forum.lex.bg

Здравейте,

прочетох в лекции по нак. право в интернет следното за гражданския ответник:

"ГРАЖДАНСКИ ОТВЕТНИК - онова лице, което е привлечено в наказателния процес да отговаря за виновно причинени вреди от други лица - родители и работодатели. В ЗЗД (в кой текст?) са посочени и основанията, при които те се освобождават от отговорност, защото е възможно да бъде осъден подсъдимия да плати, но гражданския ответник да бъде освободен от отговорност."

Въпросите ми са:

Може ли да бъде ангажирана гражданската отговорност на:

1. Лице, живеещо на семейни начала с обвиняемия и придружавало обвиняемия (пастир на животни) по време на извършване на деянието (грабеж) през работно време?

2. Работодателят на обвиняемия, наел нелегално (без трудов договор и осигуровки) обвиняемия?
Работодателят би трябвало да упражнява надзор над подчинените си, макар и нелегално наети.

Благодаря за всеки професионален отговор.

Първо, отговор на поставения от Вас в цитирания лекционен пасаж въпрос - кои са разпоредбите от Закона за задълженията и договорите (ЗЗД), които обуславят отговорността на гражданския ответник - те са от чл. 45 до чл. 54 - най-различни хипотези, от отговорността на прекия причинител (чл. 45), до тази на родителите (чл. 48), на възложителя на работа, който може да бъде и работодател по смисъла на Кодекса на труда - чл. 49 и т.н.
По същество:
1. Лицето, придружило извършителя, би могло да носи отговорност, ако му е било съучастник, но в този случай в съдебната фаза на наказателния процес щеше да има двама подсъдими, а не граждански ответник в истинския смисъл на думата. Ако не е доказано, че му е било съучастник, аз не виждам на какво основание в ЗЗД може да понесе отговорност за вреди. Тоест при така зададения от Вас въпрос, отговорът за мен е НЕ.
2. За мен няма значение дали някой е бил "легално" нает или не, за мен законът в чл. 49 ЗЗД борави с по-широко понятие от работодател по смисъла на Кодекса на труда, тук се има предвид всеки, който е възложил работа другиму. Проблемът обаче е, че законът визира деянието да е станало при или по повод изпълнение на възложената работа. Ако лицето самоволно се е отклонило, за да извърши грабежа, няма как работодателят да носи отговорност. Вярно е, че работникът не може на свое усмотрение да ходи където си иска по време на работа, но той все пак не е каторжник. Ако не изпълнява разпорежданията на работодателя си или се отклонява неправомерно от работа, то работодателят може да го уволни като крайна мярка, но не мисля, че самото извършване на престъплението в работно време би могло да доведе до някаква отговорност на работодателя. И тук отговорът за мен е НЕ.