forum.lex.bg

Здравейте! С риск да повторя някоя тема бих искала да задам въпрос, който ме вълнува. Ако лице е задържано в арест в държава от ЕС, има ли право на писмена кореспонденция? И по какъв начин се уведомяват близките на лицето, за неговия арест? Ще съм Ви много признателна, ако ми отговорите!

kkk_666 написа:Здравейте! С риск да повторя някоя тема бих искала да задам въпрос, който ме вълнува. Ако лице е задържано в арест в държава от ЕС, има ли право на писмена кореспонденция? И по какъв начин се уведомяват близките на лицето, за неговия арест? Ще съм Ви много признателна, ако ми отговорите!

Според законодателството на съответната държава, независимо от всички директиви на ЕС.
Зависи и от състава на престъплението, по което е задържано лицето. В Германия и в Гърция е най-строго относно изнасяне на информация (т. нар. "кореспонденция с близките").
Принципно още на фаза полицейско задържане, преди задържането под стража, лицето има право да се свърже с близък или да бъде уведомено посолството, което пък уведомява близките.

Благодаря за своевременния отговор!

kkk_666 написа:Здравейте! С риск да повторя някоя тема бих искала да задам въпрос, който ме вълнува. Ако лице е задържано в арест в държава от ЕС, има ли право на писмена кореспонденция? И по какъв начин се уведомяват близките на лицето, за неговия арест? Ще съм Ви много признателна, ако ми отговорите!

Няма право на писмена кореспонденция.
Уведомяват се, чрез МВнР.

Трудно е да се отговори априори, за неуточнена държава и без да сме специалисти по нейното право.
В рамките на ЕС гаранциите на правата на гражданите би следвало да са сходни. С ЛОС и ЗС (режимът на двете има значителни прилики) би следвало да се ограничават само правата на предвижване и свързани с тях. По КЗПЧ има право на тайна кореспонденция, ограничимо само в определени случаи (вж. като отправна точка статия, в която ЕСПЧ е приел нарушения). Има и разни международни стандарти (основно за ЛОС), които съответната страна може да е приела. Съгл. чл. 256 ал. 2 и 3 бълг. ЗИНЗС задържаните не само имат право на кореспонденция, но тя не се и проверява; съдът и прокурорът могат да забранят кореспонденция, но не и с близките. Как е на практика в конкретна държава - не зная.

Става въпрос за Франция, но за какво е задържано лицето не съм осведомена.

Във Франция има "Съдия по свободата и задържането". В негови правомощия е налагането на, както и освобождаването от задържане (предварително задържане).
Ако е задържан във Франция, например за срок от 6 месеца (т.е. за престъпление, за което се налага наказание “лишаване от свобода” повече от 6 години), може да му бъде забранена кореспонденция, но не и с адвоката му. Не могат да му забранят "отворена" кореспонденция с консулството.
Зависи от състава на престъплението, но ако е т.нар. "ОПГ" (délit d'abus de groupe) могат да му ограничат всичко. Там адвокат му е необходим само ако се извежда при следовател, но това става с изрична заповед. Ако със задържания не се провеждат действия по разследването, дори и адвокат не му пускат, дори да е служебен. Жалби от задържания се подават чрез "шефа" на ареста.

Да вметна и аз на какво попаднах:
това са относимите текстове на фр. НПК. Според Гугъл: Задържаните имат право на писмена кореспонденция всеки ден без ограничение с всяко лице по техен избор. Всъщност обаче има ограничения със съдебен акт.
Това е някакво окръжно с повече подробности.

Благодаря много за полезната информация!!!

Тъй ...
Всичко е с разрешителен режим, и всичко подлежи на контрол (запис, проверка), освен ако лицето не е със статут да не подлежи на проверка.
Безпроблемни са разговорите и кореспонденциите с адвоката (на определен етап от разследването), както и тези със социалните служби и разследващия (съдебния) орган.
Семейството не играе в челната тройка, освен при суициден риск. Лица, от кръга на т.нар. "семейно съжителство" или "съпружески начала" изобщо ги няма в конспекта ...