forum.lex.bg

На основание чл. 328, ал. 1, т. 4 КТ работодателят може да прекрати трудовия договор при спиране на работа за повече от 15 работни дни. Съгласно съдебната практика работодателят е необходимо да докаже наличието на причини от организационно-техническо и/или икономическо естество за престоя.
С публикувания вчера Закон за мерките и действията по време на извънредното положение, обявено с решение на Народното събрание от 13 март 2020 г. е прието допълнение на КТ:
„Преустановяване на работата при обявено извънредно положение
Чл. 120в. (1) При обявено извънредно положение работодателят може със заповед да преустанови работата на предприятието, на част от предприятието или на отделни работници и служители за целия период или за част от него до отмяната на извънредното положение.
Излиза, че по време на извънредното положение работодателят може да обяви престой, без да е нужно да доказва наличието на причини от организационно-техническо и/или икономическо естество за престоя.
Пак според съдебната практика при престой работодателят не е длъжен да прави подбор и може да уволни едни работници и да остави на работа други. Излиза, че извънредното положение може да бъде използвано като основание за уволнение на всеки един работник или служител, когото при други обстоятелства работодателят не би могъл да уволни. Още повече, че при уволнение по чл. 328, ал. 1, т. 4 КТ работникът не се ползва със закрилата по чл. 333 КТ.
Съдебната практика приема, че работодателят не е длъжен да прави подбор, но ако уволни едни, а остави на работа други, това може да се изследва при твърдения за злоупотреба с права. Но пък съгласно чл. 8, ал. 2 КТ съществува презумпция за добросъвестност на работодателя. При това положение се обръща доказателствената тежест и тя се прехвърля върху работника.
Въпросът ми е: при тази хипотеза единственият начин да бъде отменено уволнението е работникът да твърди и да докаже злоупотреба с права на работодателя, нали така? Има ли друго основание за отмяна на уволнението?

Следващ случай заслужаващ вниманието ни за превратно използване от работодател на позволено от закона му право да се "освободи" от свой служител:

Работодателят (действителен случай) е предложил на свой служител да избере до понеделник (30.03.2020) един от двата варианта:
1. Да ползва 1-месечен неплатен отпуск или
2. Работодателят да прекрати ТПО между тях и служителят да отиде на Борсата като ползва обещетение за безработица.

Та на въпроса ти Калахан, аз също съм на мнение, че да освобождаваш работник/служител, а да запазиш други от списъчния състав на предприятието при обявено извънредно положение си е чиста проба злоупотреба с права.
Работодателят има една единствена възможност при обявеното извънредно положение: Или освобождава всичките служители на осн. чл.328, ал.1, т.12 КТ и замразява дейността на фирмата до отмяна на извънредното положение, или рискува да се изправи в съдебната зала като ответник по иницииран спор с предмет незаконосъобразност на уволнителната заповед.

За момента - според официалните институции - такова понятие няма „Уволнение поради престой по време на извънредното положение”!
Има два отделни варианта:
1. Поради извънредното положение фирмата не работи. Няма постъпления, персонала е без работа, но никой не е с прекратени трудови правоотношения. Мерки - държавата поема 60% от брутната заплата, а работодателя - 40%
2. Стандартно съкращение на щата. Хората си „отиват на борсата” и получават Обезщетение за безработица … според зависи. Работодателя няма право да назначи друг работник, на същото работно място за 1 година.

Престоя е временно явление, съкращаването на щата - дългосрочно!

в момента като "карат" работниците да подават по взаимно съгласие в хотелите, какъв е начина работник да си получи съкращение по чл.328, вместо да хитруват "работодателите"?

tyronne написа:в момента като "карат" работниците да подават по взаимно съгласие в хотелите, какъв е начина работник да си получи съкращение по чл.328, вместо да хитруват "работодателите"?

Значи - първо термина не е „карат“, а предлагат на „работниците да подават по взаимно съгласие“ (чл. 325). Когато казвате „карат“ (принуждават) - значи има принуда! А при договорни отношения - за принуда изобщо не може да се говори!
Значи - нещата опират до това, доколко самите работници са склонни да се поддадат!

Само да ни напомня

Чл. 8. Договорът е съглашение между две или повече лица, за да се създаде, уреди или унищожи една правна връзка между тях. Лицата се ползуват от правата си, за да задоволяват своите интереси.

Трудовия договор пак си е договор - макар и по-строго регламентиран!

мерси. нищо смислено не каза!

tyronne написа:мерси. нищо смислено не каза!

Ок, ето ти нещо по-смислено

Чл. 327. (1) Работникът или служителят може да прекрати трудовия договор писмено, без предизвестие, когато:
11. работодателят е предоставил неплатен отпуск на работника или служителя без негово съгласие;

Този текст не е отменен от Закона за мерките и действията по време на извънредното положение, обявено с решение на Народното събрание от 13 март 2020 г.
При това прекратяване - работодателя дължи обезщетение за неспазано предизвестие.
Много често работодателите си позволят да принуждават работниците доброзорно да си поискат отпуск. Нормалния отговор би бил -„Не, благодаря. Не искам!” Но поради страх - работниците се съгласяеат. Тогава вината е само тяхна.

Пп. Ето ти още един текст

Трудово възнаграждение при преустановяване на работата при обявено извънредно положение
Чл. 267а. За времето на преустановяване на работата в случаите по чл. 120в работникът или служителят има право на брутното си трудово възнаграждение.“

1) значи тия дни дето не се работеше като кажат на хората "ще пуснем непл. отпуск" - казват не, не искам?

2) като мен като ми дадат да си пусна по чл. 325 и като кажеш "не, мерси" какво предприема работодателя, (след първоначални лъжи, че иначе няма да получи борса работника)