, така както това е уредено в ППЗДДС.
4. Изменението на чл. 21, ал. 4, т. 2 има поясняващ характер и следва и от предишната редакция на разпоредбата, като изрично посочва, че доставчикът на услугите е данъчно задължено лице, т.е лице, което извършва независима икономическа дейност по смисъла на чл. 3 ЗДДС.
5. С изменението на чл. 24 ЗДДС се отстранява едно несъответствие с чл. 44 от Директива на Съвета 2006/112/ ЕО.
5.1 Съгласно тази разпоредба на директивата, при посредническа услуга мястото на изпълнение на посредническата услуга се определя от мястото на изпълнение на главната доставка, т.е тази, по повод която е осъществено посредничеството, независимо дали става въпрос за посредничество по повод доставката на стоки или услуги. В редакцията на чл. 24 до изменението този принцип се прилагаше поради изричното посочване само по отношение на посреднически услуги по повод други услуги. Посредничеството във връзка с доставки на стоки поради липса на изрично правило и поради аргумент на противното попадаше в приложното поле на чл. 21, ал. 1, т.е мястото на изпълнение беше мястото на седалището на посредника без изключения. С приетото изменение на чл. 24 вече е въведен принципът на директивата и по отношение на посредничеството във връзка с доставки на стоки. Мястото на изпълнение на посредническата услуга ще следва мястото на изпълнение на главната доставка, по повод която е осъществено посредничеството. Естествено при възприемане на този принцип е въведено и правилото, съгласно което при получател на доставката на посредническата услуга регистрирано по ДДС лице в друга държава-членка, мястото на изпълнение е там, където е регистрирано лицето.
5.2 Новата редакция на ал. 3 въвежда едно по-общо и прецизно формулиране на мястото на изпълнение на услугите по оценка, експертиза или работа върху движима вещ. Основното правило за определяне на мястото на изпълнение си остава в чл. 21, ал. 2, т. 3, б. "в", и там няма промени, а именно мястото на изпълнение е там където действително се извършва работата или оценката. Що се отнася до изключението, регламентирано в чл. 24, ал. 3, то правилото по същество не е променено и остава в сила положението, че мястото на изпълнение при получател, регистрирано по ДДС лице в друга държава-членка, е там където е регистриран получателят, когато след приключване на услугата стоките се изпращат извън територията на държавата-членка, където са извършени.
6. Изменения на чл. 25 са извършени и с двата посочени вече ЗИД на ЗДДС.
6.1. Първото изменение, в сила от деня на обнародването, се отнася до дата на данъчното събитие при някои особени доставки. Чрез въвеждането на новата ал. 8 и препращането към нея в ал. 3, т. 1 се въвежда изключение от принципното положение (което впрочем също представляващо изключение), че датата на данъчното събитие при доставки, при които фактически се предоставя стока преди прехвърляне на собствеността (комисионни и консигнационни договори в техните разновидности), е датата на фактическото предоставяне, т.е. физическото предаване на стоката под условията на посочените договори. В новата редакция на чл. 25 това правило вече няма да се прилага, когато предмет на доставката са печатни произведения, музикални и филмови записи на електронен или магнитен физически носител. В тези случаи данъчното събитие възниква на по-ранната дата от получаване на плащането или последния ден от тримесечието, следващо данъчния период, през който стоките са фактически предоставени. Подобни разпоредби, уреждащи конкретни случаи на конкретни дейности, макар и облекчаващи тяхната работа, създават предпоставки за нееднакво третиране на сходни или подобни дейности и въвеждането им в законодателството не следва да получава подкрепа, най-вече поради нарушаването на еднаквостта на прилаганите принципи на закона. Още повече, че посочените дейности по разпространение се извършват най-често въз основа на дългосрочни договори с периодично изпълнение, които и без подобни казуистични разпоредби биха попаднали извън приложното поле на чл. 25, ал. 3, а именно в хипотезата на ал. 4 на същата разпоредба.
6.2 Изменението на чл. 25, ал. 6 има по-скоро технически характер и само потвърждава утвърдената вече административна практика, че в случаите на плащане преди настъпване на данъчното събитие, ДДС става дължим при получаване на плащането, но само до размера на полученото плащане. В досегашната редакция на разпоредбата уточнението, че ДДС се дължи само до размера на полученото, липсваше. Въпреки това обаче не е съществувал спор относно това, че разпоредбата следва да се прилага именно в този смисъл, което е в крайна сметка и единственият възможен разум на закона.
7. Същото може да се каже и по отношение на промяната на чл. 26, ал. 6, където за заличени думите "за доставката". Става въпрос за определяне на данъчната основа въз основа на елементи, изразени в чужда валута.
Отпадането на посочените думи е напълно логично, тъй-като с ДДС не се облагат само доставки, но и други събития (операции). Достатъчно е да се даде пример с облагането на вноса. Отново следва да се посочи, че и в предишната редакция на разпоредбата е безспорно, че правилото за изчисляване на данъчната основа при елементи в чужда валута е приложимо и по отношение на облагаемите операции, които не са доставки по смисъла на закона и по този въпрос не е имало спорове в практиката.
8. Изменението на чл. 27, ал. 3, т. 2, в сила от деня на обнародването, отстранява допуснат пропуск и е свръзано с извършеното изменение и на чл. 111, ал. 1. Става въпрос за кръга на облагаемите обекти при дерегистрация. В досегашната редакция на разпоредбите на чл. 27 и чл. 111 беше предвидено облагането при дерегистрация само на наличните към датата на дерегистрацията стоки по пазарна цена. С изменението се разширява кръгът на обектите, подлежащи на облагане, като се включват вече и наличните към същата дата услуги. И за двете групи обекти е запазено изискването на чл. 111, ал. 2 те да представляват активи по смисъла на ЗСч или ЗКПО. По отношение на услугите, макар и на пръв поглед странно, изменението е напълно смислено, защото по смисъла на ЗДДС доставките на права на индустриална и интелектуална собственост, са доставки на услуги. В някои не толкова редки случаи подобни права имат много съществени пазарни стойности.
9. Изменението на чл. 30 ЗДДС, в сила от деня на обнародването, следва логиката на изменението на чл. 22 (срв. т. 3 по-горе) във връзка с облагането на спедиторските, куриерските и пощенските услуги, само че в чл. 30 се уреждат случаите, когато тези услуги са свързани не с вътреобщностен, а с международен транспорт, т.е. транспорт между ЕС и трети страни. В тази връзка само следва да се посочи, че и в този случай се закрепява законово съществуващото вече положение (срв. чл. 36 ППЗДДС), както и че разпоредбата следва да се прилага съответно, без да се абсолютизира постановеното приравняване. В крайна сметка става въпрос за различни по самата си същност услуги. Приравняването обхваща и ставката за облагане, която за международния транспорт е нулева.
10. Изменението на чл. 31, в сила от деня на обнародването, има по-скоро изясняващ характер и не е свързано с промяна по същество на разпоредбата. Става въпрос за подробно и детайлно посочване на облагаемите с нулева ставка снабдяване на плавателни съдове, въздухоплавателни средства и подвижен железопътен състав, извършващи международен рейс, като се прави разделение и детайлно описание на различните видове плавателни съдове съгласно тяхната класификация в регистрите (морски и речен). В тази връзка са направени и съответните допълнения в § 1 от Допълнителните разпоредби чрез създаването на нови т. 49 и 50. Изменението е свързано с административно облекчаване на бизнеса чрез ясни и изрични норми. В тази връзка може да се посочи, че подобни казуистични норми и степен на детайлизация са характерни повече за подзаконови актове.
10.1. Все пак следва да се обърне внимание, че по отношение на снабдяването, отдаването под наем, обработката и услугите по транспортна обработка на пътници и товари (включително контейнери) на големи плавателни съдове е отпаднало изискването същите да извършват международен рейс – срв. чл. 31, т. 2, 4, б. "б", 5, б. "б" и 6, б. "б". Това е свързано с презумпцията, че големите плавателни съдове се използват именно в международни рейсове.
10.2. В т. 8 по отношение на въздухоплаването са добавени услугите на летищните оператори, когато международният рейс е в рамките на ЕС.
10.3. Освен това в създадената нова т. 9 като облагаеми с нулева ставка са посочени услугите по глава девета от КТМ, а именно корабното агентиране, посредничеството в корабоплаването, влаченето, пилотажа и управление на трафика и информационно обслужване на корабоплаването, при това независимо, дали тези услуги се оказват на плавателни съдове в международен рейс, или не. Ограничението е свързано само с плавателни съдове за развлекателни цели и лични нужди. Следва обаче да се има предвид, че изброените услуги в случая на икономическата ситуация в България са свързани по правило с международния транспорт на пътници и товари.
10.4. Като облагаеми с нулева ставка са обособени в нова т. 10, услугите по спасителни операции и помощ в морето, като в предишната редакция на разпоредбата тази дейност също бе облагаема с нулева ставка (срв. чл. 31, т. 5 ЗДДС в редакцията до изменението).
11. Изменението в чл. 32, ал. 2 е свързано с изясняване на разпоредбата от една страна, но и с ограничаване на приложното є поле от друга. Облагането на определени доставки с нулева ставка по начало е изключение от общия принцип и подобни изключения следва да са ясно и изрично регламентирани. В досегашната редакция на разпоредбата облагането с нулева ставка на услуги, пряко свързани с доставката на стоки, облагаеми с нулева ставка, беше твърде широко формулирано, тъй-като наличието на пряка свързаност всъщност по-скоро предизвиква повече неяснота и дава аргументи за прилагане на изключението в твърде разширен кръг от случаи. В новата редакция на разпоредбата кръгът на услугите, облагаеми с нулева ставка, когато са свързани с доставка на стоки, облагаеми с нулева ставка, е ограничен и тези услуги са изрично и нарочно изброени. А именно това са услугите по разтоварване, натоварване, претоварване, подреждане, укрепване на стоки, както и митническо оформяне на стоки, когато доставката на стоките е облагаема с нулева ставка. Всякакви други услуги, свързани с тези стоки попадат в общите разпоредби и за тях не се прилага изключението на чл. 32, ал. 2.
12. Отмяната на чл. 36, ал. 2 е свързана с неясния обхват на разпоредбата и възможностите същата да се тълкува твърде разширително. В този смисъл отпадането на разпоредбата има своята логика, още повече, че голяма част от посочените в нея посреднически услуги вече намират уредбата си в други разпоредби, например новите редакции на чл. 31 (срв. т. 10.3), чл. 22 и 30 (срв. т. 3 и 9), чл. 24 (срв. т. 5.1).
13. Измененията в чл. 37, в сила от деня на обнародването, създават административно облекчаване на задължените лица, като отпада изискването за снабдяване с документи, доказващи условията за облагане с нулева ставка в определен срок, когато не е настъпило данъчното събитие, а е налице единствено авансово плащане. Това изменение има своята логика във факта, че е напълно възможно между датата на авансово плащане и изтичането на срока, данъчното събитие да не е настъпило, при което снабдяването с доказателства е обективно невъзможно.
14. С изменението на чл. 39 се създава нова т. 4, в сила от деня на обнародването, съгласно която доставката на имплантанти за медицински цели е освободена доставка, когато е част от извършваната здравна услуга по т. 1 на същата разпоредба.
15. Създадената нова т. 5 в чл. 44, ал. 1 обявява за освободена доставка процесуалното представителство на физически лица в досъдебни, съдебни, административни и арбитражни производства. Очевидно става въпрос за адвокатска услуга. Във връзка с това изменение следва само да се посочи, че същото противоречи на Директива на Съвета 2006/112/ ЕО, където кръгът на освободените доставки е изчерпателно посочен и адвокатските услуги, независимо от формата, повода и клиента, не са сред този кръг. В този смисъл с приемането на разпоредбата България не изпълнява общностни задължения. От друга страна следва да се има предвид, че освобождаването на част от адвокатските услуги на практика превръща почти всички адвокати, в лица извършващи както облагаеми, така и освободени доставки с произтичащите от това последици, например задълженията за корекции на правото на данъчен кредит – чл. 79 ЗДДС.
16. В чл. 60 е създадена нова ал. 3, съгласно която при внос под особения режим на временен внос с частично освобождаване от митни сборове, дължимият при вноса ДДС се внася в бюджета преди вдигането на стоките. Това правило отстранява допуснат пропуск в закона.
17. Изменението в чл. 79, ал. 3, макар и напълно правилно не решава докрай съществуващия проблем в редакцията на тази разпоредба. По начало чл. 79, ал. 3 е насочен към извършване на корекция на ползван данъчен кредит в случаите на липси, брак и унищожаване на стоки. Досегашната редакция на разпоредбата изискваше корекция и в случаите на "промяна на предназначението" на стоката, без да е ясно какво се крие зад това изискване. Естествено тълкуване, че промяна на предназначението в смисъл на счетоводна промяна, например преквалифициране от актив в стока или материален запас, не може да бъде логично обосновано от гледна точка на ЗДДС, тъй като обект на облагане с ДДС са доставки. В този смисъл единствената логика на това изискване е промяната на предназначението да е свързана с промяна на вида на доставките, за които се използва активът – например от облагаеми в освободени или от такива в рамките на независимата икономическа дейност в такива извън тези рамки. Точно това положение уточнява извършеното изменение. Същевременно обаче следва да се обърне внимание, че тази хипотеза е посочена и в ал. 1 на чл. 79, така че всъщност се създава конфликт между законови норми, като не е ясно коя е обща и специална. Действително разпоредбите уреждат въпроса еднакво, така че резултатът от прилагането на която и да е от тях е един и същ. Въпреки това, като че ли е по-логично тази хипотеза да отпадне от чл. 79, ал. 3 при бъдещи изменения.
18. Изменението на чл. 80, в сила от деня на обнародването, отстранява допусната в закона неточност и коректно постановява в новата си редакция, че корекциите на ползвано право на данъчен кредит не се извършват в определените в чл. 80 случаи, но това се отнася само до корекциите по чл. 79, ал. 1–7, но не и по отношение на корекциите, предвидени в ал. 8 и 10. Това се налага поради по-различния по своето естество характер на тези две корекции.
18.1. Първата от тях се отнася до извършване на корекция в посока увеличение на правото на данъчен кредит, тъй-като първоначално е приспаднато право на частичен данъчен кредит, а впоследствие стоката или услугата се използват само за извършване на облагаеми доставки, като премахването на условията за извършване на тази корекция в полза на задълженото лице е свързано с получаващото се противоречие по отношение на условията на чл. 80, ал. 1. Първото условие, за да не се извършва корекция, е ако стоката или услугата са сред тези, за които в специалното изключение на чл. 70, ал. 3 е предвидено наличие на право на данъчен кредит поради особени условия, например работно облекло за работници, рекламни стоки с незначителна стойност и т.н, въпреки, че по принцип стоката или услугата се използва по начин, който по начало отрича правото на данъчен кредит, т.е за лични нужди или безвъзмездно. В тази връзка ограничението в чл. 80 за извършване на корекция е абсурдно, тъй-като очевидно лицето е ползвало право на частичен данъчен кредит, тъй-като стоката или услугата е предназначена за освободени доставки, за лични нужди или за безвъзмездни доставки. Впоследствие обаче се оказва, че ако все пак случаят попада в особените изключения на чл. 70, ал. 3, т.е. правото на данъчен кредит е налице, всъщност чл. 80, ал. 1 в предишната си редакция забранява на лицето да увеличи данъчният си кредит. Целта и разумът на чл. 80 са насочени точно към обратното, а именно те постановяват да не се намалява ползвания данъчен кредит, когато стоките или услугите попадат в особените хипотези на чл. 70, ал. 3 и именно поради тази причина не би следвало да се ограничава правото на данъчно задълженото лице за корекция в увеличение в същия случай. Що се отнася до ограничението в чл. 80, ал. 1 по отношение на срока за извършване на корекцията, то в чл. 79, ал. 8, във връзка с чл. 67 ППЗДДС за корекциите в увеличение е предвидено, че същите могат да се извършат, само ако е изтекъл същият срок, като през целия период стоката се използва само за облагаеми доставки. С изтичане на срока, след който може да се извърши корекцията в увеличение обаче отново по напълно абсурден начин, чл. 80, ал. 1 в предишната си редакция всъщност забранява корекцията да се извърши.
18.2. Що се отнася до другата корекция, която следва да се извърши, независимо, че са налице условията на чл. 80, ал. 1, става въпрос за особен случай, при който данъчно задълженото лице ползва право на данъчен кредит за придобити от него стоки или услуги и впоследствие ги използва за безвъзмездна ВОД. Разпоредбата е изключена от ограниченията за корекции на чл. 80 и данъчно задълженото лице дължи данък в размер на ползвания данъчен кредит, тъй-като безвъзмездната ВОД всъщност не отговаря на изискванията за ВОД по Директива на Съвета 2006/112/ ЕО, срв. чл. 138.
19. Отмяната на чл. 90, ал. 4 има по-скоро технически характер и е свързана със систематичното място на подобни разпоредби. Въпросът за обмена на информация между НАП и АМ е уреден по напълно удачен начин в ЗНАП и преповтарянето на уредбата в ЗДДС е безсмислено и напълно излишно, още повече, че задължените лица въобще не се засягат и не се интересуват от начина и реда за обмен на информация между институциите.
20. Измененията в чл. 92, в сила от деня на обнародването, въвеждат облекчаващи задължените лица хипотези във връзка с възстановяване на данък, в случаите когато за определен данъчен период или периоди дължимият от лицето данък е по-малък от начисления му данък с право на данъчен кредит.
20.1. Промяната в чл. 92, ал. 3 дава привилигирован режим на възстановяване в рамките на 30 дни от подаване на справка-декларация и без използване на процедура по приспадане и по отношение на извършените от задължените лица доставки с място на изпълнение на територията на друга държава-членка, които имат за предмет услуги по вътреобщностен транспорт, услуги съпътстващи този транспорт и работа върху движими вещи (чл. 22, 23 и 24, ал. 3 ЗЗДС) и при условие, че получателят е регистрирано за целите на ДДС лице. В тази връзка следа да се имат предвид и коментираните по-горе изменения в чл. 22 и 30 (срв. т. 3 и 9), съгласно които към транспорта са приравнени услугите по спедиция, куриерски и пощенски услуги. Същите услуги ползват и облекчен режим на възстановяване, когато са оказани във връзка с международен транспорт (изменението на чл. 30, срв. т. 9) поради същото приравняване, тъй-като международния транспорт е облагаем с нулева ставка и също попада в чл. 92, ал. 3. Другите условия на чл. 92 за ползване на ускореното възстановяване не са променени, т.е. стойността на извършените от данъчно задълженото лице доставки (с нулева ставка и тези по чл. 22, 23 и 24, ал. 3) представлява най-малко 30 % от общата стойност на всички извършени от лицето облагаеми доставки за последните дванадесет месеца преди текущия месец.
20.2. С новите ал. 8 и 9 на чл. 92, в сила от деня на обнародването, се решава един съществен проблем на сроковете за възстановяване на данъка, а именно фактът, че когато по повод възстановяването започне ревизия, срокът по чл. 92 спира да тече, съгласно ал. 8 на същата разпоредба в новата є редакция. Възстановяването на ДДС в хода на самото ревизионно производство, макар и възможно, е въпрос на оперативна самостоятелност на органа по приходите и обикновено съгласно утвърдената административна практика се допуска само за големи компании с достатъчно активи, при които не съществува никакъв риск от несъбиране на евентуално установените при приключване на ревизията данъци. Това обаче поставя данъкоплатците в ситуация, при която същите са принудени да чакат възстановяването на данъка след изтичане на относително дълъг период от време. Новите ал. 8 и 9 на чл. 92 разрешават този въпрос, като дават право на задължените лица да си възстановят данъка незабавно, ако предоставят обезпечение във вид на пари, държавни ценни книжа или безусловна и неотменяема банкова гаранция. Обезпечението следва да има минимален срок от 4 месеца, който е и максимално допустимият срок за извършване на ревизия по чл. 114, ал. 2 от ДОПК, и не по-малък от 8 месеца в специфичния случай на чл. 114, ал. 3 от ДОПК. При предоставяне на така описаното обезпечение данъкът се възстановява в тридневен срок от предоставянето му естествено до размера на обезпечението (В тази връзка следва да се отбележат извършените със ЗИД на ЗДДС ДВ. бр. 108/ 2007 изменения на чл. 114, ал. 3 от ДОПК, съгласно които когато през ревизирания период задълженото лице е извършило ВОД, ВОП или доставки с място на изпълнение на територията на друга държава-членка, сроковете за извършване на ревизия са увеличени на 6 месеца основен и 2 месеца допълнителен. Освен това, макар и да не се отнася само до ДДС, е важно изменението на чл. 129, ал. 3 от ДОПК, като вече е изрично уредена възможността за извършване на ревизия, независимо от извършено възстановяване с акт за прихващане и връщане. Този въпрос се очерта като спорен при прилагането на ДПК (отм.) и въпреки, че липсва произнасяне на ВАС при прилагането на ДОПК, с това изменение на ДОПК проблемът намира удачно практическо решение. Доколко то е и теоретично правилно е друг въпрос.).
20.3. Във връзка с тази дадена на лицата възможност да си възстановят данъка преди приключване на ревизията е отменено, в сила от деня на обнародването, и изречение второ на бившата ал. 8, сега ал. 10 на чл. 92. В резултат на тази отмяна няма да възниква вземане за задължените лица за лихва, когато е започнала ревизия и поради тази причина срокът за възстановяване е спрял да тече до изтичане на срока за издаване на ревизионния акт (срв. чл. 92, ал. 8), дори в резултат на ревизията да не настъпят промени в задълженията на лицето. В крайна сметка след като срокът е спрян, падежът се отлага и няма логика да се начислява лихва за период, предхождащ падежа, а от друга страна данъчно задълженото лице има възможност да си обезпечи възстановяване на сумата преди приключване на ревизията.
21. Във връзка с горните промени е отменена т. 5, на чл. 93, ал. 1, в сила от деня на обнародването. Въпросът със спирането на срока за възстановяване при започване на ревизия е разрешен вече в чл. 92, ал. 8 (срв. т. 20.2).
22. Измененията на чл. 96, ал. 8 и чл. 100, ал. 4 ЗДДС, в сила от деня на обнародването, имат единствено изясняващ характер, като ясно и изрично посочват, че тези защитни правила срещу регистрация на недобросъвестни лица, се прилагат до отпадане на основанието за извършена преди това дерегистрация, така както това изрично е посочено за постановен отказ за първоначална регистрация.
23. Промяната в чл. 101, ал. 5 ЗДДС, в сила от деня на обнародването, е свързана с цяла група промени, насочени към защита на фиска от недобросъвестни лица, участващи в злоупотреби с ДДС и следва да бъде разглеждана в контекста на създадените нови чл. 176а е 176б (вж. т. 32). В новата редакция на ал. 5 на чл. 101 е уредено удължаването на срока за извършване на проверка при регистрация, когато са налице особените хипотези на чл. 176а, като в този случай срокът се увеличава на 30 дни. Подобни защитни клаузи са свързани най-вече с мерките за противодействие на злоупотребите с ДДС, една от най-съществените от които е пред регистрационния контрол и недопускането в ДДС системата на недобросъвестни лица.
24. Изменението на чл. 107, т. 3 ЗДДС, в сила от деня на обнародването, е свързано с изричното уреждане на въпроса за извършваната от физическите лице независима икономическа дейност. В досегашната практика не се обръщаше достатъчно внимание на обстоятелството, че едно и също физическо лице може да извършва дейност под няколко форми едновременно, например в качеството си на едноличен търговец, в качеството си на наемодател – физическо лице или в качеството си на свободна професия. Някак се подминаваше фактът, че в тези случаи става въпрос в крайна сметка за едно и също лице с общ патримониум, независимо от разнообразието на дейностите, които извършва. В някои не толкова редки случаи при действието на ЗДДС (отм.) оборотът на физическите лица се разделяше между различните дейности и бе възможно избягването на регистрацията за целите на ДДС. Това важеше с особена сила до влизането в сила на ДОПК, тъй като съгласно ДПК (отм.) дейността в качеството на едноличен търговец, в това число и за целите на ДДС се отчиташе по седалището на търговеца, докато другата дейност, се отчиташе по постоянния адрес на физическото лице. С приемането на новия ЗДДС и ППЗДДС този въпрос бе еднозначно разрешен в съответствие с общите правни принципи и вече е безспорно ясно, че едно физическо лице следва за целите на ЗДДС да отчита цялата извършвана от него независима икономическа дейност, независимо в какво качество (едноличен търговец, свободна професия и т.н.), т.е. оборотите от тези дейности всъщност представляват един общ оборот, съответно, ако лицето е регистрирано, на облагане с ДДС подлежат всички доставки, независимо в какво качество се извършват. В този смисъл е и изричната уредба на § 1, ал. 2 от Допълнителните разпоредби на ППЗДДС. В тази връзка досегашната редакция на чл. 107, т. 3 ЗДДС бе некоректна, тъй като постановяваше дерегистрация на лицето, в случай че заличи търговската си регистрация. С новата редакция на разпоредбата вече е ясно, че дерегистрация не следва да се извършва само въз основа на заличаването от търговския регистър, а следва да се държи сметка и за другите, извършвани от физическото лице дейности, като при наличие на съответния оборот, дерегистрация не следва да бъде въобще извършвана, а ако лицето се е регистрирало доброволно, същото следва да остане регистрирано до изтичане на срока по чл. 108, ал. 2.
25. Измененията в чл. 109 също са продиктувани от съобразяването с общите правни принципи. Чл. 109, ал. 6 в предишната си редакция не държеше сметка, че при настъпване на обстоятелствата по чл. 107, т. 4 съответното юридическо лице (с някои изключения – например търговските дружества) или приравнено на юридическо лице (гражданско дружество, осигурителна каса и т.н) въобще престава да съществува, съответно прекратява от определена дата дейността си (търговските дружества чрез обявяване в ликвидация, в несъстоятелност), а оттам наличието на регистрация се явява правно абсурдно, тъй-като регистрацията е свързана с наличието на различни права и задължения на лицето, съответно с извършване на независима икономическа дейност, а несъществуващи лица не могат да имат права и задължения, съответно при прекратяване на дейността по начало не се извършва независима икономическа дейност. В този смисъл след изменението на чл. 109, ал. 6 и създаването на новата ал. 7 вече е ясно, че за случаите, в които лицето е престанало да съществува, съответно е прекратило дейността, дата на дерегистрация е датата, на която лицето е прекратено, а за останалите случаи на дерегистрация се прилага общия принцип, че дата на дерегистрацията е датата на връчване на акта. (В тази връзка следва да се посочи, че е необходима допълнителна уредба на тези случаи. Освен датата на дерегистрация са налице и множество други проблеми. Липсват например задължения да правоприемниците да подадат заявление за дерегистрация, и декларация за последния период. Особено съществен е проблемът с възможността дейността на лицето да бъде продължена от правоприемник – наследник, приемащо дружество при преобразуване и т.н. Във всички тези случаи връщането на дерегистрацията със задна дата поставя въпрос относно сделките извършени между тази дата и датата, на която правоприемникът се регистрира, включително, когато регистрацията на правоприемника е също със задна дата. На практика законът като че ли очаква лицата да спрат дейност между тези две дати (дори те да се срещнат, защото и двете събития имат обратно действие, на практика съответните действия по вписвания в Търговския регистър продължават винаги някакъв период от време), което е твърде нелогично, при положение, че много често става въпрос за висящи правоотношения, изпълнение на сключени договори и т.н. Всъщност всички фактури, издадени след датата на дерегистрацията са издадени от нерегистрирано лице, под въпрос може да се постави правото на данъчен кредит на клиентите и т.н. Решението като че ли може да бъде в създаване на задължение за управляващите имуществото (наследници, управители, прокуристи и т.н.) да изпълняват всички задължения по ЗДДС под страх от лична отговорност.)
26. Измененията на чл. 110 от ЗДДС, в сила от деня на обнародването, също са част от промените във връзка с противодействието на злоупотребите с ДДС, Все пак следва да се посочи, , че изменението има изясняващ характер, без да добавя нищо ново, към съществуващото положение. В ал. 1 е добавена нова т. 3, която изрично посочва сред основанията за прекратяването на регистрацията по инициатива на органите по приходите, хипотезите на чл. 176 ЗДДС. И без наличието на тази препратка е ясно, че чл. 176 дава съответните правомощия на администрацията, така че изменението по-скоро въвежда по-добра систематика на разпоредбите. Относно датата на дерегистрацията, макар и като че ли малко излишно в ал. 2 са преповторени въведените общи правила, а именно че в случаите, когато лицето престава да съществува или прекратява дейност (смърт на физическо лице, прекратяване на юридическо лице с или без ликвидация) датата на дерегистрация е датата на настъпване на съответното обстоятелство, а тъй-като в чл. 176 са посочени други хипотези – датата на дерегистрация е датата на връчване на акта, т.е. прилага се общото правило.
27. Изменението на чл. 111, ал. 1 от ЗДДС, в сила от деня на обнародването, въвежда начисляване на данък при дерегистрация не само върху наличните стоки към датата на дерегистрация, но и върху наличните услуги към същата дата, стига същите да отговарят на изискването да са активи по смисъла на ЗСч или ЗКПО. Необходимостта от това изменение е коментирана по-горе (срв. т. 8).
28. В чл. 117, ал. 3 и 5 ЗДДС, като изменението е в сила от деня на обнародването, е променен изцяло в полза на задължените лица срокът за издаване на протоколи за самоначисляване на ДДС от 5 на 15 дни. Тази промяна се съобразява с необходимия по-дълъг срок за препращане и получаване на документи между задължените лица.
29. Изменението на чл. 131 (чрез създаването на нова ал. 5) е свързано с необходимостта от изрична уредба на особените случаи на начисляване на ДДС от съдиите изпълнители, публичните изпълнители и заложните кредитори и възможността съответната публична продан или особена продажба да бъдат впоследствие отменени от съда. Тъй като в тези особени случаи ДДС се начислява и внася не от данъчно задълженото регистрирано лице, а за негова сметка от друго лице – изпълнителя, възниква въпросът с възстановяване на недължимо внесения данък при последваща съдебна отмяна – най-вече на кого следва да се възстанови данъкът. Новата ал. 5 оставя уреждането на този въпрос на ППЗДДС, и като че ли най-логичното разрешение е ДДС да се възстанови на този, който го е внесъл, т.е съдебният, съответно публичният изпълнител или заложният кредитор.
30. С промяната на чл. 133, ал. 3 ЗДДС, в сила от деня на обнародването, се променя териториалната компетентност за регистрация на чуждестранни лица, като същата вече ще се определя не съобразно регистрацията на акредитирания им представител, а по общия ред на чл. 8 ДОПК. Това означава, че ако чуждестранното лице няма място на стопанска дейност, същото ще подлежи на регистрация за целите на ЗДДС в ТД на НАП гр. София.
31. Изменението на чл. 135, ал. 1 ЗДДС, в сила от деня на обнародването, разширява кръга на лицата, които могат да бъдат акредитирани представители на чуждестранни лица, като неясното изискване за физическите лица да са "български дееспособни" лица, което най-вероятно насочва към българско гражданство, коректно е заменено с изискване лицето да има постоянен адрес или постоянно пребиваване в страната, без значение неговото гражданство.
32. Промяната на чл. 166 въвежда и прецизира особените изисквания за интензитетите на получаваните от данъчно задължените лица държавни помощи на Регламент 1998/2006 г. на Европейската комисия. Най-същественото, което следва да се отбележи в тази връзка, е необходимостта (чл. 166, ал. 4) лицата да следят всички източници на получавана държавна помощ за този проект (например преотстъпване на корпоративен данък, субсидии по други закони и т.н.), а не само свързаната с облекчения режим по ЗДДС на инвестиционните проекти, като размерът на допустимата помощ за три последователни години не следва да надхвърля 200 000 евро, а за отрасъл шосеен транспорт – 100 000 евро. Следва да се отбележи, че въвеждането на подобни изисквания е пряка последица от членството в ЕС, като е безспорен фактът, че режимът на инвестиционните проекти представлява форма на държавна помощ, тъй-като дава определени изчислими предимства на ползващите го данъчно задължени лица. Същите не внасят ДДС при внос, а го самоначисляват, т.е. при тях не е налице отнемане за определено време на парични средства. Освен това лицата ползват ускорена процедура за възстановяване на ДДС, което също е отклонение от общия режим в тяхна полза. В този смисъл новата ал. 6 изрично посочва, че разрешение за ползване на облекчения режим не се издава, ако е надхвърлен максимално допустимия интензитет на държавната помощ. отмяна – най-вече на кого следва да се възстанови данъкът. Новата ал. 5 оставя уреждането на този въпрос на ППЗДДС, и като че ли най-логичното разрешение е ДДС да се възстанови на този, който го е внесъл, т.е съдебният, съответно публичният изпълнител или заложният кредитор.
30. С промяната на чл. 133, ал. 3 ЗДДС, в сила от деня на обнародването, се променя териториалната компетентност за регистрация на чуждестранни лица, като същата вече ще се определя не съобразно регистрацията на акредитирания им представител, а по общия ред на чл. 8 ДОПК. Това означава, че ако чуждестранното лице няма място на стопанска дейност, същото ще подлежи на регистрация за целите на ЗДДС в ТД на НАП гр. София.
31. Изменението на чл. 135, ал. 1 ЗДДС, в сила от деня на обнародването, разширява кръга на лицата, които могат да бъдат акредитирани представители на чуждестранни лица, като неясното изискване за физическите лица да са "български дееспособни" лица, което най-вероятно насочва към българско гражданство, коректно е заменено с изискване лицето да има постоянен адрес или постоянно пребиваване в страната, без значение неговото гражданство.
32. Промяната на чл. 166 въвежда и прецизира особените изисквания за интензитетите на получаваните от данъчно задължените лица държавни помощи на Регламент 1998/2006 г. на Европейската комисия. Най-същественото, което следва да се отбележи в тази връзка, е необходимостта (чл. 166, ал. 4) лицата да следят всички източници на получавана държавна помощ за този проект (например преотстъпване на корпоративен данък, субсидии по други закони и т.н.), а не само свързаната с облекчения режим по ЗДДС на инвестиционните проекти, като размерът на допустимата помощ за три последователни години не следва да надхвърля 200 000 евро, а за отрасъл шосеен транспорт – 100 000 евро. Следва да се отбележи, че въвеждането на подобни изисквания е пряка последица от членството в ЕС, като е безспорен фактът, че режимът на инвестиционните проекти представлява форма на държавна помощ, тъй-като дава определени изчислими предимства на ползващите го данъчно задължени лица. Същите не внасят ДДС при внос, а го самоначисляват, т.е. при тях не е налице отнемане за определено време на парични средства. Освен това лицата ползват ускорена процедура за възстановяване на ДДС, което също е отклонение от общия режим в тяхна полза. В този смисъл новата ал. 6 изрично посочва, че разрешение за ползване на облекчения режим не се издава, ако е надхвърлен максимално допустимия интензитет на държавната помощ.
33. Изменението на чл. 172, ал. 2 отстранява допуснат в закона пропуск, като добавя към лицата, ползващи освобождаване от ДДС, самата организация НАТО (чрез нейните щабове и командвания), като в предишната редакция на разпоредбата освобождаване бе предвидено само за въоръжените сили на страните-членки.
34. Със създаването на новите чл. 176а и 176б в ЗДДС, в сила от деня на обнародването, се допълват и разширяват възможностите на администрацията за противодействие на злоупотребите с ДДС. Новите разпоредби целят прекратяване на възможностите на установено недобросъвестни лица, използвайки свободата на търговското и гражданското законодателство, да участват (пряко или косвено) трайно в системата на ДДС. Типичен пример в това отношение са лица, които прекратяват участието в търговски дружества, когато бъде установено че тези дружества всъщност представляват лица без имущество, при които се натрупват огромни несъбираеми задължения, докато други лица ползват данъчен кредит за същите тези несъбираеми задължения, ощетявайки по този начин фиска. Същите лица след това основават или се включват в ново дружество, което продължава същата дейност по натрупване на задължения. Това би могло да продължи теоретично до безкрайност.
34.1. Разпоредбата на чл. 176а представлява спирачка именно пред подобни изкуствени търговски и граждански образувания. Алинея 1 на разпоредбата дава правомощия на органите по приходите да откажат регистрация по ЗДДС на данъчно задължено лице, когато се установи, че това лице е собственост или се управлява от лице, което е или е било мажоритарен собственик (Съгласно изменението на § 1 от Допълнителните разпоредби чрез създадената нова т. 51 – повече от 33 %от дяловете или акциите с право на глас) на или управлява или е управлявало (включително като прокурист или член на управителен или контролен орган) друго лице, което има неплатени задължения за ДДС над 5 000 лв. Неплатените задължения ("неуредени" съгласно законовата терминология) са установените, невнесени и необезпечени задължения. Това означава, че за задължението е налице изпълнително основание (срв. Глава четиринадесета и чл. 209 ДОПК). Качеството собственик на или управляващ лице с неуредени задължения следва да е налице или към момента на регистрацията, или към момента на възникването на задълженията, т.е към момента на осъществяване на фактическите състави през съответните данъчни периоди, а не към момента на установяването, което би могло да се случи много по-късно, например при ревизия след няколко години. Същото ограничение за регистрация се налага спрямо лица, чиито собственици и управляващи дължат ДДС над 5 000 лв. в качеството си на физически лица, т.е включително като еднолични търговци, както спрямо лица, срещу чиито собственици или управляващи е образувано наказателно производство или са осъждани за престъпления против данъчната система. Изискването за висящо производство, съответно за влязла в сила осъдителна присъда, макар и не изрично формулирано в закона, следва да е налице към момента на издаването на административния акт по регистрацията10. Ограничението за регистрация на лица, чиито собственици или управляващи отговарят на посочените условия, не се прилага, ако претендиращото регистрация лице представи обезпечение във вид на пари, държавни ценни книжа или безусловна и неотменяема банкова гаранция. Обезпечението се представя за срок от една година.
Съгласно ал. 2, ограничението за регистрация не се прилага по отношение на регистрацията за ВОП, като опасност за фиска в тези случаи липсва, тъй като лицата, регистрирани за ВОП, нямат право на данъчен кредит съгласно чл. 70, ал. 4 от ЗДДС и не начисляват ДДС (освен за самите ВОП) съгласно чл. 113, ал. 9 ЗДДС.
В ал. 3 е въведено правомощие на органите по приходите да прекратят регистрацията по ДДС на лице, регистрирано на основание чл. 132 (преобразуване, апорт, прехвърляне на предприятие), когато тези действия са извършени от лице с неуредени задължения над 5 000 лв. и приемащото лице не представи същото обезпечение за същия срок.
34.2 Съгласно новия чл. 176б, обезпечението се изисква писмено, като се посочват основанията, размерът и срокът за представяне, който не може да е по-малък от 7 дни. В тази връзка е удължен и срокът за извършване на проверката за регистрация (срв. т. 23 по-горе).
Размерът на обезпечението се определя съгласно чл. 176б, ал. 2 в размер на неуредените задължения, по повод които се иска обезпечението, а в случаите на наказателно производство, ако към момента на изискването му не е ясен размерът на задълженията, обезпечението е в размер на 250 000 лв.
Алинеи 3 и 4 на същата разпоредба постановяват задължение за органите по приходите да намалят и освободят обезпечението при промяна в обстоятелствата преди изтичане на едногодишния срок, например защото неуреденото задължение е платено. Органите по приходите са длъжни в подобни случаи да уведомят съответната банка. Освобождаването на обезпечението след изтичане на срока не е уредено в ЗДДС, следователно ще се приложи общият ред на чл. 208 ДОПК.
35. С измененията на административно наказателните разпоредби, в сила от деня на обнародването, е извършено значително завишаване на санкциите спрямо задължените лица в случаите на недеклариране, нередовна отчетност или неправомерно начисляване или неначисляване на ДДС. В някои случаи размерът на предвидените наказания достига до 20 000 лв., без да се коментират случаите на санкция в размер на самия данък. Това увеличение на санкциите освен превантивния си характер се дължи на променения характер на правото на данъчен кредит. С възприемането на общностното право в областта на ДДС правото на данъчен кредит поначало вече не може да зависи по никакъв начин от действия на предходни доставчици (например неотчитане, недеклрариране, непредставяне на доказателства и пр. защитни клаузи в ЗДДС (отм.), като съгласно утвърдената и постоянна практика на Съда на ЕО (Срв. напр. решение C-354/ 03) това право има абсолютен характер и може да бъде отказвано в изключително редки случаи. Последица от членството в ЕС е и невъзможността от въвеждането на защитни клаузи в ЗДДС, които не са в съответствие с общностното право и практиката на Съда на ЕО. Всъщност почти единствената възможна форма на защита на фиска предвид факта, че държавата следва да признае правото на данъчен кредит, съответно да получи ДДС в по-малък размер или да възстанови ДДС, остава наказването на лицата, които са извършили нарушението. Засягането на лица, които не са участвали в това нарушение под някаква форма, например отказ да се признае право на данъчен кредит, е невъзможно. Всичко това може логично да обясни сериозното увеличение на административните санкции.
36. Измененията в § 1 на Допълнителните разпоредби са свързани най-вече с въведените нови понятия в ЗДДС и са коментирани при измененията на съответната норма от закона. Следва да се посочи изменението на т. 2, в сила от деня на обнародването, където са извършени някои уточнения на територията на държавите членки.
36.1. Изменението на т. 15 е свързано със съобразяване на разпоредбата с чл. 73 на Директива на Съвета 2006/112/ЕО, където по отношение на субсидиите и финансиранията изискването за пряка връзка е само по отношение на цената на доставката, а не по отношение на количеството или качеството на доставяните стоки или услуги. В този смисъл предишната редакция на т. 15 разширява недопустимо приложното поле на чл. 26, ал. 3 ЗДДС.
36.2. Изменението на т. 39 изключва от акцизните стоки за целите на ЗДДС доставките на природен газ по тръбопроводи за пренос и електрическата енергия, като по този начин се отстраняват допуснати неточности по отношение приложимия режим за тези стоки, особено що се отнася до задължението за внасяне на ДДС върху акцизни стоки от всяко лице, включително нерегистрирани физически лица, което придобие акцизни стоки на територията на страната.
36.3. Изменението в т. 28 и новите т. 49 и 50, в сила от деня на обнародването, са свързани с разделянето на плавателните съдове на малки и големи според съответните регистри (срв. т. 10 по-горе)
36.4. Новите т. 51 и 52, в сила от деня на обнародването, са необходими във връзка с измененията, свързани с противодействие на злоупотребите (срв. т. 34 по-горе)
36.5. Точка 53, в сила от деня на обнародването, има технически характер и препраща за определение на активно имплнантируемо изделие към Закона за медицинските изделия, като е свързано с освобождаването от ДДС на доставката на тези изделия в някои случаи (срв. т. 14 по-горе).
37. С изменението на § 14 от ПЗР е разрешен съществуващия проблем с учредените към 31.12.2006 г., но неприключили, режими на внос с пълно освобождаване от митни сборове на леки автомобили от други държави членки. Когато лекият автомобил е с дата на първа регистрация до 31.12.1998 г. включително и дължимият ДДС е до сто лева включително, при приключване на митническия режим при действието на ЗДДС няма да се дължи данък, независимо от факта, че по принцип подобен режим за "внос" от страни членки е неприложим след 01.01.2007 г.
37.1. С ПЗР на ЗИД на ЗДДС за извършени и изменения и допълнения на редица други закон (ДОПК, ЗСДВ, ЗАДСкл, ЗКПО), които обаче нямат отношение към промените в ЗДДС, с изключение на косвено засягане предвид промените в чл. 114 и чл. 129 в ДОПК (вж. т. 20.2 по-горе).
37.2. ЗИД на ЗДДС ДВ бр. 108/2007 г. влиза в сила в деня на обнародването му, докато ЗИД на ЗДДС ДВ бр.113/ 2007 г., влиза в сила от 01.01.2008 г.
vanina65
Потребител
 
Мнения: 169
Регистриран на: 21 Сеп 2006, 13:20

Мнениеот nastiia » 06 Фев 2008, 22:03

Еееееееее, трябва да ходя да получавам акта си от НАП. А после...? Луда държава сме!
nastiia
Младши потребител
 
Мнения: 16
Регистриран на: 11 Яну 2008, 13:10

Мнениеот todiv » 06 Фев 2008, 22:54

nastiia написа:Еееееееее, трябва да ходя да получавам акта си от НАП. А после...? Луда държава сме!


Какъв акт ? За регистрация ли или нещо друго ?
todiv
Младши потребител
 
Мнения: 34
Регистриран на: 11 Яну 2008, 21:56

Мнениеот prnedev » 07 Фев 2008, 01:19

Ванина, страхотна разработка, откъде е това?
prnedev
Активен потребител
 
Мнения: 1956
Регистриран на: 29 Ное 2005, 23:12
Местоположение: София/Велико Търново

Мнениеот vanina65 » 07 Фев 2008, 09:31

здравейте г-н недев.разработката е от сиела счетоводство.кагото Ви потрябва нещо по определен казус -пишете ми -ще помагам с всичко което мога.изчетох какво ли не покрай моя казус с облагемия оборот по ддс и отказа за регистрация.коментирахме го дълго и в одит инфо-там предизвика също разнопосочни мнения.приятен ден и работа на всички. :)
vanina65
Потребител
 
Мнения: 169
Регистриран на: 21 Сеп 2006, 13:20

ПредишнаСледваща

Назад към Данъчно право


Кой е на линия

Потребители разглеждащи този форум: 0 регистрирани и 57 госта


cron