Снемането на обяснения равнозначно ли е на св. показания?
Публикувано на: 07 Окт 2016, 12:20
Здравейте. Казусът е следният:
Лицето А предявява граждански иск срещу фирма, чийто управител е лицето В. В представя пред съда фалшиви документи и благодарение на тях (а и на не особено доброто процесуално представителство на ищеца) печели делото. По принцип искът е напълно основателен.
Впоследствие А подава сигнал до прокуратурата срещу трето лице С за извършено престъпление от общ характер. Образува се т. нар. "предварителна проверка". Обстоятелствата са такива, че истинността на представените по гражданското дело документи (за които ние си знаем, че са фалшиви) е решаваща за това виновно ли е или не лицето С. Разследващите естествено започват със снемането на обяснения от подалия сигнала А. В обясненията си А твърди, че документите са фалшиви (с неистинско съдържание). Към момента действията са се развили дотук.
Логично е да се предположи, че следващото действие на разследващите ще е да извикат В и да го питат истински или фалшиви са тези документи. Това поражда у мен няколко въпроса:
1. Ако извикат В, обяснения ли ще му снемат или ще го разпитват като свидетел? Като се има предвид, че той не е нито пострадал, нито евентуален обвиняем. Т. е. каква е разликата между обяснения и показания? Засега аз си го обяснявам така: всичко по време на предварителната проверка е обяснения, а по време на досъдебното производство вече е показания на свидетел. Но може пък разликата да е според качеството, в което е разпитван човека, а не според това в коя фаза е следствието.
2. Могат ли направо да го питат "ти фалшиви документи ли си представил по гражданското дело"? Той може ли да откаже да отговори на основание чл. 121 (1) от НПК? А ако все пак отговори, че документите са истински, а впоследствие се докаже, че са фалшиви, ще носи ли отговорност за лъжесвидетелстване?
3. По принцип ако когато ти "снемат обяснения" излъжеш, носиш ли наказателна отговорност?
4. Независимо от показанията на В ако разследващите установят, че документите са фалшиви, длъжни ли са да се самосезират за извършено престъпление по чл. 308 (1) от НК? Ако да, те ли трябва да проведат разследването или да го препратят по компетентност на колегите си от града на В? А и С са от един областен град, а В и фирмата му са от друг областен град, в който се е провело гражданското дело и в който той е извършил престъплението (т. е. предтавил е фалшиви документи).
Благодаря предварително на отговорилите!
Лицето А предявява граждански иск срещу фирма, чийто управител е лицето В. В представя пред съда фалшиви документи и благодарение на тях (а и на не особено доброто процесуално представителство на ищеца) печели делото. По принцип искът е напълно основателен.
Впоследствие А подава сигнал до прокуратурата срещу трето лице С за извършено престъпление от общ характер. Образува се т. нар. "предварителна проверка". Обстоятелствата са такива, че истинността на представените по гражданското дело документи (за които ние си знаем, че са фалшиви) е решаваща за това виновно ли е или не лицето С. Разследващите естествено започват със снемането на обяснения от подалия сигнала А. В обясненията си А твърди, че документите са фалшиви (с неистинско съдържание). Към момента действията са се развили дотук.
Логично е да се предположи, че следващото действие на разследващите ще е да извикат В и да го питат истински или фалшиви са тези документи. Това поражда у мен няколко въпроса:
1. Ако извикат В, обяснения ли ще му снемат или ще го разпитват като свидетел? Като се има предвид, че той не е нито пострадал, нито евентуален обвиняем. Т. е. каква е разликата между обяснения и показания? Засега аз си го обяснявам така: всичко по време на предварителната проверка е обяснения, а по време на досъдебното производство вече е показания на свидетел. Но може пък разликата да е според качеството, в което е разпитван човека, а не според това в коя фаза е следствието.
2. Могат ли направо да го питат "ти фалшиви документи ли си представил по гражданското дело"? Той може ли да откаже да отговори на основание чл. 121 (1) от НПК? А ако все пак отговори, че документите са истински, а впоследствие се докаже, че са фалшиви, ще носи ли отговорност за лъжесвидетелстване?
3. По принцип ако когато ти "снемат обяснения" излъжеш, носиш ли наказателна отговорност?
4. Независимо от показанията на В ако разследващите установят, че документите са фалшиви, длъжни ли са да се самосезират за извършено престъпление по чл. 308 (1) от НК? Ако да, те ли трябва да проведат разследването или да го препратят по компетентност на колегите си от града на В? А и С са от един областен град, а В и фирмата му са от друг областен град, в който се е провело гражданското дело и в който той е извършил престъплението (т. е. предтавил е фалшиви документи).
Благодаря предварително на отговорилите!