forum.lex.bg

Здравейте колеги,
Имам един казус от вчера, на който му се чудя. Внесен ми е обвинителен акт за измама: Подсъдимата С. с чужда самоличност се снабдява с документ за собственост и удостоверение за наследници на лицето Х, който притежава наследствена зем.земя. Подсъдимата изготвя пълномощно на друго лице /У/, което да продаде зем.земя, като собственоръчно е презаверила удостоверението за наследници, подала е заявления до общината за данъчна оценка и се е подписала върху декларациите /необходими при сделката пред нотариус/. ПълномощникаУ преуплномощава трето лице да продаде земята и така това лице продава на една фирма Z, която от своя страна препродава зем.земя.
Кажете ми колеги, в случая кой е пострадал от престъплението. Първия собственик, първия купувач или втория купувач. Когато нямаш препродаване на земята, казуса е по-лесен. По гражданско правен път собственика на земята може да развали сделката, да си върне земята и тогава пострадал от престлението се явява купувача, който е платил нещо без правно основание, тъй като е бил измамен от продавачите, /т.е. волята на истинския собственик не е била да продава/.

Пострадалият "следва" от ОА - който е посочен в обвинението, той - този, на когото обвинението сочи, че е причинена вредата, щом обвинението е за измама, пише си директно.

Това е ясно, но доколко правилно е определено от прокурора.

Правлно - неправлно опредилил прокурорът, няма значение, друг пострадал в НП няма как да има, респ. няма как друг да конституира съдът като ГИ или ЧО.

silgit написа:Това е ясно, но доколко правилно е определено от прокурора.

Ами ние нямаме данните от прокурорския акт.В казуса не са дадени.Поне не ги виждам,де.

Нерядко се поставят подобни въпроси.Преди време,още бях студент,но ходех по дело,да слушам,такава каша бе забъркана по едно дело,касаещо обсебване плюс измама.
Един образ,току-що излязъл от затвора,станал,ръйш ли шеф едва ли не,на автокъща.Баш-собственика му поверява отговорна дейност свързана със сделки с колите.Нашият герой продава 15 МПС-та,заблуждавайки купувача,че са негови(не знам как е направил документите за собствеността му).
Без да се изследва гражданскоправната страна(което е груба грешка),бе допуснат "пострадалия" собственик на автопарка. Пострадал е,ама друг път. Той никога не е губил правото си на собственост.Колите в случая са налични.Купувачът не е техен собственик,т.к чл.78 ал.1 ЗС не се прилага,доколкото за прехвърлянето е нужна нотар. заверка на подписите.
Като пострадал следваше да се конституира измаменият(измамените),т.к той без основание към онзи момент държи(ат) колите,ае обеднял с платеното.Той е увреденият в случая-с парите,които е платил.
И какво ще стане-фирмаджията от автопарка е собственик,като същевременно е осъдил и "крадеца" да му плати стойността на МПС-тата.Ами не е зле като цяло.

2.В настоящия случай на мен не ми е ясно къкво има в ОА.
Относно измамата,видно е че не всякога измаменото лице се покрива с "увреденото" такова. Пострадал е този,който е увреден с парите.Няма никакъв друг начин са определянето му. Титулярът винаги си е бил собственик.Измамникът не може да прехвърли чуждото право.Кой е обеднял в последния момент?-явно да е последният купувач.Веригата може да продължи безконечно,като винаги ще се дири обеднелият в нея.Какво имам предвид: Така напр. последният купувач подари имота на сина си.Явно-пак той ще да е такъв.

А ако последният, от своя страна,продаде 1/2 на друго лице?Какво става тогава?

П.П. Мммммм,че хубаво казусче

Ако съдията установи погрешно квалифициране на пострадалия,трябва да се върне делото на прокурора.Как да бъде конституиран ГИ и ЧО в процеса? Нали търсим пострадалото лице.Този,който наистина е увреден. Няма как да е без значение кой е писан в ОА.Прокурора може да напише там и брат си-какво му пречи да се конституира. Кой каза,че "брат брата не храни..."

По простата причина че се накърняват правата на пострадалото лице-ще се върне делото,да му се предявят материалите ако иска,да се запознае с правата си преди това и т.н.

svettoslav написа:Без да се изследва гражданскоправната страна(което е груба грешка),бе допуснат "пострадалия" собственик на автопарка. Пострадал е,ама друг път. Той никога не е губил правото си на собственост.Колите в случая са налични.Купувачът не е техен собственик,т.к чл.78 ал.1 ЗС не се прилага,доколкото за прехвърлянето е нужна нотар. заверка на подписите.
Като постдала следваше да се конституира измаменият(измамените),т.к той без основание към онзи момент държи(ат) колите.

Какво е това "допускане на пострадал", бре И какви са тези пострадали, дето трябвало да се конституират така, щото били държали без основание колите... Какви са и тези разсъждения по същество /изследване на гражданскоправната страна/, които искаш съдът да ти развива преди даване ход на СС, когато с определение се произнася за приемането за съвместно разглеждане на ГИ в НП/имащ основанието си единствено в деликт/ и конституирането на ГИ и ЧО?

svettoslav написа:Ако съдията установи погрешно квалифициране на пострадалия,трябва да се върне делото на прокурора.

Тази вечер ме разбиваш - как се квалифицира пострадал? Докладчикът да напише и "правилното обвинение", а?

lexy21 написа:

svettoslav написа:Без да се изследва гражданскоправната страна(което е груба грешка),бе допуснат "пострадалия" собственик на автопарка. Пострадал е,ама друг път. Той никога не е губил правото си на собственост.Колите в случая са налични.Купувачът не е техен собственик,т.к чл.78 ал.1 ЗС не се прилага,доколкото за прехвърлянето е нужна нотар. заверка на подписите.
Като постдала следваше да се конституира измаменият(измамените),т.к той без основание към онзи момент държи(ат) колите.

Какво е това "допускане на пострадал", бре И какви са тези пострадали, дето трябвало да се конституират така, щото били държали без основание колите... Какви са и тези разсъждения по същество /изследване на гражданскоправната страна/, които искаш съдът да ти развива преди даване ход на СС, когато с определение се произнася за приемането за съвместно разглеждане на ГИ в НП/имащ основанието си единствено в деликт/ и конституирането на ГИ и ЧО?

Значи всичко си го пише в законите.Но ти си имаш домашно.В смисъл,да не би случайно пострадал да е дареният,а не баща му,в моя уточняващ казус. Няма други обедняли,а пък ти може да напишеш и баба си в обвинителния акт,ако искаш.Но твоята тема не беше ли "Тhe pub". Кво чиниш тук?

lexy21 написа:Пострадалият "следва" от ОА - който е посочен в обвинението

Значи е баба ти.Ако някой я е написал там.Независимо по каква причина фигурира в ОА.Понеже е съсед на измамения и е забъркана из обстоятелствата на измамата.По един стар нотариален акт се води съсобственик
Не ме излагай,пред хората,,моля те

При все, че ме гониш , аз ще си напиша за последно. В законите не пише нищо за "допускане на пострадал", домашно в тази връзка може да даваш на законодателя. Извън това - за какво ще повдигне обвинение пред съда с ОА прокурорът е негова работа - ако е повдигнато обвинение е за престъпление, от което лицето Х не е претърпяло вреди,съдът не може да си го "допусне за пострадал" по свой почин, като си изследва "гражданскоправната страна".

lexy21 написа:"допускане на пострадал",

Това нещо не ми е ясно какъв смисъл му придаваш.Мисля че и на третокурсник му е ясно какво значи в контекста на писаното от мен.А ти като няма какво да добавиш,няма пречка да го цитираш постоянно.На мен не ми е проблем. Питащия задава въпрос-има си мнения по темата.Той ще си направи изводите.
Пък ти ако искаш го допускай,ако искаш не дей го. Виждал съм далеч "по-недопустими"разпореждания за върщане на делото,свързани включително със съдбата на пострадалия.Вероятно или не си попадала на такова нещо или дребнавото ти заядливо човеченце в теб иска да си намери приятелче тази вечер...в което няма нищо лошо(знаеш че винаги съм насреща,но за всеки случай поогледай се изцяло

Викаш значи да го караме и с умрелия пострадал съсобственик.Ами щом прокурора така го е писал.Колко му е и за граждански ответник да мине по някое време.

Естествено,че ще има "допускане на пострадалия"/да участва в съд. фаза/-обяснявам за малограмотните-там той бива граждански ищец и частен обвинител.
Незачитането правата на пострадалия(за истинския пострадал говорим,ако някой не е разбрал)на ДП си е съществено нарушение и това и ..... го знае(чл.248 ал.2 т.3 НПК).

Дребнавото ми заядливо човеченце ти пожелава лека вечер и по-малко нерви, да не пострада някой

lexy21 написа: по-малко нерви, да не пострада някой :wink:

Да пази Господ,че не можем го оправиме процесуално чак до слеващата Коледа.

lexy21 написа:аз ще си напиша за последно

Ето,етооо,сега разбирам защо искаш все последна да се изказваш-не искаш да си откъм гражданския ищец,нали?Там,да знаеш,винаги има някакво вземане-даване с някакъв пострадал ....хи хи хииииии,ми така,де.

П.П. А,бе,питащия не го разбрахме каква служба чини,що пост заема? Само пита и бЕга Както са казали унгарците : "Еб*еш-бегеш..." -чиста работа ! Ми така,де

Здравейте колеги,
Когато прокурора внася ОА в съда винаги трябва да е посочил правилно прострадалото лице. На него още в ДП трябва да му бъдат разяснени правата,които има в процеса, възможността да се конституира като ГИ и ЧО. Ако от данните по делото се установява друг пострадал, то задължително делото се връща на прокурора. Така че, в случая няма значение кого е посочила прокуратурата за пострадал. Въпроса е принципен. Съгласна съм с колегата, който каза, че който е изгорял с парите, той е пострадал. И аз така смятам, но в случая не може да е до безкрай, няма ли да има добросъвестност на последните купувачи. В случая с неистинските документи е продадена земята на фирма Z, която впоследствие част от земята продава на друга фирма, а с трета заменя останалата част. Мисълта ми е не са ли добросъвестни купувачи последните фирми или както каза колегата винаги е този, който последен е изгорял с парите.
За яснота прокурора е посочил в ОА като пострадало лице първата фирма на която е продадена земята /фирма Z/.

silgit написа:Ако от данните по делото се установява друг пострадал, то задължително делото се връща на прокурора. Така че, в случая няма значение кого е посочила прокуратурата за пострадал. Въпроса е принципен.

Това, което очаквате от съда, е да извърши една недопустима за този стадий на производството дейност - да извърши проверка и оценка на събрания по делото доказателствен материал. Подобни правомощия той няма /за това и при задължителното му произнасяне по мярката за неотклонение в подготвителните действия за СЗ е подчертано, че не се разглежда въпроса за обоснованото предположение, защото този въпрос е свързан именно с проверка и оценка на доказателсвения материал/. Съдът не може да върне делото като направи собствен доказателствен анализ на материалите по него, в следствие на който установи друг пострадал, който според повдигнатото пред него обвинение не е такъв, но според него би трябвало да бъде и върне делото на прокурора заради това, че са нарушени правата на този "новоустановен" пострадал. Това би представлявало пряка намеса в обвинителната функция и, на практика, разпореждане за изменение на обвинението. Съдът може да направи друго - да констатира противоречия в обстоятелствената част на ОА и неговия диспозитив, които да прецени като съществени, непълнота на ОА относно фактите, които обославят О и С признаци на деянието и т.н. и да върне делото, но това връщане категорично няма да бъде заради нарушени права на новоустановен от него пострадал.
Във Вашия казус, с веригата от сделки - вредите, които легитимират едно физическо лице като пострадал, респ. ЮЛ като ощетено такова, трябва да са преки и непосредствени, да се намират в пряка приченно-следствена връзка. Опосредените обективните изменения в действителността след деянието не могат да обосноват горните качества в наказателния процес. Няма да е този, който "последен гори с парите".

Когато нямаш препродаване на земята, казуса е по-лесен. По гражданско правен път собственика на земята може да развали сделката, да си върне земята и тогава пострадал от престлението се явява купувача, който е платил нещо без правно основание, тъй като е бил измамен от продавачите, /т.е. волята на истинския собственик не е била да продава/.

Няма разлика дали имаш препродаване, или не - първият купувач е пострадалият според мен. Вредата се състои в даването на пари на дееца срещу земя, която купувачът не придобива.
Наследниците на Х не са увредени - те не губят собствеността си, а продажбата от първия купувач на втория е напълно извън деянието.

Вярно така е.Първият купувач е увреденото лице.Споделям съображенията.Ще се получи в негова полза обогатяване ако възмездно е отчуждил след това,но тези неща може да се уредят по всяко време,дори извънсъдебно.
Иначе смятам че е нарушение все пак,неадекватното включване в процеса на мнимия пострадал.Съществено е при това,но както и да е.

П.П. Аз лично напълно споделям,че много често неоснователно и абсолютно преднамерено,се връщат дела за какво ли не.Включително когато указанията на съда всъщност представляват намеса в обвинението.Такива указания,по-скоро израз на чувството за безконтролност у съдията в подобни случаи,точно толкова се и изпълняват(доколкото няма или какво да им се изпълни или това си е преценката на прокурора и това е).

Не може обаче да се приме и това,че всяко нещо,касаещо ОА о някакъв начин и изискващо някаква промяна у него,значело намеса в обвинението.Да,намеса е в определено отношение,но не е с такова същство,че да "определя работата на прокурора",в какъвто контекст се излага от колегата.Още повече,законът го изисква-накърнени са правата на пострадалия(той изобщо не фигурира в делото-какво повече да искаш).В смисъл- няма логика за една липса на предявяване на пострадалия,когатое поискал това или пък не са му разяснени правата,а оттам-и не е поискал да види материалите(чл.227 ал.2 НПК) Или пък не са му разяснени правата,поради което не е е обжалвал някакво частично прекратяване примерно и т.н./примерите могат да са много/. По силата на по-голямото основание,щом този човек изобщо не е установен,за какво говорим?-ще му го връща докато се отстранят недостатъците(а тия могат да се отстранят).

silgit написа:няма ли да има добросъвестност на последните купувачи.

Аз не виждам как да има.Тъй като се касае за нотариален договор.Дори и да е с нотар. заверка-пак не става собственик съгл. чл.78 ал.1 ЗС.
Собственик си е винаги онзи,от името на когото е отчуждена вещта.

Но както казват колегите-и аз съм на мнението,че пострадал е първият купувач,независимо от обогатяването му.

Иначе относно вредата "по принцип",напълно възможно си е да е опоследена от други обстоятелства."Пряката причинно-следствена връзка" не всякога е налице.Нъпълно възможни са фактори,извън деянието,след като същото е довършено,при това дори престъпни други обстоятелства,да станат причина за вредата.Нещо повече даже,напълно възможно е другото пристъпление също да цели именно същата вреда.

П.П. Да не съм голословен-вчера по БНТ1 предаването "Студени следи"-мисля че бе повторение. Един юнак през 97г. измисля схема,чрез която изтеглят сто и нещо милиона лева(не знам сегашни пари колко са,но и тогава не са били малко,тъй като от банката ги изкарват на палети,понеже теглото е 900кг. ).
После пък,черибашиите от банките ходили на конференция в затвора при онзи,че да им разяснявал проблемите на банк. сигурност
Действа със съучастници(но той твърди,че те не знаели).Повечето от групата са осъдени така или иначе.
Вредата идва пряко от него.Това не пречи управителя на банката да е подсъдим за безстопанственост.Чл.219 ал.1 НК казва,че от неговото поведение трябва да последва.Тоест небрежното му(вината) поведение да е едно от условията(причинната връзка) за вредата. Както казва буквално закона ".. и от това последва....",което не значи само от това. В случая на управителя на банката,налице са последващи небрежността му обстоятелства,които водят до вредата.
Кой да отговаря за самата вреда-ами и дамата предполагам,солидарно,ако случаят е такъв,(а едното не може без другото тук).Вярно е,че е независимо причинителство(доколкото управителя вероятно няма умисъл),но не е и нужно(без да съм проучвал практиката по чл.53 ЗЗД). Сещам се обаче за едно ПТП-двама водачи бяха осъдени за смъртта на пострадалата,но съдията не прие ГИ като предявен с/у тях като солидарни Дл.,тъй като било налице независимо съпричителство.Не се замислих тогава,но не виждам пречка-чл.53 не се интересува от обща вина.

П.П. И още един пример,който сега си наумих-нека да е измама : Х заблудил У в това,че е представител на министреството на земеделието и трябва веднага от предприятието да му се натовари в камиона определена стока от предприятието(през соца-много такива измами,за които още гният по затворите).Показва фалшивите документи,натоварва се хубаво превозното средство,след което се сеща за оеще две машини.И те трябва да се откарат в един друг град,където сега идва една стока от Франция и бързо тр да се обработи. У(измаменият) му казва,че демонтажа на машините ще доведе до свръхконсумация на енергия,т.к така е пригодено консумирането.Въпреки това "началника" от 89г. нарежда и това нещо да се направи,понеже голяма печалба ще имаме в другото предприятие и това е "нищо и половина" в сравнение с нея.
Машините струват 10 000лв.,а ел.енергията "на вятъра"-4 000лв. Аз не виждам причина измамника да не огтоваря и за тая вреда.Какво от туй че и други последващи условия може да са довели до това или пък и до още по-голяма вреда от 10 000лв примерно. Така например може работникът А да не знае за тая работа и като включил едни мощности -и отишли още 5000лв. на вятъра.Щом Х е предвиждал и тази вреда ?! Не всякога облагата и вредата са 1:1. Напълно възможно е да е налице разминаване.Така може,докато се обогати измамника,доста промени в благото да са се случили и да прибере 1/2 от причинената вреда,примерно.

Не би било различно примерно,според мен, ако унижожаващият един трасформатор терорист,като го е натрошил и причинил вреда,стояща в "пряка причинно-следствена връзка" с деянието,на стойност 15 000лв.да отговаря и за друго.Тръгнал си нашият човек,пък като завалял един дъжд-точно там, където не трябва-и хайде-заминали и останалите здрави части на стойност 17 000лв. Ако формата на вината не е различна спрямо това по-късно настъпило увреждане,опосредено в случая от природни сили,баш си е вреда от умишленото увреждане,ако ме питат мен.