forum.lex.bg

Здравейте,

Става въпрос за служител назначен на работа в частна фирма през 2011г като е представил фалшива диплома за висше образование макар че за заеманата длъжност не се изисква някаква определена диплома или образование. Служителят е разкрит от работодателя, просто му е било казано че въпросният служител няма висше. В резултат на което не последва нищо, работодателя не обсъжда това със служителя. Интересното в случая е че работодателят не информира полицията за случая, а си трае, не само това а дори хвали служителят пред негови колеги колко добре се справя с работата и дори говори за повишение. Ясно е че дипломата реално няма връзка с работния процес, но все пак е фалшива. Въпросът е може ли това да е номер от страна на работодателят да използва труда на този служител максимално дълго време и след това да заведе иск за връщане на част или цялото трудово възнаграждение поради измама от страна на служителят към частната фирма. По този начин трудът на служителя може да отиде на вятъра ако трябва да върне заплатите. Има ли такъв прецедент? Има ли съдебни решения по подобен казус?
Министърът на земеделието разправяше че Калина Илиева ще връща заплати но пробваха ли се в съда да предявят иск към нея да върне заплатите или спряха на етап говорене на общи приказки по телевизора? Все пак министър да говори такива неща явно има нещо на ум.
Не намирам информация за подобно съдебно решение, ако има такова пращайте.

Поздрави

Сам си казал, че за работата не се изисква диплома. Тогава за какво да връща пари ? Нали е можело да бъде назначен и без дипломата ?

Въпросът е принципен. Работодателят винаги може да каже че е назначил някой именно заради дипломата му. Въпросът е по скоро възможно ли е заплата да се връща дори и да се изисква диплома за назначаване? Просто не намирам такова дело.

Ти от работодателя си по-малко се притеснявай, ама като задаваш такива конкретни въпроси из форумите, имай предвид, че който трябва също (евентуално може би) чете и нищо чудно след някой ден да ти почукат НСБОП вкъщи и да те задържат за.... печатане на фалшиви дипломи, примерно.
Ползването от такъв документ си е друга наказателноправна бира.
Заплатите ще ви се видят малка беля.

Добре че навремето завърших висше та да отърва ареста, макар че сайта на МОН така и не го вкараха в ред, за да се правят проверки, но колко народ пазарува ментета бедна ви е фантазията. Обяви в нета бол, не мисля че дори се крият, всеки полицай може да си поръча и да арестува фалшификатора. Според мен съдебната практика ги окуражава - условно и покриване на разноските по делото максимум 1000 лв.

И като как заплатите ги видя малка беля, прати го това съдебно решение да се светнем и ние. Една учителка мисля я бяха хванали с фалшива диплома след 17 години работа - заплати за 17 години, не мога да смятам толкова.

Може да се заведе иск за връщане на надбавка към заплатата за образователен ценз, но трябва в трудовия договор да е посочено че се получава такава надбавка. Доколкото го разбирам, заплата се изплаща за покриване на норма, за реално положен труд, а дипломата е само основание за назначаване. Реално има имотна облага от използването на фалшива диплома, но не виждам съдът да определя нейния размер.

Ти си прецени дали 8 (респ.10 години) от живота ти са по-ценни от каквото и да било количество пари:

Извадка "Наказателен кодекс:" (Болд-ът е мой)


Чл. 308. (1) Който състави неистински официален документ или преправи съдържанието на официален документ с цел да бъде използуван, се наказва за подправка на документ с лишаване от свобода до три години.

(2) (Нова - ДВ, бр. 26 от 2004 г., изм., бр. 27 от 2009 г.) Когато предмет на деянието по ал. 1 са удостоверения за наследници или актове за гражданско състояние, нотариални актове или нотариални удостоверявания, български или чуждестранни документи за самоличност, документи за завършено образование или за придобита квалификация, свидетелства за управление на превозни средства, за регистрация на превозни средства, визови стикери, други документи, удостоверяващи прехвърляне или учредяване на право на собственост или на други вещни права, правоспособност, лични или регистрационни данни, наказанието е лишаване от свобода до осем години.

(3) (Нова - ДВ, бр. 26 от 2004 г., изм., бр. 33 от 2011 г., в сила от 27.05.2011 г.) Наказанието е лишаване от свобода до десет години, когато:

1. деянието по ал. 1 е с цел улесняване извършването на престъпление по чл. 108а, ал. 1 или 2;

2. деянието по ал. 2 е с цел имотна облага.

(4) (Нова - ДВ, бр. 28 от 1982 г., предишна ал. 2, изм., бр. 26 от 2004 г.) В маловажни случаи наказанието е:
1. (изм. - ДВ, бр. 103 от 2004 г., в сила от 1.01.2005 г.) по ал. 1 - лишаване от свобода до шест месеца или пробация;

5) (Нова - ДВ, бр. 26 от 2004 г.) За приготовление към престъпление по ал. 1 наказанието е лишаване от свобода до една година. За приготовление към престъпление по ал. 2 и 3 или за сдружаване с цел извършване на някое от предвидените в тях престъпления наказанието е лишаване от свобода до шест години.

(6) (Нова - ДВ, бр. 26 от 2004 г.) Не се наказва онзи участник в сдружението, който преди да е довършено съставянето на неистински официален документ или преправянето на съдържанието на официален документ (ако сдружението е образувано с такава цел) или преди да започне разпространяването на неистински или преправени документи (ако сдружението е образувано за това), се откаже от деянието и съобщи за него на властта.

(7) (Нова - ДВ, бр. 26 от 2004 г.) Който изготвя, държи или укрива предмети, материали или оръдия, за които знае или предполага, че са предназначени или че са послужили за съставяне или за преправяне на документ по ал. 2 и 3, се наказва с лишаване от свобода до шест години.

Чл. 309. (1) Който сам или чрез другиго състави неистински частен документ или преправи съдържанието на частен документ и го употреби, за да докаже, че съществува или не съществува или че е прекратено или изменено някое право или задължение, или някое правно отношение, се наказва за подправка на документ с лишаване от свобода до две години.

(2) Ако престъплението има за предмет ценни книжа, наказанието е лишаване от свобода до три години.

(3) (Изм. - ДВ, бр. 10 от 1993 г., бр. 103 от 2004 г., в сила от 1.01.2005 г.) В маловажни случаи по предходните алинеи наказанието е пробация или глоба от сто до триста лева.

Чл. 310. (1) (Изм. и доп. - ДВ, бр. 26 от 2004 г.) Ако престъплението по чл. 308, ал. 1, и чл. 309, ал. 1 и 2 е извършено от длъжностно лице в кръга на службата му, наказанието е лишаване от свобода до пет години, а в случаите по чл. 308, ал. 2 и 3 - лишаване от свобода до дванадесет години, като съдът може да постанови и лишаване от право по чл. 37, ал. 1, точка 6.

(2) (Нова - ДВ, бр. 28 от 1982 г., изм., бр. 103 от 2004 г., в сила от 1.01.2005 г.) В маловажни случаи наказанието е лишаване от свобода до една година или пробация.

Чл. 311. (1) Длъжностно лице, което в кръга на службата си състави официален документ, в който удостовери неверни обстоятелства или изявления, с цел да бъде използуван тоя документ като доказателство за тия обстоятелства или изявления, се наказва с лишаване от свобода до пет години, като съдът може да постанови и лишаване от право по чл. 37, ал. 1, точка 6.

(2) (Изм. - ДВ, бр. 103 от 2004 г., в сила от 1.01.2005 г.) В маловажни случаи наказанието е лишаване от свобода до една година или пробация.

Чл. 312. (1) (Изм. - ДВ, бр. 103 от 2004 г., в сила от 1.01.2005 г.) Лекар, който снабди някого с лъжливо свидетелство за състоянието на здравето му, когато не действува като длъжностно лице, се наказва с лишаване от свобода до две години или с пробация.

(2) (Изм. - ДВ, бр. 103 от 2004 г., в сила от 1.01.2005 г.) При същите условия ветеринарен лекар, който издаде документ с невярно съдържание за здравословното състояние на животно, се наказва с лишаване от свобода до една година или с пробация.

Чл. 313. (Изм. - ДВ, бр. 28 от 1982 г.) (1) (Изм. - ДВ, бр. 10 от 1993 г., изм. и доп., бр. 92 от 2002 г.) Който потвърди неистина или затаи истина в писмена декларация или съобщение, изпратено по електронен път, които по силата на закон, указ или постановление на Министерския съвет се дават пред орган на властта за удостоверяване истинността на някои обстоятелства, се наказва с лишаване от свобода до три години или с глоба от сто до триста лева.

(2) (Нова - ДВ, бр. 10 от 1993 г., изм., бр. 50 от 1995 г.) Когато деянието по ал. 1 е извършено с цел да се избегне заплащане на дължими данъци, наказанието е лишаване от свобода от една до шест години или глоба от сто до двеста и петдесет лева.

(3) (Предишна ал. 2, изм. - ДВ, бр. 10 от 1993 г., изм. и доп., бр. 92 от 2002 г.) Наказанието по ал. 1 се налага и на онзи, който потвърди неистина или затаи истина в частен документ или съобщение, изпратено по електронен път, в които по изрична разпоредба на закон, указ или постановление на Министерския съвет е специално задължен да удостовери истината, и употреби този документ като доказателство за невярно удостоверените обстоятелства или изявления.

(4) (Нова - ДВ, бр. 62 от 1997 г.) Който във връзка с публично предлагане на ценни книги в проспект или обзор за икономическо състояние използва неистински благоприятстващи данни или премълчава неблагоприятни такива, които са от съществено значение при вземане на решение за придобиване на ценни книги, се наказва с лишаване от свобода до три години и глоба до петстотин лева.

Чл. 313а. (Нов - ДВ, бр. 89 от 1986 г., изм., бр. 99 от 1989 г., отм., бр. 10 от 1993 г.; предишен чл. 313б, нов, бр. 54 от 1992 г. - бр. 10 от 1993 г.) (1) Който в декларация по чл. 4, ал. 2 от Закона за имуществото на Българската комунистическа партия, Българския земеделски народен съюз, Отечествения фронт, Димитровския комунистически младежки съюз, Съюза на активните борци против фашизма и капитализма и Българските професионални съюзи потвърди неистина или затаи истина с цел да осуети изцяло или отчасти отнемането на незаконно притежаваното държавно имущество, се наказва с лишаване от свобода от три до осем години.

(2) Който след поискване откаже да даде декларация по чл. 4, ал. 2 от закона, посочен в ал. 1, се наказва с лишаване от свобода от две до шест години.

(3) В случаите по ал. 1 и 2 съдът може да постанови и лишаване от права по чл. 37, ал. 1, т. 6 и 7 .

(4) Деецът по ал. 1 и 2 не се наказва, ако при разкриване на истината би обвинил в престъпление себе си, съпруга си, низходящите, възходящите, братята или сестрите си.

Чл. 313б. (Нов - ДВ, бр. 41 от 2001 г., отм., бр. 45 от 2002 г., нов, бр. 102 от 2006 г.) (1) Който унищожи, скрие, преправи или повреди документ на Държавна сигурност или на разузнавателните служби на Българската народна армия, се наказва с лишаване от свобода от три до шест години и глоба от петнадесет хиляди до тридесет хиляди лева.

(2) Същото наказание се налага и на онзи, който държи документ в нарушение на Закона за достъп и разкриване на документите и за обявяване на принадлежност на български граждани към Държавна сигурност и разузнавателните служби на Българската народна армия.

Чл. 314. (Изм. - ДВ, бр. 103 от 2004 г., в сила от 1.01.2005 г.) Който умишлено стане причина да се внесат неверни обстоятелства или изявления в официален документ, съставен съгласно установения ред въз основа на заявление на частно лице, се наказва с лишаване от свобода до две години или с пробация.

Чл. 315. (1) Който състави документ, като попълни лист, носещ подписа на издателя, със съдържание, което не съответствува на волята на подписалия, се наказва съобразно с различията в чл. 308 и 309 .

(2) Съобразно със същите различия се наказва и онзи, който чрез измама склони другиго да подпише документ със съдържание, което не съответствува на волята на подписалия.

Чл. 316. Наказанието, предвидено по предходните членове на настоящата глава, се налага и на онзи, който съзнателно се ползува от неистински или преправен документ, от документ с невярно съдържание или от такъв по предходния член, когато от него за самото съставяне не може да се търси наказателна отговорност.

Казусът е насочен към жертвата на измама в случая работодателя, частен или държавен, какво обезщетение може да получи той? Реално е ощетен защото е плащал за нещо което не е получил, а именно квалифицирана работа въз основа на ценз, диплома. Реално съдът просто постановява присъда за извършителя, но жертвата не получава обезщетение. Ако извършителя е разкрит преди да бъде назначен, реално не са настъпили вредни последици за работодателя и няма нужда да се присъжда обезщетение, но ако е назначен вече работодателят търпи вредите от тази измама, които са в парично изражение. Защо съдът и в тези случаи не обезщетява жертвата?