forum.lex.bg

Здравейте, казусът е следния:
Ответник по гражданско дело си води лъжесвидетел. Съдът обаче "не му дава вяра" и решава делото изцяло в полза на ищеца. По-късно по същия въпрос е образувано и наказателно производство. В досъдебното производство същият свидетел е призован, отново като свидетел, да даде показания. Този път свидетелят казва истината.
Имаме класически случай на лъжесвидетелстване - свидетелят, веднъж пред граждански съд, а втори път по досъдебно производство, дава взаимноизключващи се показания за едно и също нещо. Така че на практика деянието може да се смята за доказано. Но ... нали все трябва да има едно "но".
Имам спомен, че някъде бях чел, че лъжесвидетел не се наказва, ако показанията му не са повлияли на изхода на делото. Чета сега чл. 292 от НК, ама няма такова нещо. Търсих навсякъде, но никъде не мога да намеря това, което си мисля, че съм чел.
Въпросът ми е: има ли наистина някъде текст, който изключва наказателна отговорност, ако показанията на лъжесвидетел не са повлияли на изхода на делото? Струва ли се в конкретния случай да се подава сигнал за извършено престъпление по чл. 290 от НК?

Не, няма. Според константната практика на ВКС, за състава на лъжесвидетелстването не е необходимо лъжливото показание да е повлияло на правилното разрешаване на делото, като е достатъчно такова влияние да е възможно. Не се изисква причинна връзка между показанията на лъжесвидетеля и решението по делото, което да се основава на тези показания (напр. Решение № 180 от 01.06.2015 г. по н. д. № 393 / 2015 г. на ВКС, I НО).

М-даа, в това отношение българското законодателство е доста императивно.
В англоговорящите държави се използва малко по различна формулировка:

I hereby declare that the details are true and correct to the best of my knowledge and belief and I undertake to inform you of any changes therein, immediately.
С настоящото декларирам, че детайлите са верни и правилни, според най-доброто от моите знания и убеждения и се задължавам да ви информира за всички промени в тях, веднага.

Тоест - отчита се и това, че човек може да е наясно, а може и да не е - с фактологическата обстановка.

Lexy21, благодаря за отговора!
Той обаче събуди нови въпроси у мен. В цитираното от Вас решение на ВКС подсъдимият е осъден като подбудител, а не като лъжесвидетел. Т. е. по чл. 290 (1) НК, но във връзка с чл. 20 (3) НК. Обаче съществува и чл. 293 (1) НК, който гласи: "Който подбужда другиго към престъпление по чл. 290, 290а и 291, се наказва с лишаване от свобода до една година или с пробация". Какъв е смисълът на чл. 293 от НК (за подбудителство), след като съгласно чл. 21 (1) НК всички съучастници (това ще рече и подбудителите) се наказват с наказанието, предвидено и за извършването на престъплението. Какъв е смисълът от чл. 293 НК? Кога би се приложил той?
Питам, защото в цитирания от мен казус има и подбудител - ответника по гражданското дело. Но реших, че срещу него няма смисъл да се подава сигнал, защото според чл. 293 (1) НК наказанието за него е до 1 г., т. е. тъкмо е изтекла давността от 3 г. Въобще не се сетих да погледна общата част на НК, където има текстове за съучастниците.

Подбуждането е различно от подбудителството. Последното е форма на съучастие, докато първото самостоятелно престъпление. И в двата случая деецът въздейства психично върху едно трето лице, като цели да го мотивира към осъществяване на конкретно престъпление, разликата е в това, че подбуденото трето лице взема решение и извършва престъплението, докато подбужданото лице не взема решение и не извършва престъплението, към което е склонявано. По-просто казано, подбуденото трето лице лъжесвидетелства и имаме осъшествен състав на престъплението по чл. 290 вр. чл. 20 - в съучастие от подбудител и извършител, докато подбужданото трето лице не лъжесвидетелства и този, който го е мотивирал в тази насока отговаря по чл. 293 от НК.

П.П.

jhoro написа:Тоест - отчита се и това, че човек може да е наясно, а може и да не е - с фактологическата обстановка.

Категорично същото се отчита и в българското.

Сега ми се изясниха нещата.
Благодаря, Lexy21, Вие трябва да станете преподавател по право